Думата „социализъм” има много значения. Всеки, който използва този термин трябва да предостави ясна дефиниция. Не е достатъчно да се каже „социална справедливост”, тъй като „справедливостта” също има много значения. Недостатъчно е да говорим за „режим, който премахва експлоатацията”, тъй като не е ясно каква експлоатация се има в предвид, когато държавната собственост над икономиката замени частната собственост.

Недостатъчно е човек да определя своята политическа ориентация на базата на борбата му срещу злините на една съществуваща система, той трябва да предложи алтернативна политическа система, която да замени тази, която генерира несправедливости. Противопоставянето на потисничеството и експлоатацията, без да се предложи алтернативна система, оставя властващата система непокътната. Тези, които се борят срещу злините на една политическа система, но не предлагат алтернативи на нея са политически импотентни. Всеки, който се бори да замени една политическа система трябва да предложи ясна, позитивна, алтернативна система, която да замени отхвърлената.

akiva200Социалистическата алтернатива на капитализма е: ”Държавна собственост над цялата икономика”. Всички режими, базирани на този принцип са деградирали в диктатури. Това не е инцидент заради специфични обстоятелства. Това е структурна характеристика на всяка държава и икономика управлявана от представители, бъдейки те политически лидери, чиновници или експерти. Във всички социалистически държави (и партии) политическата власт е в ръцете на шепа политически лидери.

„Власт” е силата да вземаш решения. „Политическа власт” е властта да вземаш решения, които засягат цялото общество. Във всички социалистически държави 99% от гражданите не могат да влияят над решения, които засягат всеки аспект от техния живот. Всички решения се взимат от шепа лидери. Има едно огромно, присъщо неравенство в политическата власт между лидерите и поданиците във всички социалистически страни и партии.

Социалистическите мислители търсят политическа система, базирана на равенство без експлоатация или потисничество, но управлявана от представители, йерархия и държавно управление на икономиката. Но това доведе всички социалистически държави и партии до диктатура на шепа лидери. „Социализмът” е неразривно свързан с държавно управление или партийни лидери. Днес никой не иска да живее в такава система.

Всички политически системи се основават на приоритетни принципи. Приоритетният принцип на класическия социализъм е равенството. Неговото мото: „Третирай всички хора като равни, независимо от всичките различия помежду им”. Комунистите приложили равенство над собствеността, социалдемократите – над социалните възможности. Комунистите настоявали за държавна собственост над икономиката, за да премахнат неравенствата, пораждани от частната собственост. Социалдемократите основали държавно финансирано образование и здравеопазване, за да осигурят равни възможности за развитие на всички граждани.

И двете не успели да премахнат икономическото и политическото неравенство и страдания. Никой от тях не приложил равенство в политическата власт или властта на работното място, образованието, семейството.

Самоуправлението прилага равенство не върху собствеността, а върху политическата власт. Това означава еднаква власт за всички граждани да решават по всеки въпрос на работното място, образованието и т.н. Това означава, че всеки гражданин има правото да предлага и решава по всеки политически въпрос. Никаква допълнителна политическа власт за никой гражданин по никое време. Накратко: „Всеки гражданин – един глас – по всеки политически въпрос”. Без равни политически права за всеки гражданин по всяко време няма демокрация.

Равенство на работното място означава, че всички работници имат правото да предлагат и гласуват по всеки въпрос свързан с тяхната работа. Това включва всички решения относно печалби, инвестиции, назначения и уволнения.

Прилагането на самоуправление в сферата на образованието означава, че преподавателите, учениците и техните родители имат равна власт да решават по всички въпроси, касаещи образованието.

Прилагането на самоуправление в семейството означава, че жената и мъжът имат еднаква власт да вземат всички решения в семейството, а след определена възраст също така и децата.

Системата позната днес като „Демокрация” позволява на гражданите да решават кой ще взема решения от тяхно име. Това кара хората да вярват, че те решават как да се управлява тяхното общество. Това създава илюзията, че са свободни. Гласоподавателите не управляват обществото, нито са свободни. Гласоподавателите са свободни единствено да решават, кой да решава вместо тях. Те трябва да живеят според решения, взети от представители, тъй като не са свободни. Да бъдеш свободен означава да живееш според своите решения.

Хората никога не могат да бъдат напълно свободни в общество. Във всяко общество, дори в най-малката комуна, свободата не всеки се ограничава от свободата на останалите хора.

Представителната демокрация дава свободата да решаваш кой ще решава вместо теб. Изборите предоставят политическата власт в ръцете на представители. Свободните избори са свободата да избираш управници. Свободен си да решаваш кой ще решава вместо теб. Това е за предпочитане пред монархия или диктатура, при които един, неизбран управник решава за всички останали, но в никакъв случай не е политическа свобода. Политическата свобода съществува само когато всеки гражданин има право да решава по всеки политически въпрос.

Управлението от представители се легитимира от два аргумента:
1. Технически е невъзможно за всички граждани да гласуват по всеки политически въпрос.
2. Политическите решения изискват умения, които повечето граждани нямат.

Първият аргумент се превърна в несъстоятелен след революцията на електронните комуникации. Вторият аргумент винаги е бил неверен. Нека го разгледаме по-обстойно.

Да решиш означава да избереш. Да „вземеш решение” означава „да избереш една от няколко възможности”. Ако има само една възможност, тогава няма какво да се избира и следователно няма нищо за решаване. Когато са налице две възможности ние трябва да решим/изберем коя да приемем. Да избереш означава да ПРЕДПОЧЕТЕШ.

ПРЕДПОЧИТАНИЕТО НЯМА НИЩО ОБЩО С ЕКСПЕРТНИЯ ОПИТ.

Става дума за приоритети. Експертният опит се изисква за изясняване на възможностите и за предвиждане на резултатите от съответния избор. Предвиждането на резултати е много различно от това да избереш резултат. Предвиждането изисква експертен опит. Избирането е въпрос на предпочитание. Няма експертиза при предпочитанието, нито някога би могло да има. Предпочитанията произтичат от приоритетни принципи, не от експертен опит. Когато доктор каже на пациент: „ако приемете моето предложение ще живеете, ако ли не – ще умрете”, пациентът, който не е експерт, ще вземе решението. Докторът - експерт само обяснява възможностите. Изборът на пациента зависи от неговите предпочитания, не от експертиза. Мнозина предпочитат смъртта пред живот като инвалид, в болки или в затвор. Милиони предпочитат да умрат пред това да живеят обезчестени, да умрат в името на Бог/ Крал/ Страна/ Свобода. Няма „обективни” критерии за определяне на предпочитание. Предпочитанието зависи от приоритетни принципи, които са случайни. Личното оцеляване не е, нито някога е било, върховния приоритетен принцип.

Гражданите на Атина обсъждали – преди 25 века – дали вземането на политически решения изисква специален талант или умение. Тяхното заключение било: „Всеки готвач може да управлява”. Въпреки че изключили робите и жените, те избирали управниците си чрез лотария.

Прилагането на тази логика в нашето съвремие ще означава: всеки човек, независимо от неговите/нейните знания или експертен опит, е добър точно толкова колкото всеки друг щом се стигне до предпочитание/избор между политически възможности.

Атиняните приложили това към тяхната политика и така създали демокрацията. Управление на населението.

Могат ли тези, които вярват, че вземането на политически решения изисква специални умения да ни кажат какви специални умения или таланти притежават Джон Мейджър, Тони Блеър, Ширак или Клинтън, които ги правят достатъчно квалифицирани да вземат политически решения от името на милиони?

Превод: Mechanic955
http://www.autonarchy.org.il/

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.