Всевиждащото око на Китай (Наоми Клайн)

С помощта на американски фирми от сферата на сигурността, Китай строи прототип на високотехнологична полицейска държава. Готова е за износ.

Докато Китай се приготвя да изложи на показ икономическия си напредък по време на предстоящите Олимпийски игри в Пекин, Шенжен отново поема ролята на лаборатория, изпитателен полигон за следващата фаза на този огромен социален експеримент. През изминалите две години  по целия град бяха инсталирани около 200 000 камери за наблюдение. Много от тях са на обществени места, маскирани като улични лампи. Тези камери скоро ще бъдат свързани в една единствена, национална мрежа, всевиждаща система, която ще може да следи и разпознава всеки, попаднал в обсега й – проект, движен отчасти от американски технологии и инвестиции. През следващите три години китайската администрация по сигурността предвижда инсталирането на около 2 милиона камери в Шенжен, с което градът ще стане най-наблюдаваното място в света. (Лудият по сигурността Лондон може да се похвали само с половин милион камери.). Днешен Китай, чието олицетворение е преходът на Шенжен от кал към мегаполис за 30 години, представлява нов начин за организиране на обществото. Понякога наричан "пазарен сталинизъм", това е мощен хибрид от най-силните политически инструменти на авторитарния комунизъм – централно планиране, безпощадни репресии, постоянно наблюдение – впрегнати в полза на целите на глобалния капитализъм.

Камерите за наблюдение са само една част от много по-мащабна високотехнологична програма за следене и цензура, известна в Китай като "Златния щит"...

С помощта на американски фирми от сферата на сигурността, Китай строи прототип на високотехнологична полицейска държава. Готова е за износ.

Преди трийсет години град Шенжен не съществуваше. Тогава на мястото му имаше редица от малки рибарски села и колективно обработвани оризови полета, област на пътища от кални коловози и традиционни храмове. Така беше преди Комунистическата партия да го избере - благодарение на близостта му до пристанището на Хонг Конг - за първа "специална икономическа зона" на Китай, една от четирите области, в които капитализмът ще бъде пробно позволен. Експериментът се основава на идеята, че "истинският" Китай ще запази социалистическата си душа ненакърнена и същевременно ще печели от работните места в частния сектор и индустриалното развитие в Шенжен. Резултатът беше един град на чиста търговия, неразредена от история или вкоренена култура -  твърдият кокаин на капитализма. Това беше сила, толкова пристрастяваща за инвеститорите, че експериментът Шенжен бързо се разрастна, поглъщайки не само околността в делтата на Перлената река, в която в момента са разположени грубо 100 000 фабрики, но и голяма част от останалата част на областта. Днес Шенжен е 12,4-милионен град и има голям шанс половината от вашите притежания да са произведени тук: iPod-и, лаптопи, маратонки, телевизори с плосък екран, мобилни телефони, дънки, може би работния ви стол, вероятно колата ви и със сигурност принтера. Стотици луксозни жилищни сгради се извисяват над града, много имат над 40 етажа, с триетажни мансарди на върха. По-новите квартали като Кеджи Юан са пълни с ефектни модерни корпоративни райони и декадентски търговски центрове. Рем Коолхас, любимият архитект на Прада, строи стокова борса в Шенжен, която сякаш се носи по вода, и по думите му дизайнът има за цел да "внуши и да изобрази борсовия процес". Все още се строи метро, което ще свърже всичко това с голяма скорост; всяка кола е снабдена с многобройни телевизионни екрани, приемащи с помощта на безжична мрежа. През нощта целият град свети като излъскан Hummer, всеки петзвезден хотел и офис кула се включва в състезанието за най-добро светлинно шоу. 

Много от големите американски играчи са отворили магазин в Шенжен, но изглеждат извънредно невзрачни до конкурентите си от Китай. Изследователският комплекс на гигантския китайски телеком  Huawei, например, е толкова голям, че си има собствен изход към магистралата, а работниците му се прибират у дома си със собствен автобус. Сгушени до диско-търговските центрове на Шенжен, супермаркетите на Wal-Mart, девет на брой в града, изглеждат като отегчителни бакалници. (Китай изглежда почти ни се подиграва: "И вие наричате това супермаркет?"). McDonald's и KFC има на всеки няколко пресечки, но изглеждат почти ретро до веригата за бързо хранене Real Kung Fu, чийто талисман е стилизирано изображение на Брус Ли.

Американски коментатори като Джак Кафърти от CNN презрително определят китайците като "същата банда палячовци и разбойници, каквато са били през последните 50 години". Но никой не уведоми за това хората от Шенжен, които набързо направиха денонощно шоу, наречено "Америка" – пиратска версия на оригинала, само че с по-бляскав дизайн, по-високи печалби и по-малко оплаквания. И това не е случайност. Днешен Китай, чието олицетворение е преходът на Шенжен от кал към мегаполис за 30 години, представлява нов начин за организиране на обществото. Понякога наричан "пазарен сталинизъм", това е мощен хибрид от най-силните политически инструменти на авторитарния комунизъм – централно планиране, безпощадни репресии, постоянно наблюдение – впрегнати в полза на целите на глобалния капитализъм.

Сега, докато Китай се приготвя да изложи на показ икономическия си напредък по време на предстоящите Олимпийски игри в Пекин, Шенжен отново поема ролята на лаборатория, изпитателен полигон за следващата фаза на този огромен социален експеримент. През изминалите две години  по целия град бяха инсталирани около 200 000 камери за наблюдение. Много от тях са на обществени места, маскирани като улични лампи. Тези камери скоро ще бъдат свързани в една единствена, национална мрежа, всевиждаща система, която ще може да следи и разпознава всеки, попаднал в обсега й – проект, движен отчасти от американски технологии и инвестиции. През следващите три години китайската администрация по сигурността предвижда инсталирането на около 2 милиона камери в Шенжен, с което градът ще стане най-наблюдаваното място в света. (Лудият по сигурността Лондон може да се похвали само с половин милион камери.)

Камерите за наблюдение са само една част от много по-мащабна високотехнологична програма за следене и цензура, известна в Китай като "Златния щит". Крайната цел е да бъде използвана най-нова технология за проследяване на хора – изцяло доставена от американски гиганти като IBM, Honeywell и General Electric, за да се създаде непробиваем консуматорски пашкул: място, където картите Visa, маратонките Adidas, мобилните телефони на China Mobile, щастливите менюта на McDonald's, бирата Tsingtao и доставките на UPS (да споменем само няколко от официалните спонсори на Олимпийските игри в Пекин) могат да доставят удоволствие под немигащото око на държавата без заплаха от избухване на демокрация. С нарастването на тревогата в политическите кръгове в цялата страна, правителството се надява да използва щита за наблюдение, за да идентифицира несъгласието и да му се противопостави преди то да експлодира в масово движение като това, което привлече вниманието на света на площад Тянънмън.

Спомняте ли си как винаги сме казвали, че свободните пазари и свободните хора вървят ръка за ръка? Това беше лъжа. Излиза, че по-ефикасната система за доставка на капитализъм е всъщност полицейската държава от комунистически стил, укрепена от американски технологии за "национална сигурност", напомпана с реторика в стил "война с тероризма". И глобалните корпорации, които в момента печелят супер печалби от този социален експеримент, едва ли ще бъдат задоволени, ако този доходен нов пазар остане ограничен в само градове като Шенжен. Както и всичко друго сглобено в Китай с американски части, Полицейската държава 2.0 е готова за експорт и в квартала до вас.

Жанг Юи посочва празната скоба на таблото на черната си Хонда. "Преди си държах тук GPS-а, но сега го оставям вкъщи", казва той. "Заради престъпността – твърде лесно се крадат", добавя бързо той. "Откакто въведоха камерите за наблюдение, станахме свидетели на много рязко намаление на престъпността в Шенжен".

След часове каране покрай стотици заводи и индустриални паркове, спираме пред сграда с цвят на сьомга, която отчасти е собственост на Жанг. Това е централата на FSAN: CCTV System (CCTV – видеокамери за наблюдение). Жанг, прототип на юпи от Шенжен в тъмно синя риза с копчета и очила с черни рамки, се извинява за кочината. Вътре всеки сантиметър е зает от кашони с елекронни части и готови продукти.

Жанг е открил фабриката преди две години и половина и инвестициите му вече са се изплатили десетократно. Такъв растеж не е нещо необикновено за сферата, която си е избрал:  заводът му е за цифрови камери за наблюдение и произвежда 400 хиляди броя на година. Половината от камерите се изнасят в чужбина, предназначени да гледат от ъгли на сгради в Лондон, Манхатън и Дубай като част от глобалния бум на "националната сигурност". Другата част остава в Китай, много остават тук в Шенжен и съседния Гуанджоу, още един мегаполис с 12 милиона жители. Пазарът на камери за наблюдение в Китай се радва на оборот от 4,1 милиарда долара за миналата година (2007 година), с ръст от 25% спрямо 2006г.

Жанг ме завежда до поточната линия, където редици млади работници, повечето от които жени, са наведени над полупроподници, платки, миниатюрни кабели и крушки. Във всеки край на линията има "контрол на качеството", при който камерата се включва към монитор, за да се провери, че записва. Влизаме в изложбената зала, където Жанг и колегите му се срещат с клиенти. Стените са опасани от десетки модели камери, куполи от всички размери, специализирани за ден и нощ, мокро и сухо, маскирани да приличат на лампи или детектори за дим, устойчиви на експлозии, с размер на футболна топка, с размер на кутийка за пръстен.

Работниците във FSAN не просто правят камери за наблюдение; те постоянно са обект на наблюдение. Докато работят, тихите очи на въртящи лещи улавят всяко тяхно движение. Когато си тръгват от работа и се качват на автобусите, отново ги записват. Докато вървят към общежитията си, по улиците са наредени на вид нови улични лампи, със завити към тротоара бели стълбове и черни куполи отгоре. Вътре в купола има камери с висока резолюция, същите каквито работниците във FSAN произвеждат. В някои отсечки има три или четири, разположени на всеки няколко метра. Една компания от Шенжен, China Security & Surveillance Technology, е разработила софтуер, който да информира полицията, когато необичаен брой хора се съберат на което и да е място.

През 2006 г. китайското правителство нареди всички интернет кафета (както и ресторанти и други места "за забавление") да инсталират видео камери с пряка връзка до местния полицейски участък. Част от по-голям проект за наблюдение, наречен "Защитени градове", усилията по тази наредба в момента обхващат 660 общини в Китай. Това е една от най-амбициозните нови програми на правителството в района на делтата на Перлената река и обслужването й е един от най-бързо растящите пазари в Шенжен.

Но камерите, които Жанг произвежда, са само част от огромния експеримент за контрол на населението, който се провежда тук. "Голямата картинка", ми казва Жанг в офиса си в завода, "е интеграцията". Това означава свързването на камерите с други форми на наблюдение: интернет, телефони, софтуер за разпознаване на лица и следене на GPS.

Така ще работи Златният щит: китайските граждани ще бъдат наблюдавани по цяло денонощие чрез свързани в мрежа камери и непряк мониторинг чрез компютри. Телефонните им разговори ще бъдат подслушвани и следени от цифрови технологии за разпознаване на реч. Достъпът им до интернет ще бъде агресивно орязан от небезизвестната система за онлайн контрол на страната, известна като "Големия файъруол" (Firewall – буквално: огнена стена, система или програма за наблюдение на входящи и изходящи запитвания в интернет). Движението им ще бъде проследявано чрез карти за самоличност, снабдени с компютърен чип, който може да бъде сканиран от компютър, както и със снимка, която ще може да бъде моментално качена в базата данни на полицията и свързана с личните данни на притежателя. Това е най-важният от всички елементи: всички тези средства да бъдат свързани в обща, огромна база данни от имена, снимки, информация за местопребиваване, трудова история и биометрични данни, в която да може да се търси. Когато Златният щит бъде завършен, за всеки човек в Китай ще има и снимка в базата данни – това са 1,3 милиарда лица.

В Шенжен този щит е най-укрепен – това е мястото, където всички шпионски играчки се навързват и където възможностите им се тестват. "Централното правителство в крайна сметка иска да получи възможност да наблюдава град по град, така че да могат само да седят и да гледат един град и системата му за наблюдение като цяло", казва Жанг. "Всичко е част от по-голям проект. Веднъж да минат тестовете и да се каже, че всичко работи, те ще го разпространят от големите провинции до градовете и дори до селските стопанства."