Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството ни както със самия Джон Холоуей (който ни предостави безвъзмездно авторските си права и написа специален предговор за българските читатели), така и с Автономния университет на Пуебла, Мексико (които ни
Тиражът е напълно изчерпан! Можете да свалите безплатно (или срещу дарение) книгата в електронен вариант Ние не сме протест, а процес! (Петър Пиперков)
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 05 Март 2013 15:37
Нека върнем лентата обратно и видим как започнаха протестите. Поводът бяха високите сметки за ток, отприщили дълго таения анти-системен гняв. Сравнително бързо премиерът Бойко Борисов заяви, че ще изпълни дори и основното искане – от първи март цената на електроенергията ще бъде понижена с 8% и „това ще бъде направено за сметка на увеличаване на закупуваната енергия от АЕЦ “Козлодуй”, която провежда само евтина електроенергия” (1). Протестите обаче не спряха. Може би защото хората вече усещат как високите сметки за тока, унищожаването на природата и превръщането й в бизнес, разгрбването на общи блага от страна на хищни транснационални корпорации и т.н., и т.н. са само симптоми на болестта, а не самата болест. Че каузата срещу монополите (макар и привидно дясна, но в действителност не задължително такава) е кауза срещу симптом. Монополизирането на пазара е нормалата и естествена еволюция на пазарната икономика поради правилата на играта – онзи канибалистичен ритуал на конкурентна борба за пазарен дял и печалба, за изтласкване и унищожаване на конкурентите. Ако трябва да бъдем реалисти, този симптом дори не може да бъде премахнат. Държавата и капиталът са се слели в единна корпоративно-олигархична структура поради съвпапедние на интересите – запазване и увеличаване на властта и богатството.
Назря моментът да осъзнаем, че държавата вече не иска и не може да изпълнява каквито и да е социални и регулативни функции; че едни и същи хора с едни и същи интереси преливат непрекъснато от корпорациите в държавните институции и обратно.
Крайно време е да видим болестта, както я видяха многото протестни движения от последните няколко години в условията на поредната системна криза на капитализма. Движението "Окупирай" в САЩ и по света, движението на "Възмутените" в Испания, "Пряка демокрация сега" в Гърция, Арабската пролет, гражданското недоволство и протести по света и в България имат общ корен: въставането срещу локалните прояви на съвременната глобализирана система на неолиберален капитализъм. Логично е, когато всички пациенти страдат от една и съща заразна болест, симптомите и реакциите да си приличат, въпреки че съвсем естествено в различните държави конкретните поводи и прояви зависят от местните обстоятелства, политическата култура и опита в такива бързо възникващи и спонтанни социални процеси.
