Вал Тодоров

Любим на толкова много хора по целия свят, научно-фантастичният сериал "Стар Трек" ни изкарва в орбита отвъд всички ограничения и форми на социално и икономическо потисничество на света, който познаваме днес.

"Стар Трек" вселената на Джин Родънбъри ни разкрива една мащабна визия за човечеството, което е водено не от желание за материални придобивки, а от висока ценностна система и желание за самоактуализиране на индивида и обществото, в което основните общочовешки ценности имат водеща роля. Социалният статус в сериала не се измерва в материални придобивки, а от това до колко всеки следва своя вътрешен морален компас и изпълва поставените си цели в живота. Високотехнологичното общество в сериала дава на героите свободата да преследват своите цели без да се притесняват за основните си жизнени нужди. Хората работят, защото искат да го правят, а не защото им се налага. Всеки има свободата да бъде мързелив и да не прави нищо, но вместо това избира да участва по някакъв начин, защото само така може да разкрие пълния си потенциал и да се актуализира като завършен индивид.

"Фабрика за идеи" е централната НПО, стояща зад ре-брандинга на Беглика Фест, който се завърна след едногодишно отсъствие. Беглика Фест, чиято страница на Facebook и до ден днешен се казва Beglika Free, но в който нищо FREE не е останало вече, след като билетите за един човек тази година достигнаха 95 лв. За сметка на това "Фабрика за идеи" обещаваха, че "идеята на организаторите е да докажат, че Беглика принадлежи на всеки и няма пасивна ‘публика’, а само общност от хора, създаваща заедно Беглика Фест." И още, че "Беглика Фест бележи голямото си завръщане с послание за демокрация на участието и силата на колективния интелект да решава предизвикателства." Всичко това трябваше да се случи "в кулминацията на заедността и храма на колективната интелигентност - Форум Метаморфози, в който ще се включи дръзкия авангард на социалната промяна в България."

За всеки, който е участвал в спонтанните публични асамблеи на протестите миналата година или в други инициативи на автентичните български активисти, действително базирани на принципите на пряката демокрация и солидарната икономика, високопарните обещания на "Фабрика за идеи" се сблъскаха болезнено с дирижирания спектакъл, разиграван ежедневно в т. нар. "Форум Метаморфози".

Интервюто е направено от Андреа Ферарио и Паоло Модести през януари 2014 г. за сайтовете Crisi globale и Bulgaria-Italia като част от анкета* с различни български групи и инициативи.

1) Как и кога се роди вашата група?

Проект „Живот след капитализма“ стартира през април 2009 г. Идеята за него се зароди от част от колектива на алтернативната активистка Индимедия България може би около година (или дори повече) преди това. В Индимедия, която е с по-новинарска насоченост, липсваха по-задълбочени и аналитични материали – както като критики към системата, така и като алтернативни идеи за организация на обществото. Решихме, че в общественото пространство липсва дебат за фундаменталните проблеми на капитализма, централизираното планиране, държавата и представителната демокрация и е важно той да бъде стартиран – да покажем, че неолибералната мантра на Маргарет Тачър („няма никаква алтернатива“) е лъжа. Важно беше да покажем, че алтернативи не само има, но те съществуват тук и сега и се живеят всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят чрез изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система.

В "Малки истории" по БНТ, 11 януари 2014 г.: Живот без непосилни сметки, безкрайни задръствания и скъсани нерви. Как да избягаме от системата, къде да отидем – анархисти, гностици, гадатели, дъновисти. Коя е най-модерната ерес в България.

Гости в студиото Вал Тодоров (режисьор и сценарист), Георги Бърдаров (преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”), Николай Теллалов (анархист, писател и преводач), Тодор Ялъмов (дъновист) и Константин Стамболиев (от родово имение "Изворче").

Ако видеото не се зарежда, опитайте от тук.

Първите две прожекции на "България, тази вечна ерес" предизвикаха огромен интерес! Домът на киното в София се оказа тесен за премиерата на 14 ноември. Опашките за билети и препълнената зала напомняха само на прожекциите на "Сталкер" на Андрей Тарковски и на "Inland Empire" на Дейвид Линч. На втората прожекция в EuroCinema на 7 декември, ден преди студентския празник, в събота когато хората са или вкъщи, или купонясват, салонът отново беше пълен! В същото време, когато "Blue Jasmine" на Уди Алън не вкара никой в салона на Дома на киното и прожекцията отпадна, нашият еретичен филм, направен за жълти стотинки, привлече толкова много приятели и сподвижници.

"България, тази вечна ерес" е филмова визуализация на идеите, които отдавна се разискват в този сайт и които наскоро бяха най-ясно оформени и синтезирани във Визията за радикална промяна и социална реализация на "Българския социален форум". Манифестът на филма, "Демиургия: съучастие" на Вал Тодоров, можете да прочетете тук.

Филмът вече пътува към големите международни фестивали Берлинале в Берлин, Трибека в Ню Йорк и Хонгконгския международен филмов фестивал, а през 2014 г. се надяваме да имаме възможност с ваша помощ да го покажем и в цяла България!

До тогава ви предлагаме един малък откъс, в който утопичното село Делфиново е обяснено в 8 минути. Приятно гледане!

Препоръчваме горещо този филм! Съучастници и виновници за него са и част от хората, участващи в проект "Живот след капитализма" - Вал Тодоров и Петър Пиперков. ПРЕМИЕРА! Четвъртък, 14ти ноември 2013 г., 19:00 в Дома на киното в София!

Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб.

Валентин (Вал) Тодоров е писател фантаст, режисьор и съосновател на "Индимедия - България". След 1991 г. живее 20 години в САЩ, а от година - в България. Като активист е участвал в множество протести, сред които на движението "Окупирай" в Тампа, Флорида, както и у нас.

Имате богат опит в протести в различни страни. Въпреки че характерът на движението "Окупирай" се различава от този на гражданското недоволство в България през последните дни, можем ли да направим паралел между събитията?

- Движението "Окупирай" в САЩ и по света, движението на "Възмутените" в Испания, движението "Пряка демокрация сега" в Гърция, движенията от Арабската пролет, гражданското недоволство и протести по света и в България имат общ корен: въставането срещу локалните прояви на съвременната глобализирана система на неолиберален капитализъм. Логично е, когато всички пациенти страдат от една и съща заразна болест, симптомите и реакциите да си приличат. От друга страна, в различните държави конкретните поводи и прояви зависят от местните обстоятелства, политическата култура и опита в такива бързо възникващи и спонтанни социални процеси.

Публикуваме интервюто за в-к "Капитал" с Мария Иванчева (социален център "Хаспел") и Вал Тодоров ("Живот след капитализма"), направено на 27.02.2013 г. от журналистката Люба Йорданова по повод настоящите протести и процеси, пътя след тях, системната криза на настоящата политико-икономическа и социална система и възможните алтернативи отвъд нея.

Свали аудио-файла (.wav; 68 мин)

Защо точно "манифест", не звучи ли това "помпозно" и "комунистически"?

Текстът на един "манифест" е публична декларация на принципи и намерения и на латински manifestum значи "ясен" или "явен". Нищо повече и нищо по-малко от това. Манифести не се пишат само от партии или видни политици, а и от най-обикновени хора и малки групи. В Англия и САЩ манифести се пишат от ученици, които участват в младежки организации. Също така много популярни са личните манифести, които се пишат, за да мотивираш самия себе си. Манифести обикновено се пишат в сферите на политиката, изкуството и технологиите. Известни манифести от различни течения в изкуството са: Манифест на футуризма (1909), Манифест на сюрреализма (1924), Филмов манифест "Догма 95" (1995), Филмов манифест на ремодернистите (2008). "Комунистическият манифест" (1848) и "Моята борба" (1925) на Хитлер са познати примери на политически манифести, но по-известните манифести от последните 40 години са консервативни и либертариански: "Нов либертариански манифест" (1980) на Конкин, "Контракт с Америка" (1994) на републиканците, "Революцията – манифест" (2009) на Рон Пол.

Защо манифестът е написан от името на 99% от хората, когато едва ли е възможно такъв висок процент да споделят общи възгледи?

Настоящият текст е написан през лятото на 2012 г. във връзка с тогавашните екологични протести срещу промените в закона за горите, но всичко написано в него е още повече валидно и днес.

Протестираме срещу промените в закона за горите. Знаем, че природата е на всички нас, но корпоративни лобисти и корумпирани политици я заграбват за себе си, а медиите се опитват да омаловажат недоволството ни. Тук и сега става дума за конкретен закон, който е само късче в огромната мозайка на една грозна глобална система. Но ние знаем, че всяко дърво е част от гора от системни проблеми. Не сме толкова наивни да виждаме само отделни дървета, а да нехаем за същността на гората.

Не само в България, а и в Европа, Америка и целия свят, хората излизат възмутени на улиците и настояват за радикална промяна в корумпирания икономически и политически модел, в който ни е наложено да живеем. Тази хищна финансова и корпоративна система е базирана на и възпроизвежда неравенство, експлоатация, несправедливост, бедност, болести, отчуждение, войни и унищожение на човешките и природни ресурси.

На 16 юни 2012 г. в Социален център "Аделанте" Вал Тодоров (Окупирай Тампа / Окупирай България) и Петър Пиперков (Живот след капитализма) се опитаха да отговорят на въпроса: Що е Парекон и има ли той почва у нас?

Запис от събитието в mp3-формат

Казваш, че и на тебе понякога ти идва до гуша. Казваш, че понякога си направо бесен. Нищо не работи както трябва: неуредици, недоразумения, неразбиране, отчуждение, апатия и цинизъм. Технологията не носи щастие или спасение. „Невидимата ръка” на пазара е ръка на зъл слепец, която сее хаос, завист и омраза. Храната, водата, въздухът, цялата природа бива отровена, ограбена, препродадена и задушена. Богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Злината се шири, скудоумието избуява, лъжата вилнее. Каквото и да правиш – да учиш добре и да работиш честно, да спазваш законите и да се подчиняваш, да мълчиш и да слушаш, но също да викаш и да се бориш – като че ли няма значение. Светът сякаш отива към гибел или по-скоро към вечен световъртеж от робство, мизерия, неравенство и неправда. Сякаш няма цел, няма посока и спасение не дебне от никъде.

А какво толкова искаш? Първата реакция е да кажеш „да живея като нормален човек”, но разбираш, че това едва ли е вярно и достатъчно. Ако мнозинството е критерий за нормалност, то изглежда безумието и нещастието отдавна са нормализирани като единствено възможен, или поне неизбежен, начин на съществуване за толкова много осреднени мъже и жени тук и сега. Ако „нормалността” е общоприетото в тази епоха, то ти не искаш това. Ти просто искаш да живееш щастливо. Ето, това е което всъщност истински копнеем – не само конституционно гарантираното преследване на щастието, а да се намерим усмихнати в средата на едно хармонично и щастливо битие. С други думи това, което наистина си струва, е качеството на живот. Просто и ясно, нали?

Конференцията на републиканците предизвика безпрецедентни по мащабите и разнородния си състав протести, а също и полицейски репресии в духа на милитаризирания "модел Маями" - над половин милион души изпълниха улиците на Ню Йорк в неделя на 29 август и над 1800 души бяха арестувани за 4 дни и държани в напечените от жегата хангари на Кей 57, не случайно наречен "Гуантанамо на Хъдзън". Кой обаче стоеше зад планирането, организацията, изпълнението и отразяването в независимата медия на "битката за Ню Йорк", както Еми Гудман (Amy Goodman) от Democracy Now! озаглави всекидневните си двучасови репортажи на неспиращите сблъсъците на воля, морал и стратегии по улиците и в залата на конференцията? Какви политически идеали и морални императиви движеха инициаторите на тази разноцветна като дъгата амалгама от граждански движения и инициативи?

Една седмица по-рано на конференцията "Живот след капитализма" имах възможността да срещна и чуя много от активистите, които се готвеха не само за "битката за Ню Йорк", но и за дългосрочната борба на гражданските движения в Америка и по света. Пътувах от Флорида до Ню Йорк специално за това събиране на мъже и жени, младежи и посребрени ветерани от различни щати, раси и идеологии, отдадени на разнородни прогресивни каузи, които обаче се придържаха към принципите на равенство, социална справедливост и взаимно уважение. Това събиране, което се разграничаваше по стил от традиционните конференции, се опитваше да въплъти духа на сапатиското encuentro – пространство, което не е разделено между "експерти" и "публика", където всички гласове биват изслушвани и концепцията за "хоризонтализъм" е едновременно цел и средство; три дни на споделени алтернативи, стратегии и изграждане на нови приятелства.

PDF файлове - Ден първи | Ден втори | Ден трети