Защо светът игнорира кюрдските революционери в Сирия? (Дейвид Грейбър)

На фона на сирийската военна зона, един демократичен експеримент бива стъпкван в земята от Ислямска държава. Това, че светът не знае, е скандал. Вдъхновен от визията на социалния еколог и анархист Мъри Букчин, този експеримент взаимства идеята за "либертарен мунисипализъм" и призовава кюрдите да създадат свободни, самоуправляващи се общности, базирани на принципите на пряката демокрация, които след това да се обединят през и въпреки националните граници.

През 1937 г. баща ми бе доброволец в борбата на Интернационалните бригади в защита на Испанската република. Очертаващият се фашистки преврат бе временно спрян от въстанието на работниците, начело с анархисти и социалисти. В голяма част от Испания настъпи социална революция, довела до прякодемократично управление в цели градове, индустрии под работнически контрол и радикално овластяване на жените.

Испанските революционери се надяваха да създадат визия за свободно общество, чиито пример би могъл да последва целият свят. Вместо това, световните сили обявяват политика на "ненамеса" и поддържат строга блокада на републиката (дори след Хитлер и Мусолини, мними договори...) като я заливат с войски и оръжия в опит да подсилят фашистката страна. Резултатът е гражданска война, която завършва с потушаване на революцията с някои от най-кървавите кланета на века.

Никога не съм предполагал, че в рамките на моя живот ще стана свидетел на същото нещо. Разбира се, никое историческо събитие не се повтаря с точност. Има хиляди разлики между това, което се случва днес в Рохава (трите големи кюрдски провинции в северна Сирия). Но някои от сходствата са толкова поразителни и толкова притеснителни, че се чувствам длъжен като човек, израснал в семейство чиито политически възгледи са по много начини определени от идеите зад Испанската революция, да кажа: не можем да оставим нещата да свършат отново по същия начин.

Автономният регион Рохава, такъв какъвто съществува днес, е едно от няколкото светли петна, макар и доста ярко, което изплува от трагедията на Сирийската революция. Вече изгонил агентурата на режима на Асад през 2011 г., въпреки враждебността на съседите си, Рохава не само постига своята независимост, но и е един забележителен демократичен експеримент. Създадени са народни асамблеи като висши органи за взимане на решения, съветите са избирани с внимателен етнически баланс (във всяка община, например при трима членове трябва да бъдат включвани един кюрд, един арабин и един асирийски или арменски християнин като поне един от тримата трябва да е жена). Съществуват и женски и младежки съвети, в кънтящото ехо от въоръжените испански Mujeres Libres ("Свободни жени") [1], а именно феминистката армия "YJA Star” (Обединение на свободните жени, като "звездата" е препратка към месопотамската богиня Ищар), която изършва огромна част от операциите срещу силите на Ислямска държава.

Как нещо такова може да се случва и да бъде почти изцяло пренебрегвано от международната общност, дори до голяма степен, от международното ляво? Изглежда защото PYD (Отряди за народна защита) работят с турската кюрдска работническа партия ПКК (PKK) – марксистко партизанско движение, което от 70-те години насам участва в дългата война срещу турската държава. НАТО, САЩ и ЕС официално класифицират ПКК като "терористична" организация. Междувременно, левичарите ги отписват като сталинисти.

Всъщност ПКК сама по себе си няма нищо общо със старата, формирана отгоре-надолу ленинистка партия, която е била преди. Нейната вътрешна еволюция и интелектуалното преобразяване на нейния създател Абдула Йоджалан, държан в турски островен затвор от 1999 г., водят до цялостната промяна на целите и тактиките ѝ.

ПКК вече се е обявявала против идеята за кюрдска държава. Вместо това, вдъхновена от визията на социалния еколог и анархист Мъри Букчин, тя взаимства идеята за "либертарен мунисипализъм" и призовава кюрдите да създадат свободни, самоуправляващи се общности, базирани на принципите на пряката демокрация, които след това да се обединят през и въпреки националните граници (предполагаемо ставащи все по-безсмислени и незначителни с времето). По този начин кюрдските борби могат да се превърнат в глобално движение за истинска демокрация, икономика на участието и постепенното изчезване на бюрократичната национална държава.

От 2005 г. ПКК е вдъхновена и от стратегията на сапатистките бунтовници в Чиапас. Тя обявява едностранно прекратяване на огъня срещу турската държава и започва да насочва усилията си към разработване на демократични структури в териториите, които вече контролира. Някои вече неведнъж са поставяли под въпрос доколко сериозно е всичко това. Видимо има останали авторитарни елементи. Но това което се случва в Рохава, където Сирийската революция дава на кюрдските радикали шанса да направят експеримент на голяма прилежаща територия, подсказва всичко друго, но не и показност. Формирани са съвети, асамблеи и народни опълчения, режимът на собствеността е оставен в ръцете на работнически кооперативи – и всичко това въпреки продължаващите атаки на крайнодесните сили на Ислямска държава. Резултатите съвпадат с всяка дефиниция на социална революция. Поне в Близкия изток тези усилия биват забелязвани: например след намесата на силите на ПКК и Рохава, за да извоюват успешно пътя си през териториите, завзети от Ислямска държава в Ирак, са спасени хиляди бежанци йезиди, изоставени на връх Синджар, след като местният пешмерга бяга от мястото. Тези действия бяха прославяни в региона, но не получиха внимание нито в европейската, нито в северноамериканската преса.

Сега Ислямска държава се завръща с американски танкове и тежка артилерия, взета от Ирак, за да отмъсти на всички онези революционни въоръжения в Кобани като изколи и зароби – да, буквално зароби – цялото цивилно население. Междувременно, турската армия стои на границата, за да предотврати подкрепленията от боеприпаси за защитниците; американски самолети бръмчат в небето, правейки символични удари – очевидно, за да могат да кажат че вършат нещо като група, която твърди, че участва във война, смазваща един от най-страхотните демократични експерименти.

Ако може да бъде направен паралел между настоящето и привидно отдадените, смъртносни фалангисти на Франко, кой би бил по-подходящ от Ислямска държава? Ако има паралел между Mujeres Libres и съвременността, то кои биха били смелите жени, ако не тези на барикадите в Кобани? Ще бъдат ли светът – и този път по-скандално от всякога – и международното ляво готови да съучастват в това историята да се повтори?

Превод: Infinita Tristeza. Солидарност с кюрдската съпротива!

Бележки :
[1] Женска анархистка въоръжена фракция, участвала активно в Испанската революция, бел. прев.

Протестиращи държат знамена на Кюрдистан и на водача на ПКК Абдула Йоджалан пред щаба на ООН в Женева.