Беглика, НПО-та и менте-активизъм: когато новите карнавални маски паднаха

"Фабрика за идеи" е централната НПО, стояща зад ре-брандинга на Беглика Фест, който се завърна след едногодишно отсъствие. Беглика Фест, чиято страница на Facebook и до ден днешен се казва Beglika Free, но в който нищо FREE не е останало вече, след като билетите за един човек тази година достигнаха 95 лв. За сметка на това "Фабрика за идеи" обещаваха, че "идеята на организаторите е да докажат, че Беглика принадлежи на всеки и няма пасивна ‘публика’, а само общност от хора, създаваща заедно Беглика Фест." И още, че "Беглика Фест бележи голямото си завръщане с послание за демокрация на участието и силата на колективния интелект да решава предизвикателства." Всичко това трябваше да се случи "в кулминацията на заедността и храма на колективната интелигентност - Форум Метаморфози, в който ще се включи дръзкия авангард на социалната промяна в България."

За всеки, който е участвал в спонтанните публични асамблеи на протестите миналата година или в други инициативи на автентичните български активисти, действително базирани на принципите на пряката демокрация и солидарната икономика, високопарните обещания на "Фабрика за идеи" се сблъскаха болезнено с дирижирания спектакъл, разиграван ежедневно в т. нар. "Форум Метаморфози".

Стремежът за тотален микромениджмънт и остракизъм на проекти и организации с многогодишен опит във визионерството и социалните борби стъпкваха всяка надежда за спонтанност и пряка демокрация, на която много от нас се надяваха. В малък, но многозначителен пример един от "фасилитаторите" на Форума, трябваше да се обърне директно към организаторите от "Фабрика за идеи" за разрешение за ползването на парче тебешир, за да се добави съобщение на черната дъска за събитие на Българския социален форум, което непонятно защо (а може би съвсем понятно, ако не искаме да сме дотам наивни) беше изключено от Форум Метаморфози, но "великодушно" беше разрешено да си "го направят някъде там по поляните". Молби за разрешение за парче тебешир? Сериозно? Фабрикантите от "Фабрика за идеи" сякаш канализираха поведение и амбиции за тотален контрол на дискурса, характерен за видните комсомолски активисти от недотам далечното ни минало. Как с всичко това се връзват обещанията за "демокрация на участието" и призивите "да съ-творим заедно Беглика"?

Ето какво сподели една участничка във Форум Метаморфози:

"Какво имаше на Беглика тази година? Много хора, но малко нови срещи. В програмата – някак между двете музикални сцени, алтернативния театър и цирка – се беше промъкнал един форум Метаморфози, организиран около леко преминалото от мода буквосъчетание "КОИ". В него бяха събрани вече познати активисти с познати идеи, рекламирани в атрактивно написан манифест. Сякаш и те се бореха за вниманието на публиката редом с артистите. Сякаш и за промяната трябва да си платиш билетче за вход като за концерт или събитие от културния афиш. Сякаш съпротивата срещу "системата", както пишеше в манифеста, е занимание за удоволствие или развлечение. Как стана така, че търсенето на социална промяна се превърна в културен продукт, който се продава по фестивали? Организацията, съдържанието, икономическият инструмент - всичко това е добре позната и канализирана практика на предприятията и организациите, които продават културен продукт."

В "атрактивно написания манифест" на "Фабрика за идеи" ни се напомня какво било "станало видно, когато старите карнавални маски паднаха с глобалната криза". Злата ирония е, че с напредването на атракциона, режисиран внимателно, но банално от Фабрикантите, като че ли "новите карнавални маски паднаха" и се разкри лицето на новия менте-активизъм, след който имаш горчив вкус в устата и неприятно главоболие. Още по-нелепата ирония е, че манифестът на Фабрикантите започва с мото от Арундати Рой. А именно Арундати Рой ни напомня непрестанно в последните 10 години за голямата опасност на кооптирането на автентичния активизъм и "НПО-изацията на съпротивата".

Арундати пише, че "повечето големи НПО-та се финансират и покровителстват от агенции за развитие и помощ, които са от своя страна финансирани от западни правителства, Световната банка, ООН и някои мултинационални корпорации." От кого обаче се финансират нашите Фабриканти на идеи? Както за повечето НПО-та е трудно да се издирят всичките им донори, но без съмнение самата фондация Чарлз Стюарт Мот оповестява на сайта си, че е дала на Фабрика за идеи $100,000 през 2011 и 2012 и още $160,000 през 2013 и 2014, като паричните инжекции изглежда се уреждат от Вера Дакова, която работи в самата фондация Чарлз Стюарт Мот. Това са си 385 хиляди лева и макар че не можем да знаем детайли, не виждаме защо самата фондация Мот би оповестила грешна информация. И самата Арундати ни предупреждава: "В дългосрочен план неправителствените организации са отговорни пред своите финансови донори, а не пред хората, сред които работят." За тези, които не знаят, стратегиите, целите и финансовият капацитет на фондация Мот са сравними с тези на Отворено общество на Сорос, като и двете наливат стотици милиони в НПО-та от Източна Европа, включително в организации от Евромайдан в Украйна.

Арундати пише в по-широк контекст, но сякаш визира именно организации като "Фабрика за идеи": "НПО-тата създават впечатлението, че запълват вакуума, оставен от абдикиралата държава. Те променят обществената психика, превръщат хората в зависими жертви и притъпяват острието на политическа съпротива. Те са станали арбитрите, интерпретаторите, фасилитаторите. Те са това, което ботаниците биха нарекли индикативен вид. Сякаш колкото по-голямо е опустошението, причинено от неолиберализма, толкова по-голяма е инвазията на неправителствени организации." И действително непреодолимият стремеж на Фабрикантите на идеи да интерпретират и "фасилитират" какво става в активистките среди, да представят себе си като едва ли не единствени "агенти на социалната промяна", отлично екипирани да организират и обучат обикновените хора какво е и как се прави тази промяна, се явява отличен лакмус за нещо, което в по-нашенски парланс може да се окачестви като "менте-активизъм". Ако погледнем "журито", което самите те си назначават да оценява и награждава "бъдещите и настоящи Changemaker-и", човек не може да не се почуди тук действително ли става дума за пряка демокрация и социална промяна или за поредното пошло реалити шоу.

Арундати продължава: "За да са сигурни, че финансирането им не е застрашено и че правителствата на страните, в които работят, ще им позволят да функционират, НПО-тата трябва да се осланят на много плитко рамкиране, повече или по-малко лишено от политически и исторически контекст. Те са светските мисионери на съвременния свят. В крайна сметка – в по-малък мащаб, но по-коварно – капиталът, с който разполагат НПО-тата, играе същата роля в алтернативната политика както спекулативният капитал, който се влива и излива от икономиките на бедните страни. И така започва да диктува дневния ред. Превръща сблъсъка в преговори. Деполитизира съпротивата. Пречи на движенията на местните хора, които традиционно разчитат на собствените си сили." Не е ли това една от причините Фабрикантите на идеи да пропускат изгодно доста бурната история на автентичния активизъм в България през последните 10 години и особено през последните две, именно защото в повечето случаи той действително разчита на собствените си сили?

Ценностната рамка на "Фабрика за идеи" неизбежно се оказва и своеобразен филтър кой може и кой не може да присъства на Фестивала. Както друг участник сподели: "За съжаление всичко положително на Беглика приключи вече, някъде в минало време. След като си платиш прескъпия билет, вътре в оградената територия на Феста има огромно количество щандове и шатри, в които всеки се опитва да ти продаде нещо – от храна, бира и друг алкохол (по-скъпи от тези по обикновените черноморски курорти) до книги (голяма част от които не представят нищо алтернативно или прогресивно). Вече има някаква летва, имуществен ценз на участниците, което автоматично превръща Феста в изключващ, несвободен и затворен. Уязвимите, маргинализираните, недоволните, прогресивните млади хора, борещи се за промяна, вече нямат място тук. Този Фест е за хора от средната класа. Дали те биха искали истинска промяна? Едва ли."

Тази самоселекция и самосегрегация естествено беше одобрена от доста от "щастливците", които можеха да си я позволят финансово. Един от тях сподели захилен: "Ами добре са си цените, по този начин държат настрани наркоманчета, пияници и идиоти." Именно. Или тази малка случка: "Виж тази книга, ‘Пропукай капитализма’, изглежда интересна", казва млад мъж на приятелката си. "Че какво й е на системата, на мен си ми харесва, защо да я пропукваме и променяме", отговаря тя. Именно...

А Арундати завършва: "НПО-тата имат средства, с които могат да наемат хора, които иначе биха могли да бъдат активисти в съпротивителните движения, но сега им се струва, че имат непосредствена реализация в добри каузи (докато в същото време си изкарват някакви парички). Истинската съпротива не предлага преки пътища. НПО-изацията заплашва да превърне съпротивата в учтива, благоразумна и добре платена кариера от 9 до 17 с някои бонуси, подхвърлени от време на време. А реалната съпротива води до реални последици. Но не и до заплата."

Послеслов: След като показахме версия на този текст на участник във Фестивала, той ни посъветва: "Ами като не ви кефят, защо не ги игнорирате." Всъщност именно това правим – показваме как по-наивен човек може да се подлъже по "менте-активизмa" на добре платени НПО-та, как да го разпознава и как да го избягва в бъдеще. Разбрахме, че вече съществува работна група, решена да осъществи НАИСТИНА свободен Фестивал, самоорганизиран отдолу, като алтернатива на Беглика. Браво на тях! А междувременно група младежи от националната мрежа "Бъди промяната" разпространяваха под формата на листовка списък на автентични активистки организации, социални центрове и издателства, "неоторизиран" от Фабрикантите на идеи (който можете да видите тук). В дух на солидарност ние ще го споделим също, за да служи като пътна карта за избягване на "менте-активизма".

Автори: Вал Тодоров и Петър Пиперков

СПИСЪК с над 30 актуални дейности в България (център, група, движение, идея)