Друг поглед върху движението Цайтгайст (Майкъл Тео)

Докато идеята за премахване на парите и повторното изграждане на обществото на нейерархични основи, следвайки принципа „от всеки според  възможностите, на всеки според нуждите” е изразено от редица философи, Проекта Венера посочва важността на технологията и ползите от позитивната и употреба в живота ни.

На пръв поглед движението Цайтгайст изглежда прогресивно и антиавторитарно. Решенията, които Питър Джоузеф и Жак Фреско предлагат са наистина много атрактивни и (до известна степен) разумни. Но въпреки това има някои значителни недостатъци в цялостната концепция относно мирогледа, анализа и общата информация, въпроси, които ще опитаме да разгледаме по-долу.

1) Според Ноам Чомски:

„Аз не разглеждам движението Цайтгайст като активистко движение. Вместо това ми изглежда като много пасивно движение, което е подведено от документи, които имат много приятно звучене, но не издържат на анализ. Една от идеите им е, че трябва да „спрем да подкрепяме системата” и „да не се борим срещу нея”, тоест да се опитваме да я променим и преодолеем. Това означава, че трябва да се оттеглим в пасивност. Нищо не би било по-благоприятно за тези на власт. Смятам, че колкото и искрени да са лидерите и участниците, движението е сериозно заблудено. То не води към промяна, а я подкопава като насърчава пасивност и оттегляне от участие и предлага фалшиво усещане, че е предложена някаква истинска алтернатива, която е толкова двусмислена и отдалечена от реалността, че е на практика безсмислена.”

Като цяло Ноам Чомски е прав: движението Цайтгайст не може дори да бъде определено като пацифистко движение, а по-скоро като пасивен идеалистичен проект. Един от основните му недостатъци е, че не успява да предложи методи за борба срещу властовите структури на този тип потисническо общество, в което живеем.

Жак Фреско вярва, че хората трябва да изгубят доверие в настоящата политическа система и това може да се случи само ако системата се срине. Въпреки това, както историята ясно показва, когато икономиката отбелязва спад, обществата стават интровертни, тъй като страхът и несигурността растат. Такива общества предпочитат да търсят изкупителната жертва в определени групи(имигранти и малцинства) вместо да се бори срещу несправедливостите причинени от елитите. Следователно е безсмислено да чакаме нещата да се влошат, за да видим хората да подкрепят алтернативни системи(като Проекта Венера).

2) Анализът: движението Цайтгайст не споменава нищо относно работническото движение и също така отговаря на много въпроси чрез хипотетични аргументи, без реални доказателства. Например, в първия филм, Питър Джоузеф разглежда събитията от 11 септември, обяснявайки как подобно на Немската Нацистка Партия през 1933, унищожила немския парламент, обвинявайки комунистите за това, за да оправдае масовите погроми срещу тях, така и администрацията на Джордж Буш тайно унищожила кулите близнаци, обвинявайки мюсюлманите за тероризъм като алиби, за да нахлуе в Афганистан. В действителност няма ясни доказателства, че 9/11 е вътрешна афера. Хипотетично или случайно обяснение на разглеждания феномен не е толкова значимо колкото доказуем отговор и не би трябвало да се приема за даденост!

3) Жак Фреско твърди, че машините трябва да решават за много неща и тук срещаме един от най-важните дебати: Някои може да смятат, че ако изградим общество, в което машините имат първата и последната дума ще бъдем под диктатурата на машини. Други вярват, че движението Цайтгайст не предлага система, в която компютрите контролират нашите действия.Вместо това то предлага освобождение на човечеството от труда. Истината е, че движението Цайтгайст е развило много проблемен мироглед: Жак Фреско смята всяка политическа идеология, всяка политическа система и проект за еднакво неефективни (напълно опустошителна логика). Дали пряката демокрация (никакви политически партии, представители, централна власт, а политическа система, в която всяка форма на доминация и йерархия е премахната и държавата е заменена от граждански асамблеи) е същата като монархията? Либералната демокрация същата ли е като теокрацията? Движението Цайтгайст е обгърнало детерминистичната логика „трябва да следваме това, което машините наредят”. За „експертите” в този документален филм, в едно идеално общество всяко решение трябва да се взема чрез технология, и стигат до там да защитават пълната елиминация на всяка човешка намеса, дори тази, която определят обществото и така насърчават напълно механистична концепция за свободата.

Политически въпроси и движението Цайтгайст

Звучи разумно архитектите да не се фокусират само върху дизайн на красиви сгради, но и също устойчиви на земетресения, наводнения, пожари и т.н. Милиони умират всеки ден от природни бедствия. Хаити, Лакуила и Китай са само някои трагични примери, които не трябва да се повтарят никога в човешката история. Наистина имаме ресурсите и потенциала да се защитим от гнева на природата. Но въпреки това, за да постигнем това трябва първо да освободим обществото от неговите йерархични властови структури, от печалби, икономизъм и продуктивизъм и тогава ще можем рационално да управляваме технологията в полза на всички. Следователно приоритет трябва да бъде заменянето на тази система на либерална олигархия с друга, в която хората да могат да управляват нуждите си демократично. След това можем да направим компютри, които да се грижат за практическите въпроси и логистиката по поддръжка на едно еволюиращо и прогресивно общество.

Технологията не е неутрална както се опитват да ни убедят Фреско и Джоузеф. Технологията е средство, което отразява цялостната ориентация на обществото. Следователно какво ще се случи ако позволим на технологията да ни управлява, игнорирайки фактът, че нашето общество е отчуждено от алчност(в резултат на капиталистическата печалба)? Трябва да опитаме да разберем също така, че закони и институции се създават от нас и ние сме тези, които винаги определяме прогреса на нашето общество. Противно на тази проблемна перспектива на движението Цайтгайст, ние предлагаме пряката демокрация като система, в която властта се упражнява от цялото общество и решенията се вземат, след като са разгледани от мнозинството, следователно е нужно да отбележим и промотираме важността на политическата промяна.

Движението Цайтгайст е твърде фокусирано върху икономически въпроси. Всъщност, съдейки всичко на базата на икономиката, постигаме разбиране за света според една Х реалност, игнорирайки другите социални взаимоотношения и фактът, че повечето западни общества са били засегнати и отчуждени от ценностите, промотирани от капиталистическата система. Късогледите капиталисти твърдят, че имаме най-добрата икономическа система, при която на всеки е дадена възможност. Защото са били заслепени от доктрините и властелините на пазара, игнорирайки всеки друг аспект от социалния и индивидуален живот и изглежда не разбират големите проблеми, причинени от неограничения „рационален” растеж, като например разрушението на околната среда(за повече информация: Мъри Букчин, Смъртта на малката планета: Растежът ни убива), интервенции и империалистични войни, пристрастяващ консумеризъм, социална алиенация, липса на свобода за човека вътре в производствения процес, проблемите на образованието и т.н. ...

По същия начин Марксистите не могат да видят, че проблемът е политически, а не икономически. И те като движението Цайтгайст не могат да разберат, че политическата власт е тази, която поражда големи икономически разделения, а не обратното. Например, споделянето на поле на две равни части между двама души, предполага равенство по отношение на процедурите, които трябва да бъдат следвани. Ако единия държи повече (политическа) власт от другия, той е по-привилегирован, което означава, че той/тя ще може да реши най-добрата (или дори най-голямата) част, следователно (политическата) йерархия поражда икономическо неравенство и увеличаване на доминацията над други. Противоположно на това, пряката демокрация, чрез равно участие във вземането на решения, без централна власт и представители би могла да предотврати такива ефекти. Следователно революционния въпрос днес би трябвало да бъде фокусиран върху политическото равенство. Какво има да каже движението Цайтгайст за това? Най-вероятно нищо по-различно от тази пълна глупост: „всички политически системи са едни и същи”. На практика не всички политически системи са едни и същи. Всяка една промотира определени ценности, така че ако искаме да премахнем печалбата (както Фреско и Джоузеф правилно отбелязват, че „печалбата е проблемът”), ние трябва да мислим над създаването на политическа система, която ще успее да насърчава други ценности, а не продуктивизъм, растеж, работизъм и икономизъм. Идеята за премахване на парите звучи добре, но е добре да знаем, че печалбата невинаги се измерва в пари и капитал. Следователно цялата концепция за „премахване на парите” е безсмислена, без да мислим за изграждане на система, чиято основна концепция за света и мястото на човека в него няма да бъде индивидуалистичната печалба, а може би, политическото участие, егалитаризъм и креативност.

Превод: Mechanic955