Петър: Как ще се осъществява производството, потреблението и разпределението на благата в ПАО? Т.е. какъв ще бъде икономическият модел на тези паралелни структури?
Николай: Производство:
- предприятия, управлявани директно от трудовите си колективи;
- еднолични стопанства, фирми, сервизи и други подобни, собствениците на които не използват наемен труд, а своя собствен;
- кооперативни стопанства и предприятия на равноправни собственици-производители;
- творчески колективи, екипи по ремонт и поддръжка;
- производствени и производствено-потребителски федерации на изброените производители.
- мрежа потребителски кооперации;
- разпределителни звена към производствени колективи и техни федерации;
- виртуална "стокова" борса;
- директни поръчки от потребители към производители (което може да съществува във версията на "планова икономика": поръчките на
- потребителите се разпределят за изпълнение между членовете на производствена федерация);
- складове за свободна размяна (оставяш нещо излишно за теб, вземаш нещо необходимо - или само даряваш, респективно - вземаш)
Взаимоотношенията между потребител/клиент и производител/изпълнител се уреждат според свободен договор: било като безвъзмездно изпълнение на поръчки, било срещу условия, било при размяна, било чрез посредничеството на БЧП. Информацията не подлежи на купуване или продаване, а на споделяне - при посочване на автора, разбира се; читавите неща печелят на автора обществено уважение, а следователно и готовност за материална подкрепа, за да може да твори, изобретява, изследва и описва нови неща, полезни или поне интересни на хората.
Икономическият модел е смесен (взаимно допълваща се система от свободен пазар и планово стопанство, при това планово изключително “отдолу”, по инициатива на потребители, без сянка от командни механизми) - според правилата на дадена гражданска асоциация или според договор между асоциации.
Петър: Какво е мястото на пазарите и пазарните механизми в твоето предложение? С какво то е по-различно от съществуващите механизми и практики в пазарната икономика?
Николай: Пазарът, като прозрачно място за предлагане на своята продукция, своята репутация на добър изпълнител на поръчки, остава. Просто критерият за успех и мотивацията за стопанска дейност не е печалбата, а задоволяването на потребностите. Съществуващата система дава предимство на посредника (търговеца), на инвеститора, но не и на крайния потребител. Освен това производителите сега (по-точно РЕАЛИЗАТОРИТЕ на продукцията им) успешно създават фалшиви потребности, на практика не търсенето води до предлагане, а предлагането генерира търсене.
Вероятно от някаква гледна точка в проекта ми има стремеж към абсолютно свободен пазар, гарантиран от доверието и нуждите на потребителите (които на свой ред са и производители). На практика пазарната икономика, ако мотивът не е извличане на печалба, вече надали е точно "пазарна". На мен ми прилича на гъвкава планова ("плановост отдолу", както е писал Хаджиев, но по-динамична версия, предвид съвременните комуникации). Пазарна икономика без банки и без единни финансови инструменти, при неизгодно положение на експлоататорските форми на собственост и без държавни институции (които упражняват извъникономическо влияние върху пазара) - хич не я виждам.
Но при всяка плановост се случват фалове - недостиг или излишък. Разпределението е чрез обмяна - излага се информация и предимство има първият заявител, или ако са едновременно няколко, според принципа кому е по-наложително, дори чрез бърз арбитраж, ако възникне спор, а не който плати повече или предложи по-изгоден бартер.
Петър: Елиминирана ли е характеристиката "средство за натрупване" от Безпроцентните частни пари? Т.е. по какъв начин е предотвратено акумулирането на капитал, което води до формиране на класи?
Николай: Мисля, че да, елиминирана е. Не мога да си представя как би могъл да се натрупа капитал в условия на функциониране на БЧП.
А и класите се формират по отношение на собствеността, не на голи средства.
Петър: Как се осъществява финансирането чрез БЧП?
Николай: Инансиране на нов проект ли? Много просто: инициаторът на проекта (например нов тип електроцентрала) печата “валута”, която описва в “рекламен” стил естеството на проекта, както и посочва за кой етап от реализацията на проекта важи тази емисия.
Ако проектът е привлекателен и необходим на хората, те признават емисията за валидна (приемат я като средство за размяна). Дори онези, които биха искали да се включат като първи консуматори, могат да връщат част от емисията непохарчена (тоест по този начин те инвестират) на емитера.
Ако обаче проектът не буди доверие или е излишен, непризнаването на “валутата” спира автоматично изпълнението на проекта.
Което може да е резултат от късогледство на гражданите от дадена община, и ако проектът по принцип е добър, той ще намери подкрепа другаде, което ще накара недалновидната община да бъде по-внимателна в преценките си, ако не иска да изостава от останалите (или изобщо да изчезне като териториална асоциация, понеже разочарованите граждани ще се отцепят и присъединят към съседните. Финансирането при БЧП е лесно – всеки САМ СЕ ФИНАНСИРА. Трудното идва после: след като си пуснал валута с обещание нещо да предоставяш срещу нея, трябва да се потрудиш да подплатиш емисията с дела. Инак следващият ти опит да се финансираш няма да се признае от околните.
Петър: Предвижда ли се запазване на частната собственост и върху какво точно? Ще съществува ли частна собственост върху средствата за производство?
Николай: Частната собственост се запазва при условие, че я използваш като средство за производство или източник на доход, без да наемаш работници.
Петър: Тези общности ще разчитат единствено на пряка демокрация, нали така? Защо изключваш представителната демокрация като механизъм?
Николай: Общностите (асоциации, федерации) разчитат не просто на пряка демокрация, а на ултрапряка.
Представителната демокрация, освен че настъпва само по време на избори, а между тях си е чисто самодържавие, създава малцинство от професионални посредници, които придобиват привилегии, а тях използват за задоволяване на собствените си малцинствени интереси, с което престават да бъдат ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
От представителната демокрация остава практиката на ситуационно лидерство или упълномощаване за конкретно мероприятие, или с безсрочен мандат, при който всеки момент пълномощията могат да бъдат отнети по желание на упълномощителите.
Петър: Как ще се процедира при невъзможност за постигане на консенсус?
Николай: Тогава несъгласното малцинство формулира собствен договор (собствени правила), а с мнозинството се урежда ДРУГ договор, който урежда взаимоотношенията на тези две субощности, така че те да не си пречат.
Все пак нека имаме предвид, че по едни въпроси хората намират консенсус, но същите не намират общ език по друг проблем.
При конфликт (назряващ или избухнал) се търси свободен арбитраж. Една от формите на арбитража е “форум за търсене на факти” (описан от Ерик Дрекслер в книгата му “Engines of Creation”): арбитрите отделят безспорните за двете страни факти и интерпретации от различните тълкувания на един или друг аспект на решавания проблем. Резултатът е едно изчистено описание на проблема или поне точките, по които спорещите имат съгласие.
Обикновено при това положение от само себе си проличава път за решаване.
Ако все пак някакви общности не успяват да постигнат съгласие по нищо, очевидно проблемът е в самите възгледи на хората. Само неволята ще ги научи да се погаждат, нищо друго.
Петър: От описаното в статията разбирам, че става въпрос за създаване на автономни общности, независими една от друга, формирани на федеративен принцип. Какво е мястото на централната власт (правителство, държава) в тази схема и предвижда ли се изобщо такава централна власт?
Николай: Защо да няма централна власт? Някой може да държи на нея от сантиментални чувства. Ако има хора, готови да ѝ плащат и да ѝ се подчиняват, ще я има. Въпросът е там, че тази власт няма власт над онези, които не я признават и на които тя не е свидна. Пълна аналогия с конкретна емисия на БЧП: никой не може да те накара да признаеш или не признаеш валутата на даден производител.
Между другото, от гледна точка на държавността, анархообществото е математически хаотично - невъзможно за контролиране, невъзможно за предсказване ОТВЪН. Но пък напълно адекватно функциониращо и осигуряващо на гражданите възможност да си намери всеки място под слънцето, да осмисля живота си и да постига онова щастие, за което е подготвен.
Кой за какво щастие би бил подготвен? Ами спомнете си какво пише на гроба на Яне Сандански.
Петър: По какъв начин ще бъде осъществяван контролът върху териториалните администратори и как ще бъдат предотвратени евентуални злоупотреби с власт?
Николай: Териториите не са големи, хората познават администраторите, ако забележат злоупотреби, следва свикване на арбитраж. По-добре администраторът да се съгласи на такъв, защото отказът от арбитраж развързва ръцете на недоволните за пряко действие.
Да не забравяме, че системата работи при условие, че народът е въоръжен (и, примерно, за легитимно се смята онова оръжие, което е маркирано с идентификаторите на производителя, дистрибутора и актуалния притежател; мога дори да си представя и чипове в оръжията, които отчитат случаите на употреба, като информацията отива в инфобанка с неограничен достъп за четене).
Петър: Каква е разликата между териториалните и екстериториалните формации?
Николай:Териториалните имат физически граници, площи, за които гражданите носят отговорност и които стопанисват по определен от договора им начин. Разликата е като между движимо и недвижимо имущество.
Петър: Какво означава "ситуационно лидерство", какви са характеристиките му и как да се предпазим от ситуация, при която то се превръща в постоянно лидерство и акумулиране на власт?
Николай: Всяка човешка дейност е повече или по-малко алгоритмизирана. Повечето хора знаят какво да правят когато се случи нещо. При колективни взаимодействия, които имат определен “технологичен режим” винаги има по-разбирачи от другите. Не е задължително, но е проява на здрав разум, когато едно село има спешна нужда от подкови, да речем, хората да се обърнат към ковача и да следват съветите му.
В случая ковачът е ситуационен лидер. Или просто технически съветник, а пък бакалинът, който има организаторски дарби, да координира мероприятието. Пълномощията и правото да командва съселяните си са ограничени с рамките на даденото начинание. Лидерът може да поиска всичко, пряко свързано с целите на неговото лидерство, като при това разчита на съдействие и разбиране. Но страничните искания, които нямат отношение към намирането на достатъчно желязо, огнеупорни тухли и въглища, могат спокойно да се игнорират от “подчинените”, освен ако лидерът не ги убеди, примерно, че подковите ще излязат трошливи, ако момите не играят хоро голи на мегдана. И пак, съмнителните нареждания не задължават хората да следват ситуационния лидер, когото са избрали. Друг пример: доброволна пожарна команда. Имат си неколцина опитни пожарникари, с тяхна помощ са отработени всякакъв вид действия, тренирани са различни ситуации, дори малко вероятните... но ето че се случва НЕЩО, което е напълно непознато, но поне наглед прилича на пожар... В този случай, за да не се губи време, командир на дружината става предварително посочен човек, при това посочен именно като лидер за “необичайни ситуации”. Този човек може да е даскалът. Ако е просто пожар при сложни условия, лидерът ще е друг.
Възможно е дори в това село пожарната дружина да дава дежурства – всеки ден един от опитните огнеборци се смята за дежурен. Ако се получи извънщатна ситуация – той поема отговорността да взема решения, а другите му се подчиняват, понеже предварително са му делегирали права да се справи, да ги координира и ръководи.
При такива условия трудно може да имаме постоянно лидерство, защото никой човек не е универсален познавач на всичко. А дори да се намери такъв гений, той ще трябва постоянно да се съобразява с желанията на избирателите си, които, да напомня, ако им полази твърде много по нервите, имат правото да преминат към пряко действие.
И тъй като липсват задължително признаваеми пари, а лидерът не е на заплата, той дори няма с какво да привлече на своя страна част от селяните, да ги заинтересова материално, така че те да го пазят от недоволните и несъгласните, че и да изпълняват спрямо тях репресивни функции...
Петър: На какви закони и принципи ще се уповава съдопроизводството?
Николай: На базовите принципи на анархизма, на здравия разум, на признатото според местния обществен договор за недопустимо.
Петър: Какво е мястото на технологиите в това ново общество?
Николай: Определящо. Още днес технологиите могат (и го правят) да осигурят тотално изобилие от жизненоважни блага за всеки и в разумен обем. Само че тогава системата на капитализма не би могла да работи.
Специално за технологиите искам да добавя, че перспективата е БИОНИКАТА: копиране в оптимизирана версия на процесите, функциите и структурите на живите организми - от макро до молекулно ниво. Това ще даде антицентралистка техногенна инфраструктура; това ще даде персонализирани средства за производство; ще намали натиска върху околната среда; ще получим самовъзпроизвеждащи се машини, близки до живи организми, способни като растенията от слънчева светлина, въздух, вода и почва (дори тя не е задължителна, просто пръст или прахови частици в атмосферата са достатъчни) да произвеждат ВСИЧКО необходимо - храна, персонални трансплантанти, жилища, транспортни и комуникационни средства, мозъчни копроцесори (развитие на компютрите), облекло, инструменти, материали, други консумативи, както и средства не просто за оцеляване, а за пълноценно живеене в екстремни условия (океани, открит космос, други планети).
Информационните технологии вече са създали мощна предпоставка за развитие на анархистки и други либертарни социални модели (случаят с Читанка.инфо).
Остава да дочакаме развитието на обемното принтиране с висока резолюция, което дава начало на самокопиращи се механизми, а това вече не може да бъде овладяно - държавността и спрегнатият с нея капитализъм се разпадат при наличие на подобна техника.
Опасностите идат от това, че тези технологии попадат в сравнително неподготвена обществена среда; среда, уповаваща се на икономиката на печалбата и на властовите модели на организиране на социума.
Затова една предварителна анархистка нагласа на населението би намалила драстичните прояви на тази нова научно-техническа революция, на практика - социално-технологична сингуларност (състояние на непредсказуемост).
Петър: Как ще се противодейства на заплахи, идващи от мафиотски структури?
Николай: С пряко действие – директно по командния център на агресора. Голям удар по престъпните групировки би била легализация на “наркотиците” (след като наркотиците алкохол и никотин са легални, защо да са забранени другите? Логично би било да се преследва единствено ПРИНУЖДАВАНЕ да се вземат наркотици), както и например отказ от разглеждане на дела, при които са пострадали криминално проявени лица (нека все пак да уточним, че “криминално проявени” крадец и неплатил данъците гражданин са доста различни неща!), но всеки случай на пострадал невинен гражданин става приоритетен за разследване.
Държавата още сега би могла да спре да преследва проститутките, да речем, и да обяви, че убийството на сутеньор или трафикант на хора ще се смята за дребно хулиганство... проблемът е, че държавата НЕ МОЖЕ да постъпи така, защото погазва собствените си интереси, които са да се вземат данъци. Всяка “незаконна” дейност рано или късно се легализира, а дори нелегалните пари се перат – сиреч от тях държавата си получава пая. Затова държавата няма сметка да преследва дейности, свързани с голям паричен оборот – тази пари задължително ще се изпират. Това обяснение не включва корупцията, злоупотреби със служебно положение или тайни “държавни интереси” – ако включим и тези фактори в този бърз анализ, ще излезе, че ударът на държавата срещу мафиите не просто е труден за реализиране, той е направо невъзможен.
ПАО обаче създава такава обстановка, в която мафиите нямат мегдан за реализиране на печалба. Няма печалба – няма биячи за групировките.
Мафиите започват да се разпадат организационно. Начене ли такъв процес, те ще станат агресивни, за да си върнат позициите.
В този случай ПАО се оказва в ситуация на неизбежна самоотбрана. Ако някой желае да бъде стриктен – нека изчака удара, за да предприеме контраудар. Аз обаче бих посъветвал внимателно наблюдение и при първите признаци за евентуална агресия мрежата за самоотбрана на ПАО да предприеме изпреварващи преки действия.
Което значи – физическо унищожаване на най-бруталните и умни ръководители на групировките, както и особено усърдните техни подчинени.
Мафиите винаги са малцинства (облагодетелстваните мафиоти наистина са малцинство) спрямо населението. Съмнявам се, че някой нарочен от обществото (въоръженото и САМООРГАНИЗИРАНОТО общество!) бандит би посмял да се разходи по стъргалото с наперена походка.
Петър: Не съществува ли опасност това "инициативно (творческо) малцинство, увлякло народните маси с идеите си" да се превърне в нова властова вихрушка, която узурпира властта, така както сме виждали вече по времето на болшевишките режими в Източна Европа и СССР?
Николай: По принцип такава е съдбата на всички творчески малцинства, ако се осланяме на анализа на Арнолд Тойнби. Част от творческото малцинство се превръща в доминиращо малцинство (другите части стават “пролетариат”, сиреч сливат се с инертната конформистка маса, или просто губят живота си във властовата надпревара; някои пък се опитват да окажат съпротива на трансформацията от творческо в доминиращо).
Всичко опира до властта. Домогването до властта, независимо от оправданията и обещанията, че механизмите на принуда ще бъдат употребени “за общо благо”, е сигурен белег, че творческото малцинство вече е загинало, творческите личности от него са изчистени, заместени от кариеристи, които прекрасно знаят какво искат в цифри, тоест то вече е доминиращо малцинство, дори още да не е съставило свое правителство или да не е реализирало преврат.
В този смисъл болшевиките според мен надали някога са били творческо малцинство. Отделни редови болшевики – може би. Обаче висшият и среден партиен ешелони ясно са си давали сметка за какво се борят и как да осребрят своите заслуги на професионални революционери. Да създаваш диктатура, която по замисъл трябва да доведе до чиста и свята свобода – това или е глупост (хайде, нека е самозалъгване), или откровена лъжа, лицемерие.
Затова опасността се елиминира лесно: самата структура и принципи на ПАО да не търпят власт, да не търпят натрапени правила, да не създават условия за виреене на властнически амбиции и социално неравенство (белег на което са юридически и неофициални, но фактически привилегии на едни хора спрямо други).
Когато няма власт ПО ПРИНЦИП, няма какво да се узурпира.
Август 2010
Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар
Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й
Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството
Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)