"Кървава баня на нововъзникващите пазари" - кризата навлиза в нова фаза

Колапсът на аржентинското песо и турската лира, заедно с резкия спад на китайската икономика и натискът надолу в други пазари увеличават възможността от нова фаза на кризата.

"Кървава баня на нововъзникващите пазари [1]". Така Ройтерс описа масовата разпродажба, която разтърси финансовите пазари в четвъртък (23 януари) и която се задълбочи драматично в петък (24 януари). Уол Стрийт тръгна надолу, а европейските пазари потънаха след като инвеститорите изоставиха периферията, страхувайки се че ограничаването на програмите за стимулиране от страна на Федералния резерв на САЩ, комбинирано със забавянето на икономическия растеж на Китай ще повлияе негативно на възможностиите на развиващите се страни да изплащат дълговете, които поеха през изминалото десетилетие на лесни кредити. Притесненията относно 4,8те трилиона щатски долара дълг на сенчестото банкиране в Китай допълнително усилват чувството на страх.

В четвъртък аржентинското песо загуби 14% от стойността си – най-големия му колапс за един ден от времената на унищожителната криза от 2001-2002 г. – след като Централната банка на Аржентина бе принудена да прекрати опитите да защити валутата си в лицето на нарастващия натиск. Междувременно Турската централна банка трябваше да интервенира с 2 милиарда щатски долара, за да подкрепи лирата, която загуби почти 1/4 от стойността си от началото на масовите протести през юни 2013 насам. Намесата за стабилизране на валутния курс се провали и лирата се понесе силно надолу 11 поредни дни, достигайки до рекордно ниско ниво в края на седмицата.

"Десетилетието на 'бичия пазар' [2] приключи", казва пред Файненшъл таймс финансист от водещ хедж-фонд по време на Световния икономически форум в Давос. Руската рубла и южноафриканският ранд поеха стремглаво надолу към най-ниските си нива от 2008 г. насам, а бразилският реал спадна до най-ниското си ниво в рамките на пет месеца, като по този начин последва примера на аржентинската девалвация. Дори мексиканското песо, което бе смятано за една от най-силните и надеждни валути на Глобалния юг, пое надолу за четвърти пореден ден. Междувременно разходите по застраховане на дълговете на нововъзникващите пазари нарастнаха неимоверно, след като инвеститорите се уплащиха от засилените рискове от непогасяване на дълговете.

Големите социални вълнения и анти-правителствени протести в Тайланд и Украйна подкопават допълнително доверието на инвеститорите. Когато инвеститорите в Азия се насочиха към японската йена (традиционно смятана за сигурно регионално убежище), индексът NIKKEI тръдна надолу тъй като шансовете за експортно-ориентирано възстановяване се изпариха. Акциите в Хонг-Конг, Южна Корея, Нова Зеландия, Сингапур, Малайзия, Индонезия и Филипините също тръгнаха надолу. Ефектите от всичко това удариха и унгарския форинт и полската злота; дори индийската рупия и израелският шекел усетиха ефекта от напрежението в петък.

"Глобалните нововъзникващи пазари са в състояние на пълна паника", каза Беноа Ане, изпълнителен директор на Сосиете Женерал за нововъзникващите пазари. В своята уводна статия Файненшъл таймс писа, че "прекатурването на нововъзникващите пазари носи ехото на кризата от 90те" (само, за да смекчи това твърдение малко по-късно и да промени заглавието на статията на "Нововъзникващите пазари страдат от махмурлука на развитието"). Независимо дали има или няма подобни ехота от миналото, ясно е, че глобалната финансова криза – която според много анализатори вече е към края си след "овладяването" на европейската дългова сага – е далеч от приключила и може тепърва да навлиза в нова фаза.

Неочакваното бързо отстъпление на Федералния резерв на САЩ от "количественото отпускане" [3] и изчезващите перспективи за растеж на китайската икономика изглежда са движещите сили зад паниката. Докато цените на петрола, соята и други ключови стоки продължават да падат и инвеститорите се борят за получаване на евтини кредити, с които да инвестират в нарастващо рисковите облигации на нововъзникващите пазари, способността на правителствата от тези страни за набавяне на чужда валута ще бъдат силно намалени. С други думи перспективите не изглеждат особено розови и можем да се окажем в началото на още една голяма кризисна вълна на финансовите пазари.

Това поставя и един друг въпрос: как ще отговори все по-обедняващото население на нарастващото напрежение върху доходите им? През миналото лято Турция, Бразилия и Индонезия вече изпитаха големи вълни от социални протести. В Тайланд и Украйна в момента текат анти-правителствени вълнения. Само преди месец Аржентина изпадна в смъртоносни бунтове след като полицаите за кратко излезнаха в стачка. Международната организация на труда [4] наскоро предупреди, че нова глобална рецесия, причинена от нарастването на и без това вече високите нива на бедност и безработица, ще допринесе още повече за изтъняването на социалната тъкан на обществото.

Както писа Лари Елиът от Гаридън: "всички съставки, необходими за социални вълнения, са налице". Изглежда светът се изправя пред доста турболентна година. Затегнете предпазните колани – новата фаза на глобалната финансова криза може би тепърва започва. Градове ще горят, ще има кръв. Няма да е никак красиво.

Бележки:

[1] Страните с нововъзникващи пазари са държави или територии в период на засилена индустриализация и бърз икономически растеж. Те заемат междинна позиция между високо развитите икономики на Западна Европа, Северна Америка и Япония от една страна, и най-слабо развитите икономики известни като "Третия свят" в Африка, Латинска Америка и Южна Азия. Най-големите нововъзникващи пазари понастоящем са Китай, Индия, Бразилия и Русия, които в последното десетилетие добиват популярност под съкращението БРИК и Мексико, Индонезия, Южна Корея и Турция. – бел. прев.
[2] Финансов пазар, в който цените са растящи и се очаква да продължат да бъдат такива. Терминът "бичи пазар" най-често се отнася за фондовата борса, но може да бъде приложен до всичко, което се търгува като акции, облигации, валути или стоки. – бел. прев.
[3] Нов, елегантен термин на Федералния резерв на САЩ, зад който всъщност се крие просто печатане на пари. На теория количественото отпускане представлява неконвенционална форма на парична политика, използвана от централната банка за стимулиране на икономиката чрез изкупуване на финансови активи от търговските банки и други частни финансови компании, като по този начин увеличава количеството пари в обръщение. – бел. прев.
[4] Специализирана агенция на ООН, която се занимава с трудови теми и въпроси, в частност международните стандарти на труда и достоен труд за всички. – бел. прев.

Превод и редакция: колектив "Живот след капитализма". Публикувано в Roarmag.org на 24.01.2014 г.