Европейската периферия като политическа лаборатория (Рикардо Кампос)

Режимът на строги бюджетни ограничения (austerity) [1], наложен на периферията на Европейският съюз, е част от по-широк и амбициозен проект за преустановяване на демокрацията и превръщане в стока на всички аспекти на социалния живот.

Голямото внимание, на което е подложена периферията на Еврозоната, датира от 2010 година, когато правителството на Гърция поиска помощ (bailout) от Международният валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) - или "Тройката", както колективно са познати тези три сили. И това стана една обичайна история, когато Ирландия, Португалия и Кипър направиха същото. Словения изглежда е следващата, а Испания и Италия остават под стрес. Дълговата криза на суверенни държави беше представяна от самото й начало като простата сума на отделни национални макроикономически показатели, като някои страни не успяват да бъдат достатъчно конкурентоспособни (или, според една по-малко изтънчена формула, са "мързеливи") и някои правителства не успяват да контролират бюджетния дефицит както е редно (или, според една по-малко изтънчена формула, "харчат много").

Доминиращото повествование на политическата икономия на Еврозоната е нито невинно, нито вярно и играе обмислена стратегическа роля. По-скоро е очевидно, че специфичността на икономическата и социална среда във всяка страна - включително различните интензивности на социален конфликт и форми на съпротива – обяснява различните темп на прилагане на мерките и способност на всяко правителство да преговаря по отделните условия за заеми. Но в Еврозоната не съществува такова нещо като независим национален контекст, както става все по-ясно всеки път, когато мисия на "Тройката" дебаркира в страна, подложена на интервенция. Целите, които се твърди че имат политиките, наложени на тези страни - контролиране на държавния дълг чрез реформиране на държавата и възстановяване на външната конкурентноспособност, за да се намали дефицитът на търговския баланс - сега са още по-далече от постигане, отколкото бяха преди спасителните заеми. Европейската централна банка по настоящем изследва въпроса как да запази "преструктурирането" в тези страни и отвъд договорените срокове, въпреки че бяха приложени всички мерки за строги икономии, включени в нейния рецесивен арсенал.

Вграден неолиберализъм

Този привиден парадокс крие една по-амбициозна основна логика зад мерките на строги бюджетни ограничения (austerity) и изисква категорично изоставяне на националната гледна точка, за да разберем обсегът и дълбочината на Европейската интеграция чрез вграден неолиберализъм [2]. Процесът датира от краят на 80-те години на 20-ти век и беше ускорен от финансовата криза през 2008 година, която катализира дълговата криза на суверенни държави. Интеграцията на национални държави с различни нива на производителност, конкурентоспособност и икономическо развитие във валутна зона, проектирана да посрещне специфичните изисквания на най-силните икономики – а именно силна и стабилна валута – намери своите граници веднага, когато международните кредитори разбраха, че за дълговете на суверенните държави в Еврозоната съществуват различни рискове и пречки. Цената на парите беше настроена да отразява такива диференциали и да налага на най-слабите звена във веригата такъв вид пазарна дисциплина, която ще осигури тяхната външна конкурентоспособност и ще гарантира изплащането на предишни заеми. С други думи прекъсването на цикъла на икономически растеж изведе на светло някои неясноти, скрити под реториката на евро-оптимизма. И тяхното разрешаване стана както необходимо, така и възможно чрез налагане на "структурни приспособявания" на всяка цена.

Това беше един удобен случай, дълго очакван от местните богаташи в Гърция и Португалия, които решиха, че кризата би била перфектна възможност да приспособят законовата и институционална рамка към техните специфични нужди, за да свият обществения сектор, при което да се открият нови източници на доходност в области като образование, здравеопазване и пенсионни фондове, а масовата безработица би предоставила перфектната възможност да се направи пазара на труда по-гъвкав. Но тъй като печалбата в тези сектори идва главно от техните близки връзки с държавата и от способността да се влияе на политически решения, те също бяха изправени пред суровостта на "приспособяванията" – сега вече големите обществени поръчки са немислими и вътрешният пазар бързо се свива – и понастоящем започват да показват съмнения относно "структурните приспособявания". Както много други социални и политически актьори в периферията, те са неспособни да се справят с европейския мащаб, в който се развиват събитията и да разберат измеренията на режима на строги бюджетни ограничения (austerity) в Еврозоната като нова парадигма, която остава завинаги, а не е просто кратък период на бързо приспособяване.

Изправени сме пред процес на преструктуриране на цялата Еврозона, движен от проекта тя да бъде направена доминиращо пространство на натрупване на капитали, с хегемонна роля в модерната световна система. Възходът на еврото като най-важна международна валута е една от нейните главни цели, обясняваща строгата валутна ортодоксалност, която има надмощие в ЕЦБ и определя тесните бюджетни политики, наложени на всички страни. Но не бива да се забравя и за настойчивостта, с която няколко члена на технократичния елит на ЕС защитават необходимостта да бъде ре-индустриализиран континента, чрез съкръщаване на разходите и повишаване на производителността на труда.

Социално инженерство

Става все по-ясно, че политиките на остеритет, прилагани в периферията на Европейския съюз, са част от по-широк и по-амбициозен експеримент на социално инженерство, една неолиберална лаборатория, в която биват тествани нови форми на управление (governmentality [3]) преди да бъдат въведени в останалата част от Еврозоната. Това не е пророчество или нещо, което неизбежно ще последва, тъй като зависи от няколко фактора и е отворено за разискване, а е по-скоро опит да бъде намерена разпознаваема схема в различните национални контексти, някаква логика зад главните политически решения и стратегически хоризонт, който ни дава възможност да се борим срещу капиталисткия остеритет, без да се борим за капиталистко развитие.

Новите методи на управление, които придобиват форма, включват прехвърляне на фундаментални компоненти на суверенитета от национално избраните правителства, към международни институции; комерсиализиране на аспекти от социалния живот, които преди са били гарантирани от държавно снабдяване или произвеждани от общността; трансформация на политическите избори в технически императиви, кристализиращи в закони; и подсилване на репресивния апарат на държавата. Те изискват отстраняване на демокрацията и господството на закона, като условие за съсичане на това, което е останало от социалната държава и въвеждане на условия за високи нива на печалба за инвеститорите на капитал.

Разрушаването на устойчиви форми на съпротива на работещите, чрез репресиране на стачки и синдикални протести, заедно с възобновеното преследване на тези, които оцеляват в перифериите на капиталисткото общество (имигранти, но не само те) чрез широк набор от извън-законни дейности – това са различните страни на процес, който също включва широко разпространеното създаване на частни фирми за сигурност и милитаризация на полицията, умножаване на наблюдението чрез камери в чувствителни градски зони и по-тежко наказване на дребни престъпления (такива като крадене от магазините). Ако прибавим към всичко това подсилването на крайно-десните организации и превантивното криминализиране на анархистки и радикални леви идеи, методи и организации, получаваме ясна картина на извънредното положение [4], което остава за постоянно – икономиката на страха е фундаментална за този режим на натрупване.

Логиката на нахлуваща армия

Класическият либерализъм, развиван в Европа от 19-ти век до наши дни, е неадекватен за задачата да бъде преструктурирана периферията, защото едновременно е твърде скован и твърде бавен, гарантира твърде много права на твърде много хора, ограничава степента на легитимно насилие, позволено на репресивния апарат и ограничава инвеститорите, като прилага основни принципи на обществения интерес, които често се оказват пречка за техните частни интереси. Процесът, на чието развитие сме свидетели, скъсва с политическата култура и традиция, за да осъществи едно постоянно променящо се и винаги временно състояние на нещата по отношение на гражданските свободи, права и гаранции. Той бива движен само от стратегически съображения от военен тип, имащи за цели укротяване на непокорни субекти с възможно най-малки разходи и фокусиране върху управлението на местни и специфични съотношения на сили.

Това е логиката на нахлуваща армия в окупирана страна, комбинирана с амбицията да бъдат променени социалните отношения в съответствие с нуждите на натрупването на капитал; това е Европейска фронтлиния на глобална гражданска война определяна от класова борба, но такава която отива отвъд повечето форми на класова борба, които са ни познати. В един биополитически [5] режим на натрупване, преструктурирането на производството неизбежно означава преструктуриране на обществото като цяло. Поради тази причина новоговорните [6] термини като "гъвкавост", "предприемачество", "конкурентоспособност" или "брендиране" (branding) се появиха с такава мощ на сцената на вътрешно-политическите дебати. Няма да бъде достатъчно нищо по-малко от пълна мобилизация на всяко лично качество, за да бъдат убедедени "международните пазари" в пълната посветеност на съответната страна на икономически растеж [7].

Когато този процес бъде доизпипан и достигне зрялост в периферията на Еврозоната – създавайки фонд от евтина работна ръка, съставен от послушни, покорни и високо продуктивни тела и умове; напълно комерсиализирани социални отношения; общество, което съществува чрез пазарите и за пазарите, което е управлявано от юридически и политически институции, позволяващи интензивна експлоатация на ресурси; и не подлежащ на дискусия контрол на капитала върху територията и населението - тогава остеритетът ще бъде естествен начин на живот за повечето индивиди, стимулирайки ги да се конкурират напрестанно, за да оцеляват в минимален комфорт. Тогава ще имаме държави с нисък или несъществуващ бюджетен дефицит, пресечени от огромно социално неравенство и изключително изтънчени системи на контрол. Те ще са придобили високи нива на растеж, правещи богатите червиви с пари, снабдяващи "средните класи" с адекватен дял и бедните с някакви трохи. Ще бъде въведена една фасада на представителна демокрация, веднага щом съдбоносните решения са били наложени навсякъде и ще бъде възможно да се преговаря само в рамките на остеритетът.

И тогава ще последват страните от ядрото на ЕС. Една преструктурирана периферия незабавно ще причини натиск и напрежение върху заплатите и социалните придобивки на европейската работеща класа като цяло, защото в периферията данъците и заплатите ще са по-ниски. За да могат да привличат чуждестранен капитал и инвестиции, отделните страни ще се съревновават помежду си чрез фискален дъмпинг и намаляващи разходи за труд. Европейската интеграция тогава все повече и повече ще означава вътрешни "приспособявания", постоянен тласък за оптимизация на печалбите и ускоряване на разширеното възпроизвеждане на капитал, позволяващи конкурентоспособна ре-индустриализация на континента. Тук няма нищо специфично европейско: капитализмът печели и ние всички губим; капиталистите имат инициативата, а ние сме заели отбранителна позиция; капиталистите мислят в глобален мащаб, а ние срещаме големи трудности да преодолем националните граници.

Политическа лаборатория

Тази перспектива ни помага да разберем по-добре какви са проблемите в борбите срещу остеритета, с всички техни ограничения и слабости. Когато учителите в Португалия отказват да вземат професионален изпит, проектиран да изключи повечето от тях и да съкрати обществените училища, когато доктори и медицински сестри стачкуват масово срещу бюджетните съкращения и плановете за приватизация на националната система на здравеопазване, когато работниците на доковете се борят срещу преструктурирането на пристанищата или научните изследователи протестират срещу орязването на държавното финансиране, те се заемат с изолирани и отбранителни борби, в съответствие с политическа граматика, съставена от искания и изисквания. Това са колективни мобилизации, имащи отбранителни цели, всяка ограничена в своя собствен специфичен и самостоятелен контекст. Те разчитат на елементи като съдилища, обществено мнение и национално избрани институции, за да спрат нападение, което е проектирано точно, за да преодолява такива архаизми. Методът на управление (governmentality), който се развива тук, направи тази политическа граматика неадекватна, защото националните правителства нямат властта да оттеглят или да правят отстъпки, осъждайки по този начин борбите на безсилие и провал. За това е необходимо да гледаме на националния суверенитет, кейнсинаството и социалната държава не като на наши последни отбранителни линии, а като терени на борба и места на възможни конфликти.

Вместо това ситуацията изисква да гледаме на европейската периферия като на политическа лаборатория, където едно различно повествование на социален конфликт може да бъде развито, надхвърляйки исканията за повече демокрация и поставяйки под въпрос целия капиталистки начин на производство. Срещу нацията и отвъд Европа, отказвайки всяка форма на асимилация [8] и интеграция, запазвайки своята радикална идентичност – това са основните предпоставки за такава политическа граматика, която може да бъде конституираща практика. Практика, която тръгва от настоящата ситуация, разбирайки съотношението на силите от стратегическа гледна точка. Растящата мобилност на работниците, заедно със ниско-тарифните полети и всякакъв вид комуникационни инструменти, предоставени от интернет, могат да помогнат да изковем един нов интернационализъм. В ситуация на масова безработица и несигурни работни места, нарастващият експеримент и развиване на ефективни тактики на класова борба като блокади, окупации, само-организирани стачки, саботажи, експроприации и бунтове могат да експлоатират уязвимостта на системата към широко разпространена нелегалност, действайки като точка на политическо завръщане на обединението на работническата класа, преодоляващо разпръснатоста й и отнемащо инициативата от господстващата класа.

Необходимо е да направим видими и забелижими всички аспекти на капиталистката машина, нейните силни и слаби страни, за да поставим себе си в по-добра позиция за сражаване в глобалната гражданска война. Изработването на всичко това заедно е само част от това въображение на комуналност, без което капитализма ще остане единствената опция.

Бележки:

[1] По-нататък ще превеждам "режимът на строги бюджетни ограничения" също и с термина "остеритет". - бел. прев.
[2] Терминът "вграден неолиберализъм" се отнася за институционализираната рамка на Еврозаната, с пълната посветеност на нейната независима централна банка на стабилност на цените и анти-инфлационна политика, както и широк набор от правила и законодателство, проектирани да разширяват пазара като доминираща социална форма на взаимодействие. - бел. прев.
[3] Френският философ Мишел Фуко разделяше термина Governmentalite (Governmentality), на Govern-mentalite, govern като управление и mentalite като менталност, ум, с което искаше да каже че управлението е преди всичко управление на умовете. - бел. прев.
[4] State of Exception - бел. прев.
[5] Става въпрос за терминът "Биополитика" на Мишел Фуко. Биополитика имаме например когато българското правителство, заедно с неговите партньори от неправителствения сектор, организации на работодатели и т.н. правят статистическо изследване на "населението", откриват че раждаемостта е ниска и смъртността висока и в следствие на това правят разтревоженото заключение, че населението не се възпроизвежда, поради което ситуацията с работната сила в България не е никак добра, което е заплаха за растежа на икономиката. - бел. прев.
[6] Новоговор, от англ., newspeak. За неолиберален новоговор вж. Пиер Бурдийо и Лоик Вакан, "NewLiberalSpeak: Notes on the newplanetary vulgates". - бел. прев.
[7] Вж. "Проект на споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г." - бел. прев.
[8] Kооптиране, от англ., co-option. - бел. прев.

Превод и редакция: колектив "Живот след капитализма". Публикувано в Roarmag.org на 24.01.2014 г.