Класа и ПарЕкон (Майкъл Албърт)

Какво е класата? Какво имаме предвид под "класа"?

Ами това е група от хора които споделят достатъчно икономически условия/мотиви, така че а могат да бъдат полезно изследвани , разбрани и отнесени като група, вместо като отделни индивиди. В частност тук ние се интересуваме от достигането до ценна и работеща икономика. Икономиките обикновено разграничават хората на класи – чиито условия за живот са различни и които като резултат се държат различно, имат различни мотиви и се радват или устояват на различни резултати.

Класата е концепция. Тя не е нещо, което съществува само за себе си - тя е груба категория, която ние дефинираме и използваме, за да обособим реалността по начин, които ни помага да говорим за нея, да представяме характеристиките ѝ да говорим за тях. Реалността е безкрайно променлива, преплетена и т.н. Ние даваме на до голяма степен повтарящи се аспекти определени имена, така че по-нататък да ги имаме в полезрението си – тъй като вярваме, че да ги имаме в полезрението си е от решаващо значение за разбирането и полезното действие.

В нашия случай разбирането, което търсим е за икономическите отношения и как те влияят на живота на хората и още повече – на агентите на промяна и реакция по отношение на икономическите отношения.

Какви класи трябва да разгледаме

Насочили сме се към капитализма, социализма в различните му форми (централизирано планиран или от пазарен тип) и една друга икономическа система,която се опитваме да си представим, наречена ПарЕкон. Групите от хора с общи икономически условия и интереси, които искаме да разгледаме, са онези, които са централни за разбирането на тези икономики, по-точно групите които стават управляващи класи от една страна и онези, които стават агенти на елиминирането на властването на една класа над друга от друга страна.

В Марксистките школи класата е функция на отношенията на собственост. Това не е така тъй като марксистите смятат, че това е издялано върху камък и е вечно – а защото те смятат, че така човек може най-полезно да потърси за постоянни, икономически дефинирани групи – класи – в една икономика. Те изучават различните отношения на собственост, за да разкрият устойчивите класи. И така, в капитализма марксистите правилно отбелязват много ясната разлика – някои притежават средствата за производство и наемат работници да оперират с тях. Други притежават само собствената си способност да работят и я продават на собствениците – за заплата. Първите, които посочихме са капиталистите, а вторите – работниците.

Ако разгледаме тези две класи и само тези две класи, можем да забележим и разнищим много критични характеристики как капитализмът работи и какво причинява на хората. Ще се опитаме да достигнем до идея за по-добра икономика, базирайки се на нововъзникващите прозрения.

Нека предположим, че приемем малко по-различна гледна точка.

Нека предположим, че искаме да разгледаме групи, които поради сходната си позиция в икономиката, сравнена с други групи с различна позиция, имат различни мотиви и възможности в живота и базирайки се на тях могат да станат управляваща или подчинена класа.

Различията в собствеността  остават разбира се база за класово разделение, в крайна сметка те могат да имат описания ефект. НО, като не се ограничаваме по дефиниция да изследваме само тази база на класата, можем да погледнем и за други възможности и можем или не да ги намерим.

Е, поддръжниците на ПарЕкон, ако мога така да се изразя, намират друга база. Аз твърдя, че е не просто полезно, а от съществено значение (ако искаме да разберем капитализма или пазарния или централизирано планирания социализъм, или пък какво ще ни струва да имаме желаната по-добра икономика, отколкото тези двете) да внимаваме за една друга класа между труда и капитала, класата на координаторите.

Идеята е проста. Измежду всички онези, които работят за заплата, един тип наемни работници извършват в огромна степен овластяващи задачи в своята обща работа. Един друг тип вършат огромната част от рутинните, повтарящи се и не-овластяващи задачи в своята обща работа. Първата група наричам координаторска класа. Обикновено тя е около 20%. Втората група наричам работническа класа и тя обикновено е около 80%. Докторите, лекарите, мениджърите, инженерите и т.н. определено са в първата група. Работниците на поточни линии, работниците в сферата на услугите и т.н. са типични представители на втората група. Други са на границата...

Защо да не ги наречем всички работници? Ами някои могат и повечето левичари го правят. Причината да не направим това е, защото това отвлича вниманието ни от изключително важен аспект на икономическия живот и възможности.

Нека предположим, че някой каже "хей, защо да разделяме тези хора на собственици и работници – защо да не наречем всички 'граждани' или 'участници в икономическата'?" Отговорът е, че ние правим разграничението, защото то съществува и още повече защото има значение – много голямо значение, толкова голямо значение, че трябва да го разгледаме, изучим и т.н.

Поддръжниците на ПарЕкон казват същото за разделението "координатори – работници" (както и по същите причини за "координатори – капиталисти").

Какво е безкласовост

Левичарите често казват, че са за безкласовост, а и аз определено съм. Какво означава това.

Това означава, че икономиката не разграничава икономическите агенти в систематично противопоставени групи, където едната доминира над другите. Със сигурност няма да вършим еднакви неща дори в безкласова икономика. Вие ще работите едно, аз може би друго. Идеята обаче е, че в безкласовата икономика не можете да вземете една голяма, икономически дефинирана група с един набор от отношения и възможности и друга голяма група с друг набор, където първата доминира над втората или обратното.

Ако искаме безкласовост, то това означава, че искаме икономика, чиито институции не създават класова йерархия, което означава, че не могат да създадат капиталово/трудова йерархия, но също така и координаторско/трудова йерархия или която и да е друга комбинация от тези.

Вместо това участието на всеки човек в икономическия живот трябва да оставя този човек със същия общ достъп до социалния продукт или свободно време (доходи) и същия тип и набор от влияния и резултати (сила за вземане на решение) като останалите хора.

Безкласовостта, въпреки че е една дума, е обхватна цел. Тя има много последици и  нещо повече – смятам, че може да се подходи към проблема за формулиране на икономическа алтернатива не само по начина, който използвахме в темата за ценностите (базирайки се на основата на някои основополагащи ценности), но и базирайки се на основата на отдадеността ни към безкласовостта.

Елиминиране на класовото разделение "Капиталисти/Работници": Собственост

Това се оказва ясно и разбираемо. Ако капиталистите са капиталисти по силата на собственост над средствата за производство, а работниците са подчинени по силата на това, че нямат собственост – просто премахваме това като икономически проблем. Елиминираме частната собственост върху средствата за производство. Собственическата база за класовото разделение по отношение на условия, доходи, здраве, влияние и т.н. вече я няма.

Разбира се трябва да намерим начини да задвижваме икономиката добре без собственически йерархии, но това е следващата стъпка, тази първа стъпка е очевидна и между другото е приета от всички анти-капиталисти, за които знам.

Това разбира се не значи, че хората не могат да притежават блузите си, обувките си и т.н., а само, че хората не могат да притежават средствата за производство, фабрики, основни оръдия на труда, ресурси и други.

Елиминиране на класовото разделение "координаторска/работническа класа": Доходи

Членовете на координаторската класа печелят средно доста пъти повече от членовете на работническата класа и това е за по принцип по-приятна и възнаграждаваща работа, по-малко опасна, по-малко тежка, често извършвана в доста по-спокойно темпо и за по-малко време.

И така, защо координаторската класа печели повече на човек от работническата класа в капитализма? И защо печели повече на човек дори ако частната собственост е премахната, така че сме отвъд капитализма, например в пазарен социализъм или централизирано планиран такъв?

Отговорът е наистина еднакъв и в двата случая. Координаторската класа печели повече ако възнаграждението е на база продукция (производителност) или както е типично и почти винаги – възнаграждение за сила и власт. Това се получава поради сравнителния им монопол над овластяващата работа. Това позволява на членовете на координаторската класа да извличат повече доход за работата си. Помислете за лекарите например. Не стойността на медицинските грижи е нещото, което е в основата на защита на високите им доходи – въпреки че доколкото това се случва, то също е проблем. В основата е способността им да заграбят, която дължат на контрола над познанията, уменията и съществените пълномощия да осигуряват медицински грижи. АМА (Американската лекарска асоциация) например държи МАЛЪК броя на лекарите и пречи на други хора да поемат лекарските задачи (медицинските сестри), за да поддържа способността им да заграбват. Същото важи и за други професии на членове на координаторската класа.

И така, какво е решението за прекратяване на този аспект на привилегии на координаторската класа на работниците? На пръв поглед е да не се възнаграждава силата/властта и дори продукцията (производителността) – точно както елиминирането на предимствата в доходите на капиталистите над работниците зависи от това да не възнаграждаваме за собственост. Ами добре, но ако не възнаграждаваме за собственост, сила/власт или продукция (производителност), това, което остава е да възнаграждаваме за продължителност, интензивност и трудност и с оглед на безкласовостта ние трябва да възнаграждаваме труда на базата и на трите по същата логика, описана при темата за институциите.

С други думи опитите за намаляване на различията в доходите с оглед премахване на систематичната йерархия на материалното възнаграждаване, която зависи от класовата принадлежност (вместо от подходящи причини като по-продължителна или тежка или при лоши условия работа) ни води до пареконското възнаграждаване.

Елиминиране на класовото разделение "координаторска/работническа класа": Вземането на решения

Координаторите имат средно – и всъщност това е настина техния определящ атрибут – повече власт над техните собствени условия и условията на работниците по-долу, отколкото обратното. Те обикновено решават ежедневната политика и опции, а също и дългосрочната насока – с капиталистите над тях, дори по-силни или не, в зависимост от отношенията на собственост.

Ако не искаме класова йерархия по отношение на властта над резултатите – тогава всички трябва да имат влияние спрямо еднаква норма без изключения. И така ние просто постановяваме, че това е начина, по който ще се вземат решения. Кое става норма за вземане на решения. Ами може би някои от вас могат да дадат жизнеспособни алтернативи, но със сигурност след като веднъж въпросът е повдигнат, достатъчно ясно е, че със самоуправлението като норма, всеки човек е третиран идентично с всички останали по отношение на права и привилегии за влияние. Но и опита е мобилизиран също така да помогне правилно.

И така, желанието да се премахне класата като фактор при вземането на решения води, ако не неумолимо, то със сигурност директно, към самоуправление, а с това също и към работнически и потребителски съвети, след като къде другаде тези хора ще могат да упражняват тяхното право на самоуправление, ако не там, където те извършват своите икономически дейности?

Елиминиране на класовото разделение "координаторска/работническа класа": Разделение на труда

Все пак не сме приключили. Нека помислим за работно място, отдадено на справедливото възнаграждаване за времетраене, интензивност и трудоемкост, отдадено на самоуправлявани работнически и потребителски съвети, но което запазва познатото корпоративно разделение на труда. Това в действителност не е рядък случай, тъй като е типично за кооперативите, а също и дори за окупирани фабрики, завзети от работниците.

Какво се случва. Ами старото разделение на труда дава относителен монопол върху овластяващите задачи на около 20% от работната сила, оставяйки останалите да вършат рутинната, повтаряща се и покорна работа. Първата група ние наричаме координаторска класа.

Вътре на работното място до момента в този пример правилата са възнаграждение за усилия и жертви и влиянието е съобразено с постигането на самоуправление за всички – или глас при вземане на решение съобразно степента, в която това решение повлиява съответния човек.

Въпреки това 20% от хората, поради всекидневната си работа, са на върха на всекидневното вземане на решения, те получават, поради естеството на работата си, познанията на работното място, социалните умения, увереността и т.н., докато 80% са немощни, изтощени и отчуждени.

Това, което се случва е, че 20-те процента, дори и на срещите на самоуправляващите се съвети, поставят темите, осигуряват данните, участват в споровете и т.н. и т.н. През това време работническата класа стои настрана, предпочитайки да има малко почивка, отколкото да гледа как други диктуват живота ѝ. 20-те процента започват да виждат себе и като по-ценни, по-важни, по-мъдри и т.н. С течение на времето те повишават заплащането си. Старото разделение на труда, дори въпреки волята на хората на работното място и тяхната отдаденост, премахва иновативните промени, връщайки класовите йерархии "координатор/работник" за възнаграждение и власт.

Това не е само теоретично, това се случва постоянно, отново и отново в практиката. За съжаление на участващите това често им се струва проблем на човешката природа – вместо на разделението на труда. Но разбира виновно е разделението на труда.

И така, какво е решението?

Представете си 20-те процента, които са доминирали, защото са имали мотивационна среща всяка сутрин, а 80% не са имали. Решението ще е всички да имат мотивационна среща. Да, аналогията е леко разтеглива, но идеята е ясна. Нещото, което трябва да бъде разпространено, за да се предотврати разрушаването на нашите иновации в схемата на възнаграждаването и вземането на решения от страна на икономическата структура е овластяващата работа. Затова ние сме водени от желанието за безкласовост към (смятат съвсем неумолимо) балансирани работни комплекси, които елиминират условията в работата, които водят до подгрупа, доминираща останалите.

Елиминиране на класовото разделение "координаторска/работническа класа": Начин за разпределение на благата

Добре, нека предположим, че в работното ни място имаме справедливо възнаграджаване, смаоуправление и дори балансирани работни комплекси, но запазим пазарите или приемем централизираното планиране. Появяа се същата динамика. Тези икономически структури ни налагат мотивации и поведения, които неумолимо връщат обратно йерархията "координатори/работници" (но не и йерархията "капиталисти/радотници"). Поради тази причина тези структури, също както корпоративното разделение на труда, трябва да бъдат премахнати.

Помислете защо според вас пазарите ще накарат хората в пареконска фирма с течение на времето да загубят отдаденост и вместо това да приемат старите модели. Също и за централизираното планиране. (1)

Също така помислете и защо планирането чрез участие (партиципаториалното планиране) елиминира проблема... какво прави с мотивите и поведението във фирмите, което го прярно на принципите на самоуправление и безкласовост във всяко работно място, в сравнение с пазарите и централизираното планиране, които нарушават тази отдаденост и с времето я премахват. (2)

ПарЕкон и безкласовостта

Основата на ПарЕкон е безкласовостта. Икономиката не издига една група, малка или голяма, давайки и начините или склонността да доминира над останалите по отношение на решения, доходи или друг ценен аспект на икономическия живот.

Бележки:

(1) Отговорът на този въпрос може да бъде намерен в този материал на Майкъл Албърт относно институциите в ПарЕкон:

"Пето, пазарите също така поизвеждат йерархия при вземането на решенията, а не самоуправление. Това се случва не само поради неравенство в богатството, преминаващо в неравенство във властта, но и защото пазарната конкуренция принуждава дори работни места, базирани на съвети да намаляват разходите си и да се стремят към пазарен дял, независимо от произтичащите от това отражения. За да се конкурират, дори работните места със самоуправлявани съвети, справедливо възнаграждаване и балансирани работни комплекси, нямат избор, освен да пренебрегнат дискомфорта, който намаляването на разходите причинява именно на онези хора, които те зачеркват, за да разберат кои разходи да намалят и как да генерират повече продукция за сметка на удовлетворението на работниците (а дори и на потребителите).

С други думи, за да се намалят разходите или иначе казано да се установи пазарна дисциплина, поради пазарната логика ще се появи координаторска класа, намираща се над работниците, която нарушава предпочитания от нас начин на възнаграждение и която концентрира в себе си власт, заличавайки самоуправлението и справедливостта, които ние желаем.

Т.е. под напрежението на пазарната конкуренция фирмата, в която аз работя, трябва да се опита да максимизира приходите си, за да продължи или да изтласка конкуретните фирми. Ако фирмата ми не направи това, ще загубим работните си места и ще имаме само справедлива бедност. Така че трябва да се опитаме да прехвърлим разходите си на другите. Трябва да търсим колкото може повече приходи, дори и чрез включване на прекомерно потребление. Трябва да намалим разходите си за производство, включително намалявайки комфорта на работниците и неправомерно засилвайки труда, за да спечелим пазарен дял, независимо от ползите и разходите за другите.

За да измислим и преследваме безмилостно всички тези пътища към пазарния успех, ние все пак ще имаме нужда и от мениджърски начин на мислене, стремящ се към излишък, а също и от свобода на мениджърите от болките, които техните решения причиняват. Така че наемаме приятели с подходящия груб и калкулиращ ум, каквито произвеждат бизнес училищата. Даваме на тези нови служители офиси с климатици и комфортно обкръжение. Казваме им, ок, намалете нашите разходи, за да осигурите дългия ни живот на пазара.

С други думи, ние налагаме на себе си координаторска класа, не поради природен закон и не поради някакъв вътрешен психологически мотив, а само защото пазарите ни карат да се поставим в зависимо положение от координаторски елит, защото в противен случай губим пазарен дял и приходи и евентуално фалираме."

(2) Отговорът на този въпрос също може да бъде намерен в същата статия "Институциите на ПарЕкон" в частта ѝ за "Планиране чрез участие (партиципаторно планиране)"

Превод и бележки: Петър Пиперков