Преди 5 милиона години нашите предци започват да кръстосват по земята; през следващите два милиона години, човешките линии на еволюция претърпяват огромни промени в преход към вид, който не само ходи на два крака, но също така има голям мозък, може да развие и да си служи с език и технология.
През последните няколко хиляди години човешките същества се променят незначително в биологичен аспект, но еволюират рязко в своите социални и технологични капацитети. За съжаление, нашата технологична еволюция значително се отдалечава от нашата морална еволюция. По думите на д-р Мартин Лутър Кинг, “Живеем във времена, когато ненасочени хора използват самонасочващи се ракети.”
Човешките същества вървят към морален прогрес, но бавно. В Западната култура са нужни повече от 2 хиляди години, за да се освободят от невежеството, предразсъдъците и предубедеността, създаващи митовете, че легитимираното неравенство, йерархия, малоценност се коренят някак си в човешката природа или естественото развитие на нещата.
Западното общество постигна забележителен морален прогрес от 1960-те насам. Студентските, цветнокожи, феминистки, гей и лесбийски движения постигнаха огромен успех в процеса на универсиализация на основните човешки права, прескочиха големи бариери на предразсъдъци и промениха парадигмата за дефинирането на човешката свобода.
По време на този турбулентен период на социално съревнование, бунтове, масови демонстрации срещу войната на САЩ във Виетнам, влошаване на проблемите с бедността, бездомните хора, класовото неравенство, Мартин Лутър Кинг формулира визията на “световната къща.” В тази космополитна утопия всички хора по света биха живеели в мир и хармония, както с техните духовни, така и материални нужди, посрещнати от плодородието (прогреса) на модерния свят.
Но до каква степен тази мечта може да бъде реализирана, световната къща на Кинг е все още проклета кланица, защото хуманизма не се изправя с ненужното затваряне, измъчване и брутално избиване на милиарди животни. Хуманистката ненасилствена утопия винаги ще бъде лицемерна лъжа, докато така наречените “просветени” и “прогресивни” човешки същества не разширят ненасилието, равенството и правата до животните, с които споделяме тази планета.
Следващата логична стъпка в човешката морална еволюция е да прегърнем правата на животните и да се съгласим с техните принципи. В основата на правата на животните стоят най-прогресивните етични и политически идеи, до които човечеството е достигнало през последните две хилядолетия. Просто вижте аргумента за правата на животните от гледната точка, че щом хората имат права, тогава и животните имат по същите причини. Моралното значение лежи не в нашите различия като видове, а по-скоро в нашите прилики като форми на живот.
Това е предизвикателството за правата на животните: могат ли хората да станат истински просветени и да превъзмогнат едни от последните останали предразсъдъци заложени в демократичните правни системи? Могат ли те да реорганизират своите икономически системи, преразгледат своите технологии, трансформират своите културни традиции? Преди всичко, могат ли да конструират нова сензитивност, ценностна система, светоглед, идентичности?
Движението за правата на животните постулира фундаментално еволюционно предизвикателство пред човешките същества в средата на сурова криза в социалния и естествения свят. Можем ли да разберем, че въпроса за правата на животните е централен социален въпрос? Можем ли да осъзнаем как експлоатацията на животни е вкоренена във всеки аспект на кризата в нашите отношения един към друг и в естествения свят?
Правата на животните са предизвикателство към идентичността на човешкия вид. Те разбиват схващането на видизма и изкарват наяве въпроса за космологичните измерения, където хората намират своето място в света. Теорията за правата на животните поставя идеята, че човешките същества е време да отхвърлят своето чувство на превъзходство над останалите животни. Тя провокира хората да разберат, че властта изисква отговорност, че силата не е право, и че стремежа към увеличаване на капитала не е извинение за изнасилването и унищожаването на естествения свят.
Тези важни промени в светогледа изискват революционализиране на начина на живот на хората и разбиране, че личния живот всъщност е силно политически и социално обвързан.
Нека бъдем ясни: ние се борим за революция, не за реформи, да сложим край на робството, не за по-хуманни робовладелци. Искаме свобода, а не по-големи клетки и по-дълги синджири. Правата на животните революционализират най-радикалната идея, която някога са чули човешките уши: че животните не са храна, дрехи, ресурси или обекти за развлечения.
Нашата цел е изцяло да променим установените начини на мислене, неморални практики, и мощни институции, които печелят пари от експлоатацията. Поради този радикализъм държавата се опитва да ни демонизира като ни нарича “еко-терористи” и криминализира нашата борба за справедливост.
Нашата задача е особено трудна, защото трябва да излезем от рамките на комфортните граници на хуманизма и дадем тласък за преразглеждане на моралните ценности в обществото. Ние заявяваме, че хората не само променят своите възгледи относно мястото ни един към друг спрямо другите видове, с които споделяме планетата, но и разбираме, че антропоцентризма е деспотизъм подчинен на същите предразсъдъци като тези към друга раса или пол. Нашата задача е да провокираме човечеството да вдигне моралната летва от причина и език до чувствителност и субективност.
Ние не само трябва да поучаваме, ние трябва да станем социално движение. Предизвикателството на правата на животните е нашето предизвикателство за правата на животните, не само като идея, а като социално движение за освобождението на най-репресираните същества на планетата. Както при всички революции, животните няма да получат своите права, защото техните насилници изведнъж са видели светлината, а едва когато достатъчно хора станат просветени и се научат как да се борят със структурите на сила и власт, да ги разтърсят, докато не изградят една нова социална подредба.
Толкова ли много искаме? Справедливостта изисква само това, което е правилно, тя никога не е прекомерна. Дали революцията е наистина възможна? Революцията си намира почва по хиляди начини. От забраната на борбите с петли в почти всички щати до правенето на жестокостта към животни углавно престъпление в 37 щата, от елиминирането на използването на животни за обучение на студенти по медицина в 2/3 от американските щати до вкарването на учението за правата на животните в семинари по право в повече от 25 университета в Щатите, от увеличаването на медийното внимание към теми свързано с подобряването на живота на животните/правата на животните до социологическото проучване на Галъп от 2003 г., когато 96% от американците казват, че животните заслужават някаква защита от жестокости, а 25% казват, че животните заслужават “същите права като хората, да бъдат свободни от насилие и експлоатация “, пределно ясно е, че човешките същества започват да променят своите възгледи относно другите видове.
Хората просто трябва да преосмислят своите морални дефиниции и да намерят начини да дефинират хуманността и културата като изключващи жестокостите. Без значение дали хората го осъзнават или не, това не е обременяване, а освобождение. Никой повече няма да има нуждата да живее с лъжата за разделението на човек от природата и другите видове, и когато отвори своето сърце за правата на животните ще бъде напълно излекуван.
Правата на животните е следващото ниво в развитието на най-високите морални принципи, които настоящето общество може да завещае – тези на равенство, пряка демокрация, неотменими права. Нашите изопачени концепции за себе си като полубожества, които командват планетата трябва да бъдат заменени с далеч по-скромната и холистична идея, че принадлежим към и сме зависими от обширните мрежи взаимоотношения между различните същества. Доминантни и видистки идентичности ни водят по пътя на разрушението. Ако човечеството и живия свят като цяло иска да има бъдеще, то човешките същества трябва да приемат универсални етики, които да уважават всички животи.
Израстването може да бъде трудно и болезнено, а хората още да са морално неузрели и психологически окуцели. Хората трябва да се научат, че са граждани на биообщност, а не завоеватели; като граждани, те имат определени отговорности към цялата биообщност.
Значението на Просвещението се променя. През XVII в. то означава хората да се освободят от религиозната догма и тирания на теокрацията, в края на XX в. да преодолеят сексизма, хомофобията и други предразсъдъци; сега през XXI в. се нуждаем от преодоляване на видизма и приемане на универсални етики, които да почитат всички животи.
Ние можем да се променим; ние трябва. Посланието на природата е еволюирай или умри.
Със съкращения, Стив Бест
Стив Бест (роден 1955) е американски активист за правата на животните, професор по философия и преподавател в Тексаския университет в Ел Пасо. Бест е създател на Institute for Critical Animal Studies (ICAS). Автор е на многобройни материали, свързани с философия, постмодернизъм, марксизъм, анархизъм, екология и освобождение на животните. Заедно с Антъни Дж. Ночела е съставител и редактор на книгите Terrorists or Freedom Fighters? Reflections on the Liberation of Animals (2004), и Igniting a Revolution: Voices in Defense of the Earth (2006). От декември 2004г. насам е начело на North American Animal Liberation Press Office, работещ като медиен говорител на редица активисти за правата на животните, включително Фронта за освобождение на животните (ALF).