Теорията за бюджетните съкращения - доказано грешна

Публикуваме тази новина, която макар и от април 2013 г. е особено актуална и днес, в контекста на предстоящия Бюджет 2014. Тя за пореден път доказва фалшивостта на икономическата "наука", която доминира всички сфери на живота ни и има претенции за научна обоснованост. В действителност обаче тя не представлява нищо повече от фундаменталистка идеология - идеологията на пазарната икономика - не по-различна от останалите видове религиозен фанатизъм. Както ще видите по-долу в новината, при доказване на очевидната им грешка, авторите на теорията Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф заявяват, че изводите им са вярни въпреки липсата на доказателства в подкрепа на тезата им. Как точно изводи, базирани на доказано грешни данни, анализи и изследвания могат да бъдат вярни?

Как един студент победи в спор видни икономисти по въпроса с дълговете. Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф са допуснали груби грешки при изчисляването на широко цитираното им изследване от 2010 г.

Когато докторантът по икономика от Масачузетския университет в Амхърст Томас Херндън забелязва възможни допуснати грешки на двама известни икономисти от Харвард в едно тяхно влиятелно изследване, извиква приятелката си, за да хвърли втори поглед.

Докато разглеждат електронните таблици на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, върху които се базира широко цитираното им изследване от 2010 г., Херндън и приятелката му забелязват очевидни грешки. "Не можех да повярвам на очите си, когато видях толкова прости грешки в електронните таблици" - казва Херндън, 28-годишен. "Дали просто не виждам добре? Трябва да има някакво обяснение. Затова попитах приятелката си: Аз ли виждам грешно?" Приятелката му Кайла Уолтърс отвръща: "Не мисля, Томас".

В света на икономиката няма много светила от нивото на Рейнхарт и Рогоф и тяхното изследване оказа огромно влияние върху една от най-важните икономически политики, обсъждани в днешната епоха. И двамата са работили в Международния валутен фонд. Рейнхарт е била главен икономист на инвестиционната банка Биър стърнс през 80-те години, докато Рогоф работи във Федералния резерв на САЩ, и минавайки през Йейл и Масачузетския технологичен институт, стига до Харвард. Тяхното изследване, твърдящо, че икономическият растеж изключително се забавя, когато държавният дълг достигне 90% от брутния вътрешен продукт на страната, е цитирано от политиците из целия свят като оправдание за съкращаването на държавните разходи. Бившият кандидат за вицепрезидент на САЩ Пол Райън, конгресмен на Републиканската партия от Уисконсин, е един от влиятелните политици, цитирал изследването, за да оправдае плановете за съкращаване на разходите.

Използвайки данните на двамата професора, Херндън открива, че вместо огромен спад на растежа, спадът е много по-малък, като растежът се задържа на около 2,2%, вместо да пада на минус 0,1%, както Рейнхарт и Рогоф прогнозират. В света на академичните изследвания нещата обикновено се движат изкючително бавно, но само за 24 часа Херндън и двамата му преподавателя, съавтори на доклада, Майкъл Аш и Робърт Полин, попаднаха в центъра на световен дебат.

Изследването на Херндън започва като упражнение на студент по икономика. Той е очаквал да възпроизведе резултатите на Рейнхарт и Рогоф, автори на идеята, че високият държавен дълг причинява забавяне на икономическия растеж. Но той така и не успява да постигне подобни резултати. Многократните неуспехи да повтори резултатите събуждат интереса му. Полин и Аш го насърчават да продължи търсенето си, след като той успява да ги убеди, че е попаднал на нещо.

"В началото не му повярвах. Мислех си: Той е студент, сигурно греши. Те са толкова изтъкнати икономисти, а той е само студент." - казва Полин - "Затова проверявахме и проверявахме, и след един месец проверки, си казах: По дяволите, прав е!"

Херндън се свързва с Рейнхарт и Рогоф по-рано тази година и поисква от тях електронните таблици, които са използвали за изследването си. Двамата професора му ги изпращат в началото на април и така се разплита мистерията около данните, озадачили Херндон. Той установява, че в таблиците за създаването на средните стойности са използвани само 15 от 20-те цитирани в доклада държави. Освен това казва, че Рейнхарт и Рогоф използват данните за Нова Зеландия само за 1951 г., когато растежът й е минус 7,6%.

Рейнхарт и Рогоф признават, че в електронните таблици се е получила "грешка при кодирането", което е причинило изчезването на някои държави от техните изчисления. Но икономистите отричат да са пропуснали данните нарочно и да са използвали съмнителен метод.

Според Аш твърдението, че високият бюджетен дефицит спира растежа, пропуска вода отвсякъде. "Тяхната основна теза пропадна", каза той.

Рейнхарт и Рогоф обаче твърдят, че заключението им за съществуваща зависимост между високият дълг и спирането на растежа все още е валидно. "Невероятно е, че такава грешка се е промъкнала в нашето изследване, въпреки усилията ни да сме винаги много внимателни" - казват в съвместно изявление. "Въпреки всичко, не смятаме, че този пропуск засяга по някакъв значителен начин основното послание на това изследване, нито следващите ни трудове."

След като Херндън умело кръстоса шпага с едни от най-изтъкнатите фигури в своята област, сега той се замисля да развие изследването си в дисертационния си труд.

Източник: Guardian (превод на Investor.bg) Още по същата тема тук.