Grand Theft Auto: Как Стиви Плъхът банкрутира Дженеръл Моторс (Грег Паласт)

Работниците от автомобилния бизнес да го духат.

Те може и да плачат днес за банкрутирането на General Motors. Но уволняванто на 40 000 от 60 000 работници, членове на синдикати няма да развали деня на Джейми Даймън.

Даймън е изпълнителен директор на банка JP Morgan Chase. Докато работниците от GM губят своите пенсионни осигуровки, работа, спестявания; докато акционерите не получават нищо и много кредитори са опарени, няколко привилегировани кредитори на GM – водени от JP Morgan Chase и Citibank – очакват да си върнат 100% от заемите, дадени на GM или смайващите 6 милиарда долара.

Начинът по който тези банки си взимат 6-милиардната златна мина е абсолютно нелегален.

Надушвам плъх.

Плъхът Стиви, за да сме точни. Стивън Ратнър, "Царят на колите" на Барак Обама - човекът, които всъщност нареди банкрутирането на GM тази сутрин (2 юни 2009).

Когато дадена компания банкрутира, всички са потърпевши: честно или не, работниците губят заплати, акционерите са ликвидирани и кредиторите взимат остатъците. Такъв е закона. Това, което работниците не губят, са техните пенсии (включително здравните фондове за старост), които вече са удържани от заплатите им и са съхранявани на тяхно име.

Но не и този път. Стиви Плъхът има друг план за GM: да заграби пенсионните фондове, за да плати на JP Morgan и Citibank.

Ето и схемата: Ратнър изисква съда по обявяване в банкрут да заличи от сметките парите, които GM дължи на работниците за здравните им осигуровки при пенсиониране. Парите кеш от осигуровките ще бъдат заменени с акции. Този процент може да е 17% или 25%. Както и да е, колкото и да струват тези 17% или 25%, пробвайте да платите своята хемо-диализа с 50 дяла акции на банкрутирала автомобилна компания.

Но Citibank и Morgan, казва Ратнър, трябва да си вземат цялата торта – 6 милиарда долара сега и в кеш – от компания, която не може да плати за автомобилни части или очен преглед на работник.

Превантивен запор на пенсиите

Какво не е наред с това да вземеш парите от пенсионните осигуровки на работниците при банкрутиране? Отговорът, г-н Обама, г-н Професор по право, е, че е нелегално.

През 1974, след серия от скандални превземания на пенсии и фондове за пенсиониране по времето на ерата на Никсън, Конгресът прие "Закон за защита на пенсиите на работниците" (Employee Retirement Income Security Act, ERISA). Законът казва, че не можеш да завземеш пенсионниите фондове на работниците (независимо месечни плащания или здравни осигуровки), така както не можеш да вземеш личните им банкови сметки. И то защото те са едно и също нещо: работниците дават от заплатите си, за да получат ползи при пенсиониране.

Законът е абсолютно категоричен, че вземането на парите за пенсии е невъзможно. Шефовете на компаниите трябва да държат тези фондове за пенсиониране като "доверители". Това е законът, г-н Обама, както е посочен на уеб-сайта на правителството в раздел "Здравни планове и помощи".

"Основното задължение на доверителите е да управляват плана само и единствено в интерес на участващите и ползващите се от облагите и с основна цел извличане на доходи."

Всеки бизнес в САЩ, на когото му липсват пари, с удоволствие би впил нокти в пенсионните фондове, но това са толкова негови пари, колкото и банкерът може да вземе вашата сметка, когато банката няма ресурси. Активите на пенсионния план са само за бенефициентите по плана, а не за г-н Даймън или за г-н Рубин.

Въпреки това в действителност администрацията на Обама иска парите за възрастни работници в автомобилния сектор да бъдат налети в банковите гиганти. Работниците остават без трансплантация на дробове, за да могат Даймън и Рубин да подсигурят своите хора. Това е поредния "Гуантанамо"-момент за администрацията на Обама – прокарването на Никсъновата идея за превантивно задържане на осигурителните вноски за пенсиониране.

Кражбата на пенсионните активи на GM не се превръща в легална, когато парите от фондовете са заменени с акции на компанията. Конгресът е видял отвъд тази възможност за преоформяне, като е изискал от компаниите като доверители да:

"действат предпазливо и да диверсифицират инвестициите от плана, за да минимизират риска от големи загуби."

Под "диверсифизиране" за подсигуряване, законът няма предвид да вложим 100% от фондовете на работниците в акции на фалирала компания.

Това е опасен бизнес: планът на Ратнър отваря вратата за всяка близка до властта или изпаднала в затруднения компания , която иска да източи фондовете за пенсии.

Къщата на Рубин (House of Rubin)

Пенсиите са завлечени, а на две свързани с това банки им се разминава? Как се получава така, че Citibank и JP Morgan не са попитани, както работниците и кредиторите да вземат акции на GM?

Както Буч Касиди казва на Сънданс Кид, кои СА тези хора? Помните JP Morgan и Citibank. Те са кралете на корпоративното благоденствие, които вече изсмукаха около 1/3 от милиард-доларовата помощ от Американската Съкровищница и Федералния Резерв. Неслучайно Citibank, големият печеливш, плати над 100 милиона долара на Робърт Рубин, бившия секретар на американската хазна. Рубин беше ключовата фигура на Обама за спечелване на подкрепата от банките и даренията за кампанията (за момента най-големите източници на корпоративното му финансиране).

С прибирането на последните стотинки на GM в единия джоб и прибирането на хазната на Обама в другия, Джейми Даймън от JP Morgan Chase е прав, казвайки, че последните дванадесет месеца ще се окажат "най-добрата година" за банката.

Което ни кара да зададем въпроса: дали насилственото банкрутиране на GM, закриването на десетки хиляди работни места не е просто сбор от дйствия за привилегировани финансисти?

А беше добра година за Сеньор Ратнър. Докато тръбеше за младостта на Ратнър като деец на синдиката на работниците в стоманената промишленост, администрацията на Обама се опитваше да прикрие факта, че Ратнър е бил един от привилегированата, селектирана група инвеститори в Cerberus Capital, собственика на Chrysler. "Притежаване" е неясен термин. Cerberus "притежаваше" Chrysler по начина, по който канибал ви "приютява" за вечеря. Cerberus не платиха нищо за Chrysler – напротив, на тях им платиха милиарди от немската корпорация Daimler, само за да ги вземат. Cerberus взеха парите и после прехвърлиха банкрутиралия труп на Chrysler на американските данъкоплатци.

("Cerberus" – "Цербер" на български - между другото е наречена на римското митично триглаво куче, което пазило портите на Ада. Тези типове не са проницателни.)

Когато Плъхът Свити се продаде на Кучето от Ада и стана Цара на Автомобилите, той въобще не се отказа от поста си в магазина на лешоядите, наречен "Quadrangle Hedge Fund". Личното благосъстояние на Рантър е на стойност около половин милиард долара. Това е героят на Обама от работническата класа.

Ако си имал бизнес и си играл "взимай и бягай" с парите на работниците, можеш да свършиш в затвора. Планът на Плъха Стиви не е нищо повече от Голямата кражба на пенсии ("Grand Theft Auto Pension").

Ако президентът кара колата, с която се измъквате, това не го прави по-малко престъпно.

Превод: Станислав

Икономистът и журналист Грег Паласт, бивш преговаряш от страната на синдикатите по отношение на колективно трудово договаряне, е автор на бестселъра на New York Times "Най-добрата демокраци, която може да се купи с пари" ("The Best Democracy Money Can Buy") и "Въоръжена лудница" ("Armed Madhouse"). Той е акционер в GM и член на синдиката на работниците в автомобилната индустрия UAW. Последните репортажи на Паласт за телевизия BBC и Democracy Now! Са събрани в наскоро излезналото DVD, "Palast Investigates: from 8-Mile to the Amazon - on the trail of the financial marauders": http://www.gregpalast.com/PalastInvestigates Трейлър на DVD-то може да видите на: http://www.gregpalast.com/PalastInvestigates

КОМЕНТАР ОТ ПРЕВОДАЧА

Анализираните от Грег Паласт събития поразително напомнят на едно друго време и едни други географски ширини, когато в края на 80те партийни функционери от БКП с охота взимаха заеми от банки от "вражеския упадъчен капиталистически Запад", прибираха ги и после оставиха обикновените хора да ги плащат. Напомнят ми и на времето, когато същите тези функционери завлекоха парите от пенсионните отчисления в "зората на демокрацията", заради което днес пенсионерите (които си спомнят с умиление миналото при същите онези, които ги окрадоха) нямат пари да си платят дори парното. Напомнят ми и на времето, когато новоизлюпени бизнесмени с анцузи прибраха парите на хората и банкрутираха банки, строиха "Града на Анжел" и много други финансови пирамиди. Напомнят ми освен това и на времената на приватизацията при правителства от най-различен цвят и посока, когато близки до властта кръгове изкупиха предприятия за по 1 лев и оставиха много хора без работа.

Независимо дали ще ги наречете капиталисти, партийни функционери, номенклатурчици или бизнесмени, тяхната тактика е ясна - "взимай парите и бягай", просто защото системата (била тя пазарна икономика от западен тип или съветско планово стопанство) им дава този шанс.

Дали и ние бихме постъпили като тях, ако имахме тази възможност в условия, в които постулатите на системата са "ако искащ да оцелееш, трябва да измамиш другите" и "само най-пресметливите, хитрите и безскрупулните оцеляват"? Не знам. Но знам, че когато колегите ти преписват на изпит в университета, се чудиш защо по дяволите да не преписваш, след като с честност и учене не можеш да постигна резултатите, които те имат...

Знам и нещо друго – Стивън Ратнър, Джейми Даймън, Робърт Рубин и другите бизнес-величия няма да отидат в затвора, също както нашите партийни функционери и бизнсмени с анцузи се измъкнаха.