nikos-romanos.jpg

След месец на гладна стачка и седмици на протести в солидарност, гръцкото правителство склони да изпълни исканията на затворника анархист Никос Романос.

Вълни на успокоение заляха Гърция в сряда, когато Никос Романос спря гладната си стачка, която изкара хиляди на улиците и провокира солидарни акции на много места по света. Исканията на анархиста бяха изпълнени, след като парламентът изготви декрет, с който се позволява на затворниците с място в университета и студентски права да напускат затвора при определени условия, включващи електронно маркиране като мярка за сигурност. Отчаяната борба на Романос с безкомпромисните власти припомни за Боби Сандс и другите ирландски републикански затворници, загинали през 1981 г. Сега неговата победа, предполагаща залеза на крайнодясното правителство на Самарас, показа колко голямо влияние може да има един човек, когато рискува собствения си живот и когато е подкрепен от находчиво солидарно движение.

Романос, на 21 г., носи със себе си трагично минало. През декември 2008 г. неговият приятел от детството Алексис Григоропулос умира в ръцете му, след като е прострелян хладнокръвно от полицай. Това 15-годишно момче се превръща в символ на цяло поколение, чието тревожно предчувствие предвиди социалната катастрофа, предстояща да се случи в Гърция. Смъртта на Алексис радикализира твърдо младежта. Не е изненадващо, че Романос, пренесъл на 15 години ковчега на приятеля си на рамото си, започва борба срещу държавата.

През февруари 2013 г. Романос е арестуван заедно с трима други младежи при опит за обир на банка. [1] Свидетелите и прокурорът се съгласяват, че арестантите не са използвали оръжията си от загриженост за безопасността на заложниците си. Въпреки това, след залавянето им, те биват измъчвани толкова брутално, че полицията обработва дигитално снимките дадени на пресата, за да маскира нараняванията им.

Докато излежава присъдата си, Романос учи за приемните си изпити в университета и ги издържава успешно. Министърът на правосъдието посещава затвора Коридалос през септември и гаранитира, от името на гръцкото правителство, възнаграждения за успехите на затворниците в образованието. Тогава на протестиращия срещу тежките условия в затвора Никос му биват отказани всякакви услуги от страна на държавата.

Въпреки че Романос влиза в университета от затвора, държавата всъщност му забранява да го посещава. Протестирайки за закон, който да дава правото на лишените от свобода образователен отпуск, Романос започва гладна стачка на 10 ноември тази година. Правните основания, които не му позволяват да учи са сложни. Гръцката наказателна правна система включва образователен отпуск в рамките на програмата за рехабилитация на затворници, но министерството на правосъдието спори, че един заподозрян в "тероризъм" човек не може да бъде безопасно изведен от затвора, въпреки че Романос вече е оправдан във всички повдигнати срещу него обвинения в тероризъм.

Някои се съмняват, че на младия анархист бива отказан образователен отпуск като наказание за неговите политически убеждения, от правителство, което цели да покаже че не би имало милост към отклонения от статуквото. Романос изисква от властите, които искрено ненавижда, да припознаят неговите зконни права, които се предполага, че са гарантирани от държавата за всички. Той никога не е откраднал от обществените джобове или от гражданите; вместо това, той се е опитал да ограби една от банките, която никога не е била подвеждана под отговорност за икономическия разгром на страната. Никой не пропуска да отбележи иронията на това младите анархисти да бъдат жестоко преследвани за неуспешен и безкръвен банков обир от същите хора, за които не са чужди огромните присвоявания на публични пари и насилието над граждани с особена жестокост.

Примерите изобилстват. Един от корпоративните и медийни бизнес магнати, който злоуподреби с 235 милиона евро от преди публично притежаваната Пощенска банка, беше пуснат под гаранция и дори си позволи да посети Париж и Малдивите, въпреки че условията на гаранцията му не позволяваха излизане извън страната. Банкер, задържан за присвояване на 700 милиона евро от вече нефункциониращата Протон банк и очакващ процес за убийство, е оставен да скита от същия прокурор, който отказва на Романос образователен отпуск.

Двама собственици на електрически компании, очакващи процес за злоупотреба с 270 милиона евро, също са пуснати под гаранция, благодарение на правната проницателност на тяхната защита, която случайно се оказват говорителят на правителството - Макис Воридис и генералният секретар на правителството - Такис Балтакос. Корабен и петролен магнат осъден на 5 години в затвора за неплатени данъци и много други незаконни действия, е веднага възнаграден със собственост над една от най-доходните публичнии компании в Гърция, приватизирана със страшна скорост. За десерт, един от съучастниците в убийството на Григиропулос е също пуснат под гаранция след година в затвора от "хуманни съображения", поради семейни проблеми.

Самият минисър на правосъдието, Хараламбос Атанастиу, често предприема действия, характеризирани като крайнодесни, фанатични и корумпирани. Той така и не успява да обясни огромната собственост, която натрупва докато е на ключови позиции в публичния сектор и дори се проваля с декларирането им, нарушавайки закона - но това не е проблем, Атанасиу променя закона и легализира съществуването на богатствата си. Освен това той непрестанно възпрепятства контрола над други лица с високи доходи и необясними печалби. Той законодателства в услуга на присвоители на обществени пари. И дори се опита да пусне голяма част от задържаните търговци на наркотици на едро на свобода със закон, изсмислен специално за тях.

Атанасиу провокира и международен скандал, когато се подиграваше с Европейския съд за човешки права, когато Гърция беше осъдена за това, че отказва елементарни права на еднополовите партньори. Друг повод за ирония, която не убягва на поляризираното и силно политизираното гръцко общество, е това, че министърът поддържаше нечовешката си позиция спрямо Романос докато собственият му баща - съучастник на нацистките окупатори през Втората световна война, дължи живота си на милосърдието на комунистически партизани.

Министърът на правосъдието има своите заслуги за нагнетяването на напреженето в обществото през последните години. Той дори провокира страховете от това, че Романос може да избяга, докато самият Романос се съгласява да бъде маркиран по време на отпуска си. Учителят на Романос в затвора, всъщност и началник на образователните услуги в Коридалос, дори предлага да ескортира младия анархист до занятията му, гарантирайки връщане. Никос отказва дистанционно обучение зад стените на затвора, нещо което се оказва отвъд логистичните способности на гръцката система. Затворникът осъжда отказа на правото му да посещава курсовете си като опит за заклеймяване на правото на лишените от свобода да имат отпуски изобщо. През изминалия месец правителството видимо се грижеше повече за това да унижава Никос Романос, отколкото да го поддържа жив.

В понеделник, 8 декември, бащата на Романос се срещна с премиера Самарас, който порица неговите молби на основанието на това, че премиер не може да попречи на правосъдието. Всъщност Самарас управлява държавата чрез режим на строги ограничения и репресивни практики, издавайки декрети без оглед на Конституцията или други законови препятствия. Как иначе държавата, например, би могла да откаже на съда това да наеме отново всички несправедливо уволнени чистачи в сградата на Министерството на финансите?

Във вторник, 9 декември, Върховният съд отказва да преразгледа решението на първа инстанция, което отказва образователен отпуск на Романос. С правителството, блокиращо всяка различна от дистанционно обучение идея, парламентарната дискусия във вторник вървеше към провал. Във вторник, на 31вия ден от гладната стачка, Романос отказа да приема и вода. Така опасността за живота му се увеличи застрашително.

Министър Атанасиу заяви: "Дори ако самият Бог слезе на земята, Той няма да промени решението ми." Не знаем кой се оказва по-силен от Бог, но фактически гръцкото правителство, преследващо и измъчващо всички гръцки дисиденти, беше принудено да направи прескъп и унизителен обрат към хуманност.

Ден по-рано бяха заявени промени в плановете за предстоящите президентски избори, които много скоро могат да доведат до управление на СИРИЗА. Политическите игри, играни на гърба на Романос може би имат нещо общо с това. Търсещи съюзничество с неонацистите от Златна зора, за да съберат нужните гласове за избирането на президент, правителствените тактики бяха разкрити в парламента и отхвърлени от самата Златна зора. Опитите на правителството да натрупа точки, твърдейки че дните на омразния Меморандум свършват, защото идва международният спасителен план за Гърция, приет от европейските министри на финансите също не помагат.

При гледката на увеличаващия се обществен протест, с маси от хора събиращи се в солидарност пред болницата, където беше настанен Романос; при увеличаващото се напрежение и изтичащото време, Атанасиу внесе поправка в парламента в сряда и Романос прекрати гладна стачка. От друга страна, правителството все още игнорира гладната стачка на 300 сирийски бежанци; гради нови затвори за нови времена на орязване на бюджета и репресии; финализира покупката на израелски дронове за граничен и протестен контрол. Но това може би са последните дни на това правителство, докато твърдата и принципна позиция на Романос доведе до резултати отвъд най-смелите му мечти. С две думи: победа в борбата на хората и Романос!

Автори: Фула Фармакидис, Спирос Маркетос и Кристина Ласкаридис

Бележки:

[1] Обирът е престъпление от убеждения и по никакъв начин не цели насилие над хора или лична облага, а финансирането на въоръжена борба с репресивния държавен апарат. Това бива упоменато във всички изказвания и декларации на затворниците. Вж. за още информация тук – бел. прев.

solidarnost-romanos-sofia

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.