Няма връщане към нормалното: за постпандемно освобождение (Макс Хейвън)

Днес в пандемията се появяват нови форми на солидарност, взаимопомощ и обща борба. Как те ще формират утрешните борби за посткапиталистически свят?

Стачки през границата и стчаки за по-висока заплата
Планетата клони надясно, докато идеологиите се ангажират
Изведнъж се случва репресия, мораториум върху правата
Какво си мислеха те, че политиката на паника ще покани?
Човек на улицата вдига рамене „Сигурността е на първо място“
Но проблемът с нормалното е, че винаги се влошава

— Брус Кокбърн, „Проблемът с нормалното“

Следва постскрипт към книгата на Макс Хейвен "Капитализмът на отмъщението: Призраците на империята, демоните на капитала и уреждането на неплатими дългове", която ще излезе през месец май от Плуто Прес.

Пристигането на пандемията COVID-19 в началото на 2020 г., която се разгръща по целия свят, докато пиша тези думи, вероятно ще бъде запомнена като епохална промяна. В тази продължителна зима, когато границите се затварят, тъй като затварянията и карантините се размножават, докато хората се разболяват и възстановяват, налице е силно усещане, че когато пролетта най-накрая настъпи, ще се събудим в един драстично променен пейзаж.

Тези от нас, които сега са в изолация, въпреки страха и неудовлетвореността ни, въпреки скръбта ни⁠ - по тези, които са умрели или могат да умрат, по живота, който някога сме живели, по бъдещето, на което някога се надявахме ⁠ - има и усещане, че сме в пашкул, трансформираме се, чакаме, мечтаем. Вярно е: терорите дебнат из глобалния пейзаж, по-специално начинът, по който вирусът - или нашите противодействия, ще застрашат онези сред нас, които ние, като общество, вече сме изоставили или обезценили. Толкова много от нас вече са за еднократна употреба. Толкова много от нас го научават едва сега, твърде късно. Тогава е налице и опасното размиване на границата между хуманитарните и авторитарните мерки. Налице е геополитическото превръщане в оръжие на пандемията.

Но когато настъпи пролетта, както и трябва да се случи, когато излезем от хибернация, може да се окаже, че е време за дълбока глобална борба и срещу стремежа към „връщане към нормалното“ - същото нормално, което постави началото на тази трагедия, и срещу „новото нормално“, което може да е и още по-лошо. Нека се подготвим колкото се може по-добре, защото имаме цял свят, който да спечелим.

Наближаващото отмъщение на новото нормално

Представям си, че борбите, които предстоят, ще се определят или от отчаяния стремеж към „връщане към нормалното“, или от голям отказ от това нормално. Но това не е манихейска мелодрама.

От едната страна, ще бъдат онези, които се стремят да ни върнат в реда на глобалния капитализъм на отмъщението, на който бяхме свикнали: нихилистична система на глобално натрупване, която изглежда да предприема ненужно, необосновано отмъщение срещу толкова много от нас, макар и без никой индивид да възнамерява да проявява конкретна злоба, и този капиталзъм, който породи най-лошия вид политика на отмъщение.

Разбира се, трябва да очакваме искания да се върнем към отмъстителното нормално от страна на бенефициентите на тази система - богатия, политическия елит, - които имат всичко, което могат да спечелят от обичайното положение на нещата. Но също трябва да го очакваме и от милиони онеправдани, експлоатирани и алиенирани от тази система, чийто живот е сведен до бавна смърт под този режим.

След месеци на хаос, изолация и страх, желанието да се върнем към нормалното, дори ако нормалното е една злоупотребяваща система, може да бъде изключително силно. Сцената е аранжирана за това, това желание да бъде придружено от неистов реваншизъм. Ще искаме ли да обвиним някой, особено тези от нас, които губят близки? Трябва ли да има кръв, образно или буквално?: кръщение с огън, така че старият ред - който, разбира се, създаде условията на остеритета и неравенства, които направиха тази чума толкова опустошителна - могат да се преродят в пречистена форма.

Разбира се, никога вече нещата няма да бъдат „нормални“ отново: някои от нас, привилегированите и заможните, може да си позволят илюзията, но тази илюзия вероятно ще се носи на гърба на огромното мнозинство, което ще работи по-усилено, по-дълго и за по-малко, и което ще понася по-големи рискове и по-малко възнаграждения.

Дълговете от пандемията, буквални и образни, ще трябва да бъдат изплатени.

От друга страна - или може би в същото време, - можем също да очакваме, че сред тези с власт и сред нас ще има призиви за отказ от „връщането към нормалното“, но за да се прегърне нещо дори по-лошо. Вероятно е хаосът и смъртта от пандемията да бъдат приписани на твърде много демокрация, либерализъм и съпричастност. Сега, когато държавите стягат мускулите си и поемат изцяло командването на обществото, ще има мнозина, които няма да искат ръкава да бъде развит наобратно. В тази криза все още предстои да видим използването на репресивна сила срещу цивилни граждани  - тъй като тя вече се използва за мигранти и хора, лишени от свобода - и се опасявам, че това ще бъде видяно от мнозина като оправдано, човешко пожертване, което да храни Боговете на страха.

В зората на пандемията можем да бъдем сигурни, че фашисти и реакционери ще се стремят да мобилизират отряди за (расова, национална, икономическа) чистота, пречистване, паразитизъм и замърсяване, за да наложат своите дългоподхранвани мечти върху реалността. Отмъстителната романтика на границата, сега по-политизирана от всякога, ще преследва всички нас през идните години. „Новите“ авторитаристи, независимо дали те наблягат на тоталитарната държава или на тоталитарния пазар - или и двете - ще настояват всички ние да признаваме, че сега живеем - винаги сме живели - в безмилостен, конкурентен свят и трябва да предприемем мерки да изградим стени и да изхвърлим нежеланите. В други времена авторитаризмът може да дойде прикрито, заровено в реториката на науката, либерализма и общото благо.

Междувременно, почти сигурно ще бъдат положени усилия от онези, които бяха изключително обогатени и овластени през последните десетилетия, по-специално в преплетените технологични и финансови сектори, за да използват своето влияние и ресурси, както и слабостта и безпорядъка на традиционните институции, за да поведат реорганизацията на обществото по нео-технократична линия. Те ще продължат щедро да предлагат услугите на своята мощна и интегрирана империя за наблюдение, логистика, финанси и данни, за да „оптимизират“ социалния и политическия живот.

Тази корпоративна дистопия може да носи човешко лице: базов доход, хипервнимание за нови епидемии, персонализирана медицина. Те вече пристигат, носейки дарове, които да ни помогнат в тази спешна ситуация: проследяване на вектори на болести, забрана на дезинформацията, предлагат на държавите помощ при управление на данните и населението.

Под тази маска ще стои реорганизацията на обществото, за да се съобрази по-добре с хиперкапиталистическия мета-алгоритъм, който, макар и воден от капиталистическите противоречия, по същество ще бъде неофеодален за повечето от нас: свят на управление на данните и на риска, в който една шепа хора ще се радват на ползите.

Ще ни кажат, че е за наше добро.

Нашият отмъстителен отказ

Срещу всички тези съдбовни резултати ще има такива сред нас, които отказват да се върнат към нормалното, или да прегърнат „новото нормално“, онези от нас, които знаят, че „проблемът с нормалното само се задълбочава“.

Дори и сега, в извънредното положение, което кризата отприщи, виждаме появата на извънредни мерки, които разкриват, че голяма част от претенциите на неолибералния режим за необходимост и строги икономии са били прозрачни лъжи. Богоподобният пазар се приземи, отново. На различни места се въвеждат различни мерки, които биха били немислими само преди седмици. Те включват отлагането на наеми и ипотеки, безплатно предоставяне на обществен транзит, възприемането на базов доход, прекъсване на плащанията по дългове, реквизиране на приватизирани болници и други, преди публични, инфраструктура за обществено благо, освобождаване на лишените от свобода и правителства, принуждаващи частната индустрия да преориентира производството си към общи нужди.

Чуваме новини за значителен брой хора, които отказват да работят, предприемат стачни действия и изискват правото си да живеят по радикални начини. На места, хората с недобри жилища превземат свободни домове.

Ние откриваме, срещу обърнатата надолу капиталистическа парадигма на ценностите, която обогати малцината за сметка на мнозинството, чийто труд е наистина ценен: грижи, услуги и работници на първа линия от публичния сектор. Наблюдава се разпространение на грасруутс радикални искания за политики на грижа и солидарност, не само като спешни мерки, но и за постоянно.

Десните и капиталистическите мозъчни тръстове изпадат в паника, страхувайки се, че половин век старателна идеологическа работа, за да ни убедят в необходимостта от неолиберализъм ⁠ - трансформацията на самите ни души - ще бъде развенчана през следващите седмици и месеци. Сладкият вкус на свободата - истинска, взаимозависима свобода, а не самотната свобода на пазара - гъделичка небцето като отдавна забравен спомен, но бързо се вгорчава, когато нектарът му изчезне. Ако не защитим тези материални и духовни придобивки, капитализмът ще дойде, за да си отмъсти.

Междувременно тези под карантина и полуизолираните откриват, използвайки дигитални инструменти, нови начини за мобилизиране при предоставянето на грижи и взаимопомощ на нуждаещите се от нашите общности в нужда. Бавно възстановяваме изгубените си сили за живот заедно, скрити пред очите ни, нашето тайно наследство. Отново се учим да се превръщаме в кооперативен вид, като изхвърляме клаустрофобичната си кожа на homo oeconomicus. В спирането на капиталистическия ред на конкуренция, недоверие и безкраен, безсмислен шум, нашата изобретателност и състрадание се появяват отново така, както птиците в небето без смог.

Когато настъпи пролетта, борбата ще бъде за запазването, подобряването, работата в мрежа и организирането на тази изобретателност и състрадание, за да не се изисква връщане към нормалното и да няма ново нормално. По целия свят през последните няколко години имаше безпрецедентно ниво на мобилизиране и организиране на движения срещу отмъстителния капитализъм, понякога около изборните кандидати ⁠ - напр. Корбин във Великобритания, Сандърс в САЩ ⁠ - но също така и на основни кампании: стачки срещу некро-неолиберализма във Франция, антиавторитаризъм в Хонконг, за антикорупция в Ливан и Ирак, против остеритета в Чили, за феминизъм в Мексико, борби срещу гентрификацията и градското прочистване в градовете по света, мигрантската солидарност в Европа, борбите на коренното население в Канада, борбата срещи климатичните промени навсякъде.

Тези борби преди 2020 г. са важни сами по себе си и мисля, че ще бъдат запомнени като тренировъчни за поколението, пред което сега се изправя тежестта на една повратна точка в историята. Научихме се как да поставим капиталистическата икономика на колене чрез ненасилствен протест в условията на непреодолимо технологично засилено потисничество. Учим се как да станем неуправляеми нито от държави, нито от пазари.

Също толкова важно е, че се научихме на нови начини да се грижим един за друг, без да очакваме помощ от държавата или властите. И продължаваме да преоткриваме силата на взаимопомощта и  солидарността, както и да се учим наново как да общуваме по между си и да си сътрудничим. Научихме се как да се организираме и да реагираме бързо, как да вземаме колективни решения и да поемаме отговорност за съдбата си.

Също като героите от всички големи легенди, ние не сме готови, обучението ни не беше завършено, но съдбата няма да чака. Както всички истински герои, ние трябва да се справим с това, което имаме: един друг и нищо друго.

Докато светът си затваря очите за тази странна, мечтана карантина - освен разбира се за онези, работещи в сферата на здравеопазването, обслужването и грижите, които в служба на човечеството не могат да си починат, или онези, които нямат сигурно място да мечтаят - ние трябва да се подготвим за събуждането. На върха сме на големия отказ от връщане към нормалното, отказ и от новата нормална, отмъстителна нормалност, която ни донесе тази катастрофа и това ще доведе само до повече катастрофа. През идните седмици ще дойде време да скърбим и да мечтаем, да се подготвим, да научим и да се свържем възможно най-добре.

Когато изолацията приключи, ние ще се събудим в свят, в който конкуриращи се режими за отмъстителна нормализация ще бъдат във война помежду си, време на дълбока опасност и възможност. Ще дойде време да се издигнем и да се погледнем един друг в очите.

Превод от английски: колектив