Екология на свободата в демократичния град (Джанет Биъл)

В средновековна Европа непокорни крепостници понякога бягали от начина си на живот, наложен от феодални господари и намирали убежище в градовете. Построени около древноримски руини, тези средновековни градове позволявали на бежанците да започнат нов живот. Престоят само за година в град защитавал човек от това да бъде отново заловен от бившите си господари. Лозунгът „Градският въздух освобождава” (Stadtluft macht frei) придобил широка популярност.

Днес също градовете могат да бъдат арени на освобождение от ограничаващи култури и начини на живот. Но ако вдишването на градски въздух ни прави свободни, то днес също ни разболява.

Индустриалният капитализъм унищожава околната среда със скоростта на едно поемане на дъх. Замърсяването не афектира само въздуха, но и водата, храната и дори нашите тела. Хора и животни умират от необясними заболявания. Може да не разбираме напълно защо климатичната промяна протича толкова бързо или как точно техници могат да променят гени, които са същността на живота, но едно е ясно: причикоято е насочена към реализиране на печалби, и която не изпитва угризения от отравяне на хора и природа в преследването на печалба. С принизяването на сложността на естествените процеси, с превръщането на почвата в пясък, твърди Мъри Букчин в книгата си „Екология на свободата” (1982 г.), щетите на околната среда, причинени от индустриалния капитализъм дори преобръщат посоката на естествената еволюция.

Какво може да се направи? Някои еколози твърдят, че националните държави трябва да приемат закони, с които да пречат на капиталистическите предприятия да нанасят прекомерни щети – закони, които да ограничават карбоновите емисии, да ограничават радиацията до „безопасни” нива и да предотвратяват прекаленото изсичане на гори. Тъй като нашето оцеляване като вид е застрашено, ние със сигурност трябва да опитаме да продължим до колкото можем, с каквито и да е средства, без значение колко незначителни. Но никой не бива да се заблуждава, че такива закони ще решат основния проблем в дългосрочен план. Търгуването на кредити срещу карбонови емисии, например, няма да спре замърсяването. В най-добрия случай такива реформи само ще удължат живота на една деструктивна система. Няма да решим проблема с екологичната криза, твърди Букчин, докато не премахнем индустриалния капитализъм веднъж завинаги.

Тази система на конкуренция нанася унищожения не само на околната среда, но и на човешкия социален живот. Тя превръща все повече области от живота ни в стоки, които можем да закупим и продадем на пазара. Това ни превръща от хора в консуматори, свеждайки желанията ни до това какво можем да купим с пари, правейки ни егоистични, превръщайки природата ни в нещо, което само „загубеняците” взимат на сериозно. Капитализмът премахва усещането за общност и близост, за солидарност и етика, правейки общността и взаимопомощта далечен спомен. В същото време националните държави се грижат за това, да продължаваме да бъдем покорни поданици, плащащи данъци и гласуващи веднъж на няколко години, за да подсигурят легитимност на управляващия режим, за да може той по-ефективно да задоволява интересите на капиталистическите  предприятия.

Екологичната криза не може да бъде разделяна от социалната криза, тъй като решенията им са свързани. За да се справим с екологичната криза, твърди Букчин, трябва да сложим край и на всички потиснически системи, на всяка доминация и йерархия. Според Мъри Букчин самата идея за доминация над природата произлиза от доминацията на човек над човека, от мъжа над жената, от старите над младите.

Какво ще замени капитализма и националната държава? Със сигурност никой прогресивно мислещ човек не иска да види завръщането на тоталитарния комунизъм. Никой човек, който се стреми към свободно, екологично общество не иска да види нов Сталин. Трябва да намерим начин, по който да премахнем капитализма, който не само да не генерира диктатура, но и да създава свобода.

Нуждаем се от алтернативна система, твърди Букчин, такава, която премахва едновременно комунистическия авторитаризъм и капиталистическата експлоатация. Общество, което цени както общността, така и индивида. Общество, в което град и страна се сливат, което съществува в хармония с природата, в което се кооперираме помежду си, в което сексизма, расизма и хомофобията са изхвърлени в кошчето на историята. Едно екологично общество трябва да е свободно от доминация и експлоатация, следователно - от йерархия. Както Букчин показва, йерархията е много по-стар проблем от класовия, много по-дълбок.

Едно социално екологично общество е такова, когато хората, като граждани, а не като страхливи данъкоплатци, се самоуправляват чрез пряка демокрация. В тази либертарна система на общностно самоуправление зрелите граждани вземат решенията относно социалния живот, включително икономиката. Всеки градски квартал и всяко село създават публични асамблеи, които се провеждат толкова често, колкото хората решат: решенията на асамблеите имат силата на закон, защото хората държат властта в собствените си ръце. Като граждани, хората ще вземат решения, които не просто да задоволяват егоистичните им желания, но за общото благо на техните общности. Така овластени, те ще бъдат свободни да вземат решения, които ще сложат край на екологичното унищожение на нашите общности.

Някои може да мислят, че хората няма да имат достатъчно време за такова самоуправление, защото трябва да прекарват голяма част от времето си на работа. Отговорът на Букчин е, че сега имаме техническите средства да направим нещо безпрецедентно в човешката история: машини да извършват тежката работа. От хилядолетия хорските стремежи към свобода са потискани от нуждата да прекарват дните си в робски труд. Технологията днес е направила възможно драматичното скъсяване на работния ден, само ако се съгласим да произвеждаме това, което ни е необходимо и малко повече, вместо прахосническите консуматорски стоки. Производство за употреба, а не за печалба, ще означава достатъчно свободно време, за да поемем контрол над живота си.

Следователно от първостепенна важност е да изградим екологичен, демократичен град, който е сложил край на екологичното унищожение, защото е прекратил доминацията на човек над човека. Гигантските градове ще бъдат премахнати, за да може изградената от нас градска среда да съществува на човешко ниво. Производството и индустриите ще бъдат децентрализирани, за да могат демократичните общности да ги управляват. Енергийните ресурси ще бъдат възобновяеми, връщайки природата обратно в градското съзнание.

Такова общество може да изглежда като абстрактна утопия, но имайки предвид състоянието на екологичната криза днес, утопията вече не е фантазия. Тя е конкретна нужда. По този начин ние отново ще имаме град, който не ни задушава, чийто въздух отново ни прави свободни.

Превод: Mechanic955 

http://new-compass.net/articles/ecology-freedom-democratic-city