кооперативи

Oкупирай бъдещето: решения за капиталистическата криза / Occupying Our Future: Solutions to Capitalist Crisis (2012)

Ричард Улф предлага завладяващ нов манифест за една демократична алтернатива на капитализма, основаваща се на работническо самоуправление в производството. Решението изисква създаването и прилагането на истинска икономическа демокрация, която да послужи като основа за истинската политическа демокрация.
Ричард Улф е автор на публикуваните наскоро книги „Демокрация на работното място: Кооперативни решения на капиталистическите кризи“ и „Залезът на капитализма: Световната икономическа криза. Какво можем да направим“.
Запис от 27 март 2012 в Колумбийския колеж, Чикаго.

Капитализмът, дори преди да ни покаже своята безизходица, вече беше успял да унищожи психиката на хората, да създаде самотен антропологичен тип, невротичен, несигурен, страхлив, конкурентен, агресивен, аморален и кариерист, припознаващ себе си с "Аз", но не и с "Ние", което дори до днес запазва илюзията за личното бягство. Образованието и оформянето на хората от консумеристки общества е най-голямата пречка, според мен, пред перспективата за смаляване(de-growth) и пряка демокрация, тъй като постоянният растеж е почти религиозно убеждение на съвременното общество. Но капитализмът не може да продължи да съществува, ако самите хора не са съгласни и не вярват в ценностите, на които той се основава. Също така трябва да имаме предвид, че капитализмът вече е започнал да изгражда икономика от нов тип, при която надделяват паразитния морал на обществото от консуматори, хазарта, лесната печалба, тежкото заемане, корупцията и т.н. От тази гледна точка капиталистическата система унищожава всяка антропологическа основа, на която би могло да се изгради нов тип общество.

"Един друг свят е вече тук!"

Изправени пред диктатурата на частните банки и неолибералните пазари, местните общности поемат нещата в свои ръце, организират креативна съпротива от долу нагоре и една друга икономика, която не се основава на пари и печалба. Те преосмислят своите нужди, намаляват консумацията, справят се заедно с изхранването и своята енергия, локализират производството, взаимодействат без посредници и създават един друг свят, тук и сега.

Как можем да излезем от кризата? И има ли начин да предотвратим бъдещите кризи на капитализма? Филм с различни идеи за промяна на днешния начин на производство. С участието на Ричард Улф, Ноам Чомски, Майкъл Мур, Гер Алперович и др.

Всички въпроси на всяко работно място трябва да се решават от всички работещи там. Всеки работник трябва да има правото да предлага, дебатира и решава по всеки въпрос на работното му място. Това ще направи работата далеч по-удовлетворителна и ефективна. Ако се наложи работниците да избират експерти, които да решават технически въпроси,това трябва да става чрез жребий и работниците винаги да имат право да ги отзовават по всяко време.

ПРЕПОРЪЧВАМЕ ТОЗИ ФИЛМ НА ВСИЧКИ, ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ ОТ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ. ТУК МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО В ДЕЙСТВИЕ.

На 22.06.12 в Социален Център Аделанте професорът Спирос Маркетос изнесе лекция за самоорганизираните инициативи в Гърция като алтернатива на настоящата криза. Той представи социални центрове, безплатни пазари, солидарни земеделски кооперативи, които прескачат посредниците както и други примери.

Запис от събитието в mp3-формат

Спирос Маркетос е завършил право и история и от 2001 г. преподава история на идеите във факултета по политически науки на университета Аристотел в Солун. Автор на много книги, някои от които са: “Александър Папанастасиу и неговата епоха: противоречията на реформиския социализъм” (1998), “‘Как целунах Мусолини’: Първите стъпки на гръцкия фашизъм” (2006). Със своя статия от 2008 Спирос Маркетос започва обществена дискусия относно отхвърлянето на гръцкия дълг.

В Испания на около 100 км. източно от Севиля се намира малък град с 2700 жители, наречен Мариналеда. Това е един от многото земеделски градове в провинция Севиля, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Това, което различава Мариналеда от всички други места в Испания, а може би и в Европа, е, че през последните трийсет години тя е център на постоянна работническа борба, място; където се е появил жив, развиващ се и реален социализъм. Имах късмета да посетя града миналата седмица, във време на дълбока икономическа криза и политически цинизъм, и бях крайно удивен от уникалните му социалистически постижения.

През 1996 година индийският щат Керала предприема забележителен експеримент в регионалното планиране. Тогава той е известен под името "Народна кампания за девети план". "Деветият план" се отнася за деветият индийски план за срок от пет години, според който всеки щат в Индия изготвя свой годишен план. "Народна"-та част се отнася за решението 35% от бюджета за развитие на щата  да бъде прехвърлен от централизираната бюрокрация към местните общини, където местните жители сами могат да определят собствените си приоритети (1). Експериментът на Керала, по-късно познат като "Кампания на народния план" (КНП), драстично подобрява доставката на публични услуги, води и до етническо равенство, улеснява и ускорява навлизането на жените в публичния сектор като засилена демократична практика. До третата година кампанията започва да открива повече работни места и да подобрява микро кредитната идея на известната Грамийн Банк за издигане на домакинствата над прага на бедността (2). След победата на Левия демократичен фонд (ЛДФ) на изборите през 2001, които стартират КНП, Конгресът отстранява много от идеите на проекта, но регионалното планиране оцелява и в момента отново се подема от министерския съвет на ЛДФ, избран през 2006. В този кратък обзор ще обобщим историческите корени на КНП, основните елементи и резултати, както и някои от най-важните провали и недостатъци.

Осмелявайки се в това футурологично есе да скицирам облика на обществото, избавено от капитализма (икономиката на печалбата) и държавата (апарата за принуда, който съществува от данъчни приходи), си давам сметка, че подробното описание рискува да заприлича на директива, задължителен план за изпълнение. Не, нямам такава цел. Творческата инициатива на хората със сигурност ще породи други схеми, кои по-добри, кои просто по-различни от моето предложение. Ако те се придържат към духа на свободата, значи ще са съвместими помежду си и практическото им прилагане ще доведе до синтеза на форми, отпадане на части и цели умозрителни модели, но така или иначе всяко теоретично предложение ще изиграе ролята на ориентир, към който да се върви. И в процеса на движение задължително се правят корекции, уточнява се и крайната цел. А тя е постигането на лична свобода, за която Рудолф Рокер е писал:

“Само в обединението на чувството за солидарност с вътрешния импулс в името на справедливостта – свободата се превръща във връзка за единство; и само при това условие личната свобода на ближния престава да бъде преграда и става гаранция за собствената ни свобода.”

Затова не схеми и структури трябва да бъдат целта на будните хора, защото те са само средство за постигането и опазването на свободата.

Дължим го на загиналите за нея наши предшественици, дължим го на себе си, дължим го на потомците си.

Една цивилизация се развива, когато генерира предизвикателства, на които реагира адекватно. Съвременният свят поражда огромен брой малки и големи предизвикателства, поставя въпроси, на които обществото, ако не даде перспективен отговор, изпада в застой или тръгва по пътеката на упадъка. Днешните предизвикателства, социални, културни, технически, свързани с околната среда, не са принципно нови, защото пречки и проблеми винаги е имало. Новото днес е тяхната концентрация и взаимна свързаност поради скъсяване на каналите за пренасяне на информация. Всяка нова обществена практика, всяка нова технология, всеки нов ефект от взаимодействието с околната среда стават достояние на цялата планета. Търсенето на адекватен отговор, който не потиска проблема, а го решава от корена му, придобива характер на спешно реагиране. Но съвременните йерархични структури на взаимодействие и управление са твърде тромави, имат множество звена, затова решенията, които се вземат, закъсняват или не са адекватни от гледна точка на "обикновения" човек. Освен това, решенията са повлияни, да не кажем определени, не от същинските потребности на хората, а от интересите на определени малцинствени групи с определени привилегии (които ги правят доминиращи малцинства).

Работниците от аржентинският завод за теракота ФАСИНПАТ спечелиха през август 2009 г. важна победа – фабриката им принадлежи вече съвсем законно. Районният съд реши да конфискува предприятието и предаде собствеността му в ръцете на работническия колектив. От 2001 година работниците от завода Занон се борят за законовото признаване на работническия контрол върху най-голямата фабрика за теракота в Латинска Америка. За да разберем какво доведе до това, долу е представен откъс от книгата „Реална Утопия – Общество на участието за 21 век“ (Real Utopia: Participatory Society for the 21st Century).

Изложение, представено на III Световен Социален Форум (ССФ) в Порто Алегре, януари 2003

ФЕНОМЕНЪТ НА СЪВЕТИТЕ в Аржентина е много сложен. Всеки съвет е отделен свят, затова ще започна с обща информация относно движението, за да говоря после за опита ми като участник в народния съвет Сид Кампеадор в град Буенос Айрес.

Накратко може да се каже, че съветите са обединения на кварталните жители, които разискват и решават политически въпроси по хоризонтален начин, без разграничаване между управляващи и управлявани или между представляващи и представлявани. Съветите възникват като движение малко след бунта от 19-и и 20-и декември 2001. Повече от 150 съвета се образуваха спонтанно в Буенос Айрес и още други в Кордоба, Розарио, Мендоса, Санта Фе и т.н. Моят съвет, примерно, се създаде по призива на Ромина, млада жена на 26 години, нямаща никакъв предварителен политически опит, която прекара почти седмица да раздава листовки, канещи на първото събрание.

За разлика от някои аспекти от пареконската визия, които може би изглеждат далечни и футуристични, моделът за работното място може до голяма степен да бъде осъществен веднага. Казвам го с увереност, защото съм го правила.

Пареконското работно място е възможно. Вече имам опит с такова и сега вярвам, че можем да победим капитализма.

Йерархично изграденото работно място е коварна институция. То е един мощен механизъм, посредством който капитализмът налага и нормализира някои от най-погрешните си ценности: той се осланя на конкуренцията. Поощрява диктаторството и сервилността. Възнаграждава работниците спрямо раса, джендър, образование, производственост, възраст, подчинимост и способността им да "възпроизвеждат системата". То е опасно за индивидуалното овластяване и демокрацията и все пак е приветствано от повечето организации за социална промяна. Трябва да бъде разрушено.

Mondragón е съвместна политическа книжарница и изцяло вегетариански /вегански/ ресторант. Освен това е и общностен център, не само защото е "място за шляене" за активистите, но и защото е място за публични събития, лекции, социални вечери и т.н. От отварянето си през 1996 г. Mondragón (и по-голямата "автономна" сграда, от която е част), се превръща в център на активизма в Уинипег и е допринесъл за една по-широка общност и култура на съпротивата в града. Неговото съществуване е вдъхновявало активистите в други градове, в Канада и в САЩ, които са се свързали с тях за съвет и информация относно започването на собствени проекти.

Годината е 1975, а ти си прекарал години в демонстрации и шествия срещу войната на САЩ във Виентнам и нямаш никакво намерение да участваш в "системата", която води тази война, но имаш нужда да изкарваш пари от нещо. Какво правиш тогава? Ами това, което и всички бели активисти от средната класа през 60-те и 70-те. Насочваш се към университета, в моя случай получаваш сертификат за преподаване на спорт ("физкултура" за вас, "човешко движение" според вдъхновения от 60те учебен план). Последното нещо на ума ти е създаването на радикална, само-издържаща се медия, в този случай издаването на книги.  Следователно, когато партньорът ми ми предложи да направим издателство и да публикуваме книги, които да отразяват, да анализират и да критикуват Новата левица от 60-те, помислих, че а) е невъзможно; б) ще бъде сексистко, а аз ще свърша чистейки офиса и пишейки на машина, феминисткото съзнание ще изчезне бързо; в) не е за мен, уменията ми са други, в театъра; и г) не знаех нищо за издаването на книги, нито пък той.

Е, това не е напълно вярно...

"Radical Routes" (Великобритания) е мрежа от радикални кооперативи, чиито членове са отдадени на работата за позитивна социална промяна. Мрежата е изградена главно от жилищни кооперативи от различен размер (нито един не е с повече от 16 членове), няколко работнически кооператива и няколко социални центъра. Четири пъти годишно членовете на кооперативите се събират на определени срещи. Тези събития през уийкендите имат социална функция, но също така са и местата, на които се вземат важните решения. Това са отворени срещи и всеки е добре дошъл.

В разгара на драматичния икономически колапс на Аржентина през 2001, най-проспериращата средна класа в Латинсска Америка се озовава в град на духовете сред изоствамени фабрики и масова безработица. Заводът за авточасти "Forja" стои спящ докато доскорощните работници не започват да действат. Те са част от смелото ново движение на работници, които окупират банкрутирали бизнеси и създават нови работни места в руините на провалилата се нео-либерална система.

Филмът на Наоми Клайн и Ейви Люис разказва как самоуправлението, солидарността и желанието за по-добър живот могат да помогнат на едни съсипани от МВФ, Световната Банка, корпорациите и нео-либерализма хора да си върнат обратно работните места и достойнството.

Свали филма (в AVI) + бг събтитри

Каква е сферата на родството? Какво се случва в нея?

В сферата на родството:

• Хората създават семейство и всички обвързвания и анагажименти, продължаващи цял живот, които са част от семейството. Хората създават интимност, която е, до известна степен, отделена от публичната сфера на работа, политика, култура и т.н., въпреки, че в тези сфери също се създават връзки.
• Хората отглеждат деца и им предоставят първите преживявания на половата идентичност, езика, расовата/етническата идентичност, географската идентичност, религиозната идентичност.
• Хората правят секс и се учат как да изразяват сексуалността си (дори и тези активности не винаги да са ограничени в семейството; те също така се случват и в общността/културата/обществото; както и в икономическата сфера - както в производстовото на еротична литература, филми, секс играчки, секс труд и т.н. Но не искам да кажа, че сексът и сексуалността са 100% “заучени" поведения. Те също така имат корени и в биологията.
• Хората се грижат за децата, възрастните, един за друг, адресират специфични нужди.

От  самите думи “икономика на участието", "политика на участието", участието е крайъгълен камък в тези сфери. Може би същото важи и за сферата на родството. Препрочитайки тази чернова за визията за родството, участието на цялото общество все още е нужно за създаването на сигурни, здрави и процъфтяващи семейства. Въпреки че не всеки ще е част от семейство по същия начин както и останалите, а и не всеки ще избере да стане родител, цялото общество има интерес да работи заедно, за да се подсигури, че сферата на родството е вкоренена в, и възпоризвежда, ценности, които се надяваме да насочват нашето общество – свобода, справедливост, солидарност, участие, разнообразие/толерантност.