Свободната воля и съблазнителната принуда (Хийтър Марш)

Нещо като въведение - няколко думи от мен, Георги Бончев. За първи път се запознах с някои от идеите на канадската активистка Хийтър Марш (Heather Marsh) преди близо две години. Постепенно, четейки статия след статия, моето уважение към нея все повече нарастваше. Така съвсем логично се стигна до момента, в който реших да преведа един неин текст. Преди да се захвана с това, проверих дали някой друг вече не е превел на български избраната от мен статия. До колкото можа да ми каже корпоративната търсачка Гугъл, няма нищо преведено на български от Хийтър Марш - нито този, нито който и да било друг от текстовете ѝ. Именно затова реших, че не просто ще преведа една статия, ами заслужава да напиша настоящето кратко въведение за българските читатели.

Хийтър Марш е отрасла в отдалечена канадска общност. Именно животът ѝ там допринася за оформянето на възгледите ѝ и превръщането ѝ в активист. Няма как да оцелееш в студения далечен север, ако няма взаимно доверие в общността. Марш, освен активист за човешки права, е и програмист и политически теоретик. В периода 2010-2012 г. е част от сайта Wikileaks Central. Тя пише първата статия, в която се споменава движението, което ще стане известно като "Окупирай". Освен това работи с много различни социални движения и групи по целия свят като "Ездачи на надеждата" в Южна Корея, северноафриканския Ден на гнева, китайската Жасминова революция и Индигнадос в Испания.

Марш е в добри отношения с много интернет активисти от движението на "Анонимните" и именно тя дава началото на операциите #OpCanary и #OpDeathEaters. Първата цели е да осветли подмолните действия на компаниите за добив на природни ресурси, които ограбват богатствата на страните от Третия свят, корумпират правителства и ликвидират екоактивисти противопоставящи се на проектите им. Като облагодетелствана от тези мега-корпорации често излиза името на Хилъри Клинтън. Втората операция е насочена към осветляване на богатия елит от педосадисти, управляващи света. Тук излизат добре познати имена като Доналд Тръмп, Бил Клинтън, принц Андрю. И това се случва години преди медиите в САЩ да заговорят за сексуланите посегателства на Тръмп.

Освен чисто практическата ѝ активистка дейност Хийтър Марш отделя голямо внимание и на теоретичната основа на борбата за промяна на системата. Най-известната ѝ творба носи името "Binding Chaos". Изключително много ми харесва критиката ѝ на пряката демокрация, не като лоша идея, а като нереализируема на практика.

Резюме. Поради дължината на представения текст и леко тежкия стил на изказ предполагам, че някои читатели не биха прочели написаното до края. Затова си позволявам да направя кратко резюме - ако ми имате доверие, това ще е или един от описаните "мостове от знание към разбиране" или аз ще действам като един от описаните агенти манипулатори, които изкривяват общественото мнение. Окуражавам всички да прочетат текста и да преценят правилно ли съм представил в резюме идеите на Хийтър Марш.

* Днес всички говорят за технологична сингулярност - моментът, в който изкуственият интелект ще достигне до точката на човешката интелигентност и ще продължи отвъд нея и възможността за човешко разбиране. Ние обаче вече сме достигнали до обществената сингуларност - моментът, в който обществото до толкова се е усложнило, че на практика е невъзможно индивидуалното разбиране на всичко случващо се в него.

* Затова имаме нужда от нова форма на обществено сътрудничество. За да вземаме рационални решения по всички въпроси, за които не сме имали време да се информираме обстойно, ни се налага да се доверяваме на други, които са имали времето да се запознаят със всички аспекти.

* Именно тук влизат в действие техниките, разработвани от десетилетия от правителства, разузнавателни агенции и рекламни фирми. Чрез тях те манипулират общественото мнение и подават на хората такава информация, каквато е угодна на властта.

* Манипулаторите не само манипулират, те дори не носят никаква отговорност за това благодарение на мита за свободната воля. Казвано ни е, че всеки има свободна воля и носа пълната отговорност за своите действия. Така фашистът, който ще излезе навън и произволно ще убие някого заради цвета на кожата му или поради някаква друга ирационална причина, ще бъде наказан, но никой няма да накаже политиците и медиите, които години наред са му промивали мозъка и са го облъчвали с пропагандата довела го това да извърши престъпление.

* Смяната на един политик с друг не е решение. Хората са окуражавани да "взимат участие в демокрацията" като гласуват "за" или "против". Нещо повече - допустимо е от време на време да замерят някой политик с обувки или в редки случаи да го убиват. Актьорите в кукленото представление се сменят, ние излизаме от театъра на улицата и продължаваме да сме облъчвани от скритата принуда на системата.

* Единствената реална заплаха в момента за властта е неконтролираният диалог между хората. Диалог, който се асоциира с Интернет.

*********************************

Част от поредицата "Автономия, разнообразие, общество". Публикации относно нашите роли, взаимоотношения и управлението. Статиите не са сами за себе си.

Управлението е сила насочваща действията предприемани от обществото. Ние сме дали началото на управлението с малките племена - организирайки взаимоотношенията и личните активи помежду им, власт единствено се е изисквала при решаването на спорове. С нарастването на населението, сме се придвижили към разнообразие от управленски системи с цялостна йерархия, официални власти и твърда сила за принуда под формата на армия и полиция. Напоследък сме минали отвъд тези форми и сме достигнали до всеобхватна и до голяма степен невидима мека принуда. Макар голяма част от популацията винаги да е била подвластна повече на пропагандата отколкото на нечия армия, техниките разработени от глобалните разузнавателни агенции и фирмите за маркетингови проучвания през последните няколко десетилетия издигнаха пропагандата до глобална сила за принуда контролирана от много малко на брой хора. За разлика от църквите и правителствата от миналото, новата йерархия контролираща принудата е невидима.

Демокрацията е куклено шоу, организирано, за да отвлече вниманието от истинското управление. Демокрацията и местните правителства осигуряват завесата между истинската потисническа сила и останалите хора. На сцената се поставя политик или управник и хората са накарани да чувстват, че участват в шоуто като гласуват "за" или "против" него и от време на време го замерят с обувки или убиват. След това хората излизат от театъра и отиват на улицата, където са мишени във все по-репресивната война за принуда от тези борещи се за контрола върху реалното управление. Някога бе възможно да наблюдаваме управление ни. Сега сме затворени в идеологически лабиринт със стени от демокрация, който ни пречи да виждаме или участваме в истинските структури на власт и дебат.

Гласуването, дори на референдуми, е контролиран двоичен изход на предопределена структура и въпрос. Това винаги е фронт за подсилване на основната пропаганда. "Бихте ли предпочели да бъдете управлявани от личност А или от личност Б?" е пропагандно упражнение и рекламен трик промотиращ идеята, че демокрацията е добра и гласоподавателите упражняват контрол. В тази структура "нищо от горепосоченото" никога не е лесна опция и излизането от демокрацията не е позволен избор въобще. Гласоподавателите са изключени от всякакъв контрол върху пропагандата на принудата, която формира нашето истинско управление чрез липса на достъп до информация, липса на време или липса на финансови средства за участие. Оказването на влияние върху изборите чрез принуда е незаконно в демократичните държави, но САЩ са похарчили 6 285 557 223 долара по време на изборите от 2012 г. за съблазнителна принуда, доказано по-ефективна от каквото и да било насилие. Въпреки очевидната и доказана ефективност на тази принуда, ефектът ѝ е отричан от самата пропаганда харчеща милиони за нея.

Индивидуалното самоуправление

Най-важната лъжа на тези, които в момента са на власт е да убеди мнозинството, че те имат свободна воля, че индивидуалното самоуправление е възможно и че живеят свободни от принуда. Не е възможно да се живее без принуда. Не е било възможно дори, когато сме били в малки племена, защото нуждата да принадлежиш, миналия опит и безброй други фактори са оказвали влияние върху всяко решение. Броят смислени решения, които нашите умове са предизвиквани да правят всеки ден, е невъзможен без множеството когнитивни преки пътища задействащи се от предубедени оценки или без приемането на тези оценки поддържани от нашите съграждани.

Всички слайдове в статията са от Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) и са публикувани в The Intercept.

На мястото на религиозната пропаганда от миналото налагаща робски морал и подчинение, сега са промотирани господарския морал и свободната воля, заедно с илюзия, че всички имаме възможността да станем господари във властовата измама тип "пирамида". Митът за равенството и индивидуалната свободна воля е убедил публиката, че всички са отговорни за техните собствени действия, докато имат минимално ниво на компетентност. Това условие е толкова нечестно, колкото и да държим отговорен някой без нужната минимална компетентност. Разликата в знанията между тези, които поднасят информацията и тези, които я получават е това, което има значение. Хората са убеждавани, че техните правителства или тези постъпили в армията не са виновни за спуснатите отгоре решения, но масите, които са обект на още по-голяма тайна принуда и липса на алтернатива са.

След като са обявили, че имаме свободна воля и равни възможности, този човек е изцяло отговорен за неговите действия, а медиите и политиците, които са го насъскали срещу нарочения за враг и безкрайно са го бомбардирали с бараж от точно прицелени принуди и фалшива информация, нямат вина. Тези два мозъка са равни пред закона, но този с фетален алкохолен синдром пълни затворите навсякъде, защото го държат отговорен по същия начин както и другия.

Презумпцията за равенство е осигурила поробване на мнозина от прищявките на малцина.

Обществена авто-принуда

Самият език е силно репресивен. Всяка дума е когнитивен пряк път към широка гама от емоции и стойностни оценки, така че просто чрез ловко редефиниране хората могат да бъдат манипулирани да се съгласят с идеи, които нормално биха отхвърлили. Войната е представяна като мир, полицейската държава е определяна като свобода, децата са посочвани като терористи. Малко хора са правили стойностните оценки, които ползват на базата на тяхната собствена преценка на информацията и да го кажем отново, никой няма времето, а малцина имат способността да го правят това през цялото време. Повечето базират своите оценки на емоционалните реакции на думите, които са научени да почитат или хулят чрез социалните кръгове, медиите и образованието. Възстановяването (на значенията на думите) от радикалните групи пренастройва емоционалните отговори, но рядко резултатът е промяна в повече от няколко принципа.

На хората им се предоставят идеи, събития и личности, които са калкулирани така, че да задействат двоичните морални оценки. Заради броя преценки, които ние всички трябва да правим всеки ден, никой няма време за различаване на нюансите и проверка на всичко. Информацията се поднася от тези, които са отделили време и енергия да доставят специално послание, да ограничат полето от възможности, за да направят избора очевиден. Претоварването с теми с нарастваща комплексност, представяни на все по-бързи обороти, води до това, че хората са се оставили да бъдат управлявани от меми и лозунги.

Използването на меми за представянето на цели обекти от знания или спомени не е уникално за Интернет, това се използва в разказваческите култури навсякъде.
Разликата днес е, че разказвачите не са от общностите, които контролират.

Контролът върху Интернет е контрол върху диалога, така се насочва и потиска поведението worldwide.

Враждебната съблазнителна принуда

Прекарахме десетилетия в наблюдение как правителствата, особено тези под ръководството на Петте очи (бел. прев.: Five Eyes, често съкращавано като FVEY е разузнавателния съюз включващ Австралия, Канада, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ), експериментират с промиване на мозъци и подтиснически техники. От обработените канадски жени със следродилна депресия и секретното дрогиране на американски граждани през 50-те и 60-те, те преминаха към напредналите изтезания и техники за принуда, които виждаме днес. Китайските "идеологически реформи" от 1951 бяха рядко толкова открит пример за принудата практикувана от всички правителства в по-голяма или по-малка степен. Рекламната индустрия също инвестира милиарди за изследването на мотивацията и желанието, стимулът и реакцията. Безспирната пропаганда от медии, видео игри и социални програми се комбинира с теорията на игрите, която е все повече инкорпорирана навсякъде. Всичките тези изследвания, огромният обсег на всички видове медии и пълният корпоративен контрол на всички жизненоважни ресурси се комбинираха и днес сме много близо до управление чрез контрол над мисълта, допълнено със затвор за престъпни мисли и криминализирането на информацията противоположна на правителствената пропаганда.

Огромното разрастване на разузнавателните агенции по целия свят не е предизвикано от желанието да шпионират нашите селфита за правителството. Разузнавателните агенции са правителството.

Порцията разкрити (leaked) документи на NSA, които бе позволено на публиката да види, показва как хората по целия свят биват управлявани и в чий интерес. Усилията на службите са насочени към потискане на вашето поведение в услуга на корпоративния интерес. Хората пречещи ви да прочетете документите на NSA (и всеки друг подобен документ), ви пречат да разберете своето собствено управление.

Според малкото слайдове на "Пауър Пойнт", които ни бе позволено да видим, британската служба GCHQ изучава социално инженерство, дигитално залавяне на издайнически признаци, дезинтеграция, оказване на стратегическо въздействие, измами и заблуждения. Техните слайдове питат може ли SIGDEV (бел. прев.: систематичното придобиване на нови източници за шпиониране на дигитални сигнали като потоци информация в Интернет или сателитни сигнали) да ни помогне да разберем и оформим човешката популация? И описват влиянието върху реалния свят с операции като пропаганда, измама, масово изпращане на съобщения, налагането на определени истории, развитието на псевдоними, психология. Те специфицират търсенето на социални, не технологични решения и изучават "Използването на онлайн техники за случването на нещо в реалния или кибер света". Не, тези техники не са използвани само срещу "врага", който и да е това.

Благодарение на Джереми Хамънд, човек вдигнал аларма (whistleblower) ние имаме и поглед върху нещата използвани срещу активисти от друг източник, разузнавателната фирма Стратфор. Стратфор препоръчват следните методи за премахване на всяка група интересуваща се от участието в тяхното собствено управление. Възползвайки се от личностно базираните интереси на мнозинството, идеите са атакувани чрез заглушаване на техния източник. Както Стийв Хорн описва в "Popular Resistance":

Раздели активистите в четири групи: радикали, идеалисти, реалисти и опортюнисти. Опортюнистите са в това за себе си и могат да бъдат издърпани чрез интереса им. Реалистите трябва да бъдат убедени, че трансформиращата промяна не е възможна и трябва да се задоволят с каквото е възможно. Идеалистите трябва да бъдат убедени, че са разбрали грешно фактите и да бъдат придърпани в лагера на реалистите. Радикалите, които виждат системата като корумпирана и нуждаеща се от трансформация, трябва да бъдат изолирани и дискредитирани, използването на фалшиви обвинения за унищожение на техния характер е честа тактика...

"Ако вашата индустрия може успешно да доведе до тези взаимоотношения, правдоподобността на радикалите ще бъде загубена, а опортюнистите могат да се смята, че ще споделят крайното политическо решение" - се казва в заключителната реч на Дучин (бел. прев.: Роналд Дучин, съосновател на компанията Mongoven, Biscoe & Duchin, за кратко MBD). "Това което Стратфор прави е еквивалента на пистолетите в икономиката базирана на информацията - знание за света, което може да промени света, бързо и безвъзвратно."

"Оперативните работници на Пейгън / MBD / Стратфор са много по-обиграни в социалната промяна от активистите, на които се противопоставят, те имат неограничени ресурси и тяхната цел е сравнително проста - да подсигурят нещата така, че в крайна сметка активистите да се провалят в опита да постигнат фундаментални реформи", казва Стобер (бел. прев.: John Stauber - американски прогресивен автор). "Дучин и Монговън бяха безскрупулни и аз мисля, че те често са се забавлявали от наивността, егоизма и провалите на активистите, които редовно да заблуждавали и побеждавали. В крайна сметка това е война и по-добрите войни ще спечелят."

Тези, които се влияят единствено от личности са принудени от събитията, подбрани от медиите и другите във властта, да създадат емоционален отговор, който ще наклони публичното мнение в желаната посока. За малцината, които гледат отвъд личностите и събитията, посланията могат лесно да бъдат кооптирани чрез изолирането на определени идеи извън контекста. По-специално всяка идея, която отправя предизвикателство към дълбоките убеждения и изисква концентрация на мисълта, лесно се отклонява, чрез разсейващ шум и чрез задействане на страхови реакции.

Манипулацията не е ограничена само до оформяне на мненията онлайн както сме виждали от многото случаи на подбуждане към криминални действия от страна на разузнавателните служби. Участието във военни престъпления и дори геноцид също се подбуждат чрез медиите пакетирани за тази цел от групи като Движението 969 в Мианмар. Войните сега се водят по света без обявяване и са контролирани изцяло чрез страх, пропаганда и отричане. Войните се обявяват срещу врагове, които никой не може наистина да дефинира както можем да видим с хората в сянка подкрепящи групи като M23 в Демократична Република Конго, различни сирийски милиции и Боко Харам в Нигерия. Многомилиардни мултинационални индустрии като трафика на хора оставят изцяло извън светлините на прожектора чрез отклоняване на интереса.

Битката за сърцата и умовете не само е реална, тя е единствената битка, която има значение, битката, от която произлизат всички останали.

Първоизточниците на информация не трябва да бъдат държани отговорни за непредвидени действия на тези, които са под нивото на разбиране на оригиналната информация. Манипулаторите на информация, които я представят пред широката общественост са тези, които определят приемането и отхвърлянето. Тези агенти на принудата отклоняват вината, като се опират на правото на свободно слово и на това, че всички онези, които са последвали тяхното послание имат свободна воля и трябва те да отговарят за своите действия. На това измъкване от отговорност се държи въпреки всички доказателства за силата на принуда, която най-добрите изследвания в света са разработили в продължение на много десетилетия.

Пътят от информация до разбиране от страна на широката общественост е истинският център на управлението. Без ангажирана общественост и прозрачни епистемични общности  предоставящи мостове от знания, този път е уязвим за прихващане и манипулиране от всеки, който желае да контролира масите. Страхът, невежеството и сектантското разделение се използва за направата на пътя от знание до приемане невъзможен за никой без усилване и придаване на мощност от знаменитостите. Манипулираните маси са принуждавани да нямат доверие и да атакуват или източниците на информация, които тези във властта искат да заглушат или всеки, който се опитва да заобиколи установените манипулатори. Усилията да се промени управлението се пренасочват към атакуване на кукленото шоу на политиците, а не за създаване на пътеки от знанията към масовото приемане.

За премахване на настоящото враждебно управление, ние трябва да премахнем индивидуалните измамнически схеми, които създават мотивация за него.

Обществена сингулярност

От години ни предупреждават и ни обещават технологична сингулярност - моментът, в който изкуственият интелект ще достигне до точката на човешката интелигентност и ще продължи отвъд нея и възможността за човешко разбиране. Вместо това сме стигнали обществена сингулярност. Нашето общество вече е твърде сложно и изисква твърде много обработка на информация за индивидуално разбиране. Не е изкуственият интелект това от което имаме нужда, имаме нужда от работеща форма на обществено сътрудничество. Масовото сътрудничество е необходимо, за да разберем всяка от силите контролиращи ни и за да сме способни рационално да се самоуправляваме.

От всички движения опитващи се да се противопоставят на правителството и корпоративните действия, "изпуснатите" документи показват, че за властта никои не са по-страшни от тези на които им е поставен префикса "кибер". Обществеността може да бъде въртяна в кръг със смешна лекота от всеки, който контролира диалога и единствения неконтролируем диалог е в Интернет. Усилията да се кооптира, разводни, дискредитира и отклони този диалог са огромни. Прекъсвайки интернет сътрудничеството, се прекъсва съвместното самоуправление, единствената истинска заплаха за враждебното управление в момента. Обществената авто-принуда, прозрачното консенсусно подтискане, което едно общество прилага към себе си, може потенциално да се сравни с държавното и корпоративно принуждение в една бързо реагираща среда като Интернет.

Възможността за обществено самоуправление е все още твърде малка и е претоварена от ограничения на достъпа, шпионаж, арести, закони целящи да обезкуражат участието и най-вече, от липсата на независими децентрализирани инструменти за дългосрочно управление. Една безкрайна война на меми е нелепа и не може да бъде спечелена. Самоуправлението изисква дълбоки познания и мостове произтичащи от постоянно проверявани и актуализирани ядра от информация. Бързите информация и действие трябва да протичат по естествен и прозрачен начин от тези ядра, а не само да изглеждат като объркващ и неотделим статичен шум. Информацията трябва да бъде събирана и проверявана от тези на терен, а не като  произведена от тип "Kony 2012"  активистки продукт.

Самоуправлението от индивиди е невъзможно на практика. Има твърде много информация, за да може всеки един човек да действа винаги без връзка с информирана общност. Комуналната авто-принуда или общественото самоуправление ще се нуждае от прозрачни проницаеми епистемични общности с мостове от знания, за да проверява и опростява техните послания. Без възможността да се доверяваме на прозрачното колективно знание, хората ще бъдат обезкуражени от това да предприемат каквито и да е действия въобще. Липсата на такива хранилища за знания оставя плодородна среда за вирусна скрита и неконтролируема принуда.

Хората са най-програмируемите системи на Земята. Ние всички сме програмирани и можем всички да бъдем репрограмирани. Нашето програмиране е нашето управление.

Оригинална статия