Вече изминаха над четири години, откакто съществува Ванкувърският ПарЕкон колектив. Беше някъде септември 2003-та, когато няколко от нас - ванкувърските пареконисти се натъкнахме един на друг. От тогава създадохме проект, който далеч надхвърли очакванията ни и разгърна нови хоризонти за бъдещи възможности, които са вълнуващи, вдъхващи кураж и надежда. Тук ние искаме да разгледаме някои от нашите постижения, неуспехи и съществуващи предизвикателства. Също ще споделим някои от стремежите ни за близкото бъдеще. Правим го с надеждата за насърчаването на други да се поучат от нашия опит и да преследват подобни цели.
След като се запознахме един с друг, открихме, че всички силно сме заинтересовани от икономическата справедливост. Но не справедливостта, позната от митовете и лъжите, възхваляващи достойнствата и ефективността на капитализма с неговите частни притежания на производствена собственост, конкуренция, пазари, корпоративни йерархии, класи и несправедлив начин на заплащане. Нито пък бяхме заинтригувани от подобно икономическо правосъдие, популяризирано от поддръжници на авторитарни модели на комунизъм, характеризирани от централиризано планиране, държавна собственост на имоти и малочислен елит от координатори, които планират целия икономически курс на обществото. Не, ние открихме отклик на идеите си в изложените от Робин Ханел и Майкъл Албърт визии за Икономиката на участието (ПарЕкон).
Освен, че споделяхме сходно отношение към социалната и икономическата справедливост, ние имахме и късмета да се синхронизираме. Още преди първата среща да се е състояла, един от нас предложи да изнесем презентация за ПарЕкон пред университетски студенти. Бързо се мобилизирахме да направим листовки, сайт и мейллист. Записахме разговора с надеждата аудиото да се разпространи; тактика, която ни помогна да направим работата си достъпна, като наличност в сайта, както и да я разпръснем посредством различни радиа и леви публикации. Първата дискусия имаше изключително впечатляващ развой и установи известна традиция да се организират или да се участва в събития със съзидателни дискусии с разнородни перспективи. Вечерта приключи с усещане за вдъхновяващия успех. Утвърди се мнението ни, че хората са заинтересовани от модел на икономическа справедливост, която превъзхожда едновременно провалите на капитализма и централизираното планиране.
Бързо започнахме да организираме редовни месечни срещи, за да достигнем онези, които бяха заинтригувани да научат повече. Съсредоточихме се над това да бъдем достъпни и приветстващи и така да стимулираме участието. Срещите ни са представени като възможности за организиране и спонтанно колективно обсъждане на настоящи проекти, занимания и събития или просто, за да се срещнем и обменим въпроси с колектива. Онези, които за заинтересовани, но неспособни да присъстват, могат да изпращат идеите си или коментари посредством имейл, както и да предложат друго време или място за срещите, което да е съгласувано с тяхното участие.
Нашият колектив е израсъл и продължава развитието си. Ние бяхме, сме и сме били учители, студенти, социални работници, компютърни програмисти, журналисти, анти-военни активисти, майки, партийни представители, вегетарианци, вегани и месоядни.
Вторият ни уъркшоп, "Икономика на участието (ПарЕкон): Справедлива алтернатива на капитализма и комунизма", се намираше в Университета на Британска Колумбия (УБК). И само няколко месеца по-късно дадохме следващ уъркшоп за "Критикъл Ю", програма на университета Саймън Фрейзър (СФУ), целяща да даде на хората достъп до учебната програма на университета извън него - в източната част на Ванкувър. През април 2004 УБК презентацията ни беше излъчена от Global Justice TV по телевизиите в по-ниските участъци на Британска Колумбия. Не само веднъж, а цели три пъти!
След като вече загърбихме отминалата година на организиране и отправихме поглед към бъдещето, целите ни, фокусът и усилията ни се избистриха. В основата на организирането ни продължиха да са образованието и подкрепата и устремени към тези цели имахме няколко сфери, в които се съсредоточихме и разширихме през следващите три години.
През май 2004, Ванкувърската анти-капиталистическа среща помоли ванкувърския ПарЕкон колектив да представи уъркшоп върху "Алтернативни икономически модели". Ние представихме различни модели на капиталистически, социалистически и демократично планирани икономики; най-вече ПарЕкон. Целите ни бяха да насочим мисленето на ванкувърското анти-капиталистическо движение към намиране на възможните алтернативи. Обърнахме внимание също така на привлекателността и приложимостта на тези различни икономически модели и как можем да ги постигнем. Резултатът беше нашият разговор :"ПарЕкон и други алтернативи на капитализма".
По това време се допитахме до Ноам Чомски да коментира за нас важността на Икономиката на участието. Решихме, че можем да го използваме в сайта си и други промоционални материали. За щастие и почуда, Ноам любезно върна коментар, в който каза:
"Страшно много активисти и загрижени хора питат, доста на място, каква алтернативна форма на социална организация може да се измисли, така че да преодолее гибелните пукнатини - често истински престъпления - на съвременното общество в по-далечен план, отколкото краткосрочни реформи. ПарЕкон е най-сериозното начинание, което ми е познато, осигуряващо възможно най-прецизните отговори на някои от тези въпроси, съдбоносните, основани на сериозен размисъл и внимателен разбор."
Този коментар очевидно надхвърли очакванията ни. Много сме благодарни на Ноам за това.
Може би едно от най-трудните за организиране събития беше прожекцията ни на документалния филм "Корпорацията". То беше предназначено за набиране на средствата за една локална анархистка книжарница, Spartacus Books, която беше разрушена от пожар. Също се надявахме да съберем пари за друг пареконски проект, Новият стандарт (The New Standart). За това събитие повикахме помощник режисьора на Корпорацията - Барт Симпсън да презентира филма. След филма имаше ПарЕкон уъркшоп. Цялото събитие протече безпроблемно с едно значително изключение. Организационно беше успех. Вложихме много усилия в събитието и то протече много гладко. Обаче, финансово беше тотален провал. Вложихме около 1000 долара в него и изкарахме само 150. Колективно нехайство. Това не ни спря да се насладим на остатъка от деня и ходенето на плажа. Въпреки финансовия неуспех бяхме задоволени от постигнатото в организирането на това събитие. Решихме, че няма да задържим парите, които събрахме, а че ще е по-добре да ги раздадем на групите, за които събирахме. В крайна сметка протече успешно.
Друго значимо събитие беше "Пост-Маркет" битпазар и дискусионната група, двудневно събрание, организирано от "Контра общество", локална група от художници активисти. Те ни поканиха да представим инфо маса на техния антикварен магазин през първия ден. Битпазарът ни даде възможност да си взаимодействаме посредством разменна търговия и обмяна. Участниците можеха да търгуват стоки и услуги за всякакви други стоки и услуги, единственото правило беше, че участниците не могат да използват пари. Един от нас обмени копие на "Поглед в бъдещето (Looking Forward): Икономика на участието за 21 век" [I] за бутилка сок. Не пожелахме да пресмятаме сравнителните цени, включени в нашата сделка и дали я правеха равноправна. Такива са и ограниченията в разменната търговия, а все пак бяхме и жадни.
За втория ден от събитията участвахме в дискусия повдигаща въпроси за ПарЕкон, движението за отворен софтуер и сюрреализма. Там можехме напълно да развием ползите от система на изцяло демократично планиране, в сравнение с пазарите или бартерната система. Също обсъдихме изкуството в ПарЕкон и възможните въвличания на движението за отворен код в анти-капиталистическото движение.
Провеждането на събития се превърна в разпространено и ефективно средство в растящите ни организационни усилия. През първата ни година, организирахме представянията на първите четири премиери на филма "Корпорацията"достигайки буквално хиляди. Неколкократно се явихме на ванкувърския фестивал "Под вулкана" за изкуство и социална промяна и на ванкувърския майски панаир, като открихме, че това са места, където сме могли да срещаме и общуваме с нови и мислещи като нас хора. През юни 2006 нашият колектив беше поканен на уличният фестивал без коли (car-free) в Източен Ванкувър, който подсигури страхотен забавен ден за 35 000 души. Това беше незабравимо събитие, благодарение на изобретателното ни раздаване на безплатна лимонада и разноцветни балони, включващи и написани на ръка съобщения, които да разпрострат нашето послание и да привлекат наблюдателите. Някои от лозунгите в балоните бяха "Икономическа справедливост, не тирания!", "Равенство. . . Самоуправление. . . . Солидарност. . . . Разнообразие. . . . Икономка на участието!", "Самоуправлението е яко!", "Унищожи пазарите, за демократично планиране!" и "Солидарността ме прави щастлив/а!". Беше чудесно да видим много деца, държащи балони, прегръщайки добродетелите на ПарЕкон. На тези събития ние също търсехме възможности да обсъдим икономическите системи, капитализма, болестите му, как общество с Икономика на участието би работило и какви предимства предлага. Обърнахме внимание, че колективното резюмиране, анализ и преразглеждане на събития доста често хвърлят светлина на много ключови моменти от ефективната презентация и взаимодействието, както и предоставят страхотни възможности да се учим едни от други. С времето тази финална част от процеса се превърна в уважавана и очаквана традиция.
Основен фокус в образователната и спомагателната дейности са опитите ни да направим повече аудио файлове и да принтираме съдържанието, разкривайки всички аспекти на Икономиката на участието в нашия сайт и на други места. Ние сме писали, публикували и произвели коментари, интервюта, уъркшопи, рецензии и есета на разнообразни теми, свързани с ПарЕкон. Като се започне от "ПарЕкон: Неофициалната икономика на Стар Трек“ [II] и се стигне до възможното бъдеще на архитектурата в ПарЕкон [III] и преизучаване на испанската революция, пречупено през призмата на участието [IV]. Интервютата с участници включват много от познатите сътрудници на пареконските коментари и анализи. Листът ни с обичайните заподозряни включва Стивън Шалом, относно политическите визии, съпътстващи общество, организирано върху принципите на ПарЕкон, [V], Робин Ханел относно ПарЕкон и околната среда [VI] и мирът [VII] и Майкъл Албърт за стратегиите на движението [VIII]. Интервютата също са насочени към широк кръг от анти-капиталисти, радикални левичари и към алтернативните визии на онези, които все още не са асоциирани с ПарЕкон - каквото е интервюто с един от членовете на групата "International Noise Conspiracy" [IX], дискутиращо ефекта от капитализма върху изкуството и музиката и предизвикателствата, с които се сблъскват, стремейки се към социална промяна. Също се погрижихме да включим материали и от други пареконски колективи или други инициативи за икономическа справедливост. В цялостта си нашите образователни инициативи също представляват опит да се осведомят и сериозно да обърнат внимание на ПарЕкон в общности, с които ние, като членове на колектив, сме обвързани и уважаваме.
Фокусът ни върху образованието и взаимопомощта ни помогна да усъвършенстваме сайта си като източник, който може да бъде ползван от други, като и всичките листовки, презентации и уъркшопи, които сме направили са достъпни там. Сайтът поддържа блогове, форуми и мейллист-сървъри. Също така качваме снимки от събития, отпразнувайки усилията и постиженията ни. Един от начините, по които колективът ни се опита да демократизира и приведе в равноправен вид неравномерните специализирани умения, беше са направи уики-сайт [X]. Уики има предимството да дава достъп на незапознатите с правенето на сайт и компютърно кодиране, да допринасят за допълването и използването на съдържанието на сайта, дизайна и издържането му в лесен и достъпен начин. Този преход позволи на колектива ни еднакво разпределяне на задачите и способностите, свързани със сайта.
Установихме, че фокусирайки се върху изграждането на съдържание успяхме да поддържаме снабдяването със съществените неща от членове, които обикновено не биха положили толкова усилия и също направи видима необходимостта да развиваме и улесняваме уъкшопите за споделяне на умения в колектива. За нас си остава предизвикателство да уравновесим славата и признателността, които някои получават, използвайки несъответно оценени и вече развити установени умения, както и отчуждението, напрежението и желанието да се съсредоточим върху по-маловажни проекти, с които други се занимават.
През април 2006, колективът ни беше поканен да представи два уъркшопа, съставени от членовете на два различни колектива за конференцията "Канада 22: Поглеждайки към пост-нео-либерализма"[XI]. Нашите уъркшопи отправиха два въпроса: "Как ще изглежда светът след нео-либерализма?" и "Какви социални и политически структури ще ни изведат отвъд нео-либеразима?" Това събитие се състоя скоро след Световния Форум на мира, чийто домакин беше Ванкувър през юни 2006. Колективът ни съдейства за разговор с Робърт Ханел, под темата "Икономика на мира". Разговорът беше озаглавен "Война, Мир и ПарЕкон"[XII] и събитието се увенча с успех, съдейки по пълната стая и голямото разнообразие от разумни въпроси и покани, които той прие. Беше също доста вълнуващо и възнаграждаващо за колектива ни да имаме възможността да седнем с Робин след това и да дискутираме някои от предизвикателствата , с които се сблъсква колектива , както и въпроси, свързани с визиите и стратегиите. Друг успех, който трябва да се отбележи, е отпразнуването на 70-тата годишнина от Испанската революция, отчасти, защото ни позволи да отправим покани към нова публика, главно състояща се от локални анархистки общности.
През април 2007 участвахме в "Кафето на философите", локална университетска инициатива да се повдигнат философски решения на текущи спорни въпроси. Презентирайки разговор относно икономическите визии, ние представихме идеите на ПарЕкон и последва продължителна дискусия. Това отново бе голям успех и още веднъж даде искра за нови организационни идеи, контакти и комуникиране със заинтересовани хора. През този месец бяхме поканени също да представим идеите на ПарЕкон в университетския клас по политически науки. Поканата ни подтикна колективно да преразгледаме и преработим встъпителните ни презентации. Последвалият процес беше обезсърчително предизвикателство за нашите индивидуални разбирания и артикулационни способности, но резултатът беше по-голямата способност на всеки от нас да представя пареконските ни визии пред хора от различна среда и убеждения и да се подкрепяме, докато го правим.
Били сме домакини на много обществени събрания, заели място на великолепни (и безплатни) местни плажове и паркове. Неофициалните събирания често включваха кратко запознаване с ПарЕкон, както и дискусии, обикновено свързани с настоящи икономически въпроси, какъвто е последният нео-либерален пазарен договор. Хората от колектива ни отбелязаха способността на пареконските идеи да насърчават за достъпни анализи на принципите и заниманията на капиталистическата икономика. Организирането на събития, които са взаимосвързани с най-новите бедствия на нашата капиталистическа икономика и ефектите над общностите, ни даде възможност колективно да премислим и обсъдим възможността от успешно прилагане на Икономиката на участието в справянето с изпречилите се предизвикателства.
Едно от предимствата , които теорията на ПарЕкон предлага, е способността да представим принципите на икономическата организация на хора, които или не съзират важността и връзката с належащите обществени, културни, семейни, политически проблеми, с които се сблъскваме в момента, или които се чувстват отчуждени и тясно засегнати от подобни разговори. Жените в колектива често са коментирали, че традиционно са свързвали "икономиката" с нещо, за което експерти или хора, които поне изглеждат компетентни (най-често мъже), са способни да провеждат дискусии. За група, каквато са жените, която има по-малко влияние и привилегии в нашето общество, икономиката въплъщава терминология и логика, които са неуловими, неясни и смущават. Това не е случайност. Всъщност, ПарЕкон не само предлага алтернативни визии, но също рамки, в които да се проумеят, преустроят и формулират логиката и операционните структури на капиталистическата и централно-планираната икономики. ПарЕкон извлича поука от резултатите и щетите от традиционните икономически системи, включително и отчуждението, на което се обричат много, участвайки в проектирането и оперирането им. Също така предоставя усъвършенствани средства за социална организация - прозорливост, предвиждаща предварително неумишлените проявления на йерархии, когато процесът не е замислен директно да разруши социализираните ценности на конкурентното ни патриархално, расистко и класово общество. Запознавайки ни достатъчно ясно с пагубните последствия от подобна жалко проектирана система, ПарЕкон също хвърля светлина защо е толкова важно да се съзре алтернатива. И така, открихме, че най-добрите обяснения и уводи, предлагани от членове на колектива ни, произлизат от онези, най-бегло запознати със скелета на икономиката.
Голямо предизвикателство, пред което сме изправени, е огромният интерес на онези, на които презентираме или с които взаимодействаме, сравнен с малкия брой на последователните, участващи в колектива. Това означава, че на моменти аспектите на работата ни се намират в мъчителен застой или пропуски в нашите организационни усилия. Набирането на скорост, изоставането и наваксването отново и отново е в основата на организирането ни. Всички ние доброволно отдаваме времето си на пареконското организиране. Организирането е разпределено спрямо възможностите, които ни позволяват нашето време и ангажименти. Това означава, че дори да се опитваме равномерно да поделим работата, понякога усилията ни се разпръскват и дори пропиляват около определени проекти. В този ред на мисли ние постоянно се борим срещу институционалното напрежение, капиталистическо или не, и така да направим проектите ни устойчиви и развиващи се.
След три години на организация, преживяване на разнообразни по равнище успехи и неуспехи заедно, в усърдието ни да споделим работата еднакво и за да сме сигурни, че като колектив олицетворявахме същите водещи принципи както пареконските, дойде моментът да спрем и помислим, преди да продължим напред. И така, роди се идеята за първата седмица на оттегляне на Ванкувърския ПарЕкон колектив. Започнахме като първо идентифицирахме всичките задачи, които колективът изпълнява прев разнообразните проекти. Скоро след това проследихме, класифицирайки всичките позитивни и пасивни качества на всяка една задача. Но първо осъзнахме, че трябваше да дефинираме овластяването. В крайна сметка се спряхме на "степента на силата за вземане на решение и удоволствието, от които се състои всяка отделна задача".
Докато разработвахме подробностите на всяка една задача, се натъкнахме на категорията "вътрешно развитие". Преди това бяхме отбелязали "менторството" като задача, опитвайки се да опишем извършената работа, когато се присъединяват нови членове: да ги предразположим, да са информирани, да обменяме умения и изобщо да ги ориентираме. Но установихме, че наричайки го "менторство" ние насищахме ролята му с йерархическа еднопосочна връзка (Аз давам - ти взимаш; аз говоря и давам знания - ти слушаш и т. н. ). Решихме, че основата на задачата беше споделянето на умения и по този начин да се отърсим от натиска да се промъкнем в една несправедлива силова зависимост или друга.
Следващата стъпка ни доведе до оценяването на категориите на всяка задача на таблица за овластяването, така, че да сме подготвени справедливо и открито да установим процес на смени, в зависимост от равното количество на овластяваща (приятна) и рутинна работа (т.е. създаване на балансирани работни комплекси – бел. прев.). Докато оценявахме задачите се постарахме да се фокусираме върху овластяването, изявено от нашата дефиниция, което ни принуди да осъзнаем, че оценяванията на овластяването биха дерайлирали, ако трябваше да оценяват акумулирането на способности, които лесно могат да се трансформират в присвояване на лични облаги (или по-добра работа, титла, любовник, кола, куче и т. н. ). Бяхме способни да продължим напред и избегнем капана, мислейки за овластяването като изгода, която е желана и на която се наслаждаваме индивидуално, отколкото, че това би подтикнало капацитетите ни към колективна работи и ще поощри развитието на институциите на участието. Съставянето на плановете за организацията и структурите на работа дадоха всичко възможно, на което са способни структурите на участието – поставяйки под въпрос присвояването, създавайки нови реалности и прозрения и уверяващи, че гласът на всеки се чува. Също ни очерта като колектив, заставащ зад солидарността, демонстрирайки нашата готовност да се учим и растем, като сме достъпни, честни и критични към себе си и останалите.
Ние продължаваме да сме ентусиасти за подхранването на нов интерес в Икономиката на участието и конкретни алтернативи, особено за онези, вече организирани около болестите на капитализма. Но инициативите ни също изтъкнаха предизвикателството да се присъединиш към ПарЕкон в рамките на активистки общности, които са добре информирани за пагубното влияние на капитализма, но традиционно откликват и действат, придържайки се към характерна политическа идеология.
Вече четири години на организация и основният проблем, който възникна за колектива ни бе - към кого да насочим усилията си, представяйки ПарЕкон като осъществима икономическа алтернатива. Някои от членовете са активни в градската активистка сфера, с които редовно взаимодействаме и имат принос в други организации, като тези, свързани с мира и движението на жените, в общности, които са наясно с катастрофалните последствия от капитализма. Като индивиди ние естествено превъзнасяме добродетелите на ПарЕкон, където ясно се очертават възможностите и се повдигат въпроси относно вътрешната организация и визия, но го правим в ясното съзнание , че рискуваме разрушително да подкопаем организационните визии или определени принципи на други или да се държим като военни, бранещи "път на участието". Достигайки съществуващи активистки общности и споделяйки пареконски принципи, които ефективно превъзхождат традицията на немощните йерархии в организирането, е въпреки всичко привлекателна инициатива за колектива ни, въпреки че се чудим как точно да го постигнем. Напоследък една идея, която колективно обсъждаме, е организирането на активистка уъркшоп конференция, фокусирана върху ефективното организиране.
Членове на колектива често забелязват, че някои от най-страстните и активни привърженици имат минало, което има много малко допирни точки с активистките общности. Може би това става благодарение на искрен ангажимент към изходът на едно равноправно и справедливо общество, същевременно с липсата на привързаност към конкретни политически идеологии, но откриваме, че има ниво на проумяване и приемане на ПарЕкон, което често надминава тези, които се позиционират на ръба на социалните движения. Ние сме и продължаваме да представяме ПарЕкон като желана пост-капиталистическа икономика измежду активистките кръгове. Така, заради тези причини, ние преценихме, че образователните и помощни усилия ще бъдат най-успешно употребени, стремейки се към онези, които не винаги са директно замесени в битките за социална справедливост. Някои от настоящите идеи, които обсъждаме, включват дискусионни ангажименти или филмови прожекции в по-малки градове , в обществени центрове, сред работници в определени сфери, каквито са сервитьорките и гледачки и групи, съдействащи за повишаване на вниманието най-вече сред жените.
Най-накрая, предизвикват ни с въпроси какво можем и бихме направили отвъд първоначалната ни цел за образование и разпространение на ПарЕкон. Стана очевидно за много от нас, че въпреки увереността на важността на подобна работа, ние често изоставяме желанието да правим повече и да се питаме с какво повече можем да допринесем.
Един начин, по който се опитахме да преодолеем някои от възникналите бариери е развиването на "Едногодишен план", който планира следващите 12 месеца напред. Както и да е, по-трудно е да отправим поглед към бъдещето, отколкото да преосмислим миналото ни. Това изисква много повече креативност и в самия процес- преоценка и преустройство на нашите отговорности. По-надолу са някои от нашите идеи за идната година:
- Продължаваме с презентациите и запознаването с ПарЕкон и дискусиите върху икономически въпроси в университети, колежи и гимназиални ученически стаи, както и други обществени среди, които все още не сме посещавали.
- Да основем икономическо четене за жени и групи за повишаване на бдителността на съзнанието.
- Да спонсорираме изучаването на Икономиката на участието и свързаните с нея политически, семейни и културни структури в арт-изложба.
- Да сътрудничим и да сме солидарни с онези, свързани с организация около търговски договаряния и ефектите, които имат върху общностите ни.
- Да направим колективните организационни усилия финансово устойчиви и растящи. Това ще означава развитието на някакъв вид членски внос и дарителски фонд за оперирането на уебсайта ни.
- Да продължим да снабдяваме сайта ни с редовно количество съдържание за ПарЕкон, най-вече от членовете на Ванкувърския ПарЕкон колектив, но също и от други различни писатели, активисти, организатори и теоретици. Освен това сайтът ще включва прилива на редовно съдържание, прилагането на редакционни практики, умения, задачи и крайни срокове, просто да се упоменат предстоящите неща, които трябва да направим, освен това, което правим доброволно.
- Създаването на предложения за съвместен бюджет - локално във Ванкувър, провинционално в Британска Колумбия и също национално - за Канада. Надяваме се да стимулираме усилия от страна на различни активисти, обществени групи, леви "think tanks" и политически институции, за да създадем "бюджет на участието в сянка", който ще демонстрира ефикасността си, овластявайки работници и потребители. Това ще се използва за критика към официалните бюджети и тласък към серия от нереформистки реформи и предложения за Политиката на участието (ParPolity – бел. прв.). Резултатът би бил пробуждането на масовите движенията и политическата решителност и воля във властта.
- Започването на развитието на Канадска национална ПарЕкон организация. Това е нещо, което считаме, че е напълно изпълнимо, тъй като Канада има богата история и опит в експериментите с пареконски институции. Хората в Уинипег са основния източник на този опит. Там са книжарницата и кафенето "Мондрагон“, пънк лейбъла "G7 Welcoming Committee Records" и издателска къща "Арбайтер Ринг“. Това е мотивирано от нестихващото желание сред нас във Ванкувърския ПарЕкон колектив да създадем мрежи, осланящи се на кооперация и солидарност между всички организации на ПарЕкон, предприятия и индивиди. Целта ще е да създадем ефикасна ПарЕкон-ска поддържаща група. От опита, натрупан във Ванкувър, виждаме, че интерес за ПарЕкон има из цялата страна. Нещо от порядъка на национална структура би могло да улесни взаимодействието и организирането на ПарЕкон групи из Канада, като се превърне в успешно помощно оръдие. Както и да е, изникват множество въпроси, не най-маловажният от които е дали това е мъдро занимание.
Практиката ни досега е била изключително вълнуваща и освен това повече, отколкото много от нас очакваха през последните четири години. Въпреки това има все още аспекти, които мислим, че са от голямо значение, но не сме били способни да осъществим голям прогрес. Тези усилия бяха погълнати от огромното по размер пренасочване на енергията ни от ежедневните задължения в животите ни. Вместо това (и това се потвърждава) имаме прогрес в много други области. Една от които е стремежът да направим ПарЕкон видима и ясна алтернативна икономическа система, която хората по-късно могат да изберат и използват. Локално постигнахме внушителен прогрес. Глобално се надяваме да е вдъхновяващ акт и може би един модел как и други могат да се организират към Икономиката на участието.
БЕЛЕЖКИ:
[I] Майкъл Албърт и Робин Ханел "Looking Forward:Participatory Economics for the Twenty First Century" (South End Press, 1991)
[II] Мат Грайндър "ПарЕкон: Неофициалната политика на Стар Трек" Vancourver Parecon, сайт: http://vanparecon.resist.ca/StarTrekEcon/index.html
[III] Крис Спанос "Архитектура на новото общество" Z Magazine: http://www.zcommunications.org/zmag/viewArticle/14075
[IV] Дейв Марклeнд "Испанските анархисти, през призмата на участието" Vancourver Parecon, сайт: http://www.vanparecon.org/index.php/The_Spanish_Anarchists%2C_Through_a_Participatory_Lens
Виж петата част от тази книга за преработена и допълнена версия на това есе.
[V] Стив Шалом интервюиран от Мат Грайндър "ПарПолити: Политическа визия за добро общество" Vancourver Parecon, сайт: http://www.vanparecon.org/index.php/ParPolity:_Political_Vision_for_the_Good_Society Виж също първа част от тази книга за сходни визии.
[VI] Робин Ханел, интервюиран от Крис Спанос "Икономика на участието и околната среда"Vancourver Parecon, сайт: http://www.vanparecon.org/index.php/Participatory_Economics_%26_the_Environment_%28part_1%29 Виж първата част от тази книга за преработено и подобрено интервю с Робин по тази тема.
[VII] Робин Ханел интервюиран от Марла Рен " A Participatory Peace"Vancourver Parecon, сайт: http://www.vanparecon.org/index.php/A_Participatory_Peace
[VIII] Майкъл Албърт изтълкуван от Дейв Маркленд "Върху стратегиите на движенията"Vancouver Parecon, сайт: http://www.vanparecon.org/index.php/Interview_on_movement_strategy
[IX] Денис Ликсцен, интервюиран от Крис Спанос "International Noise Conspiracy Interview " Vancouver Parecon, сайт: http://www.vanparecon.org/index.php/The_International_Noise_Conspiracy_Interview
[X] Vancouver Parecon, сайт: http://www.vanparecon.org/index.php/Main_Page
[XI] Текстове и аудио, налични на сайта на Vancouver Parecon: http://www.vanparecon.org/index.php/Main_Page
[XII] Запис на разговора на сайта на Vancouver Parecon: http://www.vanparecon.org/index.php/World_Peace_Forum_talk
Превод: Теди