Интервю с Петър Пиперков от проект "Живот след капитализма" за в. "Новинар"

Настоящото интервю е направено по и-мейл от журналиста във в. "Новинар" Ангел Зафиров като първоначален контакт във връзка с написването на статията на г-н Зафиров от 28 май 2010 година.

Свързани сте с Индимедия, а по какво този проект по съдържание се отличава от нея (като изключим факта, че Индимедия е огромна медийна платформа)?

Да, част от хората, които участват в Индимедия, участват в проекта “Живот след капитализма”, но това не е единственото общо. Може би основното е, че и двата проекта целят позитивна промяна на света, даване на глас, достойнство и право на нормален живот на всички маргинализирани от системата хора и групи. Разликата е в самия вид и характеристики на проектите. Индимедия е медийна платформа, нейната основна цел е да даде възможност на хората да публикуват новини, съобщения, интервюта, анализи относно случващото се около нас в момента, т.е. тя е активистки новинарски сайт в известен смисъл. „Живот след капитализма“ има за цел да покаже недостатъците на сегашната система (икономическа, политическа, социална) и най-вече да даде отговор на основния въпрос: „С какво искаме да я заменим“. Казано по друг начин този проект цели да разработи, развие и дискутира алтернативи, да разгледа дали те са успешни или не на практика.

Като че ли в западния свят има известна свобода на идеите. Пътят към осъществяването им обаче е по-съществен. Не съм почитател на това, че светът не подлежи на промяна, но как именно е възможна тази промяна? Чрез промяна на хората?

Това е един от централните въпроси – как точно ще стигнем до това по-добро бъдеще. Има различни отговори. Аз лично смятам, че пътят е чрез промяна на хората, а от там и на самата система. Според мен трябва да бъдат изградени паралелни структури, които на практика да показват как точно виждаме тази по-добра форма на организация и функциониране на обществото. Нещо като изграждане на ново общество в черупката на старото. Ще дам един малък пример: студентите могат да направят алтернативна организация, която е нейерархична, неавторитарна, изградена на мрежов принцип, в която важни са желанията именно на студентите; където решенията се вземат с консенсус на общи събрания. Такава организация ще е контрапункт на Студентския съвет, който както всички знаем е йерархичен, не защитава особено правата и желанията на студентите и е по-близък до администрацията на университета (поради едни или други финансови и кариерни изгоди), отколкото до самите студенти. Тази алтернативна организация ще покаже именно как ние виждаме това по-добро общество и ще покаже на практика как би функционирало то. Съвсем логично е ако тя работи добре, носи по-високо качество на живот за студентите, те да предпочетат нея пред Студентския съвет. Същото се отнася и за всички останали сфери на живота ни. В крайна сметка хората не са глупави и когато видят, че някаква нова форма на организация е по-добра, по-качествена и ги прави по-щастливи, то те естествено ще предпочетат нея.

Кои са важните критици на съвременния капитализъм и на идеята, че пазарът е единствения регулатор в обществото?

Тук бих могъл да цитирам имена до безкрай, но не виждам особен смисъл. Може би е добре само да маркирам най-основните и известни имена като Ноам Чомски, Наоми Клайн, Лоик Вакан, Херберт Маркузе, Ерих Фром, Арундати Рой, Грег Паласт, Робин Ханел, Майкъл Албърт, Славой Жижек, Гордън Бигелоу, Джон Холоуей. Много са наистина. Има разбира се различия между тях, но основната нишка, която ги свързва и която ги кара често да работят и заедно е, че всички те виждат огромните проблеми в света около нас и искат промяна. Виждат една сбъркана система, която със сигурност не прави хората по-щастливи, по-свободни, материално задоволени и т.н.и желаят да намерят изход. Така както през средновековието редица физици са виждали, че коцнепцията за Земята като център на Вселената е сбъркана и трябва да бъде променена, така и тези хора правят същото, но в друга сфера на човешкото познание.

Какво бихте казали на тези, които не одобряват консуматорското общество, но не биха искали да го заменят с идеология, самата дума е плашеща и ги отблъсква?

Не обичам да говоря и боравя с идеологии, но в действителност самото консуматорско общество е идеология – как да накараш хората да отъждествяват себе си с вещите, които притежават и които искат да притежават. ПиАр-ът и маркетингът са си идеологии, измислени още в началото на 20ти век от Едуард Бернейз (може да го срещнете и като Бернайс). Самото функциониране на обществото е подчинено на идеология – пазарната идеология. Дори дрехите, които носим са продукт на практическото приложение на тази идеология – това, че трябва да максимизираш печалбата, да намалиш разходите; че е по-добре да се произвежда в суетшопове в Азия, където има евтина работна ръка, липсва трудово законодателство и екологични стандарти и на практика можеш да експлоатираш работниците без край.

Но всъщност в проекта „Живот след капитализма“ ние не предлагаме идеология, а по-скоро дискусии, защото искаме заедно да стигнем до решението на проблемите ни, а не авторитарно да спускаме някаква централно-одобрена програма и идеология.

Коя е промяната в съвременното общество, която ни кара да мислим, че времето на капитализма е отминало? Отминало ли е? (със сигурно е отминало за този капитализъм в класическия му вид?)

Тоталната криза, в която живеем. Не само икономическа, но и политическа, социална, екологична, криза на ценностите. Според мен времето на капитализма е отминало. Капитализмът може и да е бил подходящ по времето на Индустриалната революция, но вече по никакъв начин не отразява развитието на обществото и отношенията в него. Всяко общество и цивилизация се развиват и неминуемо определени икономически, политически и социални форми на организация стават остарели. Съвсем нормално е на тяхно място да дойде нещо ново, което отразява по-добре действителността. В това няма нищо толкова страшно или катастрофално, това е еволюция. Така както племенно-общинният строй е отстъпил пред робовладелския, той от своя страна пред феодалния, а той – пред капитализма, така и капитализмът ще отстъпи пред една нова, по-добра форма на организация. Напълно нормално е.

Има ли заговор за поддържане на статуквото на безалтернативност, или просто така се случва?

В никакъв случай не съм привърженик на различните конспиративни теории за новия световен ред, илюминатите, масоните, разни тайни общества и всякакви подобни научнофантастични и фентъзи сценарии. Единствената причина, поради която елитите действат сходно, е чисто финансовият интерес. В този ред на мисли не бих говорил точно за „заговор“. По-скоро темата за алтернативите (защото алтернативи наистина има) няма как да намери място в корпоративните медии, тъй като накърнява икономическите им интереси, т.е. фундамента на капитализма – акумулирането и максимизирането на печалбата.

Как един съвременен българин, който не харесва общественото устройство, живее, как приема реалността, как се бори с нея?

В някои отношения живее малко или много като останалите – работи, учи. В крайна сметка всички сме в системата и ескейпизмът не е конструктивно решение. НО, там където може да организира живота и отношенията си с хората както той истински желае, тогава ги базира на некапиталистически ценности като справедливост, солидарност, самоуправление, взаимопомощ, а не на алчност и егоизъм. Реалността с всичките ѝ проблеми и тоталната криза, в която живеем, доста често е трудна за приемане, но както казах ескейпизмът не е решение. Решението е именно да се борим с нещата, които не харесваме (т.е. с капитализма), да се опитаме да намерим и приложим алтернативи, да следваме мечтите си. В крайна сметка никой няма да го направи вместо нас.

В какво пазарът е надценяван най-силно като регулатор на отношенията?

Като цяло в това, че може да бъде успешен регулатор на отношенията. Цялата концепция за невидимата ръка на пазара, прекрасният, елегантен, непогрешим и равновесен модел на пазарната икономика са изначално грешни. Има едно изследване в бихейвиористичната икономика (нов, алтернативен дял в икономиката), според което съществуват само две групи хора, които действат като рационални икономически агенти, максимизиращи полезността си – едната са самите икономисти, а другата са психопатите. А идеята за рационалния икономически агент е фундаментална в капитализма и този тип поведение се приписва на абсолютно всички хора. Само този пример мисля е достатъчен да даде бегла представа колко грешна е идеологията, която доминира света, в който живеем.