ПарЕкон и пол (Майкъл Албърт)

Когато обсъждаме връзките между ПарЕкон и половете имаме предвид оценка на начина, по който Икономиката на участието (ПарЕкон) ще повлияе и ще бъде повлияна от създаването на потомство, родителските грижи, сексуалността и организацията на всекидневния домашен живот на доброто общество, със специален акцент върху трите измерения на последиците – свързани с взаимоотношенията между мъже и жени, между хомо и хетеросексуални и между представители на различни поколения.

Родствена визия

Проблем с тази дискусия, както и с много други, които ще започнем, представлява липсата на яснота за това какво ще представляват родствените връзки в едно ново общество. Какви променени или нови институции ще организират създаването на потомство, родителските грижи и социализацията? Как ще се променят структурите и социалните роли, които заемаме, за да осъществим отглеждането на деца и домашния живот? Ще се различават ли много родителските грижи от това, което сега познаваме? Ами флиртуването и сексуалните връзки? Как старите хора и младежите ще си взаимодействат с това, което сега наричаме възрастни и обратно?

Предполага се, че добрите родствени структури по-скоро ще освободят жените и мъжете, отколкото да причинят подчинението на жените, включително и при други йерархични или подчинени отношения.

В това отношение говорим за освобождението на една страна от живота, с което ще спечелим премахването на характеристики, предизвикващи систематичен сексизъм, хомофобия и дискриминация по възраст, плюс редица позитивни промени, за които можем само да правим догадки, докато не експериментираме с по-пълните предложения за визионерски родствени институции.

Не че повечето проблеми, свързани с половете, ще изчезнат, разбира се, или че всички неизпълнени желания или непроявени способности ще бъдат възмездени. Дори в едно прекрасно общество - можем със сигурност да предскажем – все ще има несподелена любов. Сексът няма да е лишен от сътресения. Изнасилвания и други актове на насилие ще се случват, но много по-рядко от сега. Социалната промяна не може да премахне болката от загубата на приятели и близки в следствие на преждевременна смърт. Не може да направи всички възрастни еднакво способни в отношенията им с децата или старите хора, или обратното.

Това, което логично можем да очакваме и да изискваме обаче не е някакъв вид утопично елиминиране на всички конфликти и болка, а по-скоро новите форми на ангажираност да елиминират системното насилие срещу жени, хомосексуални хора, деца и стари хора, което кара целите тези групи да страдат от материални или социални загуби.

Можем да изискваме нововъведенията да премахнат структурното насилие над мъже и жени, хетеро и хомосексуални, и над всички възрастни и деца, и да въведат модели на превенция.

Как ще се случи всичко това? Не как ще стигнем до това по-добро бъдеще, което е производен и дори още по-труден въпрос, а какви ще бъдат институциите, определящи едно много по-добро бъдеще на родствените структури?

Някои хора имат добри идеи, без съмнение, но трябва да призная, че аз имам само неясно понятие по този визионерски въпрос. Наистина, мога да намеря само неясно понятие за евентуален отговор в съвременната лява литература, въпреки че в миналото хора, предимно жени, са се опитвали да опишат някои визионерски прозрения по темата секс-пол и бих искал да спомена някои от тях като достойни опити да се задълбочи във визията, свързана с половете.

В съвременните общества, които поставят мъжете по-високо като оставят на жените по-малко овкастяващи и задоволителни опции, какви са определящите структури, които произвеждат сексистки ред отвътре и които трябва да бъдат променени из основи, за да се премахне този ред?

Под сексистки ред разбира се имаме предвид доминацията на мъжете над жените по отношение на доходи и положение, възможности и качество на живот, както и на контрола над социалните последствия.

Сексизмът приема видима форма в това, че мъжете разполагат с доминиращи и по-богати позиции. И по-неуловима форма чрез стари навици на комуникация и приемане на роли. Той се произвежда и възпроизвежда от институции, които правят разлика между мъжете и жените, включително и при насилие като изнасилвания и побои, но и по-недоловимо – чрез сякаш взаимно приети различия в ролите в домашния живот, на работа и в празненства, както и чрез натрупаните влияния от минал сексистки опит върху мислите, желанията и чувствата на хората и върху това, което хората по навик или дори осъзнато правят.

Логично, ако искаме да открием източника на половата несправедливост, ще трябва да определим кои социални институции дават на мъжете и жените роли, налагащи им условия и обстоятелства, мотивации, мислене и предпочитания, поставящи мъжете по-високо от жените.

Една структура, която откриваме във всички сексистки йерархии, е, че мъжете са бащи, а жените са майки на децата. Тоест, откриваме две доста различни роли, които мъжете и жените заемат пред очите на следващото поколение – като всяка роля е социално определена и само в много ограничен смисъл биологически фиксирана.

Една концептуално проста структурна промяна в родствените отношения би било премахването на това разделение майка/баща между мъжете и жените.

Какво ако вместо жените да са майки, а мъжете - бащи, и мъжете и жените са родители на децата. Какво ако мъжете и жените имаха еднакво отношение към децата, със същото съчетание от отговорности и поведение (наречено родителство), а не единият пол да полага почти всички грижи, включително отглеждане, чистене и други поддържащи задачи (наречени майчинство), докато другият пол има много повече задачи, свързани с решения, единият пол да бъде по-ангажиран, а другият – по-дистанциран, и така нататак?

Разбира се не съм сигурен, че замяната на полово определеното майчинство и бащинство с полово сляпото родителство само по себе си ще елиминира всички определящи корени на сексизма, но смятам, че това може да бъде основно нововъведение, критично за премахването на скритите причини за сексистките йерархии.

Конкретно тази идея се появи, или поне аз за първи път я срещнах, в трудовете на Нанси Чодороу, и по-специално в книгата "Възпроизвеждане на майчинството" (University of California Press). Книгата аргументира тезата, че майчинството е роля, която е социално, а не биологически определена, и че като майки жените произвеждат дъщери, които на свой ред не само имат способности да бъдат майки, но и искат да бъдат майки. "Тези способности и нужди", твърди Чодороу, "са вградени и произлизат от самата връзка майка-дъщеря". Точно обратното, жените като майки (и мъжете като не-майки) произвеждат синове, чийто способности и нужди за полагане на родителски грижи систематично се намаляват и потискат."

За Чодороу последствията са, че "половото и фамилното разделение на труда, при което жените полагат майчински грижи и са по-ангажирани с междуличностните емоционални връзки от мъжете, произвежда в дъщерите и синовете разделение на психологическите способности, което ги води към възпроизвеждане на това сексуално и семейно разделение на труда".

Чодороу обобщава с твърдението, че "всички сексуално-полови системи организират секса, пола и бебетата". Половото разделение на труда, при което жените са майки, организира бебетата и разделя домашната и обществената сфера.

Хетеросексуалните бракове, които обикновено дават права на мъжете в сферата на женските полови и репродуктивни способности и формални права над децата, организират секса. И двете заедно организират и репродуцират пола като неравностойно социално отношение.

Така че може би една от характеристиките на едно много подобрено общество по отношение на половите отношения ще бъде това, в което и мъжете и жените са родители, без разделение на майчинство и бащинство.

Друга много типична структура, която е спорна за много феминисти, мислещи в посока подобряване на отношенията секс-пол, е атомистичното семейство. То е трудно дори да се дефинира, струва ми се, но се свързва с това дали точката на грижи за деца и семеен ангажимент е много тясна, например тези задължения падат само върху двама биологични родители, или пък са ангажирани много повече хора – може би разширено семейство, но може би и приятели, членове на общество, и така нататък.

Изглежда крайно невероятно едно добро общество да разполага за междуполовите си отношения с каквито и да е правила, които изискват няколко типични организации на дома и семейни структури. Не бихме очаквали, че възрастните ще трябва да живеят сами или по двойки или на групи в един определен или дори в няколко модела. Ключовият момент вероятно ще бъде разнообразието, от една страна, и това че каквито и многобройни и разнообразни модели да съществуват, най-популярните опции ще се характеризират по-скоро с налагането на полово равенство, отколкото с налагането на полова йерархия.

И макар, че не се чувствам готов да опиша подобни възможни характеристики, мога да кажа, че мъжете и жените, които са родени, възпитани и след това сами раждат и възпитават нови поколения в едно ново и много по-добро общество, ще бъдат пълноценни, способни, убедени в своето поведение, и също така ще им липсват разграниченията, които ограничават и изолират личността, или траекторията на живота на двата пола – независимо дали в някакъв вид женска или мъжка отливка.

Най-общо същото може да се каже и за сексуалността и отношенията между различните поколения. Не смятам, че знаем или дори че имаме съвсем обща представа за това какво ще представлява напълно освободената сексуалност във всичките си разнообразни форми на предпочитания и практики, или в какви различни форми на отношения между поколенията могат да влязат пълнолетните и техните деца и майки и бащи. Това, което струва ми се можем да кажем обаче, е, че в бъдещите общества, към които се стремим, няма да има модели, обявени за по-висши от други, но всички популярни възможности няма да развиват у хората склонности да доминират и да се налагат или да се подчиняват на базата на сексуалната си ориентация или на възрастта си (или пък на каквато и да била друга социална или биологическа характеристика).

Имаме много малка представа какви конкретни сексуално-полови модели ще се появят, разпространят и развият в едно по-добро бъдеще – например моногамни или не, хетеро, хомо или бисексуални, включващи променени институции за полагане на грижи, семейства, училища и може би други политически и социални пространства за децата, както и за пълнолетните и възрастните хора. Но можем с увереност да предположим, че участниците от всички възрасти, полове, чиито взаиоотношения са лишени от потисничество и са взаимни, ще бъдат освободени от стигма.

Всичко дотук е мъгляво и скромно форулирано. Дали подновените родствени отношения ще включват описаните широки структурни характеристики? Не знам.  Във всеки случай със сигурност вярвам, че бъдещите родствени отношеия ще бъдат много разнообразни. Но дори и без да знаем вътрешните свойства на новите институции за семеен живот и свързаните с него отношения и докато чакаме от феминистката мисъл и практика да се появи по-пълната визия за родствените връзки, струва ми се все пак може да кажем няколко полезни неща за връзката на тази сфера с икономиката.

Родствените институции са необходими на хората, за да развиват и да осъществяват своите сексуални и емоционални нужди, да организират всекидневния си живот и да отглеждат нови поколения деца. Но сегашните родствени отношения поставят мъжете над жените и децата, потискат хомосексуалните и ограничават човешкия сексуален и емоционален потенциал.

В едно хуманистично общество ще елиминираме потисническите, обществено наложени дефиниции, така че всеки да може да живее живота си както иска, независимо от пола си, сексуалните си предпочитания и възрастта си. Няма да има никакво не-биологическо наложено полово разделение на труда, при което мъжете и жените да получават различна работа само заради пола си, нито пък ще има йерархично разграничение на хората заради сексуалните им предпочитания. Ще имаме отношения между половете, които уважават социалния принос на жените, както и на мъжете и които подкрепят една физически богата и емоционално задоволяваща сексуалност.

Възможно е, например, новите родствени форми да преодолеят притежателната ограниченост на моногамията и същевременно да позволят запазването на дълбочината и цялостта, които идват с дългите връзки. Новите форми вероятно ще разрушат спорните разделения на ролите между мъже и жени, така че и двата пола да бъдат свободни да полагат грижи и да поемат инициатива. Те също така вероятно ще дадат на децата пространство да поемат отговорност за себе си, дори и докато дават подкрепата и подредеността, от която децата се нуждаят.

Но какво ще направи всичко това възможно? Това са моите собствени ограничени възгледи, каквито са в момента, преди да съм научил и преживял повече.

Очевидно жените трябва да имат репродуктивна свобода – свободата да имат деца без страх от стерилизация или икономически лишения и свободата да нямат деца чрез достъп до предпазни средства и аборти. Не може да има повече компромиси по този въпрос, отколкото по въпроса за частната собственост над средствата за производство. Точно както частната собственост отменя правата на работниците да контролират и насочват своите трудови способности, лишаването от предпазни средства и аборти отменя правата на жените да контролират и управляват своите репродуктивни способности и следователно живота си като цяло.

Но феминистките родствени отношения трябва също така да гарантират, че ролите при отглеждането на деца няма да разделят задачите по пол и че има подкрепа за традиционните двойки, самотните родители, отглеждането на деца в хомосексуални двойки, и най-сложното – уредено е отглеждане на деца от повече родители. Всички родители трябва да имат достъп до висококачествени дневни забавачки, гъвкаво работно време и възможности да отсъстват от работа. Целта не е да освободим родителите от грижите за деца като предадем следващото поколение на неангажирани агенции, в които работят предимно жени (или дори и жени и мъже), които получават малко обществено признание. Идеята е да повишим статуса на грижите за деца, да поощрим личното взаимодействие между деца и възрастни и да разпределим отговорностите за тези взаимодействия по равно между мъже и жени и в цялото общество.

В края на краищата, коя социална задача може да бъде по-важна от отглеждането на следващото поколение граждани? Какво може да бъде по ирационално от патриархалните идеологии, които отказват на хората в тази ключова социална роля социалния статус, който заслужават? В обществото, към което се стремим, родствените дейности не само трябва да бъдат разпределени по-равностойно, но и социалната оценка на тази дейност трябва също да бъде поправена.

Феминизмът също трябва да приеме една освободена визия за сексуалността, уважаваща индивидуалните склонности и избори, независимо дали са хомосексуални, бисексуални, хетеросексуални, моногамни или не. Отвъд зачитането на човешките права, упражняването и изследването на различни форми на сексуалност от партньорите създава  разнообразие от опити, от които могат да спечелят всички. Във всички хуманистични общества, които са премахнали потисническите йерархии, сексът може да бъде търсен само за емоционално, физическо и духовно удоволствие и развитие, или пък, естествено, като част от връзки с любов. Експериментите и в двата случая трябва не само да бъдат толерирани, но и ценени.

Имаме нужда от визия за родствените отношения, в която жените вече не са подчинени и талантите и интелигентността на половината от нашия вид са най-сетне свободни. Имаме нужда от визия, при която мъжете са свободни да полагат грижи, а детството е време на игра и увеличение на отговорностите с възможност за самостоятелно учене, а не на страх, време, в което самотата не стяга като менгеме, чиято дръжка се завърта с всяка изминала година.

Достойната родствена визия ще върне живота от царството на навика и необходимостта и ще го направи форма на изкуство, което можем да практукиваме и да подобряваме. Но не се преструваме, че това може да стане за една нощ. Нито пък има причина да мислим, че един единствен вид институция партньори-родители е най-добра за всички. Докато съвременното атомистично семейство, особено ако е от най-разпространения или поне най-почитан тип, се е доказало като твърде съвместимо с патриархалните норми, един различен тип атомистично семейство без съмнение ще се появи заедно с различни други форми на родственост по време на експериментите за постигане на целите на феминизма.

Икономика и жени и мъже

Капиталистическата икономика е по-сложна по отношение на мъжете и жените, отколкото си мислят някои критици. Всъщност, в определящите институции на капитализма – частна собственост върху средствата за производство, корпоративно разделение на труда, авторитарност при взимането на решения, пазари – няма нищо, което забелязва или още повече – прави разлика и подрежда йерархично мъжете и жените, поради строго икономическа динамика и логика. От друга страна, ако системата в обществото произвежда различия между мъжете и жените, капиталистическата икономика няма да пропусне този факт, а ще го използва.

Ако мъжете и жените са подредени от семейните и родствените отношения така, че първите да очакват относително да доминират над вторите, капиталистическата икономика ще работи в светлината на тази ситуация.

Нека предположим, че един работодател си търси мениджър. Дори ако работниците са мъже и за мястото кандидатстват жена и мъж, като жената има по-добри препоръки и е по-подходяща за конкретните задачи, в сексисткото общество е много по-вероятно мъжът да получи работата – дори ако работодателят изобщо няма никакви полови пристрастия.

Причината е, че работодателят има нужда работниците да се чувстват подчинени и да слушат мениджъра, има нужда мениджърът да се чувства авторитетен и превъзхождащ работниците, а е много по-малко вероятно този модел да се прояви въпреки предубедения полов ред в обществото, отколкото спрямо този ред.

С други думи, корпоративното разделение на труда се съобразява, е не върви срещу половата йерархия, установена от семейните и родовите отношения. То поставя мъжете над жените, а не пренебрегва указанията, идващи от родствеността.

По подобен начин моделите за заплащане ще отразят различните възможности за пазарене, които сексизмът налага на мъжете и жените. Ако всичко друго е равностойно, мъжете ще могат да изискат повече пари за една и съща работа от жените, тъй като собствениците ще използват подчинената позиция и по-слабата сила на жените в договарянето на заплата.

Това са най-малките прояви на нагаждане на капиталистическата икономика към сексистките родови връзки. Йерархиите на капитализма не оспорват, а приемат половите йерархии. Жените непророрционално заемат позиции на подчинение. Жените печелят по-малко. Излизат обезпокоителни подробности, между които мащабно разпространение на бедност сред жените, лошо здраве, изнасилвания и други актове на насилие, за които всички вече знаем.

Важно е да разберем, обаче, че има едно по-дълбоко влияние на сексистката йерархия върху икономическите отношения. Възможно е стиловете и моделите на мъжко и женско поведение, произвеждани от патриархалната сексуално-полова система така да се наложат на икономическите роли, че те буквално да включат в себе си характеристиките на патриархалната система, вместо само да ги използват.

С други думи, работните места на жените може да включат в себе си свойствата за отглеждане, полагане на грижи и поддръжка, които по никакъв начин не са необходими и дори не са напълно логични в светлината на икономиката, и по същия начин, мъжките роли могат да приемат мъжките модели, също наложени от определенията на родството, дори в противовес на чисто икономическата логика.

В такъв случай виждаме работни места, които едновременно отразяват и – особено важно – активно репродуцират мъжкото и женското поведение, наложено от патриархалната сесуално-полова система. Така икономиката става съучастник за възпроизвеждането на сексизма.

Влиянието на ПарЕкон

При ПакЕкон обаче възпроизвеждането на сексистки отношения, произлизащи от патриархалната сексуално-полова система, изчезва. Причината не се крие само в това, че Икономиката на участието работи много добре с освободена сфера на родството. Причинита е, че ПарЕкон пречи или поне се бори срещу не-свободните отношения между мъжете и жените. ПарЕкон е в противоречие със сексизма.

ПарЕкон няма да даде на мъжете сравнително повече позиции на власт или повече доходи, отколкото на жените, тъй като не може да гарантира подобни предимства на която и да е група спрямо друга.

Балансираните работни комплекси и самоуправлението имат нужда и търсят хора, способни да се ангажират с решения и да предприемат творчески действия, независимо от пол или друга социална или биологическа характеристика.

Няма процеси в ПарЕкон, които да се съобразяват с йерархии, родени от половите отношения, тъй като в ПарЕкон няма йерархии, които да се съобразяват с това. Жените не могат да печелят по-малко от мъжете, нито да имат по-малко овластяващи работни места, нито по-малко глас при взимането на решения.

Ами домашният труд? Много феминисти в този момент ще се зачудят "ПарЕкон твърди, че премахва различията на работа и при заплащането, изисквани от съвременния сексизъм, но дали домашния труд е част от икономиката? Защо или защо не?"

Склонен съм да кажа, че няма верен отговор на този въпрос, както и на повечето други въпроси отвъд въпросите на основните икономически отношения.

С други думи, мога да си представя общество, което третира различните типове домашен труд като част от своята икономика на участието, а мога да си представя и такова, което не ги приема за част. Както разбирам нещата в момента, бих предпочел втория тип по няколко причини. Но нито един избор не е изключен или неизбежен, просто заради логиката на ПарЕкон.

Отвъд тази логична отвореност обаче съм склонен да мисля, че домашния труд не трябва да бъде смятан за част от икономиката и не трябва да бъде подчинен на нормите на произвеждащия труд със заплащане на усилията и жертвите и така нататък.

На първо място, не мисля, че грижата и отглеждането на следващото поколение е като производството на една риза, стерео уредба, скалпел или малък телескоп. Има нещо фундаментално изкривяващо според мен в концепцията, че отглеждането на деца и производството са един и същ тип социална дейност.

Втората основна причина, поради която смятам, че домашния труд не трябва да бъде смятан за част от икономическото производство е, че плодовете на домашния труд най-общо радват самия производител. Трябва ли да имам възможност да прекарвам повече време в изграждане на дома и поддържането му и затова да получавам по-голямо възнаграждение? Ако е така, аз ще получа резултата от работата и също така ще получа и повече доход. Това е различно от останалата работа и ми се струва, че промяната в моята дневна стая или грижата за моята градина повече приличат на консумация, отколкото на производство.

Да предположим, че обичам да свиря на пиано или да строя самолетни модели или каквото и да е. Дейностите, извършвани като хоби, много приличат на работа, но ние ги наричаме консумация, тъй като го правя без чуждо покровителство и за себе си. И обратното, ние вършим това, което наричаме работа, под покровителството на работнически съвети, за да произвеждаме продукти за хора, различни от нас самите.

Има ли проблем като казваме, че грижите за децата и отглеждането им е фундаментално различно от производството на коли или отверки, и поддържането на домакинството е различно в социалните си връзки и ползи от работата във фабрика, и като заключаваме на тази база, че не трябва да смятаме домашния труд за работа, която трябва да получава възнаграждение и да се подчинява на работните институции на ПарЕкон?

Мисля, че да, има проблем, ако смятаме, че е невъзможно да имаме трансформация на самите сексуално-полови отношения. Ако нормите и структурите на домакинствата са особено сексистки и ако ПарЕкон не приеме домашния труд за част от икономиката, подчинен на нейните норми, тогава домашния труд ще бъде извършван изключително от жени и в резултат ще намали тяхното време за почивка или други дейности в сравнение с мъжете.

Но защо да си представяме това? Защо да не може променените норми на домашния труд да бъдат произведени от трансформация на самите сексуално-полови отношения, а не от включването на домашния труд в икономическите дейности?

Представете си го наопаки. Ако това беше книга за феминизъм и останалата част на обществото и ако бях описал една феминистка сексуално-полова визия, не мисля, че много хора биха попитали дали можем да смятаме работното място за домакинство, за да може то да се облагодетелства от ползите от новите отношения в новите семейства. Вместо това ще предположим, че ще е необходима революция в икономиката, не само в родствените отношения, и ще разчитаме на родството за основното предефиниране на работния живот, дори и ако сме очаквали и изисквали икономиката да приеме и дори да подкрепи придобивките в родствената сфера, и дори и ако сме работили, за да гарантираме придобивките и в двете сфери да се съгласуват.

Каквото и да става обаче, ПарЕкон ясно се бори срещу сексизма, тъй като от една страна няма причина, а и не може, да приеме сексистките йерархии, а от друга – дава възможности и възнаграждение на жените, което пречи те да бъдат подчинени в някоя друга област.

Икономика и сексуалност

Може би прозира моето ограничено разбиране, но освен направените директни аналогии, не виждам по-дълбока връзка между икономиката и сексуалността. Ако в обществото съществува хомофобия или други сексуални йерархии и ако икономиката е капиталистическа, то работодателите ще се възползват от всички разлики във възможностите за преговори, които им се дадат. Освен това, капиталистическата икономика може да включи хомо или хетеросексуални модели на поведение в икономическите роли, моделите на консумация и така нататък. Ако икономиката е Икономика на участието обаче, експлоатацията на полови и сексуални различия няма да бъде възможна и още по-малко приложена, тъй като има едно правило за възнаграждение и една логика за определение на труда, което да се приложи за всички и това изключва възможността за йерархии.

Още по-добре на мен ми изглежда, че каквото и да значи освободената сексуалност в бъдещото общество, тя може само да бъде засилена и подкрепена от икономически отношения, които налагат способности за самоуправление и така създават участници, готови да бъдат творчески, инициативни и отговарящи за собствените си действия и в други сфери на своя живот извън икономиката.

С други думи това, което здравословната сексуалност изисква от една икономика -  да бъде последователна и дори възпитателна, може да бъде постигнато от ПарЕкон автоматично – хора, готови да участват напълно в живота, наравно с другите, използващи способностите си, радващи се на достойнство и равенство, управляващи сами възможностите си.

Икономиката и конфликта между поколенията

Докато капитализмът използва разликите във възрастта за извличане на печалба чрез намаляване на възнаграждението за млади и стари хора, поради намалените им способности да се договарят, възползва се от различните способности, свързани с възрастта за експлоататорско разделение на труда и за прибързано влизане на пазара на труда или забавено излизане без оглед на избора на човека, отново с експлоататорски цели, ПарЕкон не само не подкрепя подобно поведение, но и буквално ще го направи невъзможно, заради противоречието с ключовите норми и структури на ПарЕкон.

Обществата ще определят ролята на старите хора, възрастта за пенсиониране и така нататък и по същия начин ще определят времето за поемане на икономическа отговорност от страна на младежите. И докато семейните и другите отношения между поколенията няма да бъдат управлявани само от икономически императиви, а вместо това ще произлязат от различни променливи – включително и от формите на рода и пола, фактът, че ПарЕкон изисква развити, напълно участващи и реални действащи лица, налага на целия живот уважение към всички потенциални и реални действащи лица и им дава материално равенство и поведенчески възможности и навици, противоположни на всякакъв вид подчинение, произлизащо от институциите на всяко друго общество.

Все още не знаем какво означава освобождаването на половите и сексуалните отношения и отношенията между поколенията, но можем да кажем, че ПарЕкон вероятно ще се съчетае добре с тях и дори вероятно ще ги възптава. Не след дълго, да се надяваме, ще има още по-развити родствени визии и това твърдение, както и самата Икономика на участието, ще бъдат разширени, проверени, подобрени, както и трябва да бъде.

ZNet
Превод: Веселка