Финансовата криза от 2008 се оказа по-екстремна и дълбокопроникваща в Исландия, отколкото където и да е другаде. В резултат на това се появиха много нови хоризонтални движения и политически организации. Една от тях е Alda – (Асоциация за устойчивост и демокрация). Нейната цел е да представи нови идеи за това как да задълбочим демократичните процеси и да преосмислим ролята на икономиката в рамките на обществения дебат. В следващите редове ще прочетете интервю с Хялти Храфн Хафторсон, избираем член на управителния борд на АЛДА.
Бордът на АЛДА се състои от седем избираеми членове и двама избрани на случаен принцип. Бордът изпълнява административни задачи и може да взима решения във времето между месечните общи събрания на колектива, само когато е абсолютно наложително. В останалото време членовете на борда нямат никакви привилегии над тези на обикновения член на АЛДА.
Защо и кога се сформира АЛДА и какви са вашите цели?
АЛДА се сформира през 2009. Това се случи във времето на пост-банков колапс в Исландия, така че АЛДА един вид се изгради като отговор на социалното пробуждане, което се случи след банковия срив и желанията на народа за политически и икономически реформи. Тогава имаше много силни гласове в исландското общество, които бяха критични към цялата политическа и икономическа инфраструктура, но много малко от тях предложиха реални промени. Ние се опитахме да създадем радикални, но необходими алтернативи на сегашната обществена организация.
АЛДА е асоциация за устойчивост и демокрация. От самото ѝ създаване АЛДА се стреми да прилага обществена организация, която увеличава силата на гражданина и е устойчива в дългосрочен план. Екологичните въпроси и демокрацията все още са нашите главни теми, но през последните три години разпространихме нашите идеи до широкообхватни визии по всякакви други въпроси. Например бежанци и нелегални имигранти, по-кратък работен ден, сексуални и джендър проблем.
Причината за това разширяване на нашето поле на дейност лежи в начина, по който АЛДА е организирана и тази организация неочаквано започна да променя начина на функциониране на АЛДА. Вярвайки в пряката демокрация и демокрацията на участието, ние решихме още в началото, че всички събрания на АЛДА ще бъдат отворени за всеки и всеки ще има правото да говори и гласува по всяка точка, която бъде поставена на събранията. Първото наше събрание беше насочено към съставянето на нови модели (като икономическата демокрация) и как те могат да проработят в Исландия. Оказа се, че правенето на общи срещи, на които да се брейнстормва по политически въпроси е доста добра идея.
Сега АЛДА функционира по-скоро като отворена тинк-танк група за натиск. Всеки, който предложи някаква идея на общото събрание може да започне топик-група. Топик-групите дискутират проблемите или идея на момента и дават предложения за взимане на решения. След това общото събрание приема предложенията като официални решения на АЛДА. Този процес, през който преминаваме, дава по-голяма легитимност и тежест на решенията, повече отколкото ако същите неща бяха написани от отделен човек, тъй като те са от името на АЛДА. Силата е в броя хора и асоциация от много хора, които дават идеи чрез отворен, достъпен, прозрачен процес е нещо, което много по-трудно можеш да пренебрегнеш в сравнение с идеи на някой сам човек.
Колко голяма е АЛДА?
Не броя членовете, но за последно чух, че имаме около 400 регистрирани члена. Бих казала, че само около 50 от тях активно участват в събранията.
Откъде черпите интелектуални вдъхновения?
Съвсем честно мога да кажа, че членовете на АЛДА четат всичко от Маркс до Милтън Фридман и всичко между тях. After Capitalism на Дейвид Швайкхарт и Envisioning Real Utopias на Ерик Олин Райт са две книги, които наистина са вдъхновили някои от нас, които се опитват да намерят и приложат алтернативни социални, политически и икономически идеи. Тези две книги се дискутират активно сред АЛДА и са били прочетени от много наши членове. Лично аз съм повлиява от политически философи като Хана Арент, Джон Ролс, Юрген Хабермас, Ноам Чомски, Симон дьо Бовоар, Мишел Фуко, Карл Маркс и др.
Един от основните възгледи на АЛДА е, че икономиката трябва да бъде демократизирана – корпорациите и фирмите трябва да бъдат управлявани от техните служители на базата на принципа един човек един глас. Как може да бъде организирана тази нова икономическа система и с какво би променила сегашната?
Не просто управлявана от работниците, но да бъде колективна собственост на работниците също така. Едно от основните неща, които искаме е икономика на работнически кооперативи вместо капиталистическа икономика. Има много детайли в тази картина, които не са ясни и не е необходимо да има непременно един отговор на въпросите, които изникват. Аз не вярвам, че икономическата система може действително да бъде организирана отгоре надолу, така че много от проблемите по отношение на организацията ще се решат чрез естествена еволюция на системата към егалитаризъм. В АЛДА сме се фокусирали повече върху намирането на начини да помагаме на кооперативни форми и да помогнем на капиталистическите компании да се трансформират в кооперативи.
Разликата разбира се е в това, че ние не можем да си позволим да имаме капитализъм повече. Богатството трябва да се разпределя по-справедливо, работниците трябва да имат по-голям контрол върху основни аспекти от техните животи, компаниите трябва да имат по-силни връзки със своите общности и да променят своите приоритети от чистата печалба към други, по-базисни неща.
Икономическата демокрация, както вие си я представяте, все още ще бъде пазарна икономика. Вярно ли е?
Да, демократичните компании биха произвеждали стоки, които да се купуват и продават на регулиран свободен пазар. Една демократична компания би се провалила като такава, ако няма търсене на стоките ѝ, но винаги биха могли да стартират нови, когато има иновации или се появят промени в търсенето. Следователно демократичните компании притежават гъвкавостта и желанието за иновация, които са добрите неща на капиталистическата икономика. Но все пак в АЛДА има твърд консенсус, че пазара трябва да бъде регулиран. консенсус по отношение на пазарната регулация. Търговията със стоки не е проблем, но ние виждаме край на деривативната търговия, на финансовите пазари и т.н. Например дяловете в компаниите биха могли да не бъдат търгувани. Единственият начин да притежаваш дял от компания би бил да работиш в тази компания.
Вие оспорвате това, че конкуренцията на пазара ще доведе до монопол при икономическата демокрация. Защо?
Това една от причините пазарите да бъдат регулирани до известна степен. Може да се спекулира с това, че имайки предвид социалната динамика на демократичните компании, създаването на монопол не би било обосновано. В момента компаниите са законово задължени да генерират печалба за акционерите и именно това подтиква към възникването на монополи. Повечето хора със стабилна работа в комания се интересуват от качеството си на живот и личния си комфорт – да желаеш и да получаваш прилично възнаграждение е едно, а да искаш печалба на всяка цена е съвсем друго. Вярвам, че ако работещите в компания хора гласуваха някои от решенията, взети от ръководещите компании, много от тези решения щяха да бъдат отменени. Защото като цяло хората имат ценности, които са неизмерими в долари или лири.
„Икономическата демокрация” е критикувана от левите с аргумента, че всички граждани имат еднакъв интерес в предприятията, в размера на инвестициите им, цените и отношението им към работниците, а не просто в работната сила към момента; че гласовете на гражданите не могат да бъдат чути. Мислите ли, че това е добре обосновано възражение?
В условията на сегашната капиталистическа икономика, гражданите имат много малък шанс да бъдат чути. Икономическата демокрация овластява и стимулира тези хора, които са най-повлявани от действията на една компания – нейните служители – да участват в решения, засягащи живота им. Като цяло гражданското влияние върху компаниите изисква много авторитарен подход в икономиката, който не би имал полза за свободата, автономията и благосъстоянието на никого.
АЛДА вярва в постигането на „пълна заетост”. Мислите ли, взимайки предвид технологичния прогрес , че много от съществуващите работни места в сегашния капитализъм са „социално ненужни”, че реализирането на пълна работна заетост може да се реализира при различно икономическо устройство? Какво мислите за идеята за безусловен базов доход, плащан от всички?
Мисля, че пълната заетост може да бъде постигната, но ще изисква смяна на капиталистическата икономика, където цената на труда пада заради процента безработица. Следователно, капиталистическата икономика винаги ще поддържа определено ниво на безработица. Повечето модели на устойчива икономика биха избегнали това. Не смятам обаче, че работата трябва да заема такава голяма част от живота ни както в момента. Също така, съществува тематична група, която работи върху предложения за безусловен базов доход. Въпреки че АЛДА формално не е възприела идеята за базов доход, смятам, че я подкрепяме.
За политиката АЛДА предлага идеята за избрани граждански събрания. Мисля, че сте защитавали тезата част от исландския парламент да е запазен за граждани, избрани на случаен принцип. Как би работил един такъв принцип и какви са предимствата му пред обикновените политически партии и избираемите депутати?
Група, избрана на случаен принцип, съставлява представителна извадка от населението. Проучвания сочат, че представители, избрани на случаен принцип са по-склонни да представляват интересите на цялото население, вместо на една партия. По този начин също се привличат личности от малцинствени групи да участват в политическия процес, личности, които в други условия не биха се заели с такива задачи. Това може да се използва, за да се изравнят коефициентите за раса и пол вътре в демократичната асамблея. Мисля, че ако една трета от депутатите са избрани на случаен принцип, това обезателно ще раздвижи много закостенялата и корумпирана партийна система в Исландия. Също така случайното избиране е процес, в който трудно може да има корупция, за разлика от изборите, които обикновено се печелят с пари.
Историята, която се роди в Исландия след катастрофата през 2008 г. е, че държавата не спаси неплатежоспособните банки. Нямаше парите и в резултат исландската икономика се възстановява и избегна разорението от мерките за финансова дисциплина. Това точно обобщение ли е или пропускам нещо?
Трите големи банки в Исландия бяха национализирани по време на срива. Две от тях почти веднага бяха дадени на акционери, може би никой не знае кой ги притежава днес. Има планове да се приватизира отново третата. Правителството прие голям дълг, но банкерите не бяха спасени, поне не високо поставените исландски банкери. Както казах, никой не изглежда да знае кой държи тези банки сега. Имаше сериозни мерки за затягане на коланите и рецесията бе почувствана от всички. Правителството твърди, че стопанството се възстановява, но тъй като няма структурни реформи в икономическия модел, това означава само че богати стават по-богати, а останалите трябва да чакат парите да се изцедят надолу.
Имаше конституционна реформа от голям мащаб в Исландия през 2012 г. Можеш ли да разкажеш повече за този процес и с какво АЛДА допринесе за него?
Беше даден мандат на избран комитет от 25 души, които да напишат нова конституция. Изборите бяха анулирани, заради техническа грешка, но въпреки това парламентът реши комитетът да се сформира. АЛДА внесе подробни предложения за конституционни реформи, но беше много трудно да получи отговор дали въобще са били прочетени от комитета. Нито едно от тях не беше внесено в конституцията. Законопроектът за новия основен закон е прогресивен по много начини, но срещу него възразяват няколко силни групи, главно заетите в рибарската индустрия и сега изглежда, че от парламента ще изчакат до изборите през пролетта, преди да го гласуват. Промените в конституцията трябва да са приети от две народни събрания, така че ако законопроектът не е гласуван преди изборите, можем да забравим за конституционни реформи за поне още 4 години.
АЛДА желае система от социални осигуровки, които да поддържат основата на гражданското общество, предоставщи равен достъп до образование, здравеопазване и пенсия. Какво включва това на практика?
В общи линии това, което включва сега - хора и фирми, които плащат данъци, за да се поддържа инфраструктурата на едно здраво общество. АЛДА има група, която работи за реформи в образователната система в най-основните ѝ страни. Някои от предложенията ни за безусловен базисен доход, за които говорихме, изискват цялостно преразглеждане на социалната система.
Какъв съвет би дала на хората в други страни, които се борят срещу неспиращите спасения на корпорации с пари на данъкоплатците, правителствените мерки за затягане на коланите и икономическата стагнация или срив? Какво трябва да правят те?
Започнете от там, където сте. Използвайте това, което имате. Правете това, което можете. Мисля, че моделът АЛДА е подходящ за популяризирането на социална промяна и смятам, че лесно може да се приложи почти навсякъде.
Как виждате бъдещето за АЛДА? Какви са краткосрочните ви цели?
Имаме много проекти в момента. Идват избори, така че ще проведем асамблея от граждани, избрани на произволен принцип, която да заяви исканията на хората за следващия мандат пред политическите партии. Работим за прокарването на закони за кооперативите. Работим с профсъюзите за постигане на по-кратък работен ден. И също работим с две училища за демократични образователни програми. Започваме еко-селище в съдействие с други групи. В бъдеще се надявам да направим точно това, което сме правили и досега, да включваме хора в намирането на решения на проблемите и впоследствие да агитираме за тези решения.
Въпрос, който често се задава е как днешното общество ще се промени. Едно опозиционно движение от голям мащаб изглежда като единствения вариант. Имате ли някакви идеи за това как да се създаде това движение?
Може да е нужно широкообхватно движение, но аз мисля, че голяма промяна се постига по-лесно с по-малки промени. Има огромно разнообразие от групи и идеологии, които работят на различни фронтове. Това има страхотни предимства, но и недостатъци. Не съм сигурна, че едно голямо обединено движение би било по-полезно, защото този възглед за промяна почти винаги включва сложна йерархия и авторитарна организация. Спонтанната организация на по-малки групи, които се опитват да елияят върху социалната промяна с различни методи по-вероятно би довела до щастливо общество накрая.
Съществува и въпросът как трябва да се случи промяната. Някои вярват, че промяната не може да се постигне освен ако не се направи повличаща революция, други са доволни с какъвто и да е прогрес в правилната посока. И двата възгледа имат предимства и аз смятам, че трябва да има по малка част и от двата. Има доста подготовка преди всяка революция.
http://en.alda.is