Просвещение срещу реакционен ислямизъм (Атл Хесмир)

В един съдбовен исторически момент, в който човечеството е изправено пред ново надигане на реакционния ислямизъм под формата на Ислямска държава (ИС) и други подобни милитантни групи, изглежда подходящо да преосмислим традиционния западен интервенционистки подход.

Ако приемем за даденост, че крайната цел на западната намеса в региони, обсадени от реакционен излямизъм, е разпространяването на Просвещение и цивилизованост, мир и демокрация, можем също така да си зададем и въпроса дали традиционната военна интервенция спомага за осъществяването на тези цели. Има множество признаци, че надигането и разпространяването на реакционния ислямизъм могат да бъдат проследени до западните интервенции по време на Втората световна война, и че подновяването на интервенции от конвенционалния военен тип само ще задълбочи кризата и ще възпрепятства Просвещението във въпросните региони.

Още от дълбока древност чуждата военна намеса многократно се е доказвала като контрапродуктивна що се отнася до просветителски кампании. Вместо това тя подсилва реакционни сили, например падението на древната Римска империя е плод до голяма степен на провалени военни интервенции в далечни райони, изчерпвайки собствените си ресурси и провокирайки свирепа съпротива сред "варварите", които се вкопчвали още по-здраво в своите традиционни вярвания и се отчуждавали от римските опити да ги цивилизоват.

Налице са две основни причини за това вкопчване и широката подкрепа за реакционни идеологии, както в древността, така и днес. Първо, както древната поговорка гласи, "където разумът свършва, започва насилието," което в случая с реакционния ислямизъм сочи, че свеждайки бойното поле единствено до военно съревнование, реакционните ислямисти могат да "играят играта" по своя начин; чрез нерационално насилие. Второ, това нерационално насилие – съпротивлявайки се на чуждестранен (западен) "агресор" – позволява да бъде "рационализирано" от реакционните ислямисти чрез тяхното твърдение, че "защитават собствените си територии," което изглежда им позволява да набират бойци вечно. Така в тази патова ситуация им се позволява да се възползват от дълго наследство от съпротива, простиращо се чак до епохата на кръстоносните походи.

Подобно на Древна Атина, изправила се пред милитаристична Спарта в Пелопонеската война, на днешния западен свят ще му е нужно да разчита на нещо повече от чисто военните си способности при сблъсъка със своите противници в ислямския свят. Атиняните се провалили в своята борба, до голяма степен заради това, че се оставили да бъдат въвлечени във военната игра на Спарта, неуспявайки да черпят от своите цивилизационни сили – както направили по време на разцвета на Делоския морски съюз. За да победи реакционните идеологии на нашето съвремие, Западната цивилизация трябва да не допусне грешката на древните атиняни и вместо това да се възползва от богатото си цивилизационно наследство и да достигне до плодотворно равновесие между средствата и преследваните цели на днешната борба: военната интервенция няма да спечели тази битка.

Очевидно е, че светските и демократично ориентираните групи в регионите, заплашени от реакционния ислямизъм няма да могат да спечелят борбата само със своите идеи; те имат нужда от оръжия за самозащита. И точно тук се връщаме към нашата тема: прогресивните елементи в тези региони ще трябва да осъществят крайно необходимото Просвещение сами. Най-доброто, което западните сили могат да направят е да снабдяват тези елементи (например Кюрдите) с оръжия и да фокусират своите сили върху различни цивилизоващи проекти – като изграждане на библиотеки и научни институти на стратегически локации и да ги защитават съвместно с местните прогресивни сили от реакционните ислямисти. Така контурите на битката ще станат по-ясни, като сблъсък между цивилизация и варварство, вместо като "ние, които живеем тук срещу чуждестранен агресор" и обратното.

В крайна сметка демокрацията никога не се е материализирала по какъвто и да е друг начин, освен когато самите хора са се борили за нея.

Превод : Mechanic955