Да спрем настъпващия тоталитаризъм (Бъди промяната - София)

С проекта за нов Наказателен кодекс, управляващите в момента се опитват да възстановят тоталитаризма, който на мнозина ни е добре познат с неговата репресивна машина. Не искаме никога повече властимащите да определят живота ни. Да ни казват как трябва да живеем и какво може или не може да правим.

Какво всъщност се опитват да прокарат с проекта за нов Наказателен кодекс?

Първо: Да предизвикваш смущения в дейността на органите на властта се приравнява с държавна измяна. Това означава, че за всяко опозиционно действие и говорене, което е очаквано да смути органите на властта се предвижда затвор и конфискация на цялото имущество (чл.47, ал.1, т.3, чл. 301, чл.315, чл.316, чл.317 и §1, т. 3, т.32,д от ДР на НК (проект). Конфискацията на имуществото е едно репресивно действие на държавата, характерно за отминала епоха.

Второ: Да окупираш или да стачкуваш става престъпление, за което се полага затвор (чл. 201 и 202 от НК (проект)). Нима да окупираш сградата, в която работиш или учиш, е престъпление? Ако работниците в една фабрика обявят стачка и съдът я обяви за незаконна – дали те са престъпници? Окупацията на работното място е оправдана реакция на експлоатацията и влошаващите се условия на труд. При определяне на тези действия за престъпление – спазено ли е условието, че обществото трябва да смята това действие за обществено опасно, или просто властимащите искат да си гарантират едно необезпокоявано упражняване на властта?

Трето: Затвор от 1 до 6 години се предвижда дори за една цигара марихуана (чл. 511 и 513). Отпада възможността маловажните случаи да се наказват с глоба. В цял свят се наблюдава тенденция към декриминализиране на конопа и легализиране на марихуаната за медицински цели, а у нас се случва точно обратното. Така властите се насочват към преследването на обикновени хора от улицата, а не към организираните мрежи за трафик на наркотици. Много по-лесно е да се хване момче или момиче с трева и с това полицията формално да отчита дейност, отколкото да се разбие една организирана мрежа за трафик. Така новият закон прави услуга на големите наркопласьори. Не трябва да забравяме и колко хора рискуваме да бъдат отритнати от обществото, заради затвора за една цигара марихуана, ако се приеме този абсолютно неадекватен на реалността закон.

Четвърто: Държавата опитва, за пореден път, да се намеси и в нашия личен живот и правото ни да правим това, което искаме (чл. 178, чл. 179, чл.181 и §1, т. 24 и 25 от ДР на НК (проект). С НК се обявява за престъпник този, който ни предоставя помещение за правене на любов. Ако я правим сред природата, някой може да ни наблюдава и тогава ние се превръщаме в престъпници - правим "порнографско представление" пред другиго. Като не можем да правим любов, господа властимащи, ще правим протести. Не защитаваме днешната порноиндустрия, но не смятаме, че този закон е насочен срещу нея, а по-скоро позволява да бъде преследван всеки, неудобен на властта.

Пето: Липсата на аналогичен член в проекта за НК на чл. 108 от сегашния НК, означава да проповядаш фашизъм и тоталитаризъм вече няма да е престъпление. Нима толкова бързо забравихме за жертвите в периода от 1923 г. до 1989 г.? Трябва ли да сме толерантни към хора, които искат да ни върнат към една отминала епоха на човешки страдания, кръвопролития и изтезания, белязали живота на милиони хора и паметта на много семейства? Можем ли да допускаме възраждането на идеологии, които потъпкват човешкото достойнство? Можем ли да допускаме проповядването на идеи, които историята категорично е осъдила като антихуманни и са причина за най-големите престъпления срещу човечеството? Трябва ли да толерираме нетолерантността?

Ние не искаме тоталитаризъм, не искаме и днешната олигархия, а истинска свобода и демокрация. Казва ни се, че живеем в демокрация - термин, който означава, че гражданите се самоуправляват и поемат отговорността за своя живот и за своята съдба, но на практика днес виждаме един самозабравил се политически и икономически елит, който се крие зад електоралния спектакъл.

В същото време протестите в цялата страна през последната година, в които участвахме, ни убедиха, че хората са готови да се изправят срещу статуквото и искат истинска промяна. И това се случва по цял свят. Бедността и липсата на участие в процесите на взимане на решения изкарват масово хората на улицата и на асамблеи (общи събрания), създавайки нов начин на правене на политика. Дали в България ще успеем да спрем поредната атака на държавата срещу обществото, е все още под въпрос, но дължим на себе си да опитаме!

Автор: Бъди промяната - София