Накъде за новите леви? (Корте и Кели)

Растейки, ние видяхме провалилите се реформи на Съветския съюз. Този неуспех беше приветстван от политическите и икономическите лидери като "триумфа на капитализма" и окончателното "поражение на комунизма". В училище той служеше като ясно доказателство защо капиталистическият строй е заключителната и идеална фаза от човешката история. Техните думи и дела внушаваха, отново и отново, че няма алтернатива на капитализма, авторитаризма, патриархалността, расизма и империализма. Но колкото повече научавахме, толкова по-ясно ни ставаше, че това, което целият свят ни казваше – медиите, правителството, корпорациите и семействата ни – просто беше невярно. Системните лъжи станаха правило на нашия живот. Безнадеждността и цинизмът станаха отношението, дефиниращо нашето поколение.

Социална теория, визия и стратегия за революционно младежко и студентско движение от Пат Корте и Брайън Кели

"Израствайки, всички ние сме били възпитани от телевизията с вярата, че един ден всички ще бъдем милионери, и богове на киното, и рок звезди. Но няма да бъдем. И бавно го разбираме. И сме много, много ядосани..."
Тайлър Дърдън, "Fight Club"

Растейки, ние видяхме провалилите се реформи на Съветския съюз. Този неуспех беше приветстван от политическите и икономическите лидери като "триумфа на капитализма" и окончателното "поражение на комунизма". В училище той служеше като ясно доказателство защо капиталистическият строй е заключителната и идеална фаза от човешката история. Техните думи и дела внушаваха, отново и отново, че няма алтернатива на капитализма, авторитаризма, патриархалността, расизма и империализма. Но колкото повече научавахме, толкова по-ясно ни ставаше, че това, което целият свят ни казваше – медиите, правителството, корпорациите и семействата ни – просто беше невярно. Системните лъжи станаха правило на нашия живот. Безнадеждността и цинизмът станаха отношението, дефиниращо нашето поколение.

За много от нас беше трудно да разберем защо нашите приятели и съученици не бяха бесни на света, който трябваше да понасят. На нашите викове "Един друг свят е възможен!" и "Съпротивата е несломима!" отговаряха дори по-високи викове: "Порасни!", "Започни да живееш в реалността!" и "Примири се с истинския живот!". Изглеждаше неразбираемо, че такива трезвомислещи хора – хора, с които бяхме на едно мнение за толкова много други неща – можеха да не виждат това, което беше точно под носа им. Как беше възможно такова ниво на апатия да съществува в рамките на такъв хаос?

Явно ние правехме нещо не както трябва. Проблемът не беше, че това, което им казвахме не беше правдиво и логично. Проблемът беше, че те вече знаеха всичко, което ние им казвахме. Нашите думи към тях бяха твърде разумни. Те не искаха да чуят, че капитализмът унищожава най-пълноценните ни възможности или че американският империализъм бе убил десетки милиони хора. Вместо това те искаха да имат някакво външно подобие на порядъчно човешко съществуване. Игнориране на ужасяващите проблеми беше необходимо условие за такова съществуване. 

Песимизмът, липсата на надежда и цинизмът навярно са най-големите съществуващи днес пречки към обществената промяна. Тези пречки изискват създаването на гледаща в бъдещето и целенасочена младеж и студентски движения и революционна младеж и студентска организация. Ако ние наистина сме сериозни в намерението си да се заемем със скептицизма на цялото ни поколение, тогава трябва да бъдем в състояние да отговорим на въпроса "Какво искате?" – и да му отговорим смислено и вдъхновяващо. Развиването на визия какво може да бъде едно активно общество и използването на тази визия като гъвкав и еволюиращ компас за нашата организираност ще ни помогне да достигнем пътеката към фундаментална обществена трансформация.

Революционният потенциал на младите

Обществените движения винаги са имали нужда от млади хора. Като такива, ние не бива да подценяваме нашата собствена сила и способност да предизвикаме истинска социална промяна. Не бива и да подценяваме нашата способност да бъдем искрата, която ще освободи експлозията на трансформацията из цялото общество.

Историята е показала - от Движението за граждански права до Движението за правата на чернокожите, от кампаниите за икономическа независимост до кампаниите за солидарност към Третия свят, от движенията срещу безскрупулната експлоатация на труда до движенията срещу корпоративната глобализация, от антивоенните движения по време на войната във Виетнам до сегашните антивоенни движения  срещу т. нар. "война срещу терора"  - че младите хора и студенти не само са били на фронтовата линия на тези битки, но и са играли ключова роля в тяхното развитие.

Очевидно, студентите имат силата да разлюляват лодката. Но представете си колко много повече е можел да постигне Левият корпус, ако също така беше развил и социална визия, през призмата на която да интерпретира събитията; ясно формулирана визия на алтернативни ценности и институции за бъдещото общество и споделена и лесно приложима стратегия за обществена революция. Отдолу ние сме очертали какво според нас липсва на Левите студентски организации сега и исторически. Надяваме се представените идеи да послужат за вдъхновение на нов Ляв корпус, който иска не само да дерайлира убиващия влак, но също и да изиграе своята роля в запалването на огъня, който ще се разпространи до всеки ъгъл на земното кълбо.

Революционният потенциал на младите трябва да бъде впрегнат по продуктивен начин. Ние вярваме, че за да спечелим един нов свят, имаме нужда от милиони хора – десетки милиони хора. Нашите усилия да помогнем в създаването на такова масово движение трябва да имат своите корени в сериозни дългосрочни цели. Побеждавайки в дългосрочен план не е свързано на първо място с дневните тактически битки (побеждавайки в улична битка срещу полицията, окупиране на сграда за няколко часа, арестуването на определен брой хора по време на мирно гражданско неподчинение, и т.н.), касае се на първо място до привличането на нови хора в движението, втвърдяване на тяхната отдаденост и изграждането на движение, което приветства, обича и подкрепя. Нашият дългосрочен успех трябва да бъде оценен според способността на нашите движения да задържат съществуващи членове и да привличат маси от нови. Нашите движения трябва да бъдат оценявани по тяхната способност да се разрастват.

Нашите предшественици са имали, според техния термин, задачата да "именуват системата". Те се наричали системата капитализъм, патриархат, върховенство на белите, авторитаризъм, империализъм и опустошаване на природата. Нашата задача вече не е да дадем име на системата. Миналите поколения са го направили и то красноречиво. Вместо това, нашата задача е да изкореним и премахнем тези потиснически институции, като градим масово революционно движение: чрез изучаване, разширяване и разпространение на визията за активно общество, което може да вдъхнови и води нашите действия, и чрез развиване и прокарване на радикални алтернативи на съществуващия сега ред. Тяхната работа бе да "именуват системата". Нашата работа е да "именуваме бъдещите алтернативи" на тази система – и да въведем света в ново общество.

Светът  ни запада и ние имаме възможността да променим курса на историята.

Казвате, че искате революция?

"Революция" е необичайна дума в много кръгове на американското ляво пространство. Избягването ѝ се корени в страха радикалите да не асоциират революция с насилие и хаос, във вярата, че революцията е далеч отвъд нашите възможности, и в подсъзнателното чувство, че ние не можем наистина да победим. Всичко това трябва да се промени. Ако вярваме във фундаменталната социална революция, тогава трябва да бъдем честни със себе си и с тези около нас. Освен това, с гъвкава революционна теория за интерпретация на света, в който живеем, широко споделена визия какви могат да бъдат обществените връзки и институции в бъдещето, и реалистична стратегия за радикална промяна, ние наистина можем да спечелим едно добро общество.

Ние искаме фундаментална трансформация в сферите на политическия, икономическия, родствения, културния, екологичния и интернационалния живот. Името на такава промяна е революция. Революционерите са тези, които се организират с цел да постигнат такива промени. Въпреки че ние се стремим към спечелването на реформи, които да подобрят условията на човешкия живот ден за ден, и едновременно с това да отслабят властта на потисническите институции, нашата дългосрочна отдаденост към революцията прави тези реформи нереформистки.

Ролята на революционна младеж и студентските организации

Изграждане на паралелна власт

Какво е паралелна власт? Паралелната власт е способността на популярни движения да поставят сериозно предизвикателство пред системата, претендираща за притежание и контрол над света. Организираните усилия на левите са тези, които създават сериозна заплаха за системата и предоставят жизнеспособна алтернатива на гражданите на системата. Посредством изграждане и подсилване на самоподдържащи се институции, загатващи същността на активното общество и конкуриращи се с потисническите институции за силата и подкрепата на хората, ние издигаме радикална самоосъзнатост на обществото, насърчаваме хората да искат още и още социални промени, и демонстрираме жизнеспособността на алтернативите на настоящите системи на доминация.

Защо революционна студентска организация?

Университетите, като корпорациите, общностите, семействата и правителствата, са социални институции. Те са изградени около даден набор от ценности. Хората, които са част от тях, имат определени установени роли. Самите университети имат специфични институционални особености. Като всички други институции, те могат да бъдат заменени с институционални алтернативи, наблягащи на активността и участието, които изпълняват същите институционални функции, но с различни ценности и цели.

Водещата функция на нашите университети е да поддържа хегемонията на настоящия управленски строй. Американската училищна система внимателно е разделена на множество "звена". Публичните K-12 училища са замислени, за да "окастрят" индивидите, които отказват да изпълняват заповеди или активно се бунтуват срещу властимащите. Влизането в колеж е силно регулирано чрез стандартизирани тестове, оценяване на среден успех в гимназията, ниво на обучение, такси за кандидатстване, и реакционна приемна политика. Най-накрая, малкото, които успяват да стигнат до колеж страдат от огромни дългове, атаки срещу академичните свободи и свободата на изразяване, авторитарни политики за сигурност и тясна учебна програма, която е изрично предназначена да запази статуквото.

Младите хора и студентите имат ясен собствен интерес и стратегическа позиция в борбата за радикална промяна.

Революционният потенциал, комбиниран с планираната и потисническа природа на системата изискват революционна студентска организация. Като млади прогресивни хора, живеещи в САЩ, ние сме изправени лице в лице с най-голямата и най-съзнателно планирана система на доминацията, която някога е съществувала. За да си осигурим успех в демонтирането на тази система, ние трябва да сме също толкова съзнателни в нашата политическа дейност.

Основната цел на един организатор е да спомогне за изграждането на движение – и количествено, и качествено. Трябва да увеличим числеността на движението си, като едновременно повишим нивото на аналитичност, стратегически идеи, визии на целите и отдаденост на радикалната промяна в членовете на движението. Студентските организатори трябва да се позиционират в пряко внимание към фундаменталните течения в основните институции на обществото ни – и да се организират, за да ги променят.

Една революционна студентска организация дава целенасочено място, където младите хора могат да разработят визия за общество на участието, да дебатират ежедневни политически въпроси, да научат и ошлайфат своите организационни умения, да планират и провеждат стратегически и високо-приоритетни нереформистки кампании и да разширят дискусията за революционната стратегия и паралелната власт. Работата на подобна организация е да осигури подкрепяща и любяща общност, която може да издържи дългосрочното участие на членовете си, докато им помага да разкрият пълния си потенциал.

Не-реформистки реформи в образованието

Университетската система стана все по-трудно достъпна за младите хора в САЩ (същото се отнася и за България и за ЕС като цяло, поради т.нар. "Болонски процес" и приватизацията на образованието – бел. прев.). Побеждаващите реформи, които правят образованието по-демократично, освобождаващо, достъпно (физически и финансово), имат потенциала да изградят движение, което може да спомогне за постигането на общество на участието. Нашата визия спомага на всекидневната ни работа, която вършим по начини, които ни помагат да изградим по-добри движения. Тя ни задължава да правим скокове, които могат да направят нашите реформи не-реформистки.

Когато поставяме въпроса за липсата на самоуправление и корпоративното разделение на труда (разделението между работници, факултет и администратори) ние също така можем да предложим алтернативи, които спомагат да се придвижим към система на образование и икономика на участието. Балансираните работни комплекси (една от институциите в Икономиката на Участието /ПарЕкон/ - бел. прев.) може да бъде изисквана като алтернатива на неспраедливото разделение на труда между служители и факултет. Студентите, служителите и преподавателите могат да изискват университета да е под техен контрол. Когато говорим за расизъм, сексизъм и класовост, исканита могат да са около създаването или засилването на програми за цветнокожо, етничесно, женско, работническо и ЛГБТ-изучаване. Тези искания могат да ни помогнат да се придвижим към едно по-добро общество ако са рамкирани и организирани по такъв начин, че да водят към по-силно движение и да ни насочат по пътя към бъдещи (и евентуално революционни) победи.

Теория на освобождението

Революционерите имат нужда от начини за интерпретиране на историята, днешните събития и за предполагане на бъдещите възможности. За да постигнем тези цели, ние трябва да изградим гъвкави концептуална рамка, чрез която да можем да анализираме и да разберем обществото.

Като алтернатива на ограничаващите социални теории от миналото, ние предлагаме тотална социална теория. Концептуалната рамка на тази тотална социална теория не дава приоритет на доминацията на никоя първична социална сфера над другите. Вместо това, тя търси как да разбере разнообразните взаимодействия и взаимовръзки между различните първични сфери. Въпреки че обществото е изградено от много части, които изглеждат независими понякога, различните сфери на социалния живот винаги си взаимодействат, за да формират едно преплетено цяло. Частите, които изграждат преплетеното цяло си взаимодействат, за да спомогнат да се дефинират една друга. Ние абстрахираме различни части от цялото, зад а разберем по-дълбоко вътрешната динамика на всяка сфера и взаимовръзките между сферите.

Обществото е съставено от четири основни сфери, всяка от които е поставена в международен и екологичен контекст и всяка от които има набор от дефиниращи функции:
- Политическата сфера: основните функции включват законотворчество, отсъждане и колективно изпълнение.
- Икономическа сфера: основните функции включват производство, консумация и разпределени на материалните средства за живот.
- Родствена/семейна сфера: основните функции тук са продължаването на рода, отглеждането, социализацията, сексуалната ориентация, сексуалността и организирането на всекидневния домашен живот.
- Обществена и културна сфера: основните функции са разработване на колективно споделена историческа идентичност, религия, духовност, езикови отношения, начин на живот, както и на социалните тържества.

Във всяка сфера има два компонента. Първият е Човешкия център, сборът от хора които живеят в обществото. Всеки човек има нужди, желания, персоналности, характеристики, умения, способности и съзнание. Вторият компонент е Институционалната рамка/периферия, всички обществени социални институции, които заедно формират взаимосвързаните роли, отношения и обичайните очаквания и модели на поведение, които произвеждат или възпроизвеждат социалните резултати. Въпреки че тези институции заедно спомагат за оформянето на това кои сме като индивиди, нашето човешко съзнание ни овластява със способността да трансформираме обществените институционални рамки.

Визия за Общество на участието

"Ако не стоим за нещо, може да паднем от всичко." Малкълм Х

За да преодолеем цинизма и безнадеждността, които в момента дефинират нашето поколение, имаме нужда от гъвкави и широко споделена радикална социална визии, която да дава на хората надежда и вдъхновение. За да изградим алтернативни институции, които водят до Общество на участието, ние трябва да имаме ясна визия за това как ще изглежда едно бъдещо общество, така че неговите характеристики да могат да се въплътят в организационни структури. Ако нямаме идеи как може да бъде организиран социалния живот в бъдеще, ние очевидно не можем да посеем семената на бъдещето в настоящето. Също така не можем да развием ефективни стратегии как да се придвижим от доминиращите институции на настоящето към революционните институции на бъдещето, ако не сме изяснили определящите черти на бъдещите обществени институции. Ние искаме да отхвърлим институции, които произвеждат и запазват потисничеството, но за да направим скока от съпротива към революция, трябва да изясним целите на тази революция.

Политика на участието (ParPolity)

Като алтернатива и на диктатурата от ленинистки стил, и на представителната демокрация, ние предлагаме политика, в която всеки гражданин играе важна роля в политическия процес, като всеки индивид има право на глас пропорционално на степента, с която той/тя е повлиян от решението. Федерация от "загнездени" съвети ще замени авторитарната държава и ще бъде използвана, за да организира ефективно политическия живот, докато насърчава максимално участието. В допълнение на това, че обществото ще осигурява на всички хора адекватно време за участие в политическия процес, всички индивиди ще имат равен достъп до овластяващите възможности, до разнообразен обхват от организации с една или множество цели в различни социални области и медийна система, която е под демократичния контрол на хората и служи за насърчаване на по-голяма ангажираност и по-добра информираност за решенията на обществото, като представя голяма гама от идеи и възможности, както и вижданията на различните групи.

Икономика на участието (ПарЕкон)

Вместо капитализъм, ние предлагаме икономическа система, изградена на ценностите солидарност, справедливост, разнообразие, самоуправление и ефективност. За да замени пазарите или централното планиране, ПарЕкон въвежда федерации на работническите и потребителските съвети, в които всеки индивид има право на глас относно решенията в степента, в която е повлиян от тях. Разпределението на стоките и услугите ще бъде осъшествено чрез социална, итеративна (повтаряща се – бел. прев.) процедура, наречена Планиране чрез участие. Чрез този планов процес, работниците и потребителите колективно ще разработват, предлагат, ревизирати прилагат последователен и съгласуван икономически план. Общественото притежание на средствата за производство ще замени частното. За да се осигури справедливост, работниците ще бъдат възнаграждавани според усилията и жертвите, а в някои случаи и според нуждите. За да се премахне корпоративното разделение на труда и да се предотврати издигането на класата на координаторите, работните комплекси ще бъдат балансирани, осигурявайки сравнима степен на овластяване, увереност, знания и качество на живот сред всички членове на обществото, като се изисква от всеки работник да извършва комбинация от рутинни и овластяващи задачи.

Феминистко родство

Феминистките родствени връзки целят да освободят хората от опресивните доминиции които са социално наложени и да отхвърли всички полови разделения на труда, както и сексисткото и хетеросексуалното разграничение на индивидите според техния пол и сексуалност. Обществото трябва да уважава природата на индивида неговите наклонности и избори и на всички хора трябва да се осигурят средства да преследват животите, които искат, без оглед на техния пол, сексуална ориентация или възраст. Феминистките родствени отношения завист от освобождаването на жените, куиър-хората, младите, възрастните, транссексуалните и интер-сексуалните индивиди.

За да приложи освобождението във всекиденвния живот, Обществото на участието се стреми да осигури средствата за традиционните двойки, самотните родители, лесбийските, гей, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куйър-партньори, комунално отглеждане на децата и множествени родителски споразумения, така че те да се развиват и просперират. В дома и в общността задачата да се отгледат децата трябва да повиши своя статут, високо персонализираното взаимодействие между деца и възрастни трябва да се насърчава, а отговорностите за тези взаимодействия трябва да бъдат разпределени справедливо в обществото без сегрегация на дейностите по пол. Едно Общество на участието би трябвало да осигурява на родителите достъп до висококачествени дневни грижи, гъвкаво работно време и възможност за спиране на работата, така че да имат възможност да играят по-активна роля в животите на своите деца.

Освобождаването на жените и обществото изисква репродуктивна свобода. Обществото трябва да осигури на всички правото да имат деца без страх от стерилизация или икономическа нищета, правото да имат деца чрез безпрепятствен достъп до родилен и абортен контрол, правото на сексуално образование и здравеопазване, което осигурява на всеки член на обществото информация и ресурси за здравословен и изпълен сексуален живот.

В едно Общество на участието изследването на човешката сексуалност ще бъде прието и насърчавано. Обществото на участието ще насърчава упражняването и експериментирането с различни форми на сексуалност от съгласни партньори.

Интеркомунализъм

Няма да се преродим в перфектно общество след революцията, дългата и брутална история на завоевания, колонизации, геноциди и робство на обществото ни няма да бъдат преодолени лесно. За да започне процеса стъпка по стъпка да изграждане новото историческо наследство и да поставим очаквания за поведенията между общностите, едно Общество на участието би трябвало да конструира интеркомуналистични институции, с които да осигури на общностите средствата, с които да подсигурят запазването на разнообразните им културни традиции и да позволи тяхното културно развитие. При интеркомунализма всички материали и психологически привилегии, които в момента са дадени на част от населението с цената на достойнството и стандарта на живот на потиснатите общности, а също и разделянето на общностите в йерархични позиции в зависимост от културата, етническата принадлежност, националността и религията, ще бъдат отхвърлени.

Многообразието на културните общности и историяеския принос на различните общности трябва да бъдат уважавани, ценени и пазени, гарантирайки на всички достатъчно материални и комуникативни средства, за да възпроизвеждат, определят самостоятелно, развиват собствени си културни традиции,и представляват тяхната култура на всички други общности. Чрез изграждането на интеркомунални отношения и институции, които гарантират на всяка общност необходимите средства за продължаване и развиване на традициие им, едно Общество на участието спомага за елиминирането на негативните вътре-общностни отношения и окуражава позитивни взаимоотношения между общностите, които да засилят вътрешните характеристики на всяка една.

В едно Общество на участието индивидите трябва да са свободни да избират културните общности, които предпочитат и членовете на всяка общност би трябвало да имат правото на несъгласие и напускане. Интервенции не трябва да се допускат, с изключение на тези, които защитават правата на всички. Тези извън общността трябва да са свободни да критукуват кутлурните практики, които смятат, че нарушават приемливите социални норми.

Едни незавършен проект

Посочените по-горе визии за това как едно Общество на участието би повлияло на политическия, икономическия, родствения, общностния и културния живот са далеч от завършени и се нъждаят от значително разширяване. В допълнение към посочените по-горе алтернативи за всяка една от четирите основни сфери на социалния живот, едно Общество на участието ще революционализира международните отношения, екологията, образованието, изкуството, журналистиката, спорта и другите сфери на живота. Нашата надежда е, че революционерите в САЩ (а и в останалия свят – бел. прев.) като цяло и младежите и студентите радикали в частност ще отговорят на призива за преодоляването на теориите, визиите и стратегиите от миналото и ще се насочат към революционното бъдеще, бъдеще което принадлежи на всички нас.

Пътищата към победата /Paths Of Victory/

"Следи от неприятности,
Пътища от битки,
Пътеки от победи,
Ще извървим."
- Боб Дилан

Ние можем да спечелим. Не само, че трябва да разберем, че институциите на капитализма, патриархата, атворитаризма, расизма и империализма ще бъдат преодоляни чрез осъзнатите революционни действия на хората, но трябва да сме страстни и пламенни относно това. Движенията ни се нуждаят от радикали, които не само имат ясно дефинирана социална теория, анализи на настоящата система на доминация и потисничество, визии за бъдещите ценности и институции и стратегии за революцията, но също така са въодушевени от търсенето на промени, които искаме да видим в света.

Превод: "The Sick Dreamer" и Петър