Чешките ежегодни протести и бежанският въпрос

За чехите 17 ноември е особен ден. Преди всичко, датата е от историческо значение по две причини – Международния ден на студентите в памет на заловените при нацистки атаки над чешки университети студенти през 1939 г.; и падането на стария "комунистически" режим и Нежната революция от 1989 г. Особеното днес е в зародилата се традиция от последните години да се организират многобройни протести, които превръщат Прага във врящ котел от разнородни демонстации. Общото между тях тази година без изненада беше темата за бежанците.

Най-голямата демонстрация, на която присъстваха около три хиляди души, беше на "Блокът против Ислям", воден от откровения ислямофоб Мартин Конвичка. Новината на деня обаче беше участието на чешкия президент Милош Земан в протеста, което без съмнение е опасен прецедент за Европа, където неспирното подклаждане на омраза към мигрантите несъмнено има принос към зачестяващите атаки над бежанци. В опит да изчисти съвестта на поддръжниците си, Земан отхвърли обвинения, че хората подкрепящи подобни позиции са екстремисти и ксенофоби. В последствие, чешкия министър-председател Соботка открито обвини президента в "легитимиране на ксенофобията".

Анти-имигрантските настроения доминираха и в други демонстрации – на нео-нацистите от "Работническата партия за социални права" (DSSS), както и на популистката партия, водена от чехо-японския политик Томио Окамура.

В същото време широка коалиция от групи - като инициативата "Не на расизма", антифашисти, Чешката анархистка федерация, автономния център Клиника, Социалистическа солидарност, Зелената партия както и множество активисти, които редовно се стичат към места като Сърбо-Хърватската граница в помощ на бежанците – излезнаха в солидарност с избягалите от войни и бедност и се противопоставиха на нарастващите прояви на ксенофобска омраза.

Особено впечатление направи анти-националистически блок на протеста, който открито се противопостави на всякакви решения, пречупени през националистическата призма – както от страна на държавата и ултра-десните групировки, така и сред някой поддръжници на про-бежанската кауза. В предварително обръщение блокът отхвърли призиви, изказвани дори измежду про-бежански активисти, към чешката традиция на върховенство на закона, които в действителност се отнасят към "държава, базирана на систематичното изключване на етнически малцинства" (цялото обръщение на английски – в долната част тук).

Демонстрацията започна с речи на някои от организаторите, последвани и от минута мълчание в памет на жертвите на терористични атаки в Париж. Литературният историк и професор Мартин Путна направи връзката между авторитарната и анти-семитска журналистика през 1938 г. и ислямофобската и авторитарна журналистика днес, изтъквайки фундаментализма като проблем, без значение от принадлежността му към католици, евреи, мюсюлмани или православни. След него представителят на Зелените Михаел Берг отдаде заслуженото на доброволците на протеста, обявявайки зелената сигнална жилетка за символ на хуманността през 2015 г. След него активистът и колумнист Филип Видимски призова лявото да се противопостави на неравнопоставеността между глобалния Север и Юг, икономическата експлоатация и военните намеси, посочвайки ксенофобията като източник на несигурност, довела до търсенето на изкупителни жертви. Говорителите отделиха малко внимание на дебатите в самата Чехия, отразявайки интернационалния характер на демонстрацията.

Шествието потегли с мощното "Say it loud, Say it clear , Refugees are welcome here!” – известния призив, обединяващ активистите отвъд националните граници в подкрепа на бежанците. Анти-националистическият блок, който събра в редиците си няколко стотин души, задаваше тона на песните, поддържайки енергията на протеста, който реално не отстъпи значително по брой на анти-ислямската демонстрация, подкрепяща президента.

Демонстрацията спря отново на улица Албертов, ключово място от студентските мобилизации през 1989 г., където Социалистическа солидарност и Анархистката федерация направиха своите обръщения към солидарното шествие.

"Днес, ние сме свидетели на нарастващ евроцентризъм и други взаимосвързани явления като ислямофобията, която има много общо с анти-семитизма от последния век, както и възхода на национализъм, който отчаяно се оглежда за 'чешка национална идентичност'", заяви още в началото на речта си представителят на анархистите. Интернационалният дух беше подсилен и чрез припомнянето на жертвите на терористични атаки извън Европа, които масовите медии масово подминаваха. Анархистите обърнаха внимание на атентатите в Кения по-рано тази година и в столицата на Ливан, Бейрут само дни преди трагедията в Париж, изразявайки солидарността си с многобройните жертви на терор от мюсюлманските общности, чийто живот изглежда не е толкова важен от европейска гледна точка.

Последен говори представител на Социалистическа солидарност, критикувайки глобализирания капитализъм, но същевременно припомняйки и злото, идващо от други форми на авторитаризъм – религиозни, хетеронормативни, патриархални и прочие. Говорителят удачно напомни, че ксенофобията днес не подминава и лявото или поне това, което често се нарича "ляво", обръщайки се специално към някои чешки партии.

Малко след подновяването на шествието, полицията нажежи обстановката, вероятно в опит за сплашване на демонстриращите. След като още в самото начало беше отправено предупреждение да не се закриват лицата с маски - което всъщност не достигна до голяма част от задните редици, поради слабото озвучаване – група полицаи щурмуваха анти-националистическия блок, буквално отвличайки един от протестиращите, както се разбра по-късно, под претекст, че лицето му е било покрито. По случайност, точно тогава се намирах на метри от потърпевшия, чието лице със сигурност не би трябвало да се брои за закрито по (предполагаемите) полицейски стандарти. Минути по късно, след като вече бяха пуснали момчето, друг протестиращ, отново от анти-националистическия блок беше задържан, заради цветна димка, определена от полицаите като "оръжие". Интересното е, че до този момент това беше част от позволените ефекти на протеста. За разлика от при първия полицейски щурм, тълпата демонстрира солидарност и не позволи на органите на "реда" да отвлекат още един другар и след последвали разговори с полицията – от които стана ясно, че дори не са хванали правилния човек! – потърпевшият беше освободен.

Последната спирка на демонстрацията бе Вацлавския площад, където се бяха събрали протестиращите и от други акции през деня. Може би последното по-интересно събитие бе успешното залавяне на два от флаговете на анти-имигрантските групи, като в единия случай героят от про-бежанската демонстрация беше задържан от полицията. Около час по-късно и под аплодисментите на над петдесет човека, полицаите го освободиха, което на практика беше и края на един горещ 17 ноември в Прага.

Николай Савов

"Национализмът не е решение! Против чешката гордост"