капитализъм

Голяма част от новините тази година [1] бяха безнадеждни, депресиращи и преди всичко объркващи. Единствената реакция към това е „О, боже” [2]. Това, което този филм ще представи, е, че именно тази пораженческа реакция заема централна позиция в една нова система за политически контрол.

За да разберем как това се случва, трябва да се обърнем към Русия. Към мъж на име Владислав Сурков, герой на нашето време. Сурков е един от съветниците на президента Путин, помагайки му да поддържа власта си в продължение на 15 години. Но го е направил по много новаторски начин. Сурков идва от авангардния свят на изкуството. Тези, изучавали кариерата му, казват, че това, което Сурков е направил, е да имплементира идеи от концептуалното изкуство в сърцето на политиката. Целта му е да подкопае възприятията на хората за света, така че те никога да не са сигурни какво наистина се случва. Сурков превърна руската политика в объркваща, вечно променяща се театрална постановка. Той спонсорира всевъзможни групировки – от неонацистки скинхеди до либерални движения за човешките права. Дори подкрепя партии, опониращи на президента Путин.

Патологичната консумация се е превърнала в нещо толкова нормално, че вече едва я забелязваме.

Няма нещо, от което да имат нужда, което вече да не притежават, нито дори да искат. Затова им купете фигурка на британската кралица със соларно захранване; чесачка за корем; посребрена чашка за сладолед; "забавна" надуваема проходилка за възрастни; пластмасова електрическа играчка на име "Псуващата костенурка Тери"; или – и намирам това за някак показателно – карта на света за изчегъртване с монета.

На първия ден след Коледа те изглеждат забавни, на втория – скучни, срамни на третия и т.н. На двадесетия вече са на боклука. За тридесет секунди съмнително забавление или хедонистичен стимул, който трае не повече от вдишване на никотин, потребяваме материали, които ще окажат влияние върху идните поколения.

Нека започнем с един аспект, който традиционният марксизъм разглежда единствено като част от "суперструктурата" на обществото, като произлизащ и второстепенен феномен, но който ние считаме за много важен, т.е. кризата на социалните и човешките ценности.

Никое общество не може да съществува без набор от ценности, които са признати на практика и биват спазвани от квази-тоталността от неговите членове. Проблемът тук не е да знаем дали тези ценности са правилни или грешни – или дали крият реални механизми чрез които някои хора успяват да експлоатират други. За кохезията, за функционирането на всички общества, които познаваме – дори за тези, разделени на класи – такъв набор от ценности се е доказал като необходим. Те са това, което постоянно ориентира действията и мотивите на хората и ги обединява в едно социално цяло. Тази функция не може да бъде гарантирана само чрез насилие и принуда, нито дори само чрез наказателен закон, който казва "това не трябва да се прави, иначе отивате в затвора". Трябва да е налице нещо повече. В крайна сметка законът само посочва кое е забранено. Не може да осигури позитивни мотиви, позитивна ориентация, с която хората да могат да запълнят съдържанието на социалния живот.

Критици и защитници от дълго време спорят относно това дали капитализмът е несправедлив. Дали работодателите плащат несправедливи заплати на своите служители? Дали кредиторите заемат несправедливи кредити на кредитополучателите? Дали наемодателите таксуват наемателите несправедливо? Дали продавачите поставят несправедливи цени? Моят отговор на тези въпроси се крие в самите тях, заради което мисля, че капитализмът е системо несправедлив. Но да обясня защо ще ми отнеме много време и пространство, а днес не това ми е целта. Моят въпрос днес е, над и отвъд всички системни несправедливости, дали има ИЗМАМИ? И отговорът ми е, че има два вида измами в нашата икономика, за които малцина подозират, които протичат във всеки един момент. Едната се нарича ''корпорация'', а другата – ''банка''.

Едно ляво правителство може да осигури глътка въздух за социалните движения, но може също така и да ускори тяхната демобилизация и асимилация от държавната власт.

Днес социалният антагонизъм се проявява във военни термини. Капиталистическата доминация разрешава своите противоречия не като предоставя определени права и свободи на потиснатите, както правеше в миналото, а като налага постоянно състояние на изключение, където всички средства за социално инжинерство са оправдани и на всеки протест се гледа като на наченка на враждебност. Достигането до нов баланс остава предизвикателство, на което отговор ще може да даде единствено влизането – или невлизането – на социалната контра-власт в центъра на политическия живот.

В двата дебели тома на своя бестселър от 2006 г. "Endgame" (Краят на играта) Дерик Дженсен разгръща 20 предпоставки, според които светът ни се е насочил към неизбежен колапс и е необходимо незабавно действие, което да сложи спирачка на унищожителните ефекти от индустриалната цивилизация.

По повод бунтовните събития около световното първенство в Бразилия публикуваме декларацията на футболистите, окупирали централата на Френската футболна федерация, по време на бунтове през май ’68 във Франция. Посланията за декомерсиализация на спорта и неговото съуправление от всички граждани, са по-актуални от всякога и предлагат много храна за размисъл за всички футболни фенове; за това как искаме да изглежда този спорт без да се превръща в развъдник на национализъм и оръжие на политически елити; за това, че освобождението на футбола от оковите на печалбарството и комерсиализацията може да бъде дело само на самите футболисти и фенове, в съдружие с всички останали, които се борят срещу експлоатацията в останалите сфери на съвременния живот.

Към Част 1

4. "Големият взрив" на градската бедност

След мистериозния си смях, те бързо смениха темата.
Как ли оцеляват хората у дома от ПСП?
Фиделис Балогун, Adjusted Lives(Пригодени животи), 1995

Това развитие на градската бедност е нелинеен исторически процес. Бавното полепване на махали от бараки към градското ядро е разчленено от изригвания на бедност и внезапни експлозии на строеж на бараки. В своя сборник разкази AdjustedLives (Пригодени животи) нигерийският писател Фиделис Балогун описва пристигането на Програмата за структурно приспособяване (ПСП) с мандат на МВФ в средата на 80-те като равностойно на природно бедствие, унищожаващо завинаги стария дух на Лагос и превръщайки градското население на Нигерия отново в роби.

Логиката на рекламирането, доминираща медиите, разглежда всичко ново - материално, културно или друго - като лансиране на продукт. И при всяко лансиране на продукти ключовата дума е концепция. Така с разпространяването на дискусията за décroissance (буквално "отрицателен растеж", т.е. свиване на икономиката или икономическо смаляване), медиите естествено започнаха да питат каква е концепцията. Съжалявам, че ще ги разочаровам, но отрицателният растеж не е концепция. Няма теория за свиване, еквивалентна на теориите за растеж на икономиката. Отрицателният растеж е просто термин, създаден от радикални критици на теорията за растеж, за да ни освободи от икономическата коректност, която ни пречи да предлагаме алтернативни проекти за политики на пост-разрастване.

Градската инволюция и неформалният пролетариат

По някое време през идната година една жена ще роди в гетото Айегунле в Лагос, един младеж ще избяга от селото си в западна Ява към ярките светлини на Джакарта или един фермер ще премести докараното си до мизерия семейство в едно от многобройните pueblos jovenes на Лима. Точното събитие не е от значение и ще остане напълно незабелязано. Въпреки това то ще е вододел в човешката история. За пръв път градското население на земята ще превиши селското. Впрочем, предвид неточността на преброяванията в Третия свят, този епохален преход може и вече да се е случил.

Факт е, че работата на Запад през последните години се ориентира все повече към сферата на "услугите". Тъй като първичното и вторичното производство се случват основно в "третия" свят или от имигранти в западните страни [1], третичният сектор среща безпрецедентно развитие в западния свят. За някои от тези услуги, за които се предполага, че включват също и някакво ниво на "интелектуалност" (каквото и да означава това), вече не е достатъчно само механичното изпълнение на някои определени задачи - днес те се изпълняват от компютри. Точно обратното, от работника се иска да поема "инициативи", да бъде "креативен", да бъде "част от отбора". При редица задачи, чиито основен обект е контактът с клиента, работникът е "лицето на компанията", който трябва да се придържа към нейните "ценности" (например задължително усмихване и приветливо отношение).

Колапсът на аржентинското песо и турската лира, заедно с резкия спад на китайската икономика и натискът надолу в други пазари увеличават възможността от нова фаза на кризата.

"Кървава баня на нововъзникващите пазари [1]". Така Ройтерс описа масовата разпродажба, която разтърси финансовите пазари в четвъртък (23 януари) и която се задълбочи драматично в петък (24 януари). Уол Стрийт тръгна надолу, а европейските пазари потънаха след като инвеститорите изоставиха периферията, страхувайки се че ограничаването на програмите за стимулиране от страна на Федералния резерв на САЩ, комбинирано със забавянето на икономическия растеж на Китай ще повлияе негативно на възможностиите на развиващите се страни да изплащат дълговете, които поеха през изминалото десетилетие на лесни кредити. Притесненията относно 4,8те трилиона щатски долара дълг на сенчестото банкиране в Китай допълнително усилват чувството на страх.

Режимът на строги бюджетни ограничения (austerity) [1], наложен на периферията на Европейският съюз, е част от по-широк и амбициозен проект за преустановяване на демокрацията и превръщане в стока на всички аспекти на социалния живот.

Голямото внимание, на което е подложена периферията на Еврозоната, датира от 2010 година, когато правителството на Гърция поиска помощ (bailout) от Международният валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) - или "Тройката", както колективно са познати тези три сили. И това стана една обичайна история, когато Ирландия, Португалия и Кипър направиха същото. Словения изглежда е следващата, а Испания и Италия остават под стрес. Дълговата криза на суверенни държави беше представяна от самото й начало като простата сума на отделни национални макроикономически показатели, като някои страни не успяват да бъдат достатъчно конкурентоспособни (или, според една по-малко изтънчена формула, са "мързеливи") и някои правителства не успяват да контролират бюджетния дефицит както е редно (или, според една по-малко изтънчена формула, "харчат много").

Водата - в ръцете на хората: предложението на Инициатива 136

 Дебатът за съдбата на общите блага от доста време е на дневен ред. Големите корпорации опитват да комерсиализират природните ресурси по целия свят и въпреки отпора, който тази комесиализация среща от местни социални движения, съдбата на благата остава неясна. Например водата, основна съставна част на нашето тяло и основен източник на живот на планетата, отдавна е на мушката на различни транснационални корпорации. Може ли тя да бъде собственост на някого, след като от нея зависи животът на всички живи организми на Земята? Един сериозен въпрос, от чиито отговор може да зависи нашето оцеляване.

Въздействието, което социалните медии имат върху вскидневния ни живот - вече записваме къде ходим, какво правим и какво мислим, за да го публикуваме, та да го види цял свят - радикално промени начина, по който се отнасяме към себе си и помежду си. Разрастването и разпространението на социалните медии става все по-непроблематично и обичайно и несъзнателно привикнахме с масова ни миграция във виртуалното пространство. Затова е важно да се открие значение в това, което рутинно е приемано за незначително и да изследваме психо-социалните комплекси, които действат тук. Тъй като интернет обществата станаха ключов двигател на представата ни за себе си (self-image), социалните медии изостриха бързо нарастващата ни фиксация върху личния ни имидж и статус. Когато много хора биват обсебени от писане в Туитър, Инстаграм или коментиране във Фейсбук, празният нарцисизъм стана нещо обикновено. Това, което може би е започнало като невинно желание за лично признание, бързо изпадна в нездрава фиксация върху себе си и нашият живот.

От началото на глобалната икономическа криза нараства броят конспиративни теоретици, които говорят за тайни общества на богати елити, контролиращи света. Тези теоретици създават абсурдни, фантастични сценарии за планове за депопулация и други митове, твърдейки, че всичко се случва зад затворени врати. Докато е вярно, че конспирации съществуват (или, да бъдем честни, те са естествения резултат на това как властта се упражнява в глобален мащаб) и това, че световните блага са запазени за много малко малцинство(1), има голяма разлика между тези, които говорят за тайни планове – имайки въпреки това ясни политически познания и разбирания как световната икономика работи – и тези, които сляпо приемат изфабрикувани, правдоподобни десни митове, без да критикуват логично и внимателно капиталистическата система и социал-политическите властови структури на нашите западни общества.(2)

Дейвид Грейбър участва в редица акции на алтер-глобалисткото движение, член е на профсъюза "Индустриални работници по света" и един от основните фигури в движението "Окупирай Уолстрийт".

"Дълг: Първите 5000 години" е исторически и културологичен поглед към понятието за дълг, който прави паралел между религиозните идеи за дълга в различни общества и настоящата дългова криза в опит за критика на представата, че изплащането на задълженията е в основата на здравото общество.

"Новите анархисти" представя аналитичен поглед отвътре към движението на алтер-глобалистите, в което Грейбър е деен участник, а в "За феномена 'скапани работи'" авторът разсъждава върху причините за все по-разрастващата се сфера на услугите и професиите, обслужващи консуматорския стил на живот.

Дейвид Грейбър е американски антрополог, активист и анархист, преподавател в Лодонското училище по икономика и политически науки и, от 1998 г. до 2007 г. - в университета в Йейл. Прави дългогодишно изследване върху наследството от колониалната епоха и робството в Мадагаскар, което, заедно с монографията му "Дълг: Първите 5000 години" е един от най-значимите му приноси в областта.

Книгата в pdf-формат - свободно сваляне, издадена и публикувана със свободен достъп от Семинар_BG/Фондация "Медийна демокрация".

На снимката: "Свободната търговия, това е диктатурата на компаниите", Вандана Шива

Започналите през 2008 г. преговори за сключване на споразумение за свободна търговия между Канада и Европейския съюз приключиха на 18 октомври. Добро предзнаменование за американското правителство, което се надява да сключи партньорство от този тип със Стария континент. Предмет на тайни преговори, този проект, горещо подкрепян от мултинационалните компании, би им позволил да съдят всяка държава, която не се подчинява на нормите на либерализма.

МОЖЕМ ли да си представим мултинационални компании да дават под съд правителства, чиято политическа ориентация би могла да намали техните печалби? Приемливо ли е те да имат право да искат – и да получават! – щедра компенсация за пропуснати ползи в резултат на прекалено строго трудово законодателство или на твърде големи разходи за изпълнение на екологичните норми? Подобен сценарий, колкото и невероятно да звучи, не датира от вчера. Той фигурираше черно на бяло в проекта за Многостранно споразумение за инвестициите (МСИ), предмет на тайни преговори в периода 1995-1997 г. между двадесет и деветте държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС) [1]. Разкрит в последния момент, именно от Монд дипломатик, текстът на проекта предизвика безпрецедентна вълна от протести и принуди авторите му да го приберат в чекмеджето. Петнадесет години по-късно, ето че отново излиза на дневен ред в нови одежди.

Ново изследване на Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) показва, че хората, принадлежащи към по-високите социални слоеве (пари и власт), са по-склонни към неетично поведение, подчинено на максимата "алчността е нещо хубаво" – фундамент на пазарната икономика.

В седем отделни проучвания, проведени от университета на национално ниво, изследователите са открили последователна тенденция, че по-богатите участници по-честно лъжат и мамят при хазартни игри и преговори, като шофьори не дават предимство на пешеходци и одобряват и практикуват неетично поведение на работното място. Когато хората бъдат поставени в условия на йерархични взаимоотношения (характерни за пазарната икономика, централизираното планиране и представителната демокрация и държавата) и им се предоставят пари и власт, те много по-честно са склонни към деструктивно поведение, включително кражба на сладки, предназначени за деца.

Публикуваме пълния текст на лекцията на Николай Савов, която се проведе днес (27 ноември 2013 г.) в социален център "Аделанте" и за която съобщихме преди няколко дни.

Защо е важно да разбираме (поне основно) икономическата система?

Икономиката се е превърнала в основен критерий за развитието на всяка една държава. БВП, икономически растеж, размер на инвестициите, безработица и прочие, са сред основните данни, които ни предоставят при оценката на нечие на развитие. Основни цели пред всяка държава следва да са производството и консумацията. За сравнение, в Бутан – намира се в Южна Азия – имат "Брутно национално щастие"[1]. То измерва главно – психологично здраве, жизненост на обществото, културно разнообразие и устойчивост, здраве, образование и т.н. Страната е сред най-слабо развитите в Източното полукълбо, но на 8-мо място при най-щастливите 20 в света.

Днес, почти всичко се е превърнало в стока, т.е. можем да говорим за него от икономическа гледна точка. Това важи дори за самият живот, като някои хора се шегуват, че човекът е единственото същество, което плаща, за да живее на Земята. Едва ли ще сбъркаме ако заявим, че не икономиката е подчинена на човек, а точно обратното.