Безплатното е абсолютното оръжие (Раул Ванегейм)

Член на Ситуационисткия интернационал от 1961 до 1970 г., Раул Ванегейм е автор на Traité de savoir-vivre à l’usage des jeunes générations ("Революцията на всекидневния живот", изд. Gallimard, 1967 г.), от която произлизат най-вдъхновяващите лозунги от Май '68, и на още близо тридесет други книги. Последната, която излезе, е L’État n’est plus rien, soyons tout ("Държавата вече не е нищо, ние сме всичко", изд. Rue des Cascades, 2011 г.).

Можеш ли да ни дадеш кратка дефиниция на ситуационистите?

Не. Живото е несвеждаемо до дефиниции. Жизнеността и радикалността на ситуационистите продължават да се развиват зад завесите на един спектакъл, който има всяка причина да си мълчи и да се прикрива. От друга страна, идеологическата рекуперация, на която тази радикалност бе подложена, преживя изкуствено надигане, но нейните интереси нямат нищо общо с моите.

Какво имаха предвид ситуационистите, когато заявиха, че ситуационизмът не съществува?

Ситуационистите винаги са били враждебни към идеологиите, а да говорим за ситуационизъм означава да търсим идеология там, където няма такава.

Защо се отцепи от Ситуационисткия интернационал през 1970 г.? Какво е мнението ти за Ги Дебор?

Отцепих се, защото радикалността, която беше приоритет през Май '68, се намираше в процес на разлагане в бюрократично поведение. Всеки член беше избрал да следва своя път сам или да изостави проекта за самоуправляващо се общество. Може би Дебор и аз изпитвахме повече съпричастност, отколкото привързаност, но раздялата не е от значение! Това, което е било изживяно искрено никога не се губи. Останалото са само остатъци от безсилие.

Какво е мнението ти за движението на Възмутените [1]?

Това е обществено-защитна реакция срещу покорството и страха, които осигуряват най-добрата подкрепа на тиранията на капитализма. Но възмущението не е достатъчно. Въпросът е не толкова в борбата срещу система, която се срива, отколкото в изграждането на нови социални структури, основани на пряка демокрация. Докато държавата унищожава обществените услуги, само едно самоуправляващо се движение може да поеме благосъстоянието на всички.

Утопизмът все още ли е на дневен ред?

Утопизъм? От сега нататък това е нещо от миналото. Винаги сме били ограничавани да живеем на място, което е навсякъде, но в това място ние сме никъде. Това е действителността на нашето изгнание. То ни беше наложено от хиляди години от една икономика, основана върху експлоатацията на човек от човека. Хуманистичните идеологии ни накараха да повярваме, че сме хора, докато ние останахме, през по-голямата си част, животни, чиито хищнически инстинкти са задоволявани от жаждата за власт и апроприация. Нашият "воал от сълзи" се считаше за най-добрия възможен свят. Можехме ли да измислим начин на живот, който да е по-фантасмагорен и абсурден от всемогъщата жестокост на боговете, кастите на свещениците и принцовете, управляващи поробени хора, принудата да работиш, която се предполага, че ще гарантира щастие и ще осъществи сталинисткия рай, хилядолетния трети райх, маоистката културна революция, обществото на благосъстоянието (държавата на благосъстоянието), тоталитаризмът на парите, отвъд които не съществува нито индивидуална, нито социална сигурност, и накрая, че оцеляването е всичко, а живота - нищо? Срещу тази утопия, която минава за действителност, е противопоставена единствената действителност, която е от значение: това, което опитваме да живеем, като осигуряваме нашето щастие и това на всички останали. Следователно ние вече не се намираме в утопия, а в сърцето на една мутация, цивилизационна промяна, която приема форма пред очите ни, и която много хора, заслепени от доминантния обскурантизъм, са неспособни да видят. Защото стремежът към печалба превръща хората в хищни, интензивни и глупави зверове.

Обясни ни как безплатното [la gratuité] е, според теб, първата решителна стъпка към края на парите.

Парите не просто се обезценяват (понижената покупателна сила го доказва); те инвестират себе си толкова варварски в балона на стоково-пазарната спекула, че той е обречен да се спука. Торнадото на краткосрочната печалба унищожава всичко по пътя си; стерилизира земята и затруднява живота, за да извлече безсмислени печалби. От човешка гледна точка, животът е несъвместим с икономиката, която експлоатира хората и земята за печалба. За разлика от оцеляването, животът се раздава. Безплатното е абсолютното оръжие срещу диктатурата на печалбата. Например в Гърция съществува движение, наречено "Не плащам". В неговото зараждане шофьори отказвали да плащат пътните такси; те били подкрепяни от колектив от адвокати, който започнал дело срещу държавата, която била обвинена, че продава магистралите на частни фирми. Днес въпросът е да откажем да плащаме за обществен транспорт, да изискваме безплатно здравеопазване и образование, да спрем да плащаме такси и задължения, които биват използвани за спасяването на нагли банки и които обогатяват акционерите. Борбата за удоволствие, както за самите нас, така и за целия свят, не минава през парите, а точно обратното, през тяхното абсолютно премахване.

Абсурдно е да затрудняваме свободното движение на хората със стачки, когато можем да създадем безплатен обществен транспорт, здравеопазване и образование. Нужно е да разберем - преди да настъпи задаващия се финансов срив - че това, което е безплатно, е абсолютното оръжие на живота срещу икономиката. Не става дума да пречупим хората, а системата, която ги експлоатира и машините, които ги карат да плащат.

Ти си привърженик на гражданското неподчинение. Какво означава то за теб?

Това е случващото се в Гърция, Испания, Тунис и Португалия. То е обобщено в заглавието на една брошура, която написах за нашите либертарни приятели в Солун: Държавата е нищо; ние сме всичко. Гражданското неподчинение не е цел сама по себе си. То е пътят към пряка демокрация и практическо самоуправление, т.е. създаването на условия, които спомагат за индивидуално и колективно щастие.

Проектът за самоуправление започва своята реализация, когато една асамблея реши да игнорира държавата и по своя инициатива да създаде структурите, които са способни да отговарят на индивидуалните и колективните нужди. От 1936 до 1939 г., либертарните колективи на Андалусия, Арагон и Каталония успешно експериментираха със системи, основани на самоуправление. Испанската комунистическа партия и фашистката армия ги смазаха, отваряйки път на Франко.

Според мен, днес нищо не е по-важно от създаването на самоуправляващи се колективи, способни да развиват себе си, когато монетарния колапс накара парите да изчезнат и, заедно с него, начина на мислене, имплантиран в нашето поведение от хиляди години.

Ти отхвърляш карцерната система, но през 1996 г., след аферата Дютро [2], ти участва в "белия марш" в Брюксел, който, според френската преса, е настоявал за по-стриктно преследване на актовете на педофилия. Не е ли това противоречиво?

Това е добър пример за очевидна журналистическа контра истина. Ако родителите на жертвите на Дютро бяха поискали смъртно наказание за убиеца, тълпата щеше да се съгласи. Въпреки това се случи обратното. Възхищавам се на куража и човечността на Джино и Карин Русо (родители на една от жертвите), които твърдо се противопоставиха на смъртното наказание (те дори предупредиха, че няма да приемат, ако убиеца бъде убит от другите затворници, какъвто е обичаят). "Белият марш" беше изключително рядък пример за обществена емоция, която директно се противопостави на педофилията в името на човещината, а не индиректно, чрез наказателни репресии. Там имаше достойнство, за разлика от популисткия позор, който се състои от използването на емоциите за насърчаване на брутална репресия и отмъщение. Днес, когато се появи дадена колективна реакция, отричаща стратегията на изкупителната жертва, винаги се намира някой, който, за да предотврати насочването на народния гняв към пагубните, мошенически мафии, бие алармата на страха и сигурността, за да обозначи другия, чужденеца, "различния” - евреина, арабина, хомосексуалния или, ако е необходимо, обикновения съсед - като потенциална заплаха и враг.

Имаш няколко деца. Не намираш ли за жестоко съзнателно да даваш живот на нови същества в този свят?

Презирам политиките за увеличаване на раждаемостта, които механично увеличават броя на децата, обричайки ги на бедност, болести, неудовлетвореност и военна, сексуална и трудова експлоатация. Единствено религиозния, идеологическия и престъпния [affairiste] обскурантизъм намират тези политики за предимство. Но отказвам да позволя на държавата или на каквато и да е друга власт да ми налага своите укази. Всеки човек има правото да има или да няма деца. Важното е те да са желани и да са свързани със съзнателността, че ще бъде направено всичко, за да бъдат щастливи. Има нови поколения - напълно различни от поколенията, които бяха плодовете на фамилния авторитаризъм, култа към хищничеството и религиозното лицемерие - които днес противопоставят свободата да живеят според своите желания на пазарния тоталитаризъм и неговите политически лакеи.

Кажи ни нещо за правата на животните, които революционните мислители от много време насам не взимат предвид.

Не става дума толкова за права на животните, колкото за спогаждане на човека с природата, която той до днес експлоатира в името на печалбата. Това, което възпрепятства човешката еволюция към истинско човечество е отчуждението на тялото, заставено да работи, експлоатацията на живота, трансформиран в производствена сила. Останалото животинско у нас бива потискано в името на дух, който е единствено еманация на райска и темпорална сила, заредена с опитомяваща и телесна материя. Днес съюзяването с природните енергии се подготвя да замести ограбването на жизненоважни планетарни ресурси. Преоткриването на нашите връзки с царството на животните означава да се помирим с животното вътре в нас; да го усъвършенстваме, вместо да му се противопоставяме, да го репресираме и да го обричаме на жестокостите на изпускането на пара. Нашата хуманизация изисква признаването на правото на животното да бъде уважавано.

В Белгия гласуването е задължително, поне по закон. Гласувал ли си някога? Плащаш ли глобите?

Никога не съм гласувал. Никога не съм получавал глоба.

Какви са поуките, които можем да си извадим от тази дълга година, в която Белгия е без правителство [3]?

Никакви. По време на рентабилния сън на политиците - тези 55 правителствени министри нямат проблем да свързват двата края - финансовите мафии продължиха да правят закони и се справят много добре със своите лакеи.

Как гледаш на "революциите" в арабските страни? Според теб ислямът заплаха ли е за тях?

Там, където социалното носи деня, религиозната сънливост замира. Свободата, която се отървава от светската тирания не е предразположена да се приспособява към религиозна тирания. Ислямът ще опита да демократизира себе си и ще преживее същия крах, като християнството. Оценявам тунизийския лозунг "свобода да се молим, свобода да пием!"

И накрая, ти оставаш непоколебим оптимист, нали?

Мога да опиша себе си със скутенеровата формула [4]: "Песимисти! Какво друго очакваш?" Но аз не съм нито оптимист, нито песимист. Дефинициите не ме интересуват. Искам да живея като започвам отначало всеки ден. Ще бъде необходимо денонсирането и отхвърлянето на нашите нетърпими условия да се свърже с борбата за човешко общество, което е напълно скъсало с пазарното общество.

Бележки:

[1] Поредица от спонтанни демонстрации в Испания, включващи десетки хиляди, започвайки на 15.05.2011 г.
[2] Марк Дютро понастоящем се намира в затвора, заради изнасилвания и убийства на деца. На белгийската полиция и съдебна система им отнема изключително много време да го залови и осъди за престъпления, извършени през 1995 и 1996 г.
[3] Разцепва се на две, географски и политически - Flanders (фламандски националисти) и Wallonia (социалисти) - Белгия няма официално правителство от парламентарните избори на 13.07.2011 г.
[4] Белгийският писател Луис Скутенер (1905-1987) е автор на Mes inscriptions. Раул Ванегейм му посвещава книга от поредицата "Поетите днес" (1991 г.).

Превод: Mechanic955