Студентските окупации в Гърция: интервю за Литературен вестник

Интервю с Йоанна от Гърция, направено от Ивайло Динев за Литературен вестник, брой 8, 2014г.

Име: Йоанна М. / Университет: Философия, психология и педагогика в университет в Янина, Гърция / Година на окупацията: 2006 - 2007 - 2008

Ивайло Динев: Защо окупирахте?

Йоанна М.: През 2006 и 2007 окупирахме над 360 факултета в цяла Гърция. Причината за тези действия бяха реформите, които Европейският съюз искаше да ни наложи. Ние като студенти се обявихме против промяната на член 16 от Конституцията, който дотогава гарантираше правото на безплатно образование. Ние подкрепяхме публичното и безплатно образование без намеса на пазара. Не искахме знанието да се превърне в продукт и инвестиция с цел печалба. Според нас образованието трябва да развива креативност и критично мислене. Друго наше искане беше за независими университетски изследвания без частни интереси. Обявихме се и против премахването на университетската автономия, т.е. да не се допускат полицаи, камери, охрана и други средства за контрол на територията на университета. През 2008 г. окупацията беше насочена срещу полицейската бруталност. Причината беше убийството на 15-годишния Александрос Григоропулос от полицаи. Успоредно с това огънят на бунта подклади и случаят със заливането с киселина на Константина Кунева от нейните работодатели. Окупирахме, за да бъдат наказани виновните и за да се забрани на служителите на реда да носят оръжие, докато са на служба.

И. Д.: Какво предприе университетското ръководство?

Й. М.: Университетското ръководство не ни подкрепяше, но нямаше какво да направи на официално ниво. Длъжно е да уважи решението на общото ни събрание заради Закона за функционирането на университетите, според който студентските събрания са най-висш студентски орган. Университетското ръководство декларираше несъгласието си с нашите действия по нелегален път, като спираше тока в университета по време на окупацията и отказваше да прати нашите искания на правителството. Затова и ние на общото ни събрание решихме да окупираме офиса на ректора за един ден, като оттам успяхме да пратим директно, от факса на администрацията, нашите искания на правителството, за да привлечем вниманието му.

И. Д.: Как реагираха студентите?

Й. М.: Мнозинството студенти бяха добронамерени към окупацията, тъй като самите те гласуваха за нея на общото събрание. Студентите, които бяха против, трябваше да уважат решението дори и да не са съгласни с него. Само малки групи от крайнодесни (които винаги са против окупациите в Гърция) опитваха неуспешно да атакуват през нощта окупацията и да ни вземат транспарантите отвън. За тази цел ние сформирахме нощни смени и с ротация помежду ни и винаги имахме хора, които оставаха будни, за да наглеждат сградата. Но най-трудно ни беше да се справим не с хората, които бяха против окупацията, а с тези, които, въпреки че гласуваха за нея, след това не взеха активно участие и по някакъв начин делегираха на нас (по-активните студенти) поемането на окупацията. Въпреки че бяха солидарни с исканията, не бяха готови да се борят активно за тях. И това – липсата на активно гражданско участие - е винаги проблем на нашите съвременни общества. Това е нещо, което произлиза от днешната система на апатия и отчуждение, и една окупация не може сама по себе си да го промени, докато не дойде една по-коренна промяна.

И. Д.: Какъв беше пропускателният режим на окупацията? Само студенти ли влизаха вътре?

Й. М.: Не, нямаше никакво значение дали си студент или не. Всички граждани имаха право да влизат вътре. Критерият да влезеш в окупацията беше да си солидарен с исканията и следователно вътре присъстваха много граждани, които ни подкрепяха. А за студентите, които открито бяха против нея, беше почти невъзможно да влязат, тъй като имаше опасност от провокации, т.е. да вандалстват и да чупят неща в сградата, за да изглежда, че окупаторите правят тези неща. И конкретно през 2008 г., по време на убийството на А. Григоропулос, всички окупирани университети бяха ежедневно пълни с граждани, студенти и други. По време на толкова масови социални движения университетите играят много важна роля като автономни зони, освободени от статуквото, от олигархията и създават истински връзки между различни групи в обществото. А пък на преподавателите беше забранено да влизат в офисите си, за да вършат каквато и да е академична работа по време на окупацията.

И. Д.: Как комуникирахте с медиите?

Й. М.: Някои студенти понякога ходеха самосиндикално да говорят за окупацията пред различни медии. Това често водеше до разногласия и проблеми вътре в студентското движение. Пишехме и колективни изявления и комюникета, които публикувахме в интернет и най-вече в активистки сайтове. Не таяхме особени симпатии към големите корпоративни медии, както и те към нас.

И. Д.: Организирахте ли акции извън окупацията?

Й. М.: Да, многобройни протести, а на всеки две седмици организирахме общонационални протести в Атина. Десетки хиляди студенти и граждани се събираха от цялата страна, за да протестират, след което провеждахме общонационално студентско събрание, където се координирахме на национално ниво.

И. Д.: Помагаха ли ви гражданите?

Й. М.: Гражданите, които помагат, са предимно активисти. Трудно е за някой, който няма гражданска позиция, да дойде изведнъж, за да ти помогне с каквото и да е. А иначе може да кажем, че обикновените граждани бяха разделени на такива, които подкрепяха, и други, които поддържаха мнението на медиите, че пак „една шепа студентчета вандалстват в университета”.

И. Д.: Каква бе структурата на окупацията? Общо събрание, органи на управление, групи?

Й. М.: Организирахме се чрез общи събрания (асамблеи). Опитвахме да работим като хоризонтална структура. Първото нещо е, че студентската асамблея решава дали ще окупираме факултета (събираме се между 500 и 1000 души) и за колко дни. Решенията не са валидни, ако присъстват по-малко от една трета от студентите от факултета. Тези процеси са отворени за всички да участват и да изказват мнения, но по време на гласуването вратите се затварят и гласуват само студентите от дадения факултет. После, когато започва окупацията, се провеждат ежедневни общи събрания на окупацията за всеки един факултет (там решаваме вече програмата и други практически неща). Един път седмично се провеждат общи събрания на всички факултети от университета, а на всеки две седмици след националните протести в Атина, които вече споменах, има национални такива.

И. Д.: Кой беше най-вдъхновяващият момент от окупацията?

Й. М.: Освен самия момент, когато близо 1000 души гласуваха за окупацията на моя факултет, най-вдъхновяващи моменти определено бяха тези по време на протестите. Солидарността и съпротивата на улицата, където въпреки насилието и арестите от страна на полицията сме всички заедно и не оставяме никой сам. Това, да превъзмогнеш своите страхове и да бъдеш до събратята си, независимо от всичко – като юмрук.

И. Д.: Кой беше най-трудният момент от окупацията?

Й. М.: Арестите на много студенти и приятели след един от най-масовите протести, приключили с бой и бруталност от страна на гръцката полиция и събитията, последвали след това - събирането на пари за съдебни разноски на всички арестувани студенти, солидарността пред районните управления, където бяха задържани те и т.н..

И.Д.: Колко дни продължи окупацията?

Й. М.: През 2006 г. окупацията продължи от май до юни, а тази от 2007 г. – от септември до ноември. Следващата беше в периода от декември 2008 до януари 2009 г. Обикновено те продължават в рамките на около 2-3 месеца, като всяка седмица се провеждат общи събрания, за да решим дали продължаваме окупацията, или не. Обикновено причината студентите да прекратят окупацията е опасността да изгубят изпитите и целия семестър, ако тя продължи.

Източник: http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1374.pdf