Пряка демокрация

Капитализмът, дори преди да ни покаже своята безизходица, вече беше успял да унищожи психиката на хората, да създаде самотен антропологичен тип, невротичен, несигурен, страхлив, конкурентен, агресивен, аморален и кариерист, припознаващ себе си с "Аз", но не и с "Ние", което дори до днес запазва илюзията за личното бягство. Образованието и оформянето на хората от консумеристки общества е най-голямата пречка, според мен, пред перспективата за смаляване(de-growth) и пряка демокрация, тъй като постоянният растеж е почти религиозно убеждение на съвременното общество. Но капитализмът не може да продължи да съществува, ако самите хора не са съгласни и не вярват в ценностите, на които той се основава. Също така трябва да имаме предвид, че капитализмът вече е започнал да изгражда икономика от нов тип, при която надделяват паразитния морал на обществото от консуматори, хазарта, лесната печалба, тежкото заемане, корупцията и т.н. От тази гледна точка капиталистическата система унищожава всяка антропологическа основа, на която би могло да се изгради нов тип общество.

Думата „социализъм” има много значения. Всеки, който използва този термин трябва да предостави ясна дефиниция. Не е достатъчно да се каже „социална справедливост”, тъй като „справедливостта” също има много значения. Недостатъчно е да говорим за „режим, който премахва експлоатацията”, тъй като не е ясно каква експлоатация се има в предвид, когато държавната собственост над икономиката замени частната собственост.

Недостатъчно е човек да определя своята политическа ориентация на базата на борбата му срещу злините на една съществуваща система, той трябва да предложи алтернативна политическа система, която да замени тази, която генерира несправедливости. Противопоставянето на потисничеството и експлоатацията, без да се предложи алтернативна система, оставя властващата система непокътната. Тези, които се борят срещу злините на една политическа система, но не предлагат алтернативи на нея са политически импотентни. Всеки, който се бори да замени една политическа система трябва да предложи ясна, позитивна, алтернативна система, която да замени отхвърлената.

Докато идеята за премахване на парите и повторното изграждане на обществото на нейерархични основи, следвайки принципа „от всеки според  възможностите, на всеки според нуждите” е изразено от редица философи, Проекта Венера посочва важността на технологията и ползите от позитивната и употреба в живота ни.

На пръв поглед движението Цайтгайст изглежда прогресивно и антиавторитарно. Решенията, които Питър Джоузеф и Жак Фреско предлагат са наистина много атрактивни и (до известна степен) разумни. Но въпреки това има някои значителни недостатъци в цялостната концепция относно мирогледа, анализа и общата информация, въпроси, които ще опитаме да разгледаме по-долу.

Можем ли всички да управляваме? "Ние Сега" разглежда "потребителското" участие и възможността то да промени начина, по който се управляват страните. Филмът разказва историите на интернет мрежите, чиито радикални самоорганизирани структури заплашват да променят материята на управлението завинаги.

"Ние Сега" проследява: Ебсфлийт Юнайтед, футболен отбор, притежаван и управляван от феновете си; Зопа, банка, в която всички са мениджъри; Кауч Сърфинг, голяма онлайн мрежа, чиито членове споделят домовете си с непознати и други хоризонтални интернет инициативи и платформи.

Как работи Пряката демокрация

Когато всички граждани решават всички политики, тогава политиците стават излишни тъй като тяхната работа е да решават за и вместо други. Политиците представляват други хора. Властта да решаваш за други е „власт” и именно властта – не политиката – ражда корупция. Премахвайки властта да представляваш други ще премахнем и корупцията. Когато никой няма право да решава от името на някой друг, политиката ще се прочисти от лицемерие и конспирации. Когато всички граждани решават всички политики сами, тогава виждаме една друга политическа система, наречена Пряка демокрация. В такава система никой не решава вместо и за други, никой не е платен за да решава. Всички граждани участват пряко при вземането на всички политически решения. Няма избори, Парламент и Правителство. Всички граждани участват пряко в управлението и контрола на всеки социален аспект като здравеопазването, образованието, финансите, селското стопанство, транспортът и т.н.

Унищожаване на биологичното богатство

Ще говоря за днешните проблеми на демокрацията. Казвам днешни проблеми на демокрацията, а не проблемите на днешната демокрация, защото днес демокрация реално не съществува никъде. Има (може би) някои либерални олигархии в определени страни, относително привилегировани в много отношения. Сега би трябвало да сме над пет милиарда души на земята и само 500 или 600 най-много 700 милиона души живеят в страни, в които гладът не е ежедневен проблем, в които преследванията, затварянето, подтисничеството не са ежедневие. Но дори и в икономически развитите и политически либералните страни ситуацията, въпреки че изглежда почти приемлива, в действителност е отчайваща. Отчайваща е, защото за съжаление никой не може да види по-далеч от носа си; все още, човечеството днес среща огромни проблеми.

Социокрация е система на управление, използваща съгласие за вземане на решения между равностойни индивиди.

Социокрацията е разработена специално, за да задоволява човешки потребности. Системата е разработена така, че да имитира живите организми, а не е механичен модел. Живите организми се саморегулират. Социокрацията също е модел за саморегулация.

Кратко въведение в идеите и визиите за Демокрация на участието или Пряка демокрация.

Свали филма в .avi формат (с вградени бг субтитри)

Теоретичният проект за „Всеобща Демокрация” се появява от работата на политическия философ, академик и активист Такис Фотопулос и е доразвит от него и други писатели.

Накратко, „Всеобщата Демокрация” е форма на социална организация, която реинтегрира общество с икономика, политика и природа. Тя е теория и проект, която цели пряка демокрация, социална, екологична и икономическа такава, в бездържавна, безпарична и безпазарна икономика. Тя също обхваща радикална екология, феминизъм, местни и освободителни движения от Юга.

От избори към съзнателно негласуване

Процесът на изборите изисква от нас хората да дадем безплатно, чрез пускането на бюлетината, правото на позиция и решение на всякакви политически въпроси, предоставяйки това в ръцете на малцина представители. Това, с няколко думи означава да НЕ решаваме за живота ни, а за това кой ще решава за него. Това е поредният епизод на съвременната трагедия наречена „представителна демокрация”. И наистина е трагедия, защото през предходните режими властта е била въпрос на насилствено изпълнение, докато днес подтиснатите сами избират кой ще ги управлява.

Преди около десетилетие, по време на европейската хуманитарна авантюра на Балканите, Майкъл Никълсън, изтъкнат британски журналист, написа в своята "Историята на Наташа", че "Свирепостта на хората от Балканите беше на моменти толкова примитивна, че антрополозите ги оприличиха на племето Янамамо в Амазонка, едно от най-дивите и примитивни племена на света. До началото на настоящия век все още имаше съобщения за отрязани глави на врагове. На победителите били дарявани като трофеи глави в сребърни подноси на банкети в чест на победата, а вкусът на сърцата и дробовете на загубилия не им бил непознат..."

Аз бях роден в добро комунистическо балканско семейство, където никога не са ни се услаждали подобни деликатеси. Може би от наивност, но подозирам, че повечето от племенните ми другари, също не са ги опитвали. И така, появява се въпрос: как е възможно такъв изявен британски джентълмен да е способен да създаде подобно ужасяващо и обезпокоително описание?

Осмелявайки се в това футурологично есе да скицирам облика на обществото, избавено от капитализма (икономиката на печалбата) и държавата (апарата за принуда, който съществува от данъчни приходи), си давам сметка, че подробното описание рискува да заприлича на директива, задължителен план за изпълнение. Не, нямам такава цел. Творческата инициатива на хората със сигурност ще породи други схеми, кои по-добри, кои просто по-различни от моето предложение. Ако те се придържат към духа на свободата, значи ще са съвместими помежду си и практическото им прилагане ще доведе до синтеза на форми, отпадане на части и цели умозрителни модели, но така или иначе всяко теоретично предложение ще изиграе ролята на ориентир, към който да се върви. И в процеса на движение задължително се правят корекции, уточнява се и крайната цел. А тя е постигането на лична свобода, за която Рудолф Рокер е писал:

“Само в обединението на чувството за солидарност с вътрешния импулс в името на справедливостта – свободата се превръща във връзка за единство; и само при това условие личната свобода на ближния престава да бъде преграда и става гаранция за собствената ни свобода.”

Затова не схеми и структури трябва да бъдат целта на будните хора, защото те са само средство за постигането и опазването на свободата.

Дължим го на загиналите за нея наши предшественици, дължим го на себе си, дължим го на потомците си.

Казваш, че и на тебе понякога ти идва до гуша. Казваш, че понякога си направо бесен. Нищо не работи както трябва: неуредици, недоразумения, неразбиране, отчуждение, апатия и цинизъм. Технологията не носи щастие или спасение. „Невидимата ръка” на пазара е ръка на зъл слепец, която сее хаос, завист и омраза. Храната, водата, въздухът, цялата природа бива отровена, ограбена, препродадена и задушена. Богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Злината се шири, скудоумието избуява, лъжата вилнее. Каквото и да правиш – да учиш добре и да работиш честно, да спазваш законите и да се подчиняваш, да мълчиш и да слушаш, но също да викаш и да се бориш – като че ли няма значение. Светът сякаш отива към гибел или по-скоро към вечен световъртеж от робство, мизерия, неравенство и неправда. Сякаш няма цел, няма посока и спасение не дебне от никъде.

А какво толкова искаш? Първата реакция е да кажеш „да живея като нормален човек”, но разбираш, че това едва ли е вярно и достатъчно. Ако мнозинството е критерий за нормалност, то изглежда безумието и нещастието отдавна са нормализирани като единствено възможен, или поне неизбежен, начин на съществуване за толкова много осреднени мъже и жени тук и сега. Ако „нормалността” е общоприетото в тази епоха, то ти не искаш това. Ти просто искаш да живееш щастливо. Ето, това е което всъщност истински копнеем – не само конституционно гарантираното преследване на щастието, а да се намерим усмихнати в средата на едно хармонично и щастливо битие. С други думи това, което наистина си струва, е качеството на живот. Просто и ясно, нали?

Една цивилизация се развива, когато генерира предизвикателства, на които реагира адекватно. Съвременният свят поражда огромен брой малки и големи предизвикателства, поставя въпроси, на които обществото, ако не даде перспективен отговор, изпада в застой или тръгва по пътеката на упадъка. Днешните предизвикателства, социални, културни, технически, свързани с околната среда, не са принципно нови, защото пречки и проблеми винаги е имало. Новото днес е тяхната концентрация и взаимна свързаност поради скъсяване на каналите за пренасяне на информация. Всяка нова обществена практика, всяка нова технология, всеки нов ефект от взаимодействието с околната среда стават достояние на цялата планета. Търсенето на адекватен отговор, който не потиска проблема, а го решава от корена му, придобива характер на спешно реагиране. Но съвременните йерархични структури на взаимодействие и управление са твърде тромави, имат множество звена, затова решенията, които се вземат, закъсняват или не са адекватни от гледна точка на "обикновения" човек. Освен това, решенията са повлияни, да не кажем определени, не от същинските потребности на хората, а от интересите на определени малцинствени групи с определени привилегии (които ги правят доминиращи малцинства).

Целта на моята статия е да представи някои хипотези относно стратегията на анти-капиталистическите еманципиращи движения. Идеята е да се преосмислят условията за ефективна политика, с капацитет за радикална промяна на обществото, в което живеем. Въпреки че нямам пространство за анализ на конкретни случаи, този размисъл не е чисто "теоретично" упражнение, а напротив, произлиза от наблюдението на група движения, в които имах възможността да участвам - движението на съседските (комунални) събрания в Аржентина, някои от процесите на Световния социален форум, както и други глобални мрежи - или такива, които следях отблизо през последните години - движението на безработните в Аржентина ("пикетеро"), както и Сапатистите в Мексико. По отношение на тяхната стратегия, настоящите еманципиращи движения се намират в две противоположни ситуации (донякъде схематично казано).

Изложение, представено на III Световен Социален Форум (ССФ) в Порто Алегре, януари 2003

ФЕНОМЕНЪТ НА СЪВЕТИТЕ в Аржентина е много сложен. Всеки съвет е отделен свят, затова ще започна с обща информация относно движението, за да говоря после за опита ми като участник в народния съвет Сид Кампеадор в град Буенос Айрес.

Накратко може да се каже, че съветите са обединения на кварталните жители, които разискват и решават политически въпроси по хоризонтален начин, без разграничаване между управляващи и управлявани или между представляващи и представлявани. Съветите възникват като движение малко след бунта от 19-и и 20-и декември 2001. Повече от 150 съвета се образуваха спонтанно в Буенос Айрес и още други в Кордоба, Розарио, Мендоса, Санта Фе и т.н. Моят съвет, примерно, се създаде по призива на Ромина, млада жена на 26 години, нямаща никакъв предварителен политически опит, която прекара почти седмица да раздава листовки, канещи на първото събрание.

Това е проектът за пряка политическа демокрация, икономическа демокрация (отвъд границите на пазарната и централизираната, планова икономика) и също демокрация в социален и екологичен план. На кратко Всеобщата Демокрация е форма на социална организация която обединява отново икономика, политика и природа в обществото.

Идеята за Всеобща демокрация идва от синтез на две големи исторически традиции: класическата демократична и социалистката. Тя също така обхваща радикални зелени, феминистки, движенията на коренните населения и либертарни движения в Юга.

От гледната точка на Всеобщата (инклузивна) демокрация светът е в многоизмерна криза, причинена от концентрацията на власт в ръцете на различни елити, резултат от установяването на системата на пазарна/растежна икономика, представителна демокрация и сродните форми на йерархични структури. Следователно Всеобщата демокрация не се смята за утопия, а вероятно за единственият изход от сегашната криза.

Стивън Шалом е професор по политически науки в университета „Уилям Патерсън” в Ню Джърси. Мат Грайндър от Ванкувърския Парекон колектив разговаря с проф. Шалом относно неговата политическа визия:

Господстващият политически модел в началото на 21 век е конституционно-плуралистичният. Той датира от 17 век и практически е отбелязал малко развитие от Френската революция до наши дни. Кои са неговите характеристики? Работи ли и за кого? Може ли той да бъде средство за постигане на качествена промяна в света? Можем ли чрез него да премахнем цялата нищета и експлоатация? Какви са неговите недъзи и могат ли да бъдат реформирани? Какви алтернативи стоят пред нас?

Отговорите на тези въпроси са особено важни днес, дни преди парламентарните избори в България през 2009, а още повече в условията на глобална криза. Можем ли да променим обществото към по-добро чрез избори, парламент, партии?