капитализъм

13 лекции на социолога Дейвид Харви, който изнася тези курсове почти 40 години. Миналата година за първи път са заснети и публикувани.

Дейвид Харви се опитва да помогне на хората да четат "Капиталът" през очите на Маркс. Обяснява на леснодостъпен за широката публика език какво точно означават термините, които Маркс използва в книгата си.

 Публикуваме последната статия на нашия забележителен приятел, поет, философ, активист и истински Човек, Пейчо Пейчев. Почивай в мир, Пейчо! Помним, скърбим!

През последните няколко седмици, експлозивно в подвижността си и изменяемостта си, движението "Окупирай" в съвременния глобален свят наистина по изумителен начин демонстрира приложимостта на технологиите и социалните мрежи. И това не просто защото се появи някак ей-така безпричинно едно движение, което се зароди в Ню Йорк и наложи модата да се пръкват негови копия по различни места по света, носейки със себе си някакъв неясно-необясним аромат на абстрактен ентусиазъм. Да, не са малко хората, които не просто подхождат с недоверие към него, но и незнайно откъде привиждат някаква негативна естетичност, уж носеща у себе си противна щекотливост. Движението "Окупирай" в различните му проявления – "Окупирай Уол Срийт", "Окупирай Лондон", "Окупирай Париж", "Окупирай България" … - не е абстрактна производна на някаква урбанистична ферментация. Не е пореден вопъл на някаква абстрактно съществуваща левица, опияняваща се да възроди своето изгубено адекватно присъствие в политическото пространство, накърнена и завиждаща на Големите успехи на неолибералистките инициативи. Не, не е вярно, че движението "Окупирай" събира някакви неориентирани тълпи от реваншисти, абстрактни анархисти, фанатизирани зелени, овехтели и нови хипита, антиглобалисти, патологични комунисти и анти-капиталисти. И не е вярно, че то има поддръжници в лицето на официални представители на институции като Барак Обама и Бил Клинтън, наред с Нанси Пелоси, Уго Чавес, Али Каменай (радикалния ислямист от Иран), а още по-малко пък фигури като Джордж Сорос и Бил Гейтс, които се изживяват като либерални комунисти. Да, странно е присламчването на някои от тези хора към движението, присъединяването им към ненавижданите иначе от тях Уго Чавес и Славой Жижек. И безкрайно лицемерно е биенето в гърдите на такива и изживяването им като духовни ментори, особено когато заявяват, че "капитализма е враг на отвореното общество". Ни най-малко капитализма не е враг на "отвореното общество", ами те всъщност са взаимно легитимиращи се производни.

Прекъсната ли е връзката?

В книга V на своята „Политика” Аристотел описва вечния преход на олигархиите, превръщащи се в наследствени аристокрации – които впоследствие биват сваляни от тирани или развиват вътрешни съперничества, след като някои фамилии решават „да вземат народа в своя лагер“ и въвеждат демокрация, в рамките на която възниква нова олигархия, следвана от аристокрация, демокрация, и така нататък през цялата история.

Дългът е основната сила, движеща тези промени – винаги с нови особености и обрати. Той поляризира богатството и създава кредиторска класа, чиято олигархична власт свършва с идването на нови лидери („тирани“ според Аристотел), които печелят обществена подкрепа като анулират дълговете и преразпределят собствеността, или изземат нейното плодоползване за държавата.

1. През 21 век границата между така нареченото нормално общество и подземния свят ще се разпадне. Макови полета ще разцъфтят сред милитаризирани зони, а биотехнологиите ще се развият по свои пътища, независимо от това какво съдиите намират за допустимо. Градски райони ще се прострат отвъд граници и повече и повече области ще се превърнат в места, които трябва да се избягват. Полицията няма да влиза в най-високите етажи на небостъргачите, защото така й е наредено. На всякакви нива, лицето на размирно престъпното и покварено общество ни се усмихва.

2. През 20 век, холандският икономист Ян Тинберген предсказа, че системите на тоталитарния комунизъм и демократичния капитализъм ще се слеят. Това, което е било определяно като разпад на тоталитарния комунизъм и абсолютната победа на демократичния капитализъм не е нищо повече (или по-малко) от чудовището, което е резултат от това сливане: тоталитарен капитализъм.

В тази хронологично разказана история за по-малко от година седмата по големина американска компания "Енрон" банкрутира. Ударението тук е поставено на човешката драма - от самоубийствата до 20-те хиляди уволнени и върху личностите на Кен Лей (и измамната му честност), Джеф Скилинг (човекът с големите идеи), Лу Пай (избягал с 350 млн. долара) и Анди Фастоу (наричан "Черният принц" ). По-нататък ще видим и машинациите на "Енрон" с дерегулирания пазар на електричество в Калифорния, одобрени от "Артър Андерсън" (фирмата, одобрила и съмнителното счетоводство); а също и как компанията използва алчността, за да манипулира банките и брокерските комисионни (Мерил Линч уволнява аналитика, който задава въпроси за възхода на Енрон); освен това ще чуем от двамата президенти Буш колко прекрасни са тези хора.

Предговор към "The Production of Living Knowledge: The Crisis of the University and the Transformation of Labor in Europe and North America" (Джиджи Роджеро, Temple University Press, 2011)

Какъв е статутът на университета, когато знанието, комуникациите, културата и емоциите  са впрегнати да работят с безпрецедентна интензивност? Джиджи Роджеро си поставя за цел да отговори именно на този въпрос. Той започва от предпоставката, че съвременната трансформация на университета не може да бъде разбрана, без да се отчетат сеизмичните изменения в състава на труда. Книгата му "Производството на живо знание" ("The Production of Living Knowledge") ни предлага първия просторен анализ на трансформацията на университета, разглеждана като контрапункт на предполагаемата поява на когнитивния капитализъм и поддържащите го форми на труд. Тази книга е част от нарастващия брой пост-операистки¹ (или автономистки) изследвания от последното десетилетие, които се занимават със зависещата от знанието, дълбоко нестабилна и глобална парадигма на натрупването на капитал. Критиката на Роджеро срещу съвременния университет е ценен принос към дебатите, свързани с политиката на производство на знание в рамките на когнитивния капитализъм. Това въведение се стреми да предостави на читателя контекст за предизвикателната книга на Роджеро като я постави в перспектива.

Основна задача при създаването на нова представа за обществото днес е развиването на алтернативно управление на общите блага, които споделяме. В това есе искам да изследвам два отделни, но свързани аспекта на общото. От една страна, общото се отнася до Земята и всички нейни екосистеми, включително атмосферата, океаните и реките, горите, както и всички форми на живот, които взаимодействат с тях. Общото, от друга страна, се отнася също и до продуктите от човешкия труд и съзидателност, които споделяме – например идеи, знание, образи, кодове, чувства, социални отношения и други подобни. Твърдя, че те стават все по-централни за капиталистическото производство – факт, от който следват серия важни последствия за усилията да се поддържа или реформира капиталистическата система, както и за проектите за съпротива срещу нея или премахването ѝ. Приблизително можем да наречем тези две сфери екологично общо и социално и икономическо общо или природно и изкуствено общо, въпреки че тези категории бързо ще се превърнат в недостатъчни.

В това есе ще се фокусирам на отношението между тези два аспекта или образа на общите блага, особено от гледна точка на съпротивата и активизма.

Партията на Уол Стрийт е управлявала в САЩ без какъвто и да е съперник твърде дълго. Доминирала е тотално (за разлика от частично) политиките на президентите от поне четири десетилетия (ако не и повече), независимо от това дали въпросните президенти са били нейни охотни служители или не. Законно е корумпирала Конгреса чрез малодушната зависимост на политици и от двете партии към нейната сурова финансова мощ и достъп до мейнстрим медии, които тя контролира. Благодарение на назначенията, одобрени от президенти и Конгрес, Партията на Уол Стрийт доминира голяма част от държавния апарат, както и юридическия, в частност Върховния Съд, чиито пристрастни решения са все повече в интерес на користни финансови интереси в различни сфери като избирателния и трудовия закон, закона за околната среда и договорното право.

„Промени света" казва Маркс; „Промени живота" казва Рембо; за нас, тези две задачи са идентични" - Андре Бретон"

- Лозунг в „Плаза де лас Трес Културас" в Мексико Сити, издигнат по повод погрома над студентите през 1968, януари 2008 г.

Ние живеем в епоха, в която идеалите за човешки права са издигнати - и политически, и етически - на централно място. Много от политическите усилия се влагат в насърчаване, защита и отчленяване на значимостта им спрямо конструирането (препратка към конструктивизма, който е про-либералистко направление в социологията, както и една от формите на нео-либералистките теории за социално инженерство - б.пр.) на един по-добър свят. В следствие на това голяма част от пуснатите в обращение концепти са индивидуалистични и положени върху основата на собствеността, и като такива не са способни да се изправят като фундаментално предизвикателство срещу хегемонистичната либералистка и неолибералистка логика на пазара, както и пред неолибералистките способи за упражняване на законност и държавно поведение. Живеем, в края на краищата, в свят, в който правата на частна собственост и лична изгода имат преимущественото право на решаващ фактор спрямо всички други схващания за правата, за които изобщо може да се мисли. А съществуват обстоятелства, при които идеала за човешките права приема облика на колективистична насоченост, също както правата за упражняване на труд, правата на жените, гей-правата и тези на малцинствата го направиха, като изведоха подобна тенденция на най-преден план в отношенията и действията на хората (това е последица от движението за извоюване на право на постоянна и дълговременна работа, както и движението от 60-те за установяване на гражданските права в САЩ, като това бяха наестина колективни движения, които се отразиха глобално и върху целия свят). Тези борби за колективни права, по силата на обективните обстоятелства, произвеждат определени последствия (подобно на тези, при които жени и чернокожи се превърнаха в реални съперници за президентския пост на щатското правителство). Тук, обаче, искам да разгледам една друга форма на колективното право - тази на правото върху града.

Какво можем да кажем за приватизацията?

Отново, ефектите от нея са очевидни. Например при последното икономическо чудо в Мексико приватизацията както винаги означаваше предаването на публични активи в ръцете на приятели на президента или на други богати хора или международни инвеститори за стотинки от истинската им цена. В действителност броят на милиардерите в Мексико по време на икономическото чудо се увеличи много, по-бързо от процента на хората, живеещи в крайна бедност. Оказа се, че някои са много добре, но населението като цяло – не особено. За населението това беше истинска катастрофа, дори и преди колапса. Това е приватизацията. А що се отнася до правата върху собственост, увеличаването на правата върху частната собственост?

След икономическата криза от 2008 г., идеолозите на "свободния пазар" започнаха да използват същото извинение, което сме чували много пъти от идеолозите на комунизма след разпадането на СССР – че случилото се на практика всъщност не отговаря на замисъла; че това не е "истински" комунизъм/капитализъм. Но докато има вярващи, не е трудно да се съживи умираща идеология. Намираш изкупителна жертва, която да поеме вината за всичко, даваш честна дума, че следващия път нещата ще са различни и системата отново става обещаваща.

За онези, които се интересуват от действителността, един поглед върху истинската история предполага някои корекции – модификация на теорията за свободния пазар към нещо, което бихме могли да наречем "теорията за свободния пазар в истинския свят". Онази, която не се рецитира, а се прилага в действителността.

Принципът на тази теория за свободния пазар е следния: свободните пазари са чудесни за вас, но не и за мен. Това е почти универсално. И така вие – независимо кой сте – трябва да се научите на отговорност, да станете обект на пазарна дисциплина, това е добре за вас, това е трудна любов и т.н., и т.н. Но аз имам нужда от бавачката Държава, която да ме пази от пазарната дисциплина, така че да имам възможност да се удивлявам на чудесата на свободния пазар, докато съм доволно субсидиран и защитен от всички останали чрез бавачката Държава. И разбира се това трябва да е безрисково. И така, готов съм да трупам печалби, но не искам да поемам рискове. Ако нещо се обърка, вие ще ме спасите.

Настоящият текст е транскрипция на лекцията на Дейвид Харви, направена на 26 април 2010 г. на конференцията на "Кралската общност за насърчаване на изкуството, производството и търговията (RSA) в Лондон, Великобритания.

Преминаваме през криза, за която се дават всякакви обяснения и е интересно да разгледаме различните жанрове.

Според един от тях всичко се дължи на човешката слабост. Алън Грийнспан се оправда, че "това е човешката природа, срещу която не можем да направим нищо." Съществува цяла вселена от обяснения, според които виновните са хищническите инстинкти, инстинктите за доминация, илюзиите на инвеститорите, алчността и т.н. Това е доста дискутирано, защото колкото повече научаваме за всекидневните практики на Уолстрийт, толкова по-ясно ни става, че в това обяснение има голяма доза истина.

"Тези серии са за това как онези на власт са използвали теориите на Фройд, за да се опитат да контролират опасната тълпа в ерата на масовата демокрация" - Адам Къртис

За много хора в политиката и бизнеса, триумфът на Аз-а е крайния израз на демокрацията, където властта най-накрая се е пренесла в хората. Със сигурност хората могат да си мислят, че те управляват, но наистина ли е така? "The Century of the Self" разкрива неразказаната и понякога спорна история за разрастването на консуматорското общество във Великобритания и САЩ. Как е създаден всеконсумиращият Аз, от кого и в чии интерес?

През юни 2000 г. във Франция група студенти по икономика публикуваха в интернет петиция, протестирайки срещу:

• липсата на реализъм в обучението по икономика;
• "неконтролируемото използване" и третиране на математиката като "цел сама по себе си" в икономиката, което води до превръщането на икономиката в "аутистична наука", изгубена в "измислени светове";
• репресивното доминиране на неокласическата теория и подходите, произхождащи от нея в университетските курсове по икономика;
• догматичният стил на обучение по икономика, който не оставя място за критично и задълбочено мислене.

Петицията на френските студенти настояваше за:

• включване на емпиричните и конкретните икономически реалности;
• поставянето на науката пред сциентизмът;
• плурализъм в подходите, адаптиран към комплексността на икономическите обекти и неопределеността, обкръжаваща повечето от големите въпроси в икономиката;
• иницииране на реформи от страна на техните преподаватели за спасяване на икономиката от аутистичното и социално безотговорното ѝ състояние.

Петицията на студентите имаше голяма тежест, тъй като авторите и първите подписали бяха свързани с френската университетска система "Гранд екол", чиито огромен академичен престиж и селективност превъзхожда всички останали висши учебни заведения във Франция. Никой не смееше да каже, че тези студенти, върхът на сладоледа, се противопоставят на формалисткия подход в икономиката, тъй като той е твърде труден за тях. По този начин още от самото начало защитниците на статуквото бяха лишени от любимите им аргументи.

Междувременно някой преподаватели по икономика във Франция отговориха със своя собствена петиция, подкрепяйки исканията на студентите, добавяйки още към анализа им и оплаквайки култа към сциентизма, в каквото се е принизила икономиката. Петицията на преподавателите също така призоваваше за стартирането на публичен дебат за състоянието на икономиката и преподаването ѝ.

Настоящият текст е превод на Глава 5 от книгата "Великата трансформация" на унгарския интелектуалец, професор в Колумбийския университет Карл Полани. Публикувана за пръв път през 1944 година, книгата се занимава със социалните и политическите сътресения, които се случват в Англия по време на възхода на пазарната икономика, описвайки факторите, довели до образуването на капиталистическата държава в средата на ХХ век. Полани твърди, че съвременната пазарна икономика и модерната национална държава не трябва да се разбират като отделни елементи, а като единно човешко изобретение, което той нарича Пазарно общество. Полани твърди, че развитието на модерната национална държава върви ръка за ръка с развитието на модерна пазарна икономика и че тези две промени са свързани неумолимо в историята. Причините за това според него са, че мощната модерна държава е необходима, за да прокара промени в социалната структура, които позволяват съществуването на една конкурентна капиталистическа икономика, както и че капиталистическата икономика изисква силна държава за смекчаване на разрушителните последици от нея.

"The Shock Doctrine" (Шоковата доктрина) е най-новият документален филм на режисьора Майкъл Уинтърботъм, корежисиран от Мат Уайткрос, работили заедно и по филма "The Road to Guantanamo (2006)" (Пътят към Гуантанамо).

Базиран по книгата на Наоми Клайн със същото име и структуриран около публичните лекции на канадската писателка и активистка, "The Shock Doctrine" твърди, че политиката на "свободния пазар" на САЩ успява да доминира света чрез експлоатация на шокирани от бедствия и катастрофи хора и страни.

Докосвайки теми като идеята за демокрация, свободния пазар, политическата криза е постепенното уеднаквяване на програмите на десните и левите политически сили, "Клопката" изследва идеологията, която ни кара да приемем тази толкова странна идея за свободата. Описвайки нашите лидери като неосъзнати жертви на една ограничена визия за човешкото същество, Адам Къртис твърди, че няма нищо природно грешно в нас и е възможно да се създаде едно справедливо общество, неподчинено на силата на числата и страха.

СЛЕД ВОЙНАТА, разказаната с впечатляваща чувствителност история на съвременна Европа, е забележително постижение на един от водещите историци в света. Това е шедьовърът на професор Тони Джуд, роден в Лондон през 1948 година, получил образованието си в Кингс Коаедзк, Кеймбридж и в Екол Нортал Сюпериер, Париж. Преподавал е в Кеймбридж, Оксфорд, Бъркли и Нюйоркския университет, където е професор по Европейска история и директор на Института Ретарк, който основава през 1995 година. Автор и редактор на единайсет книги, той е редовен сътрудник на Ню Йорк Ревю ъв Букс, Тайте Литерари Съплетент, Ню Рипъбпик, Ню Йорк Таймс и много други списания в Европа и САЩ.

Публикуваме превода с любезното съгласие на самия преводач - Зорница Христова.

Свали книгата в .doc-формат

Съдържание

Предговор и благодарности
Въведение

Част първа: След войната: 1945-1953 г.
I Наследството на войната
ІІ Възмездие
ІІІ Възстановяването на Европа
ІV Невъзможното споразумение
V Настъпването на Студената война
VІ Във вихрушката
VІІ Културни войни
Интермецо: Краят на стара Европа

Част втора: Благоденствието и неговите недоволства: 1953-1971 г.
VІІІ Политиката на стабилност
ІХ Изгубени илюзии
Х Заможни времена
ХІ Социалдемократическият момент
ХІІ Призракът на революцията
ХІІІ Краят на играта

Част трета: Години на отстъпление: 1971-1989 г.
ХІV Намалени очаквания
ХV Политика в нова тоналност
ХVІ Време на преход
ХVІІ Новият реализъм
ХVІІІ Силата на безсилните
ХІХ Краят на стария ред

Част четвърта: След стената: 1989-2005 г.
ХХ Континентът се разцепва
ХХІ Разплатата
ХХІІ Старата Европа – и Новата
ХХІІІ Разновидностите на Европа
ХХІV Европа като начин на живот

Епилог: От дома на мъртвите: Есе за съвременната европейска памет