Писма от София: Стари танкове и модерна разруха (Кон Хелинън)

Военният музей в тази бързо разрастваща се столица представлява малка сграда с голям двор с оръжия, които сякаш са били докарани директно от бойното поле и паркирани тук в безпорядък. Гаубици, които са стреляли срещу турците през 1912 г. до руска артилерия от ерата на Студената война. Прашни и очукани от времето МИГ-ове се сблъскват със зловещо изглеждащата тактическа ядрена ракета Луна-М „Жаба“. Два едновремешни врагове, лъскавият немски танк Марк IV и по-смъртносният руски Т-34 са рамо до рамо.

Бедната България. Руснаците няма да се върнат, но немците отново са на път, само че този път въоръжени единствено със смяна на валутата и политики на орязване на бюджетите. Разрушенията, които те обаче ще предизвикат, са доста големи.

България се готви да се откаже от собствената си валута, лева, и да приеме еврото, валутата на Европейския съюз, въпреки че в действителност се влачеше едвам, едвам, за да направи това. И с причина. Контролът върху платежното средство е практическо и обичайно средство на държавите за справяне с лихвените проценти, дълговете и инфлацита, а също и за стимулиране на ръст на БВП. Федералният резерв на САЩ постоянно опрерира с долара, за да постигне тези цели.

Но еврото е контролирано от Европейската централна банка (ЕЦБ), базирана във Франкфурт, Германия. Тъй като Германия е най-голямата икономика в ЕС и е център на „ядрото“ от здрави държави, използващи еврото – Франция, Австри и Холандия, – Берлин до голяма степен определя правилата на играта. Това означава рестриктивен контрол над паричното предлагане, нежелание за икономическо стимулиране и съкращения, налагани с години над страните, опитващите се да се възтановят от икономическата криза от 2007 г.

Резултатът според Мартин Улф от Файненшъл Таймс е, че в допълнение към Мерцедес и БВМ, Германия „изнася банкрут и безработица“.

Най-силно ударени от тези политики са „западналите шест“: Гърция, Ирландия, Италия, Португалия, Испания и Кипър, където драконовските съкращавания на бюджетите доведоха до висока безработица, разрушително орязване на социални услуги и ширеща се мизерия.

Водената от немския канцлер Ангела Меркел и консервативния британски министър-председател Дейвид Камерън стратегия е пълна катастрофа (Великобритания запази валутата си, но е ентусиазиран привърженик на Германия и използва съкращенията срещу собствената си икономика).

Докато привържениците на подхода „задраскай и орежи“ за възстановяване на европейската икономика твърдят, че политиката им е успешна (немският финансов министър Волфганг Шойбле казва, че светът трябва да „ликува“ при вида на скорошните икономически показатели, а британския му колега Джеймс Озбърн му приглася, че критиците на стратегията са доказано сбъркали), данните сочат нещо съвсем друго.

Средното ниво на безработицата в ЕС е 12%, но въпреки това тази стойност е объркваща, тъй като варира в голяма степен според държавата, региона и групата, за която се отнася. Безработицата е 12% в Италия, 13.8% вИрландия, 16.5% в Португалия, 26.3% в Испания и 27.9% в Гърция. Но дори и тези числа дават доста слънчева картина на случващото се. Безработицата сред младите в Гърция е 60%, а региони в южна Испания отчитат нива от над 70%. В действителност цяло поколение млади хора из целия континент е орязано от икономическата торта (или все по-постната пица, ако можем да се позовем на бившия ни финансов министър Симеон Дянков – бел. ред.).

Вярно е, че безработицата е намалява леко в последните месеци, но също е вярно и че тя е на толкова високо ниво, че всяко леко подобрени е без значение, казва за Файненшъл Таймс намиращият се в Мадрид икономист от Exane BNP Paribas. „Много хора вече не търсят активно работа и дългосрочната безработица вече засяга над 50% от общия брой безработни.“

Данните показват също, че икономичестият ръст в ЕС е мъртъв, което означава, че ще са необходими години преди да се стигне до реален спад на безработицата. БВП на ЕС е с 3% по-нисък от този преди кризата, а на юг нещата стават и по-лоши: с 7.5% по-нисък в Испания, с 7.6% в Португалия, 8.4% в Ирландия, 8.8% в Италия и 23.4% в Гърция.

Вярно е, че растежът във Великобритания е 2.2%, но този процент е отнася за 3-годишен период и отново е с 3.3% по-нисък от нивата преди кризата. И още – Комисията по бюджетен контрол е предрекла прес 2010 г., че икономическият ръст ще стане 8.2% до 2013 г. Икономистите Оскар Жорда и Алан Тейлър от Университета на Калифорния в Дейвис (САЩ) са изчислили, че политиката на бюджетни съкращения е „изялва“ около 3% от ръста на британската икономика.

ЕС се превръща в къща на семейните раздори. Богато ядро, което държи икономиката си на крака и с ниски нива на безработица (Австрия и Германия имат най-ниските в ЕС – съответно 5.2% и 5.3%), докато югът и периферията се превръщат в идеално място за богатите предприемачи заради ниските заплати и високата безработица. Ако работниците от ядрото се оплакват от стагниращите заплати и орязаните социални придобивки, винаги има испанци, италианци, гърци и португалци, които желаят да заемат местата им.

Това, от което западналите страни може би имат нужда са сериозни стимулиращи програми, които да дадат тласк на икономиките им и да върнат хората обратно на работа. Но е малко вероятно да го получат, особено с оглед на скорошните избори в Германия, където християн-демократите на Меркел и съюзниците им от Баварския християн-социален съюз запазиха властта. Мерклел каза на митинга си в Берлин, че „Нашият европейски курс няма да се промени“ и гръцкият вестник Та Неа мрачно я нарече „кралицата на строгите икономии“.

В действителност изборите в Германия бяха по-малко избори относно строгите икономии и повече отражение на вътрешните притеснения за стабилността на страната. И в действителност опонентите на Меркел спечелиха изборите. Меркел и партньорите й контролират 311 места в Бундестага, но зелените, социал-демократите и левите спечелиха 329 места. Въпреки, че зелените и социал-демократите (СДП) мълчаливо приемат някои от политиките на строги ограничения, те не са толкова крайни колкото Меркел. Ако те могат да превъзмогнат враждебността си към Ди Линке, които имат 64 места (с едни повече от зелените), партиите в център-ляво биха могли да формират правителство, което потенциално да промени икономическата посока на ЕС.

Междувременно България очаква съдбата си с една странна комбинация от чисто късогледство и илюзия. Проучванията сочат, че повечето хора смятат, че еврото ще влоши жизнения им страндарт и ще има негативно влияние върху икономиката. България вече е в сложна ситуация, от една страна тъй като когато влезна в ЕС, тя загуби най-големия си клиент Русия, от друга страна защото е малка държава и от трета страна защото все още страда от пост-комунистически махморлук. Тя е най-бедната страна в ЕС.

Като много други страни от бившия Източен блок, когато България се освободи от доминацията на СССР през 1990 г., тя се впусна в треска за приватизация , която до голяма степен приключи с унищожаване на индустрията и селското стопанство. В момента тя се опитва да се възстанови като съживява земеделието и акцентира върху туризма.

Но туризмът е непостоянен и както изглежда страната е приела твърде експанзивна политика в тази сфера, също както Испания преди това (след огромния бум на строителство в сферата на туризма в Испания, хотелите остават празни и в последствие биват разрушени; това обаче по никакъв начин не връща унищожената природа – бел. ред.). Черноморието на юг от Бургас е изпълнено с високи хотели и оградени комплекси, но много от тях са тъмни през нощта. И определено има усещане за балон в строителството.

Илюзията е, че българите подкрепят членството в ЕС, защото то ще ги спаси от бъдещи трудности както в случаите с Гърция, Испания, Португалия и Ирландия. В действителност обаче ЕС не спаси никоя от тези страни. Той спаси фалиралите банки и финансовите институции, които безрасъдно проиграта активите си в спекулации с недвижими имоти. Тези „заеми“ освен това изискват огромно орязване на социалните услуги и масирани уволнения на работници от обществения сектор.

Когато балонът се спука, данъкоплатците бяха тези, които платиха сметката. Включително и тази, която бяха навъртяли банките от „ядрото“ Франция, Германия, Холандия, Австрия и Великобритания.

В предстоящата война „стимули срещу строги икономии“ България едва ли ще играе централна роля, макар че завоевателите са я подценявали в миналото. Въпросът е дали страната ще се примири със стратут на втори ешалон в ЕС или българите ще се включат към все повечето гърци, испанци и португалци, които казват „достатъчно“.

Добро начало за промяна би било включване към призива на гръцката Сириза за европейска среща за дълга, подобна на тази от 1953 г. в Лондон, която на практика позволи на Германия да се възстанови от Втората световна война, намалявайки дълга й с 50% и разпределяйки изплащането му в продължение на 30 години (предложението всъщност не е никак ново и уникално или идващо от Сириза; много анти-авторитарни анти-системни движения и групи от цяла Европа от години призовават не просто за намаляване, а дори за анулиране на дълга като нелегитимен, тъй като той облагодетелства елитите, но се плаща от обикновените хора – бел. ред.).

Танковете Марк IV са музейни експонати. В наши дни силата да сееш разруха не зависи толкова от командването на въоръжени дивизии. Единственото, което е нужно, е паричен контрол, бани и продажни политици.

Кон Хелинън е колумнист във „Foreign Policy In Focus“ – „тинк-танк без стени“ и независим журналист. Той е доктор по антропология от Университета на Калифорния в Бъркли. Ръководи журналистическата програма на университета цели 23 години и печели множество награди за преподавателските си качества. През 2004 г. се оттегля от преподавателската дейност и в момента живее в Бъркли.

Източник