Цветан Иванов: Социалния въпрос (властта на парите) [bg, PDF]

Представяме Ви книгата на Цветан Иванов "Социалния въпрос (властта на парите)". Тя ни бе изпратена лично от неиния автор с позволение да бъде качена цялата за свободно сваляне, за което му благодарим! Малко по-долу може да прочетете въведението, от което можем да заключим, че книгата обещава да е много интересна и представя една обмислена и добре анализирана и структурирана визия за един нов, по-добър свят. Приятно четене!

Цветан Иванов: "Социалния въпрос (властта на парите)" [bg, pdf] - 112 страници

Съдържание:
Въведение
Първа част: Капиталът
Втора част: Обществото
Трета част: Властта на парите
Четвърта част: Силата на духа
Заключение

Въведение

На прага на новото хилядолетие да се говори за социален въпрос на много хора изглежда несериозно. Вниманието им непрекъснато се насочва към интеграцията и унификацията в света, а обществените отношения се интерпретират като икономически. Според тази интерпретация съвременното общество няма класи, а само производители и потребители, които имат общ интерес да поддържат възпроизводствения процес. Естествено в така предложената схема няма антагонизъм и следователно не се генерира напрежение, което дава основание на тези, които я лансират, да обявят социалния въпрос за "архаизъм", който няма място в съвременното консуматорско общество. Като лекарство за всички видове телесен и душевен дискомфорт тези "специалисти" предписват само едно – потреблението. Ако си болен потребяваш здравна услуга, ако си объркан – потребяваш услугите на психоаналитик, ако имаш нужда от забавления – потребяваш шоу-услуги, ако имаш нужда от физическа близост – потребяваш секс-услуги и т.н. След като други са готови да решат всичките ти проблеми, няма причина да не си щастлив, просто трябва да потребяваш услугите им и понеже човек има много проблеми, колкото повече потребява, толкова по-"щастлив" става. Естествено основният въпрос на това общество е: "как да придобием възможност да потребяваме? Отговорът е колкото прост, толквоа и тривиален – с пари. По този начин и последният останал социален въпрос се превръща в чисто икономически проблем, който обществото отдавна е решило. Как тогава човек да не реши с пари да си купува лично щастие щом е толкова просто? И точно тук се къса веригата. Оказва се, че точно този артикул в момента го няма, но отвсякъде на потребителя му се обяснява, че щастието е в новия лъскав автомобил, в новия телевизор, пералня, компютър или може би се намира на някой тихоокеански остров, на който туристическата агенция ви предлага да почивате. Просто трябва да опитваш доколкото имаш пари. Ако някой не вярва трябва да погледа реклами. Щастието буквално залива хората, но като че ли не ги прави много по-щастливи. Този парадокс показва духовната немощ на консуматорското общество. Той има привлекателност за хората с незадоволени материали потребности, но бързо я губи с нарастването на благосъстоянието. За хората задоволили в значителна степен своите материални потребности, то вече изглежда сиво и бездушно.

Целта на тази книга не е да даде чудодейно лекарство за обществото. Здраво общество се изгражда само от хора, които постигат личното си щастие в обществените отношения, а не в някакъв свой изолиран свят, защото само тогава те възприемат обществото като част от себе си. В тази книга след задълбочен анализ на общественото развитие се посочва един възможен път за постигане на качествена промяна в обществения организъм, с която той да отговори на все по-нарастващите желания на хората за свободна изява на собствения Духовен импулс. Някои читатели ще обявят предложената възможност за утопична, но най-утопичното е да се мисли, че обществото може да се изгражда на основата на икономическите отношения, тъй като те се базират на обективни икономически закони, а обществото се състои от хора, които са личности, а не фирми. Като се вземе предвид, че само човек ръководен от своя собствен духовен импулс може да бъде личност, то става ясно защо общество, изградено на основата на икономическите отношения, се разделя на шепа управляващи и безлична маса, наричана за краткост народ. В книгата се проследява това разделение от неговото възникване до днес. Изяснява се ролята на възпроизводствения процес за обезпечаване на човешката Духовна активност. Изяснява се ролята на Духовната активност за прогреса на обществото и защо не е възможно да се достигне до правилно разбиране на процесите в съвременното общество, без да се приеме съществуването на собствения Духовен импулс. Всеки, който не приеме тази обективна реалност, лесно може да бъде тласнат в безсмислието да приема следствията за причини. Това определя и неадекватността на съвременната социална политика. Хвърлянето на сили и средства за премахването на следствията само създава нови проблеми, което определя и тоталния негативен ефект. Социално слабите недоволстват, защото не се решават проблемите им, а "бизнеса" се оплаква, че данъците са непосилни. Така се стига до положението хората да не допускат до себе си каквито и да било социални идеи и когато се появят икономическите проблеми първото, което се орязва са социалните програми. Непрекъснато се появяват нови идеи за решаването на един или друг социален въпрос. Като правило тяхното осъществяване се обвързва с определени икономически отношения (финансиране, покупко-продажба), което или ги замразява, или създава възможност за служителите в социалните служби да проявяват икономическа активност (корупция). За хората с практично мислене днес е ясно, че в областта на обществения живот с подобни привидно убедителни утопични идеи не може да се постигне нищо.

В предлаганата книга се отделя особено внимание на нуждата от свободна Духовна активност, като основа за всякаква друга човешка активност, както и че условието за нейното проявяване е първенството на собствения Духовен импулс пред всички останали. В съвременното общество, ориентирано към материалните ценности върховенство имат импулсите на стопанския живот и да се говори за духовна сфера е чиста утопия, тя е просто друга възможност за проявяване на икономическата активност. Ето защо всички идеи, произтичащи от нея (духовната сфера), постигат вместо духовни, чисто икономически резултати. Този неадекватен подход води до отказа на хората да търсят общи решения. Те се затварят и търсят решения за собственото си оцеляване, независимо от негативния резултат за другите членове на обществото. Това изпразва от съдържание и самото понятие общество, което пък го разрушава отвътре. Единствено Държавата има интерес да го поддържа дори и като куха структура само, за да оправдае своето съществуване. Това естествено не прави обществото реалност, а само поставя въпроса за необходимостта от съществуването на държава-мащеха. От тук до физическото разрушаване на обществения организъм е една крачка и много хора дълбоко в себе си вече са я направили.

Невъзможността на съвременното общество да осигури място за действие на все по-засилващия се собствен духовен импулс кара хората, особено младите, при които той е най-силен да търсят място за духовна активност извън него (разбирай обществото), в неформални групи, секти и движения. Така тяхната активност, която иначе би могла да донесе полза за обществото, се обръща против него. Явлението е всеобщо и това, че се проявява най-вече в т.нар. развити държави показва, че не може да се лекува с икономически мерки, а изисква радикална промяна в обществения организъм. Такава радикална промяна е предлаганото тук разделяне на единната държава, обсебила обществения организъм, на независими един от друг елементи, всеки със собствен източник на импулса, а обединяващо звено да бъде самия човек. Едно такова разделяне, макар да изглежда неестествено, би дало възможност на човек да проявява свободна активност в Духовната, Икономическата и Правовата сфера. Свързващ елемент в съвременното общество са икономическите отношения. Те са стабилни, но сковаващи от свои собствени закони, които са обективни и независими от човешките желания. Такова общество сковава човешката активност, подчинявайки я на обективните икономически закони. Такава активност носи икономически ефект, но не носи удовлетворение на душата, която ползва само плодовете на Духовната активност, когато тя е водена от собствения Духовен импулс. Върховенството на икономическата активност превръща и държавната структура в икономическо предприятие, при това печелившо, защото само си определя правилата (законите). Ето защо интересът към ръководните постове е естествен и няма нищо общо с духовните причини, които се изтъкват по време на предизборна кампания.

В първата част на книгата подробно се разглежда икономиката в нейното развитие, за да се стигне до капиталистическия възпроизводствен процес и горепосочения парадокс енда по същество духовна структура да се изроди в икономическа и обществото да стане подвластно на икономическите закони. Обяснява се защо капиталистическата държава се опитва да моделира икономическите процеси с цел да премахне цикличния им характер, както и защо не само не успява, но и увеличава тяхната сила. Много интересен е изводът от разглеждането на законите на капиталистическия възпроизводствен процес, че глобализацията на пазара ще доведе до неговото самоблокиране, както и че парите служат като връзка между отделните производствени звена, която превръща свръхпроизводството от естествен резултат на възпроизводствения процес във всеобща стопанска криза.

Във втората част се разглежда развитието на обществени организъм, както и ролята на възпроизводствения процес за това.

В третата част се разглежда ролята на парите в икономиката, дефинира се понятието "власт" на парите и се разглежда неговото историческо развитие.

В четвъртата част се разглежда как явлението "власт на парите" се враства в съвременното общество, премахвайки независимостта на неговите елементи, пораждайки единната държава, която вече не може да изпълнява своите духовни функции и разчита те да бъдат поети от някакво гражданско общество (сякаш има някакво друго). Изяснява се водещата роля на собствения Духовен импулс и значението на свободната Духовна активност за решаването на социалния въпрос. Изяснява се, че явлението "власт" на парите е основна причина за невъзможността за постигане на свободна Духовна активност, обосновава се неговото премахване и се дава принципна система от действия, които биха могли да доведат до желания резултат.