Едва ли може да намерим по-подходящ момент да блокираме Европейската централна банка (ЕЦБ). Всички ще дойдат. Ние сме “най-приятните хора, които Европа може да предложи” (NoTroika), ние сме “Интернационалът на разгневената тълпа” (Frankfurter Allgemeine Zeitung), и сме “ултрасите на Варуфакис” (Грамши).
Ние нямаме кристална топка и не можехме да предскажем какво точно ще се случи във вечерта на 18 март. Но в съответствие с това, което знаем и на което се надяваме, Blockupy може да се превърне в нещо много повече от поредната блокада или от още един бунтовен ритуал. Сигналите от всички различни политически и географски посоки на движението показват, че съществува едно неконтролируемо желание за свят отвъд капиталистическото безсмислие, стремеж към изживяна солидарност и многогласово желание за истинска демокрация. Ако всичко това бъде обединено в едно, Blockupy ще зададе практическия тон за политика на улицата, която свързва ясна и недвусмислена позиция с оповестяването на новината, че много и все повече хора са започнали да разбират. За нас това е политическото ядро на Blockupy – да позволим на едно бляскаво днес да покаже какво може да постигне едно задаващо се радикално социално ляво. Дори боговете могат да загинат, когато хората престанат да вярват в тях.
Няма много какво повече да бъде казано. Всички знаят за какво става въпрос. Дори и полицията знае какво иска. Те ни издухват своя пропаганден вятър в лицата и подготвят Франкфурт за извънредно положение. След пълната забрана в първата година и окошарването ни през 2013 г., сега сме свидетели на третия рунд, в който опъват 100 километра бодлива тел, разполагат почти всички водни оръдия налични в страната, бронирани машини – и “комуникационния екип”, който туитва за всичко това. По този начин държавата вече се е подготвила за това, които ние наричаме метрополска стачка. Автобуси, влакове, улици и квартали около ЕЦБ: всичко е замръзнало в очакване и ще бъде тотално блокирано. ЕЦБ затваря своите офиси и ограничава своите учредителни празненства до обикновено парти. Церемонията на гузните е по-безинтересна от който и да е абитуриентски бал в страната: дали някой изобщо иска да знае какво ще каже кмета на Франкфурт или вицето на партията на Зеленте в сряда? Ако само се загледаме в този смут у гузните политическите лица, то 18 март вече се е превърнал в денят на Blockupy: без конкуренция.
Зад гузната съвест на франкфуртския алианс CDU-Зелената партия обаче истинският враг показва своите очертания: диктатът на капитала, неговият политически режим и полицията, която с такова желание ще му се притече на помощ за всяко нещо, по всяко време. Който е видял какво представлява пазара и е отказал да се подчини на фигурите в черно, не може да го понесе. Който е поискал истинска алтернатива, не може да го понесе. Гръцките гласоподаватели, испанските недоволни, Blockupy пред кулата на ЕЦБ: всички те са изправени пред структурното насилие на централните банкери и голото насилие на полицейските копои.
Демонстрациите без последствия принадлежат на нормалния бизнес. От значение сега е само неговото нарушаване. Точно затова в сряда, а не през уикенда. Точно затова кулите на ЕЦБ, а не танци на някоя поляна. Срещу коварния спектакъл на капитализма, ние противопоставяме актуалното движение на идеите. Разнообразието на множествата, които заедно са по-милитантни от блек блок и по-мирни от седяща блокада. Ние се борим заедно и не изпитваме страх. Vive la Commune!
*лозунг от Френската революция, който се превежда като „Да живее Комуната!“