Да посетиш сапатистката общност Овентик (Том Мъри)

През миналия ноември взех участие в езиково училище в Овентик, Чиапас за една седмица [1]. Прекарах седмицата, живеейки и учейки с двама другари от САЩ – Лайла, татуистка и социалистка/феминистка от Мемфис, и Майкъл, активист за жилищните права от Балтимор – покрай широката сапатистка общност Овентик. Нашите "екскурзоводи" за седмицата бяха съседите ни – Наталио и Палома, както и Стефани (който учеше за учител) и Ефрейн (лингвист, философ и педагог). Те бяха хората, с които се срещахме и разговаряхме всеки ден. Това, което следва са някои разсъждения, записвани по пътя.

Сапатистката общност

Овентик се намира високо в планините на Чиапас. Трудно е да не се почувстваш малък до най-големите планински вериги и под такова огромно небе. Сутрините обикновено са ярки, ясни и огласявани от песента на птиците. Вечер влажна мъгла се спуска над хълмовете. Нощта е тъмна като в рог, с изключение на звездите. Изненадващо, тук животът е много обикновен и също толкова специален. Когато се събуждам, от моето привилегировано двуетажно легло чувам звуците на едно всекидневно рутинно начало – мъже и жени стават преди изгрев слънце, изпират дрехите на ръка и ги опъват на въжета. Това е тихото пеене, на тези които се приготвят за работа в полетата и на децата с тяхното постоянно тичане и смях. Работата в селото е работа, но обща работа, споделена и колективна. Хората говорят един с друг, бавно и спокойно. Децата почти винаги си играят.

Вечер, когато работата приключи, има игри на баскетболните игрища. Веднъж присъствахме на събрание на общността в близката класна стая, където Ефрейн пускаше клипове за социалните движения на лаптоп и проектор, показващ новини от изчезването на 43-те бъдещи учители на Айоцинапах и протестите за достойнство и гняв, обхванали Мексико. Друга вечер аз и Майкъл се присъединихме към общността в изграждането на баскетболни игрища и помогнахме за опаковането и съхраняването на житото, което селото ще използва, за да прави питки. Пяхме като приключихме. По-късно същата вечер, тримата посетители участвахме в музикален джем-сешън, където общността изпя химна на сапатистите, заедно с много бунтовнически и народни песни, включително и някои ирландски (мой принос).

За Corozonar, Bats'i k'op и слушането

Сапатистите не ползват испанското "como estas?”, а цоцилското [2] "k'uxi Jav o'on" – не "как си?”, а "какво казва сърцето ти?” Това е пример как един език може да излезе от (и формира разбирането ни за) място или свят. Той подчертава, че акцентът, който сапатистите поставят върху слушането е този на собствените си сърца (corozonar)”. Наталио ни обясни, че много от тях използват местния език "bats'i k'op” (което се превежда като "истински думи"), за да разговарят помежду си. Той подчерта необходимостта да се живее в реалния свят.

В края на престоя ми, когато аз, Лайла и Майкъл взехме автобус обратно до Сан Кристобал, бяхме бомбардирани с реклами на Кока Кола и Пепси, PRI и PAN, както и с разговори от местното радио. Майкъл сподели, че се чувства като излязъл от реалния свят и върнал се в "Матрицата".

Как чувстваш едно дърво? Къде са нашите корени?

В първия ни разговор Наталио, Стефани, Майкъл и аз прочетохме една история за Напи, местно момиче, което обичало да мечтае за друг свят, в който може да лети с горските птици. По време на историята ни казаха, че след като се е родила, майка ѝ е погребала пъпната ѝ връв в корените на голямо дърво, в съответствие с местен обичай на маите. Бяхме приканени да помислим как Напи е разбрала света като дете, като част от семейството и общността, и като част от естествената си среда.

След това, Наталио ни попита: "Какво стана с вашата пъпна връв?” Той ни наведе на мисълта, че "къде са нашите корени?” е въпросът на живота. Ако искаме да растем нагоре и навън, трябва да намерим и пуснем корени – в общностите ни и в околната ни среда. По-късно Ефрейн предположи, че намирането на нашите корени в една общност е средство за съвземане и възстановяване на личността ни от капитализма в "nosotr as” или "ние самите", или в интерсубективността.

Какво означава земята?

Земята се разглежда като "La Madre Tierra", източника на цялата флора и фауна, на нашия живот. Наталио ни каза, че има много думи за земя. Има "balumil", която е за целия свят; "osil", която е за земята, в която семействата живеят и работят; и, между тях, "lum" или "jteklum", която е територията и обичаите на общността. Той обясни, че сапатистите не могат да живеят без земя. В историята им, липсата на земя означава да нямат права, традиции или достойнство. Така че, за да завладеят местните, бароните от фермите разделят общностите им на " mozos” (онези без земя) и "valdios" (онези работници с малко земя). Днес, сапатистите разпределят малки парчета земя между семействата, в които работят като равни и споделят благата.

Какво означава работата?

Една сутрин всички отидохме до "milpa" или малък хълм. Помогнахме за почистването му от обрасли растения или алое, които биват отглеждани от семейството на Наталио. Академичните ми ръце не бяха ползвали мотика и бързо се разраниха. След кратко време, работейки заедно, успяхме да изчистим съвсем малко от бурените. Наталио предложи да спрем. На връщане, той ни обясни, че сапатистите не работят по график, а работят, докато телата им кажат, че трябва да спрат.

Докато обсъждахме тази практика, Наталио ни обясни, че има много думи за работа. "A'mtel" е човешка работа, всички дейности, твоята, на семейството ти, на общността ти, която сте решили да вършите. "Pak k'ak'al" се отнася за тези дейности, които вършите и се надявате да получите нещо подобно в замяна. "P'iju'mtasbail" е местна дума за обща работа, като брат и сестра. Това са всички форми на истинска работа. Третата форма е "k anal". Това е нереална работа, която не вършиш за себе си. Вместо това, имаш шеф и процес на контрол отгоре, нямаш възможности за избор. Хората, които се експлоатират по този начин се наричат ​​"jkanal".

Какво означава образование?

Сапатисткият опит с държавното образование – при което посещаващите учители идват понякога и често налагат насилствена дисциплина – ги учи, че държавата не се грижи за образованието на децата им или тяхното бъдещето. Тази форма на обучение, базирана на писане и използване на учебници, датира от Нашествието и е описана като "Ел чан Вун". Днес сапатистите практикуват различна форма на образование – "chanu'mtasbail", при която цялата общност и природната среда поемат ролята на "учител". Нашите занятия се провеждаха в същия дух. Сутрин те включват поредица от въпроси, видеоклипове или истории, над които трябва да разсъждаваме следобеда, тъй като участваме и в други дейности на общността. След това разсъждаваме над тях и ги обсъждаме на следващата сутрин.

Считате ли се за анти-капиталист? Моля, обяснете защо.

Един слънчев ден поехме през река до върха на близкия хребет, където седнахме в кръг под сянката на боровете. Ефрейн извади седем карти, които посочват организационните принципи на сапатистите. Той подчерта, че това не е модел, който бива налаган, а по-скоро "насоки", които са продиктувани от местния начин на живот. Това са:

1. Да предлага, а не да налага
2. Да представлява, а не да измества
3. Да снишава, а не да издига себе си
4. Да служи, а не да обслужва себе си
5. Да се подчинява, а не да заповядва
6. Да убеждава, а не да печели
7. Да създаде, а не да руши

Сапатистите споделят едно широко разбиране за това какво означава да си анти-капиталист. В Шестата декларация от Лакандонската джунгла те застават на страната на "скромните и обикновени хора" по света, които търсят и се борят срещу неолиберализма, търсейки достойнство. Ефрейн каза, че местната дума " chulel" улавя естественото качество на живота, енергията на земята, собствения ни живот, дори и възможностите, които се крият в предметите. Капитализмът е унищожител на "chulel", на природата и на общността. Той насърчава краен индивидуализъм и дехуманизация. Сапатистите следват пътя на истинския живот, произлизащ от и реализиращ се чрез "chulel".

Референции

Шестата декларация от Лакандонската джунгла и много (много) повече сапатистки комюникета са на разположение на:
http://palabra.ezln.org.mx и http://enlacezapatista.ezln.org.mx

Ефрейн предложи да прочета Карлос Ленкерфорф, който е написал на езика на маите "Los Hombres Verdaderos” и "Cosmovision Maya”, или Субкоманданте Маркос (Ивон льо Бот), "El Sueno Sapatista”. Той също така препоръча журналистическите статии, написани от Херман Белингхаусен във вестника "La Jornada”.

От гледна точка на анархистките писания, "Екологията на свобода” от Мъри Букчин, (страхотен анализ на екологичната и демократична чувствителност на органичните общности) резонира с някои от идеите, представени тук. Статии от членовете WSM, които участваха в сапатисткия Encuentros, също са на разположение. И накрая, наскоро интервюирах Густаво Естева за връзките между сапатистите и днешните социални съпротивителни движения във "зомби-времето" на капитализма.

Превод: Светлин Тачев

Бележки:

[1] Това е рядка възможност. Сапатистите започнаха да ограничават участието на външни лица, за да се защитят от държавни или военни информатори, инфилтрирани и подкопаващи техните общности. Наскоро отвориха езикова гимназия като средство, което да даде възможност на външни лица да проявяват солидарност, да разпространяват словото на сапатистите, да генерират известни приходи за общностите, както и да им предоставят мека форма на защита от военни нападения. Около една трета от мексиканската армия е базиран в Чиапас след сапатисткото въстанието от 1994 г. Международни мрежи за солидарност имат важна роля в ограничаването на насилието на армията. – бел. авт.
[2] Цоцил (или bats'i k'op) е език на маите, който се използва от местното население в Чиапас – бел. ред.