Полицията е организираната престъпност

България е на второ място по брой полицаи на глава от населението в Европа и на осмо място в света. От това логично би трябвало да следва, че България е на второ място по сигурност в Европа и на осмо в света. Разбира се, това съвсем не е така.

Всяка страна би могла да има проблем с престъпността; има много и различни обяснения за това какво я причинява и какви са възможните решения. Фашистите, като Патриотичния фронт например, биха искали да вярвате, че това е въпрос на етнос или религия. Либертарианците биха казали, че капитализмът създава неравенство, което от своя страна поражда бедност и престъпност. Десните, като ГЕРБ, проповядват, че престъпността просто се извършва от лоши хора. Човечеството анализира причините за престъпността откакто Адам и Ева са откраднали Божията ябълка. Престъпността не е проблем, който стои само пред България. Както посочихме, всички държави са потърпевши. Проблемът, пред който е изправена България е, че многобройните полицейски сили не правят нищо, за да го разрешат. Въпросът, който стои пред България е: Защо разполагаме с огромна привилегирована полицейска класа, но нямаме резултати?

Първият отговор вероятно би шокирал някои българи, въпреки че за доста от тях, това е ежедневие. Полицията всъщност ръководи повечето от криминалните операции в България. Почти всички организирани криминални групи в страната се контролират от един или друг орган на държавния апарат. Например софийското МВР ръководи кръговете от проститутки като играе ролята на сутеньор. Понякога взаимоотношенията между проститутките и полицаите са доброволни, но друг път приемат формата на рекет и изнудване. Ако клиент на проститутка не плати, голяма е вероятността да се сблъска с органите на реда. В някои случай полицаите сами вършат черната работа, но в други използват посредник, който е очевидния сутеньор, но който предава изкараните пари на полицейските си „началници“.

Подобна схема се прилага и при всички останали криминални синдикати, например при търговията с дрога. Трафикантите на хероин се залавят на българската граница, например с 50 кг от веществото. В митническите документи, предоставени в съда обаче, се оказва, че количеството като по чудо се е смалило до 40 кг. Това не променя нещата за хероиновото „муле“, което е арестувано, защото според закона 50 кг. водят до същата присъда, както и 30 кг. Липсващите 10 кг. биват откраднати от българската гранична полиция. Иронията е в това, че трафикантът е превозвал хероина за Западна Европа, но българските митничари, присвоявайки част от пратката, захранват с нея българския пазар, тъй като това е най-лесния вариант за тях. „Мулето“ няма стимул да съобщи за липсващия хероин, така че тази практика продължава необезпокоявано.

Същото важи и за трафикантите на хора. Съвсем наскоро беше разкрито системното нелегално прекарване на имигранти през българските гранични пунктове от самите гранични полицаи. Много от превозвачите на хора работят пряко за един или друг държавен орган по сигурността. Някои от тях работят за гранична полиция, но други обслужват Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Понякога трафикантите плащат процент на техните „контрольори“ от ДАНС, друг път агенцията се крие зад претекста, че трафикантите оперират като техни информатори. Това е класически подход, при който трафикантите действат напълно безнаказано и се разправят с конкуренцията си. Конкурентите са принудени или да склонят да работят за „информаторите“ или да рискуват да бъдат заловени от полицията, измъчвани и натопени и дори изпратени в затвора.

Всичко е централизирано и паричният поток първо достига до дневните командири, после до груповите такива, след това до директорите и от там до шефовете и зам. шефовете на съответното ведомство по сигурността. Да си припомним, че през 2008 г. Румен Петков подаде оставка като вътрешен министър след обвинения за покровителството на кръгове, търгуващи с наркотици. Главният секретар беше отстранен заради подозрения във връзки с наркодилъри. В последно време началници на гранична полиция също са разследвани за събиране на пари от най-различни техни далавери. Директорите на Дирекция „Миграция“ през годините често попадат в новините с обвинения, че продават българско гражданство и няма причини да смятаме, е тази практика е преустановена.

Има случаи, при които престъпници са се опитвали да прекратят извършването на престъпления, но държавният орган по сигурността, който ги контролира, не им позволява това. Съществуват и случаи с наркодилъри, които спират да работят за държавата, но после те биват арестувани и изпращани в затвора. Това са една от двете групи от криминални „босове“ в затвора. Другата се състои от лица, които са се озовали по средата на схватка между различни полицейски поделения, органи на сигурността или политически партии. Когато различни полицейски началници водят окопни сражения за монопола над наркотърговията в определен район, цивилните лица, работещи за полицията се превръщат в жертви и могат да се окажат в затвора като част от вендета към техния полицейски началник. Същото би могло да се случи, когато юрисдикциите официално се припокриват. Както например ДАНС, която има юрисдикция над цяла България, би могла да влезе в конфликт с местните власти за контрола над наркотрафика.

Всяка смяна на правителството предизвиква сътресения в криминалния свят, защото престъпниците се отчитат директно на съответните министри. Българската социалистическа партия (БСП) доминираше по-голямата част от наркопазара, както и други престъпни мрежи, но през 2009 г., когато ГЕРБ спечели изборите, “плячката“ отиде при победителите и без много напрежение „партньорството“ се прехвърли от едната към другата партия. По-голямата част от бюрократите, които подпомагат престъпите мрежи, се подчиниха на по-могъщата от двете престъпни фамилии БСП и ГЕРБ. Онези чиновници, които отказаха да се подчинят на новите си господари, бяха отстранени.

Разбира се, не бива да забравяме огромните кражби, които същите тези хора извършват систематично. Сабри Сапунджиева, заместник министър на правосъдието в правителството на Орешарски, похарчи над 50 хиляди лева държавни пари за ремонт на апартамента, в който живееше по онова време. Тази сума беше предназначена за ремонти и поддръжка на българските затвори и най-вероятно не е била използвана за ремонт на апартамента, а просто „усвоена“ чрез фалшиви строителни фирми, за да бъде открадната. Много е вероятно Сапунджиева да е имала намерение да продаде апартамента на самата себе си на цена под пазарната, но оставката на правителството на Орешарски осуети плановете ѝ, както и назначението на служебното правителство. Наскоро стана ясно, че прокуратурата е прекратила разследването и така на практика с един замах 50 хиляди лева се изпариха от бюджета на Главна Дирекция Изпълнение на Наказанията (ГДИН). 50 хиляди е само сумата, за която със сигурност се знае, че Сапунджиева е похарчила за ремонт на апартамента, а истинската сума на присвоените средства би могла да достигне стотици хиляди, до няколко милиона лева в течение на една година.

Струва си да се отбележи и броят на убийствата, които органите по сигурността извършват и съответно прикриват. Но какво би могло да се очаква, когато министър-председателят Бойко Борисов ръководеше взривяването на дребен престъпник с 15 снаряда. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отсъди, че изстрелването на 15 снаряда по дребният престъпник Чакъра е нарушение на човешкото му право на... ЖИВОТ! Какво представлява нарушението на нечие право на живот? Нищо по-малко от убийство. И кой даде заповед да се изстрелят 15 снаряда по този човек? Бойко Борисов. Главният прокурор и досега не е започнал разследване вследствие на присъдата на ЕСПЧ, а и никой не притаява дъх в очакване главния прокурор да си свърши работата.

В България не съществува „мафия“ в класическия ѝ вид. Няма влиятелни криминални босове и силни организирани криминални групировки. Това е, защото държавните органи по сигурността ръководят всичко. Най-едрите „босове“, които познаваме от медиите, в много от случаите са или бивши служители на МВР или работят за тях.

По същата логика не би трябвало да има съмнение, че романтичният образ на свободолюбивият криминален бос в България е донякъде преувеличен. Тук не престъпникът е този, който предлага подкуп на полицията, за да му се размине, а обратното - полицията се свързва с престъпниците с предложение те да „работят“ за тях. Предполагаемата „мафия“ в България не е независима; тя е напълно подчинена на държавните органи по сигурността. Това представлява проблем и за затворниците-активисти в България, които се борят да реформират съдебната система, както и за всички активисти в България. Ако даден активист влезе в конфронтация с корумпиран държавен служител, той веднага се превръща в мишена за т.нар. „мафия“, която действа като бухалка на споменатите държавни служители. Подчинените престъпници също трябва да пазят своите господари, тъй като без тях те реално не биха могли да продължат сериозно с криминалната си дейност.

В крайна сметка реалността е такава, че криминалните групировки носят униформи. Те са в правителството и оглавяват държавни органи. Всякаква битка срещу престъпността или организираната престъпност е просто замазване на очите, докато началници на полицейски звена и ръководители на органи по сигурността не влязат в затвора. Българската държава не успява да ограничи организираната престъпност, нещо повече – всяко разследване срещу организирани криминални групи бива прекратявано от прокуратурата. Такъв е случаят с откраднатите средства от Сабри Сапунджиева в качеството й на заместник правосъден министър. Поне петима служители са съучастници в този еднократен акт на присвояване, но срещу нито един не е повдигнато обвинение. Тук в затвора лежат дребни крадци, които престояват зад решетките години наред за това, че са задигнали 20 лева. Никой не вреди на българското общество така, както организираните криминални групи от крадливи и търгуващи с наркотици бюрократи. Кога най-сетне властта и прокуратурата ще осъзнаят, че липсата на осъдителни присъди за злоупотреби от държавни служители, не означава липса на престъпления?

Стига сте преследвали кокошкарите, заловете истинските лидери на организираната престъпност!

Джок Полфрийман
Председател на УС на Българско затворническо сдружение за рехабилитация (БЗСР)
бул. Генерал Н. Столетов 21
1309, София
България

Джок Полфрийман благодари на Деси за превода.