atle-hesmyr.jpg

В един съдбовен исторически момент, в който човечеството е изправено пред ново надигане на реакционния ислямизъм под формата на Ислямска държава (ИС) и други подобни милитантни групи, изглежда подходящо да преосмислим традиционния западен интервенционистки подход.

Ако приемем за даденост, че крайната цел на западната намеса в региони, обсадени от реакционен излямизъм, е разпространяването на Просвещение и цивилизованост, мир и демокрация, можем също така да си зададем и въпроса дали традиционната военна интервенция спомага за осъществяването на тези цели. Има множество признаци, че надигането и разпространяването на реакционния ислямизъм могат да бъдат проследени до западните интервенции по време на Втората световна война, и че подновяването на интервенции от конвенционалния военен тип само ще задълбочи кризата и ще възпрепятства Просвещението във въпросните региони.

Още от дълбока древност чуждата военна намеса многократно се е доказвала като контрапродуктивна що се отнася до просветителски кампании. Вместо това тя подсилва реакционни сили, например падението на древната Римска империя е плод до голяма степен на провалени военни интервенции в далечни райони, изчерпвайки собствените си ресурси и провокирайки свирепа съпротива сред "варварите", които се вкопчвали още по-здраво в своите традиционни вярвания и се отчуждавали от римските опити да ги цивилизоват.

Налице са две основни причини за това вкопчване и широката подкрепа за реакционни идеологии, както в древността, така и днес. Първо, както древната поговорка гласи, "където разумът свършва, започва насилието," което в случая с реакционния ислямизъм сочи, че свеждайки бойното поле единствено до военно съревнование, реакционните ислямисти могат да "играят играта" по своя начин; чрез нерационално насилие. Второ, това нерационално насилие – съпротивлявайки се на чуждестранен (западен) "агресор" – позволява да бъде "рационализирано" от реакционните ислямисти чрез тяхното твърдение, че "защитават собствените си територии," което изглежда им позволява да набират бойци вечно. Така в тази патова ситуация им се позволява да се възползват от дълго наследство от съпротива, простиращо се чак до епохата на кръстоносните походи.

Подобно на Древна Атина, изправила се пред милитаристична Спарта в Пелопонеската война, на днешния западен свят ще му е нужно да разчита на нещо повече от чисто военните си способности при сблъсъка със своите противници в ислямския свят. Атиняните се провалили в своята борба, до голяма степен заради това, че се оставили да бъдат въвлечени във военната игра на Спарта, неуспявайки да черпят от своите цивилизационни сили – както направили по време на разцвета на Делоския морски съюз. За да победи реакционните идеологии на нашето съвремие, Западната цивилизация трябва да не допусне грешката на древните атиняни и вместо това да се възползва от богатото си цивилизационно наследство и да достигне до плодотворно равновесие между средствата и преследваните цели на днешната борба: военната интервенция няма да спечели тази битка.

Очевидно е, че светските и демократично ориентираните групи в регионите, заплашени от реакционния ислямизъм няма да могат да спечелят борбата само със своите идеи; те имат нужда от оръжия за самозащита. И точно тук се връщаме към нашата тема: прогресивните елементи в тези региони ще трябва да осъществят крайно необходимото Просвещение сами. Най-доброто, което западните сили могат да направят е да снабдяват тези елементи (например Кюрдите) с оръжия и да фокусират своите сили върху различни цивилизоващи проекти – като изграждане на библиотеки и научни институти на стратегически локации и да ги защитават съвместно с местните прогресивни сили от реакционните ислямисти. Така контурите на битката ще станат по-ясни, като сблъсък между цивилизация и варварство, вместо като "ние, които живеем тук срещу чуждестранен агресор" и обратното.

В крайна сметка демокрацията никога не се е материализирала по какъвто и да е друг начин, освен когато самите хора са се борили за нея.

Превод : Mechanic955

kobane-daf

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.