Към автономия: Социалният експеримент в Рожава (М. Кулутрос и Я. Тарински)

Автонномният регион Рожава, такъв какъвто съществува днес, е един от малкото светли моменти - много светъл при това - които изникнаха от трагедията на Сирийската революция.

Дейвид Гребър [1]

През последните десетилетия кюрдската борба за свобода бе не само твърд глас на съпротивата срещу доминантния социален и политически ред, но и успя да формулира и започне практически стъпки към създаването на свободно общество. След дълги години потисничество, кюрдските сили започват да се прегрупират, формирайки въоръжени отряди за самозащита. И в период, в който лявата партия Кюрдски демократичен съюз (PYF) бързо се превръщаше в регионална политическа сила, един нов антагонистичен пример изникна от кюрдското освободителлно движение, основан на ценностите на демократичен конфедерализъм и автономия.

Още преди началото на въстанието в Сирия, жители на Рожава бяха създали първите самоорганизирани съвети и комитети, започвайки по този начин изграждането на радикална демократична организация за мнозинството от населението в региона. От 19 юни 2012 г. градовете Кобане, Африн, Дерик и много други селища се освобождават от контрола на сирийския режим, разкривайки силата и влиянието на кюрдската борба. Окупирани са военни бази, а малобройните правителствени войници избират да се предадат.

Днес този нов пример на автономия и самоорганизация е застрашен едновременно от турската армия на север и от фундаменталистки теологични сили на юг, като ИДИЛ и ал-Нусра, организации, които традиционно се стремят към налагане на хетерономия, централизация, теологично насилие и експлоатация. Все принципи, на които общностите в Рожава твърдо и активно се противопоставят. В условията на една от най-трудните геополитически обстановки, те поставят основите на един нов свят, основан на демократичен конфедерализъм, полово и етническо равенство и общностна икономика.

Демократичен конфедерализъм

Ние вярваме, че в Рожава са изградени автентични демократични структури. Не само че системата на управление е отговорна пред хората, но тя изниква от нови структури, които правят пряката демокрация възможна: обществени асамблеи и демократични съвети.

Обща декларация на академичната делегация до Рожава [2]

Въпреки широко разпространеното схващане, че настоящите социални условия са твърде сложни и самоорганизираните форми на социално организиране са обречени да работят само на малко и ембрионално ниво, радикалната политическа организация на общностите в Рожава ни дава съвременен пример за автономно самоинституционализиране и пряка демокрация. Те постигат това чрез процеса на демократичен конфедерализъм.

В основата на тази система са комуните [3]. Те представляват общи асамблеи на всеки район от по 300 души и позволяват широко обществено участие. В комуните се обсъждат въпроси, засягащи всички аспекти на социалния живот - от технически и административни въпроси до политически такива. Въпросите, засягащи енергетика, разпределение на храна, патриархално насилие и семейно напрежение, са поставени в центъра на политическия дебат. Всяка комуна излъчва тематични комитети, натоварени със задачата да обсъждат по-специфични теми, с цел да се избегне бюрократизацията и да се улесни функционирането на общите събрания. Важно е да се отбележи, че задължително изискване е всяка комуна да бъде съставена от поне 40% жени.

Всяка комуна излъчва двама отзовими делегата, които участват в регионалните съвети, в които се координират различните комуни, съставляващи всеки регион. От там отново се излъчват делегати, които да участват в градския съвет, а от там, пропорционално на населението, се съставят кантоните. Кантоните са най-широката и централна форма на политическа организация в Рожава и те функционират като координационни тела между различните градове.

Равенство между половете

Преди революцията жените нямаха възможността да говорят или взимат решения. Сега имаме такава възможност. Активни сме във всяка сфера.

Джина Зекиоглу [4]

Един от най-важните аспекти на социалния експеримент в Рожава е ролята на жените и целите на общностите да постигнат равенство между половете. В един регион като Близкия изток, когото сме свикнали да идентифицираме с фундаменталистко потисничество над жените и сексуалността, самоорганизираните общности в Рожава ни осигуряват пионерски пример за равенство. Съзнателното политическо усилие за постигане на равенство между мъже и жени е отразено едновременно в институционален и социален план. В условията на продължаващ военен конфликт, обикновенно благоприятстващ инертност, милитаризъм и патриархално налагане, общностите в Рожава са живо доказателство, че политическата воля и избор могат да преодолеят представяното за необходимост.

Характерен пример за тази политическа цел са женските съвети, формирани от комуните. Това са съвети, които не вземат решения по общи въпроси, а са посветени на дискутирането на теми, свързани с полови взаимоотношения, насилие над жени и т.н. Разбира се, това не се е случило отведнъж. Още през 2003 е основано Свободното демократично женско движение (DOKH) [5] – хоризонтална организация, бореща се срещу сексизма, патриархията, но и срещу национализма, милитаризма, унищожаването на околната среда, икономическата експлоатация и т.н. в по-общ план.

Интернационалния характер на борбата

Основата на този "социален договор" е равенството и правата на всички етнически, расови и религиозни групи в сирийски кюрдистан, пряката демокрация и отхвърлянето на концепцията за национална държава.

Евангелос Аретеос [6]

Често срещано недоразумение е идентифицирането на случващото се в Рожава с чисто национално освободителна борба. За разлика от традиционните национално освободителни движения, които обикновенно се стремят към създаване на национални държави и национална идентичност, общностите в Рожава се стремят към самоинституционализиранее отдолу, практикувайки нова парадигма за установяване на територия [7]. Така основа на социалната организация престава да бъде националната идентичност на всеки индивид, която е заместена от формата на политизирания гражданин, участващ в обществените дела. Неслучайно в тези общности участват хора от всички етнически и религиозни групи в района (кюрди, сирийци, язиди, христяни, мюсюлмани и т.н.) с единственото условие да уважават политическите принципи на равенство и хоризонталност.

В допълнение на това, в подкрепа на съпротивата в Рожава са основани политически форми на солидарност като Лъвовете от Рожава [8], съставени от доброволци от целия свят, борещи се редом с YPJ/YPG, което напомня на форми на солидарност, съществували по време на Испанската гражданска война. Трябва да се отбележи също, че международни мисии от академици [9] посещават Рожава, за да се докоснат до социалния експеримент там и да се учат от реални форми на самоинституционализация в големи мащаби.

Общностна икономика

Въпреки че е още в началото си, този икономически модел е осъществен на практика от мнозина в Рожава с голяма решителност и въпреки войната.

Майкъл Кнап [10]

Друга характеристика на случващото се в Рожава, допълвайки и задълбочавайки горепосочените елементи, е алтернативният икономически модел, който тези общности ни предлагат на практика. Икономическата организация на Рожава е отражение на нейния политически проект. Самите общности я наричат "общностна икономика" [11] и всички части от обществото участват в нея чрез производителски и търговски кооперативи. Основната цел на икономическата ѝ дейност не е растеж, а създаването на местна автархия. Освен необходимост (тъй като Рожава е изолирана и обградена от враждебна обстановка), това е и политически избор в посока социална екология и освобождение от капиталистическата експлоатация.

От няколко години насам те опитват да развият тези форми на общностна икономика чрез създаването на академии, насърчаващи кооперативния дух и организиращи семинари и дискусии за ползите от колаборативното производство.

Чрез тези икономически структури те опитват да задоволяват нуждите на своите общности и същевременно да поддържат "военната икономика", нужна им заради постоянните военни конфликти.

Самоотбрана

Живите организми в природата, подобно на розите с бодли, развиват системи за самозащита не за да нападат, а за да защитават живота.

Дилар Дирик [12]

Защитните сили на Рожава отразяват принципите на пряка демокрация и равенство, приети от кюрдските общности. Мъже и жени се бият като равни, тъй като военните структури и батальони на YPG (Народни защитни отряди) и YPJ (Женски защитни отряди) са разделени, но без каквато и да е йерархия помежду им и основните казарми и системи са общи. Също така военните командири са избирани от батальонните войници [13] въз основа на техния опит, отдаденост и готовност за поемане на отговорност.

Отдадени на просвещение и политическа осъзнатост, защитните сили на Рожава са основали академии, които да осигуряват етично политическо образование на бойците от различните отряди (YPG, YPJ, Asayish и т.н.). Образованието, което предлагат, се фокусира основно върху половото равенство, антимилитаризма, диалектичното разрешаване на разногласия, ценностите на демократичния конфедерализъм и т.н.

Заключение

Не предсказваме бъдещето; не може да знаем какво ще се случи в Рожава след месец или година. Но […] не можем просто да стоим встрани, наблюдавайки случващото се и да коментираме...

DAF [14]

Заради тези свои характеристики борбата на общностите в Рожава може да бъде разглеждана като неразделна част от хоризонталните проекти и радикални начинания, започващи от сапатистите в Мексико, простирайки се до всички краища на света и кулминиращи в глобално усилие за социално освобождение, насочено едновременно срещу държавното и капиталистическото управление, теологичния обскурантизъм, експлоатацията, патриархията и всяка форма на потисничество.

Позитивните аспекти на социалния експеримент, протичащ днес в Рожава, не трябва да бъдат неглижирани в името на идеологическата/догматичната "чистота", както правят различни либертарни организации [15] заради политическия произход на някои от основните фигури в кюрдското съпротивително движение (А. Йоджалан, ПКК и други). Не твърдим, че не трябва да взимаме предвид тяхното авторитарно минало, но че трябва да се фокусираме също и върху желанието на общностите в Рожава да отварят пространства на еманципация и участие. Трябва да се фокусираме върху това как ние бихме могли да им помогнем да заздравят техните демократични структури, да станат по самоустойчиви и антагонистични на доминантните държавни и капиталистически форми, осигурявайки ни по този начин още един съвременен пример за общество от друг тип.

Бележки:
[1] Защо светът игнорира кюрдските революционери в Сирия? (Дейвид Грейбър)
[2] http://roarmag.org/2015/01/statement-academic-delegation-rojava/
[3] http://new-compass.net/articles/rojavas-communes-and-councils
[4] https://rojavareport.wordpress.com/2014/02/16/the-women-of-rojava-have-broken-their-chains-part-ii/
[5] http://new-compass.net/articles/democratic-confederalism-and-feminism
[6] https://www.opendemocracy.net/arab-awakening/evangelos-aretaios/rojava-revolution
[7] http://roarmag.org/2014/08/pkk-kurdish-struggle-autonomy/
[8] http://thelionsofrojava.com/
[9] http://new-compass.net/articles/statement-academic-delegation-rojava
[10] http://peaceinkurdistancampaign.com/2015/02/06/rojava-the-formation-of-an-economic-alternative-private-property-in-the-service-of-all/
[11] http://new-compass.net/articles/rojavas-threefold-economy
[12] http://www.telesurtv.net/english/opinion/Kurdish-Womens-Radical-Self-Defense-Armed-and-Political-20150707-0002.html
[13] http://towardfreedom.com/38-archives/women/4017-the-women-s-revolution-in-rojava
[14] http://www.anarkismo.net/article/27779
[15] https://libcom.org/news/anarchist-federation-statement-rojava-december-2014-02122014

Първоначално публикувано на английски в Babylonia