Бунт срещу неолибералния университет в Амстердам (Джеръм Рууз)

Студентската окупация в Амстердамския университет говори за задълбочаваща се криза във висшето образование не само в Холандия, но и по целия свят.

Вече три седмици Амстердамския университет (АУ) е разстърсван от студентски протести срещу неолиберализацията на висшето образование и липсата на демократичност във вътрешното вземане на решения. През изминалата седмица персоналът на университета се присъедини към окупацията, заявявайки своята солидарност със студентите и заплашва йки с още действия ако исканията не бъдат изпълнени. С окупацията на основната административна сграда, Маагденхуис, управителния съвет на университета е поставен в неловка ситуация: да уважи исканията на академичната общност за повече демократизация или да продължи да се подчинява на неолибералната логика на бюрократична финансиализация.

Въпреки че студентската борба в АУ е основно локална по своя характер, мащабите на посочените от студентите и университетския персонал проблеми се простират отвъд границите на Холандия. Висшето образование е в криза в целия развит свят. Структурно недосубсидирани, свръх-комерсиализирани и дълбоко недемократични, университетите навсякъде изоставят своята най-важна социална функция – да произвеждат висококачествени проучвания и да образоват следващите поколения опитни, съзнателни граждани. Вместо това те се превръщат в квази-частни компании, управлявани от напълно откъснати мениджърски елити.

И, за да станат нещата още по-лошо, тези мениджъри не се фокусират върху подобряването на качеството на образованието или да рационализират вътрешните процеси за взимане на решения, за да освободят колкото се може повече време и ресурси за обмяна на знания. Те получават шести цифрени суми, за да раздуват безсмислената администрация, да притискат все по-прекарийния персонал, да третират студентите като глуповати консуматори и безлична статистика и да изстискват огромни усилия от много талантливи изследователи като ги карат да бълват умопомръчителни количества от безсмислени изследвания, само за да запълват квотите, които напълно пренебрегват социалните и качествени измерения на научния труд.

Протестиращите в АУ са на фронтовата линия на нещо, което по своята същност е глобална съпротива срещу комерсиализацията на висшето образование и постепенното превръщане на знанието във все по-скъп продукт. Във много страни тази неолиберална логика води до бюджетни съкращения, налагане на култура на вертикален мениджъриализъм, пълзяща бюрократизация и системна прекариатизация на академичния труд - с всички съпътстващи последици от повишаването на студентската задлъжнялост, разпространението на тормоза, възникващ от конкуренцията и задълбочаването на неспокойствието, депресията и прегарянето сред университетския персонал.

Интересен факт е, че точно в страните, в които тази неолиберализация на висшето образование е най-напреднала, възникнаха най-впечатляващите студентски протести през последните години: революцията на пингвините в Чили, студентското движение в Квебек, окупацията на кампуси в Калифорния, стачките срещу студентските дългове в Еверест Колидж и студентските бунтове във Великобритания. Холандия все още с 10 години зад въпросните неолиберални първенци, но отдавна се опитва да ги настигне. Виждайки студентските бунтове в тези страни, може би не е трябвало да налага толкова крайно тази логика. Както гласи известния аргумент на Полани, съществуват граници пред това колко далеч можеш да стигнеш с комерсиализацията на общите блага. В даден момент, потребителите на общите блага ще се разбунтуват.

В този ред на мисли, надигащото се днес движение в Амстердам е може би носител на нещо по-голямо, което тепърва предстои. Евал Енгелен, професор по финансова география в АУ и известен критик на финансиализацията, само отчасти преувеличи, когато описа централната административна сграда на университета като „най-интересното място в Западна Европа точно в този момент”. След години на мълчаливо страдание, академичната общност тук най-накрая надигна глава, за да си върне университета, с персонал и студенти, обединяващи усилия не само за да изискат радикална промяна в начина на провеждане на изследвания, преподаване и субсидиране, но и да развият вълнуващи нови методи на самоуправление.

До този момент администрацията отказва да предприеме каквито и да е конкретни стъпки в посока задоволяване на исканията на окупаторите, но вече е очевидно, че тя понася звучна идеологическа загуба. Изведнъж критиките срещу комерсиализацията, бюрократизацията, вертикалният мениджълиаризъм и липсата на демократични процеси за взимане на решения изплуваха на повърхността на централните новинарски емисии и на заглавните вестникарски страници – нещо, което не е за подценяване в страна, толкова неолиберализирана и деполитизирана като Холандия. Една шепа бунтовни студенти успяха да подтикнат своите преподаватели към действие и академичната общност, някога атомизирана и апатична, бързо прие състояние на колективна самоорганизация. Изведнъж се появи съпротива.

Тези, които съставляват университета, поеха неговото управление. Голям транспарант, призоваващ за пряка демокрация сега, е разпънат пред офиса на ректора – мениджърският елит не може да бъде видян никъде. С разрастването на това социално движение и неговото разпространяване в други университети в страната, бързо се отварят нови хоризонти за по-нататъшни протести и на други места. Докато идните седмици ще бъдат решаващи за това колко дълеч ще стигне това движение, на тези, които са имали късмета да участват в този вятър на промяната отдолу в АУ, може да им бъде простено за това, че са изпълнени с надежда. През всичките тези години неолибералният университет тихомълком роди своя най-голям враг. А сега нека ликуваме докато се включваме в бунта.

Превод: Mechanic955