Когато хората попитат "Какво искате" до момента по отношение на икономическия живот, можем разумно да отговорим, че искаме солидарност, разнообразие, справедливост и самоуправление, но само това не е достатъчно за отговор на въпроса.
Ако харесваме тези ценности, но защитаваме институции, чиято логика води до различни резултати от нашите или причиняват изобличаващи вреди в други отношения, както правят пазарите, корпоративната организация на труда и частната собственост, какъв е смисъла от реторическата привързаност към тези ценности? Казано по друг начин, Президентът може да говори идеално красноречиво, много красноречиво и с огромно чувство за добрите ценности. Аз обаче не съм впечатлен. Но, не защото ценностите, които той възпява са лоши, а защото институциите, които той приема, препоръчва и издига са противоположни на тези ценности.
Следователно, да, трябва да предлагаме добри ценности, но също така трябва да предлагаме набор от институции, които могат да направят предпочитаните ценности истински, без да застрашават икономическия успех.
И така, водени от целта да изпълним ценностите, които приехме, от какви институции се нуждаем в нашата икономика?
Работнически и потребителски съвети
Работниците и потребителите имат нужда от място, където да изразяват и следват предпочитанията си. Ако ще имаме самоуправление, трябва да имаме място, където работниците и потребителите да о упражняват. Исторически винаги, когато работниците и потребителите са се опитвали да установят контрол върху собствения си живот, те неизменно са създавали работнически и потребителски съвети, като средство да го установят този контрол и няма причина да не последваме този пример.
При ПарЕкон, въпреки че тези съвети по същество са като тези, които исторически са се появявали в борбите, има допълнителен изричен ангажимент към самоуправлението. Съветите в ПарЕкон са процедура за вземане на решения и начини за комуникация, които дават на всеки член степен на право на дума, пропорционално на степента, в която тя или той са засегнати.
Решенията на съветите могат да се вземат с правилото за мнозинството, три четвърти, две трети, консенсус или други възможности. Различните процедури могат да се използват за различни решения, включително по-малко или повече участници, използвайки различна информационна разпръснатост и процедури за дискусии или различни методи за гласуване и пресмятане.
Да вземем за пример издателска къща. Тя може да има екипи за различни функции като например промоции, издаване на книги, редакция и други. Всеки екип може да взима решенията във всекидневната си работа в контекста на по-общата политика, изработена от целия работнически съвет. Решенията за издаване на книга биха могли да включват екипи от сходни области и могат да изискват например две трети или три четвърти позитивен вот, включително и достатъчно врме за оценки и преоценки. Много други решения на работното място могат да са на принципа "един човек – един глас" за засегнатите работници или да изискват малко по-различно мнозинства или методи за отчитане и оспорване на резултатите. Наемането на работници може да изисква консенсус в работната група, че новия човек може да се включи, тъй като той/тя може да има огромен ефект върху групата, с която работи постоянно.
Идеята е, че работниците решават в групи от "загнездени съвети" (виж концепцията на проф. Стивън Шалом "ПарПолити") и екипи както по-обхватните, така и по-тесните решения на даденото работно място, както нормите, така и методите за вземане на решения, а след това и ежедневните и по дългосрочно-ориентираните избори.
Това наистина не е толкова сложно на практика, сравнено с краткото описание. По-дългите презентации биха дали пояснили елементарността на операциите, ефективността и качеството на резултатите и други. Но тук е важно да се отбележи, че за пълно самоуправление, решенията на работното място по отношение какво да се произвежда, трябва да са повлияни от хората, засегнати от съответното производство. Тези, които ползват книгите на работното място, велосипедите или аптечките трябва да оказват влияние на производството им. Дори и тези, които не получават даден продукт, тъй като енергията, времето и активите са отишли за производство на книги, колела или аптечки, а не за производство на това, което те са искали, трябва да имат думата при решенията. И дори и онези, които са косвено засегнати например от замърсяването трябва да имат своето влияние. Но отразяването на волята на работниците с волята на другите участници в подходящ баланс е въпрос на разпределение на благата, а не на организация на работното място, а това влиза в нашата дискусия малко по-късно.
Възнаграждение на база усилия и жертви
Следващият институционален ангажимент на ПарЕкон е да се възнаграждават усилията и жертвите, а не собствеността, силата, дори резултатите, с оглед на по-рано дискутираните ценности. Но кой решава колко усилено сме работили? Ясно е, че нашите работнически трябва да решават в контекста на по-широката икономическа рамка, установена от всички икономически институции.
Ако работиш по-дълго и работиш ефективно, на теб се полага по-голяма част от социалния продукт.
Ако работиш по-интензивно, за социално полезни цели, пак имаш право на повече.
Ако работиш в по-тежки или опасни условия или по-скучни задачи, но все пак социално оправдани задачи, имаш право на повече.
Но не ти се полага повече по силата на собственост над средствата за производство, тъй като никой няма да притежава средствата за производство при ПарЕкон – те всички са обществена собственост.
Няма да ти се полага повече и ако работиш с по-добри оръдия на труда или произвеждаш нещо, което е по-ценено, или дори ако имаш лични качества, които те правят по-продуктивен или продуктивна, защото тези неща не изискват усилия или жертви, а вместо това късмет и дарба. Също така твоята работа трябва да е социално полезна, за да бъде възнаграждавана. Усилията, времетраенето и жертвите в производството на неща, които не са желани, не е възнагрждаем труд.
Разбира се, по-високият обем на производство е оценен и е важно средствата за постигането му да са осигурени, но няма допълнително заплащане за по-високия обем сам за себе си. Да моята по-дълга (като време) и по-усилена работа води до по-високи резултати, а по-високите резултати могат дори да бъдат разкриващ индикатор за по-големи усилия. Но докато продукцията често е релевантна като показател, абсолютното ниво на продукцията по същество не е средство за установяване на нивото на възнаграждение.
Ако произвеждам велосипеди, моето твърдение, че работя по-дълго или по-усилено, социално полезно, от части ще е видно от обема на производството ми. Но възнаграждението ми ще зависи от времетраенето и интензивността, не от действителната стойност на продукцията.
Възнаграждаването на база продукция не само не е морално оправдано, то е далеч от най-добрия начин за осигуряване на стимул за повишаване на продукцията, тъй като зависи от оръдията на труда, генетичните дадености, колегите и други фактори, върху които нямаме контрол. Ако сме загрижени за увеличаването на производството чрез осигуряване на стимули, трябва да възнаграждаваме усилията, вложени в социално полезен труд. Усилията са променливата, контролирана от работника, която влияе на производството. Не можем да подобрим генетичните си дарби. И докато ние можем да тренираме или да използваме по-добри оръдия на труда, и е важно да го правим, не трябва да възнаграждаваме производството, за да предизвикаме такава практика.
Но морално и по отношение на стимулите, ПарЕкон прави това, което има смисъл. Ние получаваме допълнително възнаграждение, когато го заслужаваме за нашите усилия на работа. Що се отнася до начина, по икономика предизвиква правилното използване на производствения възможности чрез правилно използване технологиите, организацията, ресурсите, енергията и уменията, това е въпрос на разпределението на благата, което все още предстои да бъде разгледано. Що се отнася до това как работническите съвети определят времетраенето на работата, интензивността, тежките условия, това отново (въпреки че има много възможни местни форми на определяне) става ясно нататък в изложението.
Балансирани работни комплекси
Нека предположим, че имаме работнически и потребителски съвети. Нека предположим, че също така вярваме в участието и дори в самоуправлението. Но нека предположим, че нашето работно място има типичното корпоративно разделение на труда. Какво ще стане? Ще запазим ли ценността самоуправление или ще имаме нужда от промяна в разделението на труда? Моля, обърнете внимание на подхода – ние изграждаме институционална визия, ръководени от моралния ни ангажимент към определени ценности.
Ако запазим корпоративното разделение на труда в нашето ново работно място, тогава около 20% от върха на корпоративното разделение на труда ще монополизират позиции за вземане на решения всекидневно и познанието, важно за разбирането какво се случва и какви възможности съществуват. Те ще поставят дневния ред. Решенията на мениджърите, инженерите, адвокатите, лекарите и други овластени актьори ще бъдат авторитарни. Дори работниците надолу по йерархията да имат формално право на глас в работническите съвети с оглед на самоуправлението, участието им ще бъде сам ода гласуват планове и възможности, предложени и дебатирани от групата на по-овластените работници, които аз наричам координаторска класа.
Изтощени и омаломощени от рутинната и повтаряща се работа, около 80% от работната сила няма да бъде повече от наблюдател с формално право на глас в работническите съвети. Те ще са способни само да кимат. Ще закъсняват, ще си тръгват рано, до момента, в които дори не се появяват. Защо да присъстват, когато волята на координаторската класа решава всички въпроси?
Когато работниците станат склонни да пропускат срещите на съветите и координаторите станат все повече и повече самовлюбени от своето превъзходство (което те виждат като персонално и естествено присъщо или поради усилена работа, а не поради позицията си в разделението на труда) с времето тази овластена група също така ще реши, че заслужава по-голямо възнаграждение, за да отглежда и възпитава великата си мъдрост. Тя ще се отдели не само по власт, но и по приходи и статус, разрушавайки самоуправлението и справедливостта, не поради зла воля, а поради позицията си в разделението на труда и въздействието върху отношенията и резултатите.
С други думи не е достатъчно да имаме само работнически и потребителски съвети, които се опитват да приложат самоуправлението и възнаграждението на база усилия и жертви. Ако на върха на тези институции имаме разделение на труда, което саботира усилията ни и прокарва класово разделение между обикновени работници и овластени координатори, нашите най-големи надежди ще се сблъскат със структурните последствия на начина на работа.
Както Адам Смит остро твърди, тъй като "разбиранията на голяма част от хората са необходимо формирани от стандартната им работа, хората, чиито живот е прекаран в изпълнение на няколко прости операции, от които ефектите също може би са винаги същите или почти същите, нямат случай да упражняват своето разбиране... и в общи линии стават толкова глупави и невежи, колкото е възможно за едно човешко същество". Дори и ефектите да не са толкова катастрофални, със сигурност човек, вършещ "няколко прости операции" няма да бъде равен капитан на икономическите резултати на тези, чиято работа ежедневно вдъхновява, информира, просветлява и ги овластява.
И така, каква е пареконовата алтернатива на познатото корпоративно разделение на труда?
За постигане на нашите ценности, се стремим да разширим прозренията на Уилям Морис, известен артист и писател от деветнадесети деветнадесети век артист и писател, който отбеляза, че в едно по-добро бъдеще, ние не бихме могли да имаме същото разделение на труда като сега. Ние би трябвало да се отървем от слугуването и чистенето на канали, клането и пренасянето на писма, боядисването на обувки и подстригването на косата като професии сами за себе си. Той е усещал, че трябва да работим в производството не, за да продаваме неща, а за да правим нещата по-красиви и за да забавляваме себе си и другите.
Морис е бил прав не само за промяната на мотивите за работа с оглед на посрещането на нуждите и развитието на потенциала на тези, които ще се наслаждават на продуктите извършването на работата, но също и за нуждата от промяна на работата по пътя към това постижение.
По тази причина ПарЕкон съвпада с идеята на Смит за инвалидизиращите ефекти на корпоративното разделение на труда и аспирациите на Морис за бъдещата работа. Поради тази причина Икономиката на участието използва това, което нарича "балансирани работни комплекси".
Вместо комбиниране на задачи така, че някои работни мета са силно овластяващи, а други отвратително затъпяващи, някои работни места дават познание и авторитет, докато други – затъпяване и подчинени и тези, които изпълняват определени дейности управляват като кооридинаторска класа, даваща си повече доходи и влияние, докато онези, които вършат повече ръчна работа се подчиняват като традиционни подчинени от работническата класа въз основа на влияние и доходи – ПарЕкон казва нека да направим всяко работно място сравнимо на всички останали по отношение качеството на живот и дори още по-важно – по отношение на овластяващите ефекти.
От корпоративно разделение на труда, което съхранява координаторска класа над работниците, ние се придвижваме към безкласово разделение на труда, което издига всички работници до пълния им потенциал.
Всеки човек има работа. Всяка работа включва множество задачи. Разбира се всяка работа трябва да е съобразена с талантите, възможностите и енергията на човека, който я извършва. Но при ПарЕкон всяка работа трябва и да съдържа микс от задачи и отговорности така, че общото качество на живот и особено общите овластяващи ефекти на работата да са сравними за всички.
В ПарЕкон няма хора, които са само хирурзи и хора, които само чистят болнични легла. Вместо това хората, които правят операции също така ще помагат в почистването на болницата и ще извършват и други задачи, така че сумата на всичко, което те правят включва справедлив микс от състояния и отговорности.
В ПарЕкон няма хора във фабрики, които само наблюдават изпълнението на операциите и други, които извършват само рутинни задачи. Вместо това хората във фабриките извършват балансиран микс от овластяващи и рутинни задачи.
В ПарЕкон няма адвокати и готвачи по поръчка или инженери и работници на поточни линии каквито ги познаваме днес. Всички задачи, свързани с тези професии разбира се трябва да се свършат, но при ПарЕкон те са миксирани и напаснати много по-различно отколкото при капиталистическото работно място. ПарЕкон има ново разделение на труда.
Всеки работник в ПарЕкон извършва микс от задачи в зависимост от неговите или нейните възможности и също така поема справедлива част от рутинните, досадните, интересните и овластяващите условия и отговорности.
Нашата работа не подготвя малка част от нас да управляват, а останалите да се подчиняват. Вместо това, работата ни справедливо подготвя всички да участваме в самоуправляваното производство, консумация и разпределение на благата. Работата подготвя всички ни да сме въвлечени разумно в самоуправлението на живота и институциите ни.
Сега, за да преминем към следващата институция ще зададем въпроса какво се случва ако имаме една нова икономика с работнически и потребителски съвети, правила за вземане на решение на принципите на самоуправлението, възнаграждение на основата на усилията и жертвите, също и балансирани работни комплекси – ако комбинираме всичко това с пазарите или централизираното планиране за разпределението на благата? Ще представлява ли това една добра икономика?
- Предишна
- Следваща >>