капитализъм

  • Наоми Клейн посещава Университета на Реджина, за да дискутира книгата си "Шоковата доктрина: Възходът на капитализма на катастрофите".

     

  • След всяко едно бедствие е съблазнително да си представим, че загубата на живот и производителност най-накрая би изиграло ролята на плесница, която да провокира политическата класа да пусне в ход някакъв нов вид "Нов курс на Рузвелт". Фактически, точно обратното се случва: бедствията са се превърнали в предпочетените моменти за прокарване на виждания за безмилостно разединен свят, такъв в който идеята за обществена сфера няма място. Наречете го капитализъм на катастрофите. Всеки път, когато нова криза удари – даже и когато тази криза сама по себе си е вторичен продукт от идеологията на свободните пазари – страхът и дезориентацията, които настъпват, биват впрегнати за създаването на радикално социално и икономическо преустройство. Всяко ново сътресение играе ролята на акушерка за един нов курс на икономическа шокова терапия. Крайният резултат е същото това необосновано разделение между включените и изключените, защитените и прокълнатите, което е на показ в Багдад.

    Не толкова отдавна, кризите бяха времена на социално изравняване, необикновени моменти, когато пулверизирани общества оставяха настрана различията и "гребяха" заедно. Днес, това са моменти, в които още повече се разделяме един от друг и се накланяме към радикално сегрегирано бъдеще, където някои от нас ще изчезнат от картата, а други ще се изкачат в паралелен приватизиран свят, снабден с добре асфалтирани улици и небесни магистрали, безопастни мостове, бутикови училища, бързоскоростни летищни терминали и луксозни метра.

  • В тази последна лекция бих искал да представя част от споровете, възникнали около модела на икономиката на участието. Затова прилагам есе от Робин Ханел и своите отговори на някои критики от страна на икономисти. Тя обобщава редица слабости, приписвани на парекон и им дава отговор, доколкото ни е възможно. Първо, обаче, трябва накратко да се обърнем към въпросите, повдигнати в последната глава.

  • Робин Ханел дискутира в Остин (САЩ) с ученици, студенти и активисти относно алтернативите на корпоративния капитализъм, различни икономически визии и социалната икономика на Венецуела, която той описва като "първият голям социален експеримент на 21 век".

    Ханел е професор по икономика в "American University". Заедно с основателя на "Z Magazine", Майкъл Албърт, е съавтор на завладяващата, радикална икономмическа визия, наречена ПарЕкон (PARticipatory ECONomics, Икономика на участието).

    Оригиналното заглавие на дискусията е "TINA Be Damned: Alternatives to Corporate Capitalism" или "Проклета да е НяНА (Няма Никаква Алтернатива): Алтернативи на корпоративния капитализъм".

    Времетраене: 02:00:56 (2 часа и 56 секунди)

    Робин Ханел: "Проклета да е НяНА (Няма Никаква Алтернатива): Алтернативи на корпоративния капитализъм"

  • Исторически са поемани различни пътища в търсене на доброто общество. Идеалите са воювали помежду си, някои са печелили, повечето са губели. Някои са обявявали край на историята, установяване на имперски ред, триумфа на капитализма. Други продължават да се борят за по-добър свят след капитализма; те са се обединявали, устоявали и развивали заедно. И все още има някои, които правят специфични предложения как би изглеждало едно добро общество. Това есе е повод за размисъл относно икономическата визия, за еволюцията на отминалите и настоящите икономически разбирания и най-накрая, аргумент за организиране на Икономика на участието (ПарЕкон).

    За целите на това есе, аз започвам с изтъкване на нуждата от свободна икономическа система. След това подчертавам нещата, които вярвам, че са главните цели на търсената алтернатива на капитализма. Ценностите са установени, за да служат като ръководен критерий при оценяването на различните предложения и възможности. Заедно с тези оценъчни критерии, аз използвам радикален анализ на институциите, за да помогна в разбирането на институционалната рамка на алтернативните икономически системи и тяхната полезност.

  • Конференцията на републиканците предизвика безпрецедентни по мащабите и разнородния си състав протести, а също и полицейски репресии в духа на милитаризирания "модел Маями" - над половин милион души изпълниха улиците на Ню Йорк в неделя на 29 август и над 1800 души бяха арестувани за 4 дни и държани в напечените от жегата хангари на Кей 57, не случайно наречен "Гуантанамо на Хъдзън". Кой обаче стоеше зад планирането, организацията, изпълнението и отразяването в независимата медия на "битката за Ню Йорк", както Еми Гудман (Amy Goodman) от Democracy Now! озаглави всекидневните си двучасови репортажи на неспиращите сблъсъците на воля, морал и стратегии по улиците и в залата на конференцията? Какви политически идеали и морални императиви движеха инициаторите на тази разноцветна като дъгата амалгама от граждански движения и инициативи?

    Една седмица по-рано на конференцията "Живот след капитализма" имах възможността да срещна и чуя много от активистите, които се готвеха не само за "битката за Ню Йорк", но и за дългосрочната борба на гражданските движения в Америка и по света. Пътувах от Флорида до Ню Йорк специално за това събиране на мъже и жени, младежи и посребрени ветерани от различни щати, раси и идеологии, отдадени на разнородни прогресивни каузи, които обаче се придържаха към принципите на равенство, социална справедливост и взаимно уважение. Това събиране, което се разграничаваше по стил от традиционните конференции, се опитваше да въплъти духа на сапатиското encuentro – пространство, което не е разделено между "експерти" и "публика", където всички гласове биват изслушвани и концепцията за "хоризонтализъм" е едновременно цел и средство; три дни на споделени алтернативи, стратегии и изграждане на нови приятелства.

    PDF файлове - Ден първи | Ден втори | Ден трети

  • Системата за глобален финансов мениджмънт Бретън Удс започва да се използва в края на II Световна война, за да предпази угасянето на социалните интереси заради капиталистическите в пост-военната демокрация. Aмериканските либерали мразили системата - това са хората, които създадоха банковата криза, пише Ноам Чомски.

    Едновременното развитие на кампанията за президентски избори и бъркотията на финансовите борси представя един от тези случаи, в които политическата и икономическа системи непоколебимо разкриват своето лице. Страстите около президенстските избори може да не се споделят от всеки, но почти всеки може да се разтревожи, когато става въпрос за затварянето на милиони домове, да се обезпокои за работата си, спестяванията и здравеопазването си.

  • 10 февруари 2009 г.

    Ноам Чомски е изявен лингвист, автор и експерт по международна политика. Самир Досани го интервюира по темата за глобалната икономическа криза и нейните корени.

  • Мандарините на корпоративния свят, изпълнителните директори, банкерите, политиците, съдиите и генералите ни гледат от високо и клатят строго глави. "Няма алтернатива," казват те и пускат кучетата на войната. Тогава от руините на Афганистан, от разрушените градове на Ирак и Чечня, от улиците на окупирана Палестина и планините на Кашмир, от хълмовете и равнини на Колумбия и горите на Андра Прадеш и Асам идва смразяващия отговор: "Няма друга алтернатива освен тероризъм." Тероризъм. Въоръжена борба. Въстание. Наричайте го както искате. Тероризмът е ужасен, грозен и обезчовечаващ както за своите извършители, така и за своите жертви. Но същото се отнася и за войната. Може да се каже, че тероризмът е приватизацията на войната. Терористите са търговци на свободния пазар на войната. Те са хората, които не вярват, че държавата има монопол върху законната употреба на насилие.

  • Последните години на 20-тия век ще отидат в историята като период на глобално обедняване, отбелязан от рухването на производствените системи в развиващия се свят, разрушаването на националните институции и разпадането на програмите за здравеопазване и образование. Тази “глобализация на бедността”, до голяма степен в противоречие с успехите на деколонизация след края на Втората световна война, започна в “Третия свят” паралелно с изострянето на кризата с външния дълг на страните в него. От началото на 90-те години тя обхвана всички основни райони на земята, включително и Северна Америка, Западна Европа, страните от бившия “съветски блок и т.н. “нови индустриални държави” в Югоизточна Азия и Далечния изток. Глад в местни мащаби завилня в районите на Африка на юг от Сахара, Южна Азия и Латинска Америка. Затворени бяха здравните учреждения и училищата, стотици милиони деца бяха лишени от правото на начално образование. В “Третия свят”, Източна Европа и на Балканите се забелязва завръщане на забравени инфекциозни болести, включително туберкулоза, малария и холера.

  • Сред икономическите системи капитализмът е като един маниакално-депресивен пациент: изблици на повишено настроение, необуздан оптимизъм и еуфория, последвани от потиснатост, нежелание за вслушване и депресия. Независимо колко често се повтаря този цикъл, пациентът винаги вярва, че последният бум ще продължава вечно, само за да се почувства крайно глупаво отново, щом балонът се спука. И независимо от това колко често пациентът се връща отново към маниакалното поведение, когато му се спрат лекарствата, икономическата “психиатрична система” в крайна сметка отново се поддава на молбите на пациента да му бъдат спрени лекарствата по време на подемите – освобождаване на изобилстващата икономика от политиката на въздържателни мерки – само и само , за да се получи така, че пациентът отново се връща към лекарствата – прилагане на необходимите политически протекции, когато нелекуваният пациент отново се срива.

  • Презирам капитализма също като вас. Аз съм против икономика, която осигурява богатство на Бил Гейтс, равно на сумарното богатство на цялото население на Норвегия. Не искам да има бездомници под мостовете, а висшите корпоративни чиновници да разполагат с къщи като замъци. Не искам хората да се ограбват един друг, забравили за общото добруване, да се ритат в свирепа борба за трохи или богатства. Не искам живот, наподобяващ надпревара на плъхове, при което мнозинството от хората губят, а печелят най-едрите и най-зли плъхове. Не искам налагането на корпоративна диктатура, в царството на която мнозинството от хората са лишени от достойнство, нямат влияние нито власт – нямат дори храна. Не искам пазари или централно планиране. Не искам робията на надницата. Не искам класово разделение и класово господство.

    Не искам икономика, която произвежда типове като Буш и Ръмсфелд с огромна власт, които смятат, че ако си афганистанец си излишен, ако си иракчанин си излишен, ако си палестинец си излишен, ако си кореец си излишен, ако си венецуелец, аржентинец, или бразилец си излишен, или ако си от Бронкс или Уатс, на практика ако не принадлежиш към господстващата класа на Буш и Ръмсфелд, от класата на техните роднини и поддръжници, значи си излишен. А всъщност излишен е капитализмът. И ние сме хората, заедно с милиони други, които трябва да го махнем от историята.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.