Пряка демокрация

  • Дейвид Грейбър участва в редица акции на алтер-глобалисткото движение, член е на профсъюза "Индустриални работници по света" и един от основните фигури в движението "Окупирай Уолстрийт".

    "Дълг: Първите 5000 години" е исторически и културологичен поглед към понятието за дълг, който прави паралел между религиозните идеи за дълга в различни общества и настоящата дългова криза в опит за критика на представата, че изплащането на задълженията е в основата на здравото общество.

    "Новите анархисти" представя аналитичен поглед отвътре към движението на алтер-глобалистите, в което Грейбър е деен участник, а в "За феномена 'скапани работи'" авторът разсъждава върху причините за все по-разрастващата се сфера на услугите и професиите, обслужващи консуматорския стил на живот.

    Дейвид Грейбър е американски антрополог, активист и анархист, преподавател в Лодонското училище по икономика и политически науки и, от 1998 г. до 2007 г. - в университета в Йейл. Прави дългогодишно изследване върху наследството от колониалната епоха и робството в Мадагаскар, което, заедно с монографията му "Дълг: Първите 5000 години" е един от най-значимите му приноси в областта.

    Книгата в pdf-формат - свободно сваляне, издадена и публикувана със свободен достъп от Семинар_BG/Фондация "Медийна демокрация".

  • Един рядък документален филм, преведен за първи път на български – „Корнелиус Касториадис и автономията”(1984) от архива на гръцката национална телевизия. Филмът разказва за живота и творчеството на Корнелиус Касториадис и неговия завой от марксизма към идеите на автономията.

    Централна роля във филма играе концепцията за автономия. Представени са два исторически момента на автономни общества – древната Атинска демокрация и средновековните европейски градове. Демокрацията в Древна Атина оформя идеите на големия философ и неговите дефиниции за пряка демокрация и автономия.

  • delfinovo-v-8-minutiПървите две прожекции на "България, тази вечна ерес" предизвикаха огромен интерес! Домът на киното в София се оказа тесен за премиерата на 14 ноември. Опашките за билети и препълнената зала напомняха само на прожекциите на "Сталкер" на Андрей Тарковски и на "Inland Empire" на Дейвид Линч. На втората прожекция в EuroCinema на 7 декември, ден преди студентския празник, в събота когато хората са или вкъщи, или купонясват, салонът отново беше пълен! В същото време, когато "Blue Jasmine" на Уди Алън не вкара никой в салона на Дома на киното и прожекцията отпадна, нашият еретичен филм, направен за жълти стотинки, привлече толкова много приятели и сподвижници.

    "България, тази вечна ерес" е филмова визуализация на идеите, които отдавна се разискват в този сайт и които наскоро бяха най-ясно оформени и синтезирани във Визията за радикална промяна и социална реализация на "Българския социален форум". Манифестът на филма, "Демиургия: съучастие" на Вал Тодоров, можете да прочетете тук.

    Филмът вече пътува към големите международни фестивали Берлинале в Берлин, Трибека в Ню Йорк и Хонгконгския международен филмов фестивал, а през 2014 г. се надяваме да имаме възможност с ваша помощ да го покажем и в цяла България!

    До тогава ви предлагаме един малък откъс, в който утопичното село Делфиново е обяснено в 8 минути. Приятно гледане!

  • Персоналът на многопрофилната болница в Килкис (Kilkis) реши да я окупира. Докторите, сестрите и останалата част от персонала, които взеха участие в генералната асамблея, решиха:

    Ние разбираме, че сегашните проблеми в националната здравна система и свързаните й организации не могат да бъдат решени с конкретни искания или с искания, засягащи нашите интереси, но взети без нас, след като тези проблеми са продукт на по-общите анти-социални политики на правителството и на глобалния неолиберализъм.

    Разбираме също, че и с издигането на такива искания просто ще вземем участие в играта на властимащите. Тези, които за да се справят с враговете си (тоест с хората) ги отслабват и разделят, като желаят чрез решенията си да предотвратят създаването на универсален труд и фронт в национален и глобален мащаб с общи искания за социални подобрения.

  • Сряда, 11.12.2013, от 19:00 в "Аделанте" (София, ул. Гурко 27, сградата във вътрешния двор). Вход свободен.

    С удоволствие Ви каним на премиерна прожекция на един рядък документален филм, преведен за първи път на български – "Корнелиус Касториадис, автономия и провалът на марксизма"(1984) от архива на гръцката национална телевизия.

    Филмът разказва за живота и творчеството на Корнелиус Касториадис и неговия завой от марксизма към идеите на автономията.

    Централна роля във филма играе концепцията за автономия. Представени са два исторически момента на автономни общества – древната Атинска демокрация и средновековните европейски градове. Демокрацията в Древна Атина оформя идеите на големия философ и неговите дефиниции за пряка демокрация и автономия.

  • Отвъд реалността на безработицата, репресиите и страха съществува една друга реалност, основана на солидарност, сътрудничество, пряка демокрация и споделяне. Хиляди хора в цяла Гърция са взели живота си в собствените си ръце и са изградили един друг свят, отвъд кризата и капитализма, с креативност и въображение. Един друг свят вече съществува.

    В Гърция през последните години в отговор на продължаващата многопластова криза се създадоха множество движения и граждански инициативи, които целят да си възвърнат живота, общите блага, свободното креативно време и процеса на производство. Местни мрежи за обмен, които не използват пари, работнически и потребителски кооперативи, квартални асамблеи, пермакултура, колективи и еко-общности, банки за семена, социални центрове, квартални самоорганизирани паркове и овощни градини, алтернативни валути и банки за време. Всички те съставляват един многоцветен и разнообразен пъзел от алтернативи на настоящата система.

  • Порто Алегре (в превод Веселия пристан) е един от основните пристанищни, административни и финансови центрове в Бразилия. Градът е столица на щата Рио Гранде до Сул и в момента наброява около 1,5 милиона души. В тази статия обаче няма да говоря за красиви плажове или знойни бразилски тела, а за един от най-успешните експерименти на пряко местно самоуправление в света. Партисипаторното бюджетиране или процесът на пряко гражданско участие в гласуването и разпределението на общинския бюджет.

    След изключително жестоките неолиберални икономически реформи в Бразилия през 80-те около една трета от населението на Порто Алегре бива изтикано в гета в покрайнините на града, където живее в незаконни бараки (т.нар. фавелас), без достъп до павирани улици, водоснабдяване, канализация, здравеопазване и училища. Огромното социално неравенство и ширещата се корупция и липса на политическо представителство кара хората да изберат за кмет човек от бедните и работнически слоеве, който да се опита да въведе радикални реформи в цялата система на местната власт.

  • Тази сряда (23 октомври 2013 г.) от 19:00 едновременно в четири града в България - София, Варна, Велико Tърново и Пазарджик - ще бъде представен за първи път документалния филм "Един друг свят", който горещо препоръчваме на всички.

    Филмът разказва за хоризонталните инициативи в Гърция, които формират друг свят точно тук, точно сега, далеч от кризата.

  • От няколко години, в българското политическо пространство, силно се спекулира с пряката демокрация. Различни политици, партии и НПО-та използват този термин за своите популистки програми и лозунги, с което налагат грешна представа за него.

    В повечето случаи, основният пример, който се дава за пряка демокрация е Швейцария. Неправилно твърдение, което се натрапва в публичното пространство и създава грешна представа у хората. Несъмнено Швейцария остава държавата с най-добре изразена форма на демократично управление, но тя може да се определи, като полупряка демокрация с елементи на пряка. Това не значи, че няма общности, които са създали и развили истинска пряка демокрация. Затова, настоящото изследване цели да представи двете форми на демокрация. Изводите, които ще се достигнат, имат за задача да изяснят понятията и техните същностни характеристики.

  • Истинското лице на представителната демокрация все по-ясно ни се разкрива. Въпреки че защитниците на тази система постоянно се опитват да ни убедят, че общото мнение на обществото се изразява от водените политики на техните правителства на практика не виждаме това.

    Примери за това може да намерим в настоящата сирийска криза. Въпреки че в България протести против евентуална интервенция в Сирия имаше в 11 града и преобладаващото обществено мнение е против, правителството предостави военни бази на САЩ при евентуални военни действия. Според социолози около 60% от населението на САЩ е против такава намеса. Във Франция две трети от населението са против военна операция в Сирия. Въпреки това техните правителства усилено подготвят и обсъждат евентуални военни действия. Дори и световните сили да откажат да атакуват Сирия, това няма да се случи заради исканията на техните народи, а заради властови, икономически или други задкулисни интереси. Все по-очевидно е, че правителствата действат независимо от настроенията и исканията на обществото.

  • Масовите протести през юни в страната могат само да ни изненадат приятно. Те не се ограничават само до реформистките искания и падането на правителството, както и тези от февруари не се ограничаваха само до високите сметки за ток. Тяхната основа е дълго таения хорски гняв, породен от дългите години безгласност. Тези протести поставят под въпрос сърцевината и функционирането на самата система.

    От февруарските протести стана ясно, че всеки опит, за създаване на нова партия ще се провали, че няма политическа сила, която може да представлява хората и, че традиционните начини на правене на политика принадлежат на миналото. Това може да бъде обяснено с опита на българите до сега, който им е показал, че всеки, домогнал се до властта се е покварявал и я е използвал за лични облаги. По целия свят устоите на сегашната политическа и икономическа система биват разклащани от бунтуващи се хора и колкото и оставки да хвърлят политиците, колкото и да опитват да манипулират хората чрез корпоративни медии, все по-трудно им е да убеждават обществото, че се нуждае от тях.

  • valВалентин (Вал) Тодоров е писател фантаст, режисьор и съосновател на "Индимедия - България". След 1991 г. живее 20 години в САЩ, а от година - в България. Като активист е участвал в множество протести, сред които на движението "Окупирай" в Тампа, Флорида, както и у нас.

    Имате богат опит в протести в различни страни. Въпреки че характерът на движението "Окупирай" се различава от този на гражданското недоволство в България през последните дни, можем ли да направим паралел между събитията?

    - Движението "Окупирай" в САЩ и по света, движението на "Възмутените" в Испания, движението "Пряка демокрация сега" в Гърция, движенията от Арабската пролет, гражданското недоволство и протести по света и в България имат общ корен: въставането срещу локалните прояви на съвременната глобализирана система на неолиберален капитализъм. Логично е, когато всички пациенти страдат от една и съща заразна болест, симптомите и реакциите да си приличат. От друга страна, в различните държави конкретните поводи и прояви зависят от местните обстоятелства, политическата култура и опита в такива бързо възникващи и спонтанни социални процеси.

  • Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

    Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

  • Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

    Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

    Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност, в чието създаване с текстове, коментари, аргументи и съображения участваха близо 200 души, както в онлайн версията на Форума, така и в асамблеите и работните групи на живо, допринасяйки към този експеримент по пряка демокрация.

    Тази публикация съдържа 3 различни документа:

    1. Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.
    2. Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.
    3. Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

    Прочети цялата публикация

  • Пряката демокрация на 21 векПроект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й представяне се състоя на 13ти септември (петък) от 18:00 на "Раковината" в Морската градина във Варна в рамките на първия национален фестивал за икономически, социални, политически и екологични алтернативи на системата "Бъди промяната", а второто предстои - 23.09.2013 (понеделник) от 19:00 в Социален център "Аделанте" в София (ул. Гурко 27, сградата във вътрешния двор; карта с точна локация на мястото тук).

  • Асамблея на Гези парк, Турция

    На снимката: Асамблея на Гези парк, Турция.

    Вместо да се стремим да сменяме политиците и партиите на власт, защо не опитаме да сменим самата система? Докато представителната демокрация потъва в кризи, имаме нужда да се върнем към автентичното значение на демокрацията като власт на хората. Време е да си представим как истинската демокрация изглежда и да създадем институции и механизми, които да бъдат градивни елементи за наистина демократично общество.

  • Хоризонталността е дума, която се появи по време на масовите бунтове в Аржентина. Бунтове, които започнаха на 19 и 20 декември 2001 г. и в някои отношения продължават и до днес. Това е жива дума, отразяваща постоянно изменящо се преживяване. Хоризонталността е по-скоро анти-изъм. Тя не е идеология, а по-скоро социална връзка, начин на живот и взаимодействие. Хоризонталността идва от една нова практика в Аржентина, практика, която нямаме на английски език... поне засега.

  • Солидарната икономика е алтернативна икономическа и социална форма, извън държавните и корпоративните структури, която се основава на човечни принципи, като взаимопомощ и солидарност, вместо на конкуренция и алчност. Този вид икономика цели задоволяването на нуждите на всички без експлоатация и разширява възможностите за участие на тези, които нямат средства да участват в стандартния пазар. Солидарната икономика не зависи от оцеляването на най-силния, а насърчава устойчивостта на хората и природата. Тя се състои от колективни процеси, в които участват всички, ангажирани и засегнати в такъв тип икономически взаимоотношения.

    Основна характеристика на солидарната икономика е нейната хоризонталност и съзнателна липса на йерархия. Това е в основата на хармоничния и човечен облик на този икономически тип. Основните ценности на Солидарната икономика, като уважение, сътрудничество, автономия и пряка демокрация са залегнали във всяка стъпка от икономическата верига: производство, обмяна и потребление.

  • Настоящото интервю е направено през ноември 1996 г. и е публикувано в книгата Послепис на незначителността: Диалози с Корнелиус Касториадис (LaTourd’Aigues: Editionsdel’Aube), 2004. В това интервю Корнелиус Касториадис обяснява и развива много от централните теми от по-късните си трудове върху политиката и социалната критика. Той остро насочва критиката си към настоящата псевдодемокрация, докато застъпва форма на демокрация, базирана на колективно образование и самоуправление. Касториадис изследва как „незначителността” в настоящата политическа арена е свързана с незначителността в други области, като изкуството и философията, за да оформи основната характеристика на нашия дух. И накрая, той се стреми да разчупи идеологическата мъгла на либерализма и приватизацията, за да даде гласност на радикалния зов за автономно общество, способно на самоограничаване.

  • Видео от лекцията, провела се на 28.10.12 в Социален център Аделанте. Гръцки активисти говорят за това какво е пряка демокрация.

    Звуков запис от събитието може да чуете тук

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.