Гърция

Докато гръцкият народ е поставен под карантина поради пандемията на Коронавирусa, гръцките власти продължават своята политика срещу хоризонталните социални движения в страната. Държавата е намерила перфектния момент за провеждане на нова атака срещу самоуправляващата се фабрика Vio.Me в Солун: рано тази сутрин, придружени от два отряда за борба с безредиците, служители на държавната електрическа компания са прекъснали електрозахранването на фабриката.

Площадните окупации през 2011 г. са повратен момент, въпреки неговата преходност, който промени дълбоко грасруутс и институционалната политики.

Какво стана с голямото обещание за социална промяна, издигнато от "движенията на площадите" през 2011 г.? Какво оставят след себе си тези зрелищни окупации от Тахрир в Кайро до Пуерта дел Сол в Мадрид и Синтагма в Атина? В каква степен допринесоха за ускоряване на каузата на "99%" или на "обикновени хора", за които претендираха че се борят?

Вио.Ме. е фабрика за строителни материали в Солун, Гърция, изоставена от собствениците. На обща асамблея работниците, неполучавали заплати от май 2011 г., решават да я окупират и да започнат производство сами. Така на 12.02.2013 г. Вио.Ме. започва производство под пряко-демократичен работнически контрол. Тук може да намерите повече информация, както и кратък документален филм за Вио.Ме.

Начинанието на самоуправляващата се Вио.Ме. се оказа изправено не само срещу "естествените" врагове на самоуправлението, т.е. шефовете и държавата, но също и срещу комунистически и анти-капиталистически сили от ляво, включително и анархисткото движение. Въпреки различията помежду им, изглежда тези сили са съгласни с факта, че в условията на капитализъм, самоуправлението не може да бъде нищо друго освен "самоексплоатация" от страна на работниците, форма на "колективен капитализъм". Следователно, оставяйки настрана факта, че няма с какво да допринесе за социалното освобождение, самоуправлението – което е по-лошото – "освобождава" капитализма от отговорността му да отваря работни места и да се грижи за всички работници. Според друга версия на тези възгледи, въпреки че "добрите намерения" на такъв тип начинания са признати, те са обречени да управляват единствено своята мизерия и, в крайна сметка, да възпроизвеждат капитализма, освен ако не настъпи "централна" промяна чрез завземане на държавната власт.

Ако искаме фундаментална промяна, трябва да вземем живота си в свои ръце
Интервю с Явор и Данаи от „Алфа Капа“ [1].

Какви са вашите опасения относно новото гръцко правителство – като участници в един антиавторитарен колектив?

Данаи: За мен първият проблем със СИРИЗА е тяхното коалиране с АНЕЛ, една дясна популистка партия. Това не се случва за първи път в съвременната гръцка история. Нашите родители, баби и дядовци вече са ставали свидетели на такова нещо, но от ляворадикална гледна точка това е много обезпокояващо. На практика обаче нямаше друга партия, с която СИРИЗА да можеше да си сътрудничи по икономическите въпроси, а спечелиха изборите точно заради тях. Единствената друга лява партия в парламента е ККЕ – Гръцката комунистическа партия – които са поддръжници на Сталин...за бога, те наистина са фенове на Сталин.

Явор: Аз не мисля, че това е толкова голям проблем. АНЕЛ е нова и популистка партия, с голяма склонност към конспиративните теории. Техният дискурс без съмнение е опасен, но не считам, че имат властта или опита, нужен им, за да го наложат наистина. Това, което е по-разочароващо за мен, е, че СИРИЗА изоставиха участието отдолу.

Едно ляво правителство може да осигури глътка въздух за социалните движения, но може също така и да ускори тяхната демобилизация и асимилация от държавната власт.

Днес социалният антагонизъм се проявява във военни термини. Капиталистическата доминация разрешава своите противоречия не като предоставя определени права и свободи на потиснатите, както правеше в миналото, а като налага постоянно състояние на изключение, където всички средства за социално инжинерство са оправдани и на всеки протест се гледа като на наченка на враждебност. Достигането до нов баланс остава предизвикателство, на което отговор ще може да даде единствено влизането – или невлизането – на социалната контра-власт в центъра на политическия живот.

Интервю с Йоанна от Гърция, направено от Ивайло Динев за Литературен вестник, брой 8, 2014г.

Име: Йоанна М. / Университет: Философия, психология и педагогика в университет в Янина, Гърция / Година на окупацията: 2006 - 2007 - 2008

Ивайло Динев: Защо окупирахте?

Йоанна М.: През 2006 и 2007 окупирахме над 360 факултета в цяла Гърция. Причината за тези действия бяха реформите, които Европейският съюз искаше да ни наложи. Ние като студенти се обявихме против промяната на член 16 от Конституцията, който дотогава гарантираше правото на безплатно образование. Ние подкрепяхме публичното и безплатно образование без намеса на пазара. Не искахме знанието да се превърне в продукт и инвестиция с цел печалба. Според нас образованието трябва да развива креативност и критично мислене. Друго наше искане беше за независими университетски изследвания без частни интереси. Обявихме се и против премахването на университетската автономия, т.е. да не се допускат полицаи, камери, охрана и други средства за контрол на територията на университета. През 2008 г. окупацията беше насочена срещу полицейската бруталност. Причината беше убийството на 15-годишния Александрос Григоропулос от полицаи. Успоредно с това огънят на бунта подклади и случаят със заливането с киселина на Константина Кунева от нейните работодатели. Окупирахме, за да бъдат наказани виновните и за да се забрани на служителите на реда да носят оръжие, докато са на служба.

Персоналът на многопрофилната болница в Килкис (Kilkis) реши да я окупира. Докторите, сестрите и останалата част от персонала, които взеха участие в генералната асамблея, решиха:

Ние разбираме, че сегашните проблеми в националната здравна система и свързаните й организации не могат да бъдат решени с конкретни искания или с искания, засягащи нашите интереси, но взети без нас, след като тези проблеми са продукт на по-общите анти-социални политики на правителството и на глобалния неолиберализъм.

Разбираме също, че и с издигането на такива искания просто ще вземем участие в играта на властимащите. Тези, които за да се справят с враговете си (тоест с хората) ги отслабват и разделят, като желаят чрез решенията си да предотвратят създаването на универсален труд и фронт в национален и глобален мащаб с общи искания за социални подобрения.

В този кратък документален филм работници от фабриката ВИО.МЕ. (Солун, Гърция) разказват за това как са я окупирали и я управляват като работнически кооператив в отговор на кризата.

Сайт на ВИО.МЕ. | Окупирай работното си място (документален филм) | Пряка демокрация на работното място (Акива Орр)

Видео от лекцията, провела се на 28.10.12 в Социален център Аделанте. Гръцки активисти говорят за това какво е пряка демокрация.

Звуков запис от събитието може да чуете тук

На 22.06.12 в Социален Център Аделанте професорът Спирос Маркетос изнесе лекция за самоорганизираните инициативи в Гърция като алтернатива на настоящата криза. Той представи социални центрове, безплатни пазари, солидарни земеделски кооперативи, които прескачат посредниците както и други примери.

Запис от събитието в mp3-формат

Спирос Маркетос е завършил право и история и от 2001 г. преподава история на идеите във факултета по политически науки на университета Аристотел в Солун. Автор на много книги, някои от които са: “Александър Папанастасиу и неговата епоха: противоречията на реформиския социализъм” (1998), “‘Как целунах Мусолини’: Първите стъпки на гръцкия фашизъм” (2006). Със своя статия от 2008 Спирос Маркетос започва обществена дискусия относно отхвърлянето на гръцкия дълг.