Стремежът на бизнеса да асимилира човешката идентичност

Факт е, че работата на Запад през последните години се ориентира все повече към сферата на "услугите". Тъй като първичното и вторичното производство се случват основно в "третия" свят или от имигранти в западните страни [1], третичният сектор среща безпрецедентно развитие в западния свят. За някои от тези услуги, за които се предполага, че включват също и някакво ниво на "интелектуалност" (каквото и да означава това), вече не е достатъчно само механичното изпълнение на някои определени задачи - днес те се изпълняват от компютри. Точно обратното, от работника се иска да поема "инициативи", да бъде "креативен", да бъде "част от отбора". При редица задачи, чиито основен обект е контактът с клиента, работникът е "лицето на компанията", който трябва да се придържа към нейните "ценности" (например задължително усмихване и приветливо отношение).

От работника се изисква да инвестира в своята работа себе си, а неговите работнически квалификации са свързани все повече със способности, които не са чисто работни или технически, а широко социални. С други думи целият спектър на живота влиза в услуга на производството.

И някъде тук идва интересът на шефовете към "психологията" на такъв тип работник, за да може да бъде използван всеки аспект от човешката личност, който може да съдържа производствена стойност [2]. Съвременният мениджмънт твърди открито, че "нашето конкурентно преимущество са нашите хора". Работата на "психолозите на труда" ще бъде следната: да се уверят, че ще дадем нашето тяло и душа за бизнеса, че нашите тревоги, нашата креативност, въображение и хобита ще бъдат на разположение за организацията и администрацията, жертвани в производството на печалба за шефовете. Без да остава никакво време за оплаквания, унищожавайки всеки вид работническо съзнание, за да се превърнем напълно в роби... алибито на подчинението се нарича кариера.

От друга страна, "културата на бизнеса" трябва да бъде част от работническата идентичност. Със сигурност една част от задачите пред психолозите на труда ще бъде да опитат да убедят работника, че той и бизнеса са едно "семейство", че техните интереси са общи, че развитието на единия е базирано върху развитието на другия и други подобни кариеристки доктрини. Тази въображаема идентификация (с неясната фраза "нашата компания") се стреми към доброволно подчинение и опитва да скрие факта, че интересите на работниците и на бизнеса (т.е. на съдружниците) не са общи. Това е нещо, на което ставаме свидетели ежедневно: от изтощителните смени, неплатените извънредни часове и черна работа, до хаотичната разлика между печалби и заплати става очевидно, че това, което е добро за бизнеса не е непременно добро и за работниците - ако не е и необходимо лошо.

Ние вярваме, че на работното място няма психологически въпроси, а само социални такива. И проблемите, които срещаме не могат да бъдат разрешени от никой психолог на труда, защото самите условия на наемния труд са тези, които ги генерират. Проблемите на работника започват от изнудването на самия наемен труд - от хилядите заповеди и безбройните принуди. От скучните и безсмислени (освен печалбите на шефовете) дейности, които съставляват сърцевината на сектора на услугите, подчиняването на създаването на логиката на печалбата и разглеждането на всеки обект или взаимоотношение като продукт или инструмент, изтощителните смени и премахването на свободното време и личния живот, докато наемният труд започне да определя по хетерономен начин човешкия живот и креативност.

Определено има много проблеми на работните ни места. Но тези проблеми не трябва да бъдат "решавани" от шефовете, защото тогава нещата дори ще се влошат за нас. Ние разглеждаме нервите и нежеланието като нормална реакция на работните ни места и се борим за колективна съпротива извън продажните синдикални ръководства. Паралелно на това, призоваваме за антийерархична самоорганизация на нашите основни нужди като колективен отговор и като пример за цялото общество. За нашия живот и достойнство.

Бележки:

[1] Тази ситуация разбира се е тенденция, а не абсолютна действителност. Все още съществува (и винаги ще има) ръчен труд за западните работници. Впрочем голяма част от "услугите" остават ръчни. Но не можем да игнорираме общата тенденция към деиндустриализация, и прехвърлянето на тежкия труд там, където грабежът е дори по-лесен и евтин.

[2] Тук можем да добавим психологическите тестове и интервютата "по всички въпроси", които се превърнаха в широко разпространена практика на корпорациите. За да може бизнесът да бъде сигурен, че "ценностите" на работниците са сходни с неговите и за да провери качеството на неговите "човешки ресурси"(но какво наистина означава "човешки ресурси"?).

Превод: Mechanic955

Източник: Списание Анепикера, брой 1