Mechanic955

  • Отвъд реалността на безработицата, репресиите и страха съществува една друга реалност, основана на солидарност, сътрудничество, пряка демокрация и споделяне. Хиляди хора в цяла Гърция са взели живота си в собствените си ръце и са изградили един друг свят, отвъд кризата и капитализма, с креативност и въображение. Един друг свят вече съществува.

    В Гърция през последните години в отговор на продължаващата многопластова криза се създадоха множество движения и граждански инициативи, които целят да си възвърнат живота, общите блага, свободното креативно време и процеса на производство. Местни мрежи за обмен, които не използват пари, работнически и потребителски кооперативи, квартални асамблеи, пермакултура, колективи и еко-общности, банки за семена, социални центрове, квартални самоорганизирани паркове и овощни градини, алтернативни валути и банки за време. Всички те съставляват един многоцветен и разнообразен пъзел от алтернативи на настоящата система.

  • Истинското лице на представителната демокрация все по-ясно ни се разкрива. Въпреки че защитниците на тази система постоянно се опитват да ни убедят, че общото мнение на обществото се изразява от водените политики на техните правителства на практика не виждаме това.

    Примери за това може да намерим в настоящата сирийска криза. Въпреки че в България протести против евентуална интервенция в Сирия имаше в 11 града и преобладаващото обществено мнение е против, правителството предостави военни бази на САЩ при евентуални военни действия. Според социолози около 60% от населението на САЩ е против такава намеса. Във Франция две трети от населението са против военна операция в Сирия. Въпреки това техните правителства усилено подготвят и обсъждат евентуални военни действия. Дори и световните сили да откажат да атакуват Сирия, това няма да се случи заради исканията на техните народи, а заради властови, икономически или други задкулисни интереси. Все по-очевидно е, че правителствата действат независимо от настроенията и исканията на обществото.

  • Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

    Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

  • Пряката демокрация на 21 векПроект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й представяне се състоя на 13ти септември (петък) от 18:00 на "Раковината" в Морската градина във Варна в рамките на първия национален фестивал за икономически, социални, политически и екологични алтернативи на системата "Бъди промяната", а второто предстои - 23.09.2013 (понеделник) от 19:00 в Социален център "Аделанте" в София (ул. Гурко 27, сградата във вътрешния двор; карта с точна локация на мястото тук).

  • Асамблея на Гези парк, Турция

    На снимката: Асамблея на Гези парк, Турция.

    Вместо да се стремим да сменяме политиците и партиите на власт, защо не опитаме да сменим самата система? Докато представителната демокрация потъва в кризи, имаме нужда да се върнем към автентичното значение на демокрацията като власт на хората. Време е да си представим как истинската демокрация изглежда и да създадем институции и механизми, които да бъдат градивни елементи за наистина демократично общество.

  • Хоризонталността е дума, която се появи по време на масовите бунтове в Аржентина. Бунтове, които започнаха на 19 и 20 декември 2001 г. и в някои отношения продължават и до днес. Това е жива дума, отразяваща постоянно изменящо се преживяване. Хоризонталността е по-скоро анти-изъм. Тя не е идеология, а по-скоро социална връзка, начин на живот и взаимодействие. Хоризонталността идва от една нова практика в Аржентина, практика, която нямаме на английски език... поне засега.

  • Солидарната икономика е алтернативна икономическа и социална форма, извън държавните и корпоративните структури, която се основава на човечни принципи, като взаимопомощ и солидарност, вместо на конкуренция и алчност. Този вид икономика цели задоволяването на нуждите на всички без експлоатация и разширява възможностите за участие на тези, които нямат средства да участват в стандартния пазар. Солидарната икономика не зависи от оцеляването на най-силния, а насърчава устойчивостта на хората и природата. Тя се състои от колективни процеси, в които участват всички, ангажирани и засегнати в такъв тип икономически взаимоотношения.

    Основна характеристика на солидарната икономика е нейната хоризонталност и съзнателна липса на йерархия. Това е в основата на хармоничния и човечен облик на този икономически тип. Основните ценности на Солидарната икономика, като уважение, сътрудничество, автономия и пряка демокрация са залегнали във всяка стъпка от икономическата верига: производство, обмяна и потребление.

  • В този кратък документален филм работници от фабриката ВИО.МЕ. (Солун, Гърция) разказват за това как са я окупирали и я управляват като работнически кооператив в отговор на кризата.

    Сайт на ВИО.МЕ. | Окупирай работното си място (документален филм) | Пряка демокрация на работното място (Акива Орр)

  • Настоящото интервю е направено през ноември 1996 г. и е публикувано в книгата Послепис на незначителността: Диалози с Корнелиус Касториадис (LaTourd’Aigues: Editionsdel’Aube), 2004. В това интервю Корнелиус Касториадис обяснява и развива много от централните теми от по-късните си трудове върху политиката и социалната критика. Той остро насочва критиката си към настоящата псевдодемокрация, докато застъпва форма на демокрация, базирана на колективно образование и самоуправление. Касториадис изследва как „незначителността” в настоящата политическа арена е свързана с незначителността в други области, като изкуството и философията, за да оформи основната характеристика на нашия дух. И накрая, той се стреми да разчупи идеологическата мъгла на либерализма и приватизацията, за да даде гласност на радикалния зов за автономно общество, способно на самоограничаване.

  • Една често срещана фраза в икономическите среди в САЩ (и в по-малка степен в Европа) е „Еврото ще рухне”.  Тези, които повтарят тази фраза отново и отново, изглежда не знаят как е било създадено еврото, от кого и в чии интереси. Ако познават историята на еврото щe забележат, че големите сили зад него се справят много добре и продължават все така. Докато те продължават да се облагодетелстват от съществуването на еврото, то ще продължава да съществува.

    Нека започнем с историята на еврото и основните причини за създаването му. След падането на Берлинската стена изглежда, че предстои обединение на Източна и Западна Германия и (както властта в Западна Германия иска) отново ще се появи една обединена Германия. Тази възможност не се харесва особено на демократична Европа. На два пъти през 20 век, на мнозинството европейски страни се налага да воюват, за да спрат експанзионистичните цели на обединена Германия. Европейските правителства не искат да виждат обединена пост-нацистка Германия. Френският президент Франсоа Митеран дори иронично заявява „Толкова обичам Германия, че предпочитам да виждам две такива, вместо една”.

  • В средновековна Европа непокорни крепостници понякога бягали от начина си на живот, наложен от феодални господари и намирали убежище в градовете. Построени около древноримски руини, тези средновековни градове позволявали на бежанците да започнат нов живот. Престоят само за година в град защитавал човек от това да бъде отново заловен от бившите си господари. Лозунгът „Градският въздух освобождава” (Stadtluft macht frei) придобил широка популярност.

    Днес също градовете могат да бъдат арени на освобождение от ограничаващи култури и начини на живот. Но ако вдишването на градски въздух ни прави свободни, то днес също ни разболява.

    Индустриалният капитализъм унищожава околната среда със скоростта на едно поемане на дъх. Замърсяването не афектира само въздуха, но и водата, храната и дори нашите тела. Хора и животни умират от необясними заболявания. Може да не разбираме напълно защо климатичната промяна протича толкова бързо или как точно техници могат да променят гени, които са същността на живота, но едно е ясно: причикоято е насочена към реализиране на печалби, и която не изпитва угризения от отравяне на хора и природа в преследването на печалба. С принизяването на сложността на естествените процеси, с превръщането на почвата в пясък, твърди Мъри Букчин в книгата си „Екология на свободата” (1982 г.), щетите на околната среда, причинени от индустриалния капитализъм дори преобръщат посоката на естествената еволюция.

  • Заявявайки нашата твърда и дълбока вяра в креативните възможности на хората, както и убедеността ни в човешките същества, които, ако решат, са способни на велики дела, ние съзнателно избягваме да описваме как би изглеждало едно автономно общество. Ние също така смятаме за унизително да казваме на другите човешки същества точно какво да правят, тъй като това не е целта на автономията, а фундаментална черта на евтин морализъм. Тези наблюдения са необходими, защото ни позволяват да адресираме проблемът от правилна перспектива: докато от една страна ние имаме нужда да подкрепяме проекта ни и неговите присъщи стремежи за обществото, към което се стреми, в същото време трябва да признаем креативната, а не определима същност на социо-политическото поле и да избягваме да даваме предварително специфични насоки и рецепти за това какво трябва да се прави.

  • Капитализмът, дори преди да ни покаже своята безизходица, вече беше успял да унищожи психиката на хората, да създаде самотен антропологичен тип, невротичен, несигурен, страхлив, конкурентен, агресивен, аморален и кариерист, припознаващ себе си с "Аз", но не и с "Ние", което дори до днес запазва илюзията за личното бягство. Образованието и оформянето на хората от консумеристки общества е най-голямата пречка, според мен, пред перспективата за смаляване(de-growth) и пряка демокрация, тъй като постоянният растеж е почти религиозно убеждение на съвременното общество. Но капитализмът не може да продължи да съществува, ако самите хора не са съгласни и не вярват в ценностите, на които той се основава. Също така трябва да имаме предвид, че капитализмът вече е започнал да изгражда икономика от нов тип, при която надделяват паразитния морал на обществото от консуматори, хазарта, лесната печалба, тежкото заемане, корупцията и т.н. От тази гледна точка капиталистическата система унищожава всяка антропологическа основа, на която би могло да се изгради нов тип общество.

  • Думата „социализъм” има много значения. Всеки, който използва този термин трябва да предостави ясна дефиниция. Не е достатъчно да се каже „социална справедливост”, тъй като „справедливостта” също има много значения. Недостатъчно е да говорим за „режим, който премахва експлоатацията”, тъй като не е ясно каква експлоатация се има в предвид, когато държавната собственост над икономиката замени частната собственост.

    Недостатъчно е човек да определя своята политическа ориентация на базата на борбата му срещу злините на една съществуваща система, той трябва да предложи алтернативна политическа система, която да замени тази, която генерира несправедливости. Противопоставянето на потисничеството и експлоатацията, без да се предложи алтернативна система, оставя властващата система непокътната. Тези, които се борят срещу злините на една политическа система, но не предлагат алтернативи на нея са политически импотентни. Всеки, който се бори да замени една политическа система трябва да предложи ясна, позитивна, алтернативна система, която да замени отхвърлената.

  • Докато идеята за премахване на парите и повторното изграждане на обществото на нейерархични основи, следвайки принципа „от всеки според  възможностите, на всеки според нуждите” е изразено от редица философи, Проекта Венера посочва важността на технологията и ползите от позитивната и употреба в живота ни.

    На пръв поглед движението Цайтгайст изглежда прогресивно и антиавторитарно. Решенията, които Питър Джоузеф и Жак Фреско предлагат са наистина много атрактивни и (до известна степен) разумни. Но въпреки това има някои значителни недостатъци в цялостната концепция относно мирогледа, анализа и общата информация, въпроси, които ще опитаме да разгледаме по-долу.

  • "Един друг свят е вече тук!"

    Изправени пред диктатурата на частните банки и неолибералните пазари, местните общности поемат нещата в свои ръце, организират креативна съпротива от долу нагоре и една друга икономика, която не се основава на пари и печалба. Те преосмислят своите нужди, намаляват консумацията, справят се заедно с изхранването и своята енергия, локализират производството, взаимодействат без посредници и създават един друг свят, тук и сега.

  • Можем ли всички да управляваме? "Ние Сега" разглежда "потребителското" участие и възможността то да промени начина, по който се управляват страните. Филмът разказва историите на интернет мрежите, чиито радикални самоорганизирани структури заплашват да променят материята на управлението завинаги.

    "Ние Сега" проследява: Ебсфлийт Юнайтед, футболен отбор, притежаван и управляван от феновете си; Зопа, банка, в която всички са мениджъри; Кауч Сърфинг, голяма онлайн мрежа, чиито членове споделят домовете си с непознати и други хоризонтални интернет инициативи и платформи.

  • Как работи Пряката демокрация

    Когато всички граждани решават всички политики, тогава политиците стават излишни тъй като тяхната работа е да решават за и вместо други. Политиците представляват други хора. Властта да решаваш за други е „власт” и именно властта – не политиката – ражда корупция. Премахвайки властта да представляваш други ще премахнем и корупцията. Когато никой няма право да решава от името на някой друг, политиката ще се прочисти от лицемерие и конспирации. Когато всички граждани решават всички политики сами, тогава виждаме една друга политическа система, наречена Пряка демокрация. В такава система никой не решава вместо и за други, никой не е платен за да решава. Всички граждани участват пряко при вземането на всички политически решения. Няма избори, Парламент и Правителство. Всички граждани участват пряко в управлението и контрола на всеки социален аспект като здравеопазването, образованието, финансите, селското стопанство, транспортът и т.н.

  • Унищожаване на биологичното богатство

    Ще говоря за днешните проблеми на демокрацията. Казвам днешни проблеми на демокрацията, а не проблемите на днешната демокрация, защото днес демокрация реално не съществува никъде. Има (може би) някои либерални олигархии в определени страни, относително привилегировани в много отношения. Сега би трябвало да сме над пет милиарда души на земята и само 500 или 600 най-много 700 милиона души живеят в страни, в които гладът не е ежедневен проблем, в които преследванията, затварянето, подтисничеството не са ежедневие. Но дори и в икономически развитите и политически либералните страни ситуацията, въпреки че изглежда почти приемлива, в действителност е отчайваща. Отчайваща е, защото за съжаление никой не може да види по-далеч от носа си; все още, човечеството днес среща огромни проблеми.

  • Кратко въведение в идеите и визиите за Демокрация на участието или Пряка демокрация.

    Свали филма в .avi формат (с вградени бг субтитри)

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.