Кошмарът на Дарвин [bg, YouTube]

Кошмарът на Дарвин е разказ за хората между Севера и Юга, за глобализацията, за рибата…

Някъде през 1960-те, в сърцето на Африка, един научен експеримент поставя ново животно в езерото Виктория. Нилският костур (The Nile Perch), един ненаситен хищник, унищожава почти всички местни видове риба. Но въпреки това се разможава толкова бързо, че сега бялото му филе се изнася из целия свят.

Огромни товарни самолети от бившия СССР ежедневно събират последния улов в замяна на товара, който носят на юг… Калашникови и амониции за безкрайните войни в мрачния център на този континент.

Тази разразстваща се мултинационална индустрия на риба и оръжие, създава един безбожен глобализиран съюз на бреговете на най-голямото тропическо езеро: армия от местни рибари, агенти на Световната банка, бездомни деца, африкански министри, европейски комисари, танзанийски проститутки и руски пилоти.
___

[И за филма от режисьора...]

Оцеляването на най-приспособения? (survival of the fittest?)

Старият въпрос, относно това коя социално-политическа структура е най-добрата за света, изглежда вече има отговор. Капитализмът победи. Крайната форма за бъдещите общества е “консумеристката демокрация”, която се разглежда като “цивилизована” и “добра”. В дарвинисткия смисъл “добрата система” победи. Победи чрез убеждаване или унищожение на враговете си.

В КОШМАРЪТ НА ДАРВИН се опитах да преобразувам тази странна успешна история, за една риба и бума около това “най-приспособено” животно, в една иронична, плашеща алегория за това, което е наричано Новия световен ред. Мога да направя същия филм за Сиера Леоне, само рибите щяха да са диаманти, в Хондурас банани, в Либия, Нигерия и Ангола суров петрол. Предполагам, че повечето от нас знаят за унищожителните механизми на нашето съвремие, но не можем да си ги представим. Не можем “да го схванем”, не можем да повярваме наистина в това, което вече знаем.

Невероятно е това, че щом се октрият някакви сурови ресурси, местните започват да умират от глад, синовете им стават войници, а дъщерите им слугини или проститутки. Чувствам се отвратително от това, че постоянно чувам и виждам все едни и същи истории. След стотици години на робство и колониализация в Африка, глобализацията на африканските пазари е третото и най-убийствено унижение за хората от този континент. Арогантността на богатите държави към третия свят (това е около 3/4 от човечеството) създава неизмерими бъдещи опасности за всички хора.

Изглежда, че никой от участниците в тази смъртоносна система няма грозно лице, а и в почти всички случаи няма и лоши намерения. Тези хора включват теб и мен. Някои от нас “просто си вършат работата” (например пилотирайки самолет с напалм от точка А до точка Б), някои не искат да знаят, други просто се борят за да оцелеят. В този документален филм се опитах да заснема личностите колкото се може по-интимно. Сергей, Даймонд, Рафаел, Елиза: истински хора, които блестящо изразяват сложността на тази система, а за мен са и истинската загадка.