Робин Ханел

Любим на толкова много хора по целия свят, научно-фантастичният сериал "Стар Трек" ни изкарва в орбита отвъд всички ограничения и форми на социално и икономическо потисничество на света, който познаваме днес.

"Стар Трек" вселената на Джин Родънбъри ни разкрива една мащабна визия за човечеството, което е водено не от желание за материални придобивки, а от висока ценностна система и желание за самоактуализиране на индивида и обществото, в което основните общочовешки ценности имат водеща роля. Социалният статус в сериала не се измерва в материални придобивки, а от това до колко всеки следва своя вътрешен морален компас и изпълва поставените си цели в живота. Високотехнологичното общество в сериала дава на героите свободата да преследват своите цели без да се притесняват за основните си жизнени нужди. Хората работят, защото искат да го правят, а не защото им се налага. Всеки има свободата да бъде мързелив и да не прави нищо, но вместо това избира да участва по някакъв начин, защото само така може да разкрие пълния си потенциал и да се актуализира като завършен индивид.

Критици и защитници от дълго време спорят относно това дали капитализмът е несправедлив. Дали работодателите плащат несправедливи заплати на своите служители? Дали кредиторите заемат несправедливи кредити на кредитополучателите? Дали наемодателите таксуват наемателите несправедливо? Дали продавачите поставят несправедливи цени? Моят отговор на тези въпроси се крие в самите тях, заради което мисля, че капитализмът е системо несправедлив. Но да обясня защо ще ми отнеме много време и пространство, а днес не това ми е целта. Моят въпрос днес е, над и отвъд всички системни несправедливости, дали има ИЗМАМИ? И отговорът ми е, че има два вида измами в нашата икономика, за които малцина подозират, които протичат във всеки един момент. Едната се нарича ''корпорация'', а другата – ''банка''.

Интервюто е проведено по и-мейл през май 2006 от Марла Рен. Робин Ханел е дългогодишен активист и автор на много книги, включително "Economic Justice and Democracy: From Competition to Cooperation", Routledge, 2005.

Критикуването на МВФ, един дългогодишен популярен спорт в лявото пространство, най-накрая зае мястото си като мейнстрийм култура. За съжаление, някои нови, мейнстрийм играчи сега присъстват на много по-високи нива, отколкото много други леви ветерани. Тъй като общоприетите критики на новоизлюпените критици не споделят прогресивните ни приоритети, можем да очакваме, че техните виждания няма да съвпаднат с нашите интереси. Тази статия обяснява какво прави МВФ и (1) как да се противопоставим на политиките на МВФ, които са не само неравноправни, но и неефективни от която и да е гледна точка и (2) как да отговорим на разнообразните предложения за реформи или подмяна на тази институция, които вече сериозно се обсъждат.

Всичко, което се произвежда, потребява, инвестира в днешната глобална икономика във всяка една страна е силно детерминирано от логиката на натрупване на богатства в много неравностойна, силно дерегулирана глобална кредитна система. Обикновено кредитната система – и производството, потреблението и инвестициите, които зависят от нея – относително необезпокоявано и със сигурност носят много повече ползи за едни, отколкото за други. Но понякога нещата излизат извън тези релси във всяко едно отношение. Бизнесите се забавят до пълзене. Производствата затварят врати и инвестиционните проекти биват изоставяни по средата. Съкращават се много работници. Богатства изчезват. Всичко това, въпреки че производствените мощности остават също толкова големи и силни като когато всичко се движи оживено. За да разберем как модерната капиталистическа икономика може да потъне в криза, трябва да разбираме нещо от кредит, акумулиране на богатство, валутни курсове, лихвени проценти, внос и износ.

Както пише на един чешки плакат: "На поляците им трябваха десет години, на унгарците – десет месеца, на източногерманците – десет седмици, а на чехословаците – десет дни" да свалят режимите, някога смятани за непоклатими. Ще направим опит да разграничим доброто от лошото, да се отбележи кое е изненадващото и кое – не. Империите на злото: едната си отива, остава другата.

Крис Спанос интервюира Робин Ханел относно Теорията на освобождението: концептуална рамка за взаимосвързаността между социалните движения.

Времетраене: 16:10 минути

Робин Ханел: Теория на освобождението [eng, mp3]

В тази последна лекция бих искал да представя част от споровете, възникнали около модела на икономиката на участието. Затова прилагам есе от Робин Ханел и своите отговори на някои критики от страна на икономисти. Тя обобщава редица слабости, приписвани на парекон и им дава отговор, доколкото ни е възможно. Първо, обаче, трябва накратко да се обърнем към въпросите, повдигнати в последната глава.

Робин Ханел дискутира в Остин (САЩ) с ученици, студенти и активисти относно алтернативите на корпоративния капитализъм, различни икономически визии и социалната икономика на Венецуела, която той описва като "първият голям социален експеримент на 21 век".

Ханел е професор по икономика в "American University". Заедно с основателя на "Z Magazine", Майкъл Албърт, е съавтор на завладяващата, радикална икономмическа визия, наречена ПарЕкон (PARticipatory ECONomics, Икономика на участието).

Оригиналното заглавие на дискусията е "TINA Be Damned: Alternatives to Corporate Capitalism" или "Проклета да е НяНА (Няма Никаква Алтернатива): Алтернативи на корпоративния капитализъм".

Времетраене: 02:00:56 (2 часа и 56 секунди)

Робин Ханел: "Проклета да е НяНА (Няма Никаква Алтернатива): Алтернативи на корпоративния капитализъм"

Сред икономическите системи капитализмът е като един маниакално-депресивен пациент: изблици на повишено настроение, необуздан оптимизъм и еуфория, последвани от потиснатост, нежелание за вслушване и депресия. Независимо колко често се повтаря този цикъл, пациентът винаги вярва, че последният бум ще продължава вечно, само за да се почувства крайно глупаво отново, щом балонът се спука. И независимо от това колко често пациентът се връща отново към маниакалното поведение, когато му се спрат лекарствата, икономическата “психиатрична система” в крайна сметка отново се поддава на молбите на пациента да му бъдат спрени лекарствата по време на подемите – освобождаване на изобилстващата икономика от политиката на въздържателни мерки – само и само , за да се получи така, че пациентът отново се връща към лекарствата – прилагане на необходимите политически протекции, когато нелекуваният пациент отново се срива.