ПарЕкон

За разлика от някои аспекти от пареконската визия, които може би изглеждат далечни и футуристични, моделът за работното място може до голяма степен да бъде осъществен веднага. Казвам го с увереност, защото съм го правила.

Пареконското работно място е възможно. Вече имам опит с такова и сега вярвам, че можем да победим капитализма.

Йерархично изграденото работно място е коварна институция. То е един мощен механизъм, посредством който капитализмът налага и нормализира някои от най-погрешните си ценности: той се осланя на конкуренцията. Поощрява диктаторството и сервилността. Възнаграждава работниците спрямо раса, джендър, образование, производственост, възраст, подчинимост и способността им да "възпроизвеждат системата". То е опасно за индивидуалното овластяване и демокрацията и все пак е приветствано от повечето организации за социална промяна. Трябва да бъде разрушено.

Mondragón е съвместна политическа книжарница и изцяло вегетариански /вегански/ ресторант. Освен това е и общностен център, не само защото е "място за шляене" за активистите, но и защото е място за публични събития, лекции, социални вечери и т.н. От отварянето си през 1996 г. Mondragón (и по-голямата "автономна" сграда, от която е част), се превръща в център на активизма в Уинипег и е допринесъл за една по-широка общност и култура на съпротивата в града. Неговото съществуване е вдъхновявало активистите в други градове, в Канада и в САЩ, които са се свързали с тях за съвет и информация относно започването на собствени проекти.

Какво е класата? Какво имаме предвид под "класа"?

Ами това е група от хора които споделят достатъчно икономически условия/мотиви, така че а могат да бъдат полезно изследвани , разбрани и отнесени като група, вместо като отделни индивиди. В частност тук ние се интересуваме от достигането до ценна и работеща икономика. Икономиките обикновено разграничават хората на класи – чиито условия за живот са различни и които като резултат се държат различно, имат различни мотиви и се радват или устояват на различни резултати.

Класата е концепция. Тя не е нещо, което съществува само за себе си - тя е груба категория, която ние дефинираме и използваме, за да обособим реалността по начин, които ни помага да говорим за нея, да представяме характеристиките ѝ да говорим за тях. Реалността е безкрайно променлива, преплетена и т.н. Ние даваме на до голяма степен повтарящи се аспекти определени имена, така че по-нататък да ги имаме в полезрението си – тъй като вярваме, че да ги имаме в полезрението си е от решаващо значение за разбирането и полезното действие.

Когато обсъждаме връзките между ПарЕкон и половете имаме предвид оценка на начина, по който Икономиката на участието (ПарЕкон) ще повлияе и ще бъде повлияна от създаването на потомство, родителските грижи, сексуалността и организацията на всекидневния домашен живот на доброто общество, със специален акцент върху трите измерения на последиците – свързани с взаимоотношенията между мъже и жени, между хомо и хетеросексуални и между представители на различни поколения.

Когато хората попитат "Какво искате" до момента по отношение на икономическия живот, можем разумно да отговорим, че искаме солидарност, разнообразие, справедливост и самоуправление, но само това не е достатъчно за отговор на въпроса.

Ако харесваме тези ценности, но защитаваме институции, чиято логика води до различни резултати от нашите или причиняват изобличаващи вреди в други отношения, както правят пазарите, корпоративната организация на труда и частната собственост, какъв е смисъла от реторическата привързаност към тези ценности? Казано по друг начин, Президентът може да говори идеално красноречиво, много красноречиво и с огромно чувство за добрите ценности. Аз обаче не съм впечатлен. Но, не защото ценностите, които той възпява са лоши, а защото институциите, които той приема, препоръчва и издига са противоположни на тези ценности.

Следователно, да, трябва да предлагаме добри ценности, но също така трябва да предлагаме набор от институции, които могат да направят предпочитаните ценности истински, без да застрашават икономическия успех.

Годината е 1975, а ти си прекарал години в демонстрации и шествия срещу войната на САЩ във Виентнам и нямаш никакво намерение да участваш в "системата", която води тази война, но имаш нужда да изкарваш пари от нещо. Какво правиш тогава? Ами това, което и всички бели активисти от средната класа през 60-те и 70-те. Насочваш се към университета, в моя случай получаваш сертификат за преподаване на спорт ("физкултура" за вас, "човешко движение" според вдъхновения от 60те учебен план). Последното нещо на ума ти е създаването на радикална, само-издържаща се медия, в този случай издаването на книги.  Следователно, когато партньорът ми ми предложи да направим издателство и да публикуваме книги, които да отразяват, да анализират и да критикуват Новата левица от 60-те, помислих, че а) е невъзможно; б) ще бъде сексистко, а аз ще свърша чистейки офиса и пишейки на машина, феминисткото съзнание ще изчезне бързо; в) не е за мен, уменията ми са други, в театъра; и г) не знаех нищо за издаването на книги, нито пък той.

Е, това не е напълно вярно...

Както пише на един чешки плакат: "На поляците им трябваха десет години, на унгарците – десет месеца, на източногерманците – десет седмици, а на чехословаците – десет дни" да свалят режимите, някога смятани за непоклатими. Ще направим опит да разграничим доброто от лошото, да се отбележи кое е изненадващото и кое – не. Империите на злото: едната си отива, остава другата.

Увод към книгата "ПарЕкон: Живот след капитализма" на Майкъл Албърт

"Kaпитализмът не е успешен. Той не е нито интелигентен, нито справедлив, няма и добродетели - а освен всичко и не функционира добре. Казано накратко, ние не го обичаме, дори започваме да го мразим. Но замислим ли се, с какво бихме желали да го заменим, се оказва, че въобще нямаме представа за това."
Джон М. Кейнс

Британският либерален философ Джон Стюърт Мил (1806-1873) казва:

"Ние не одобряваме идеалът на тези, които искат да ни накарат да вярваме, че нормалното състояние на хората е постоянната борба за успех, и че това газене, мачкане, настъпване и блъскане на другите, което днес характеризира обществото, може да бъде желаната съдба за човечеството."

А пък американският социален критик Ноам Чомски допълва:

"... бих искал да вярвам, че хората имат инстинкт за свобода... и че те не искат да бъдат блъскани, командвани и потискани... Те желаят да им се даде възможност да вършат разумни, конструктивни неща, които сами могат да контролират..."

Но щом "това газене, мачкане, настъпване и блъскане не е желаната съдба за човечеството" - коя е тя тогава? След като задушаващото се вече мнозинство от човечеството не иска да бъде предвождано от едно самовлюбено елитарно малцинство - към какво тогава се стремим? След като желаем да научим повече за този инстинкт на хората, и не искаме повече да ни "блъскат, командват и потискат", а да вършим "конструктивни неща, които сами да контролираме", как да започнем с това?

Вече изминаха над четири години, откакто съществува Ванкувърският ПарЕкон колектив. Беше някъде септември 2003-та, когато няколко от нас - ванкувърските пареконисти се натъкнахме един на друг. От тогава създадохме проект, който далеч надхвърли очакванията ни и разгърна нови хоризонти за бъдещи възможности, които са вълнуващи, вдъхващи кураж и надежда. Тук ние искаме да разгледаме някои от нашите постижения,  неуспехи и съществуващи предизвикателства. Също ще споделим някои от стремежите ни за близкото бъдеще. Правим го с надеждата за насърчаването на други да се поучат от нашия опит и да преследват подобни цели.

Като говорим за образование изникват две широки рамки към които се отнася то, които от своя страна генерирант два основни подхода за обучение.

Част от образованието е присъщо за определения индивид. Ако мислим за образованието като започваме с ученика, ние изследваме процеса на пренос на информация и умения, и развитието на талант в учениците. Питаме се кой е най-успешния начин да научим учениците давайки им крайния резултат от това което сме научили, атрибутите на учениците, уменията на учителите?

Един от начините да мислим за визия (т.е. трансформиращи институционални цели) е да се запитаме какви са нашите ценности за каквато и да е дискутирана тема и след това, ако сме определили някакви ценности, да се замислим дали съществуващите институции ги реализират. Ако не го правят, то ние би трябвало да предложим нови институции, които се справят по-добре по отношение на нашите ценности. Човек може да направи това за различни сфери на социалния живот като семейство/родство, култура, политика или (както ще направим ние) за икономиката. Или би могъл да направи това и в по-специфична област, например религията, образованието, спорта, здравеопазването и т.н.

Програмата "Алтернативни Икономически Култури ("Alternative Economy Cultures" - alt.econ.cult), състояла се между 3ти и 5ти април 2009, събра различни международни и финландски активисти, културолози и други, за да представи алтернативни икономичски визии по време на "Pixelache Helsinki Festival 2009".

Семинарът целеше да оспори не само финансовите, но и социалните, културните, институционалните, човешки, материалните, емоционалните и интелектуалните форми на сегашната система. Не само по отношение на индивидуланите ползи и финансовите помощи за корпорациите, но и относно общото ни благо. През първия ден Майкъл Албърт представи Икономиката на Участието (ПарЕкон).

"Alternative Economy Cultures част 1" от pixelACHE festival.

Аудио запис: [.ogg 45.5mb] | [.mp3 31mb]

Историята на изкуството през последните 100 години (не като историята на продукта, творбата, а като история на процеса на вземане на решения в нашата сфера) е историята на инвеститори, които придобиват все по-голям контрол върху дистрибуцията, дефинирането и правенето на произведения на изкуството – а следователно и върху това кои сме ние. Това е история на все по-голямото отделяне на властта от хората, които правят произведенията на изкуството към ръцете на онези, които печелят от тях. Да, има множество единични арт-звезди. Но като работещи в икономичски сектор ние сме стъпкани на земята. Смятам, че наше задължение като артисти е да спомогнем за откриването на институции, които защитават и разширяват възможностите за автономна креативна дейност. Наше задължение, с оглед на сегашната ситуацията, е да спомогнем за изграждането на икономика, симпатизираща  на духа на изкуството като подход към креативен живот във всяка негова област. Имайки предвид това, нека следващият коментар да служи като призив към всички артисти да приемат идеята на Икономиката на участието (ПарЕкон) както е представена в книгата на Майкъл Албърт "Живот след капитализма" (1).

В тази последна лекция бих искал да представя част от споровете, възникнали около модела на икономиката на участието. Затова прилагам есе от Робин Ханел и своите отговори на някои критики от страна на икономисти. Тя обобщава редица слабости, приписвани на парекон и им дава отговор, доколкото ни е възможно. Първо, обаче, трябва накратко да се обърнем към въпросите, повдигнати в последната глава.

Каква е сферата на родството? Какво се случва в нея?

В сферата на родството:

• Хората създават семейство и всички обвързвания и анагажименти, продължаващи цял живот, които са част от семейството. Хората създават интимност, която е, до известна степен, отделена от публичната сфера на работа, политика, култура и т.н., въпреки, че в тези сфери също се създават връзки.
• Хората отглеждат деца и им предоставят първите преживявания на половата идентичност, езика, расовата/етническата идентичност, географската идентичност, религиозната идентичност.
• Хората правят секс и се учат как да изразяват сексуалността си (дори и тези активности не винаги да са ограничени в семейството; те също така се случват и в общността/културата/обществото; както и в икономическата сфера - както в производстовото на еротична литература, филми, секс играчки, секс труд и т.н. Но не искам да кажа, че сексът и сексуалността са 100% “заучени" поведения. Те също така имат корени и в биологията.
• Хората се грижат за децата, възрастните, един за друг, адресират специфични нужди.

От  самите думи “икономика на участието", "политика на участието", участието е крайъгълен камък в тези сфери. Може би същото важи и за сферата на родството. Препрочитайки тази чернова за визията за родството, участието на цялото общество все още е нужно за създаването на сигурни, здрави и процъфтяващи семейства. Въпреки че не всеки ще е част от семейство по същия начин както и останалите, а и не всеки ще избере да стане родител, цялото общество има интерес да работи заедно, за да се подсигури, че сферата на родството е вкоренена в, и възпоризвежда, ценности, които се надяваме да насочват нашето общество – свобода, справедливост, солидарност, участие, разнообразие/толерантност.

Робин Ханел дискутира в Остин (САЩ) с ученици, студенти и активисти относно алтернативите на корпоративния капитализъм, различни икономически визии и социалната икономика на Венецуела, която той описва като "първият голям социален експеримент на 21 век".

Ханел е професор по икономика в "American University". Заедно с основателя на "Z Magazine", Майкъл Албърт, е съавтор на завладяващата, радикална икономмическа визия, наречена ПарЕкон (PARticipatory ECONomics, Икономика на участието).

Оригиналното заглавие на дискусията е "TINA Be Damned: Alternatives to Corporate Capitalism" или "Проклета да е НяНА (Няма Никаква Алтернатива): Алтернативи на корпоративния капитализъм".

Времетраене: 02:00:56 (2 часа и 56 секунди)

Робин Ханел: "Проклета да е НяНА (Няма Никаква Алтернатива): Алтернативи на корпоративния капитализъм"

Лекция на Майкъл Албърт в 5 части, която представя алтернативната икономическа система на Икономиката на Участието (Participatory Economic, ParEcon).

Цялото видео в AVI-формат (192 MB) може да бъде свалено от тук: Представяне на ПарЕкон от Майкъл Албърт

Исторически са поемани различни пътища в търсене на доброто общество. Идеалите са воювали помежду си, някои са печелили, повечето са губели. Някои са обявявали край на историята, установяване на имперски ред, триумфа на капитализма. Други продължават да се борят за по-добър свят след капитализма; те са се обединявали, устоявали и развивали заедно. И все още има някои, които правят специфични предложения как би изглеждало едно добро общество. Това есе е повод за размисъл относно икономическата визия, за еволюцията на отминалите и настоящите икономически разбирания и най-накрая, аргумент за организиране на Икономика на участието (ПарЕкон).

За целите на това есе, аз започвам с изтъкване на нуждата от свободна икономическа система. След това подчертавам нещата, които вярвам, че са главните цели на търсената алтернатива на капитализма. Ценностите са установени, за да служат като ръководен критерий при оценяването на различните предложения и възможности. Заедно с тези оценъчни критерии, аз използвам радикален анализ на институциите, за да помогна в разбирането на институционалната рамка на алтернативните икономически системи и тяхната полезност.

Конференцията на републиканците предизвика безпрецедентни по мащабите и разнородния си състав протести, а също и полицейски репресии в духа на милитаризирания "модел Маями" - над половин милион души изпълниха улиците на Ню Йорк в неделя на 29 август и над 1800 души бяха арестувани за 4 дни и държани в напечените от жегата хангари на Кей 57, не случайно наречен "Гуантанамо на Хъдзън". Кой обаче стоеше зад планирането, организацията, изпълнението и отразяването в независимата медия на "битката за Ню Йорк", както Еми Гудман (Amy Goodman) от Democracy Now! озаглави всекидневните си двучасови репортажи на неспиращите сблъсъците на воля, морал и стратегии по улиците и в залата на конференцията? Какви политически идеали и морални императиви движеха инициаторите на тази разноцветна като дъгата амалгама от граждански движения и инициативи?

Една седмица по-рано на конференцията "Живот след капитализма" имах възможността да срещна и чуя много от активистите, които се готвеха не само за "битката за Ню Йорк", но и за дългосрочната борба на гражданските движения в Америка и по света. Пътувах от Флорида до Ню Йорк специално за това събиране на мъже и жени, младежи и посребрени ветерани от различни щати, раси и идеологии, отдадени на разнородни прогресивни каузи, които обаче се придържаха към принципите на равенство, социална справедливост и взаимно уважение. Това събиране, което се разграничаваше по стил от традиционните конференции, се опитваше да въплъти духа на сапатиското encuentro – пространство, което не е разделено между "експерти" и "публика", където всички гласове биват изслушвани и концепцията за "хоризонтализъм" е едновременно цел и средство; три дни на споделени алтернативи, стратегии и изграждане на нови приятелства.

PDF файлове - Ден първи | Ден втори | Ден трети

Кембрижд, Масачузетс - Майкъл Албърт (от Z Magazine) и проф. Ноам Чомски от Масачузетския технологичен институт (MIT) говориха пред около 200 души в пенел за "Да изградим общество отдолу-нагоре" в Кембридж.

Към тях се присъедини и Грегъри Уилпърт от "Venezuela Analysis", както и Хулио Чавес, бивш кмет на Торрес, Венецуела.

Времетраене: 57:16 (57 минути и 16 секунди)

Майкъл Албърт и Ноам Чомски: Да изградим общество отдолу-нагоре