икономически кризи

Лекция на Ноам Чомски пред Харвардския университет през 2003 година (която звучи актуално и днес) относно Американската война срещу тероризма.

"Важно за вас, момчета и момичета, е да знаете, че ние борим злото с добро"
Джордж У. Буш пред Американския Червен Кръст

"Каквото и да се случва сега и през последните няколко месеца, както и да го обобщавате, харесвате, мразите и каквото и да е друго, съвсем ясно е, че не може да има война срещу тероризма."
Ноам Чомски, "Извратен мореал"

За сваляне: филмът + субтитри на български

Работниците от автомобилния бизнес да го духат.

Те може и да плачат днес за банкрутирането на General Motors. Но уволняванто на 40 000 от 60 000 работници, членове на синдикати няма да развали деня на Джейми Даймън.

Даймън е изпълнителен директор на банка JP Morgan Chase. Докато работниците от GM губят своите пенсионни осигуровки, работа, спестявания; докато акционерите не получават нищо и много кредитори са опарени, няколко привилегировани кредитори на GM – водени от JP Morgan Chase и Citibank – очакват да си върнат 100% от заемите, дадени на GM или смайващите 6 милиарда долара.

Начинът по който тези банки си взимат 6-милиардната златна мина е абсолютно нелегален.

Наоми Клейн посещава Университета на Реджина, за да дискутира книгата си "Шоковата доктрина: Възходът на капитализма на катастрофите".

След всяко едно бедствие е съблазнително да си представим, че загубата на живот и производителност най-накрая би изиграло ролята на плесница, която да провокира политическата класа да пусне в ход някакъв нов вид "Нов курс на Рузвелт". Фактически, точно обратното се случва: бедствията са се превърнали в предпочетените моменти за прокарване на виждания за безмилостно разединен свят, такъв в който идеята за обществена сфера няма място. Наречете го капитализъм на катастрофите. Всеки път, когато нова криза удари – даже и когато тази криза сама по себе си е вторичен продукт от идеологията на свободните пазари – страхът и дезориентацията, които настъпват, биват впрегнати за създаването на радикално социално и икономическо преустройство. Всяко ново сътресение играе ролята на акушерка за един нов курс на икономическа шокова терапия. Крайният резултат е същото това необосновано разделение между включените и изключените, защитените и прокълнатите, което е на показ в Багдад.

Не толкова отдавна, кризите бяха времена на социално изравняване, необикновени моменти, когато пулверизирани общества оставяха настрана различията и "гребяха" заедно. Днес, това са моменти, в които още повече се разделяме един от друг и се накланяме към радикално сегрегирано бъдеще, където някои от нас ще изчезнат от картата, а други ще се изкачат в паралелен приватизиран свят, снабден с добре асфалтирани улици и небесни магистрали, безопастни мостове, бутикови училища, бързоскоростни летищни терминали и луксозни метра.

Робин Ханел дискутира в Остин (САЩ) с ученици, студенти и активисти относно алтернативите на корпоративния капитализъм, различни икономически визии и социалната икономика на Венецуела, която той описва като "първият голям социален експеримент на 21 век".

Ханел е професор по икономика в "American University". Заедно с основателя на "Z Magazine", Майкъл Албърт, е съавтор на завладяващата, радикална икономмическа визия, наречена ПарЕкон (PARticipatory ECONomics, Икономика на участието).

Оригиналното заглавие на дискусията е "TINA Be Damned: Alternatives to Corporate Capitalism" или "Проклета да е НяНА (Няма Никаква Алтернатива): Алтернативи на корпоративния капитализъм".

Времетраене: 02:00:56 (2 часа и 56 секунди)

Робин Ханел: "Проклета да е НяНА (Няма Никаква Алтернатива): Алтернативи на корпоративния капитализъм"

Системата за глобален финансов мениджмънт Бретън Удс започва да се използва в края на II Световна война, за да предпази угасянето на социалните интереси заради капиталистическите в пост-военната демокрация. Aмериканските либерали мразили системата - това са хората, които създадоха банковата криза, пише Ноам Чомски.

Едновременното развитие на кампанията за президентски избори и бъркотията на финансовите борси представя един от тези случаи, в които политическата и икономическа системи непоколебимо разкриват своето лице. Страстите около президенстските избори може да не се споделят от всеки, но почти всеки може да се разтревожи, когато става въпрос за затварянето на милиони домове, да се обезпокои за работата си, спестяванията и здравеопазването си.

10 февруари 2009 г.

Ноам Чомски е изявен лингвист, автор и експерт по международна политика. Самир Досани го интервюира по темата за глобалната икономическа криза и нейните корени.

Последните години на 20-тия век ще отидат в историята като период на глобално обедняване, отбелязан от рухването на производствените системи в развиващия се свят, разрушаването на националните институции и разпадането на програмите за здравеопазване и образование. Тази “глобализация на бедността”, до голяма степен в противоречие с успехите на деколонизация след края на Втората световна война, започна в “Третия свят” паралелно с изострянето на кризата с външния дълг на страните в него. От началото на 90-те години тя обхвана всички основни райони на земята, включително и Северна Америка, Западна Европа, страните от бившия “съветски блок и т.н. “нови индустриални държави” в Югоизточна Азия и Далечния изток. Глад в местни мащаби завилня в районите на Африка на юг от Сахара, Южна Азия и Латинска Америка. Затворени бяха здравните учреждения и училищата, стотици милиони деца бяха лишени от правото на начално образование. В “Третия свят”, Източна Европа и на Балканите се забелязва завръщане на забравени инфекциозни болести, включително туберкулоза, малария и холера.

Сред икономическите системи капитализмът е като един маниакално-депресивен пациент: изблици на повишено настроение, необуздан оптимизъм и еуфория, последвани от потиснатост, нежелание за вслушване и депресия. Независимо колко често се повтаря този цикъл, пациентът винаги вярва, че последният бум ще продължава вечно, само за да се почувства крайно глупаво отново, щом балонът се спука. И независимо от това колко често пациентът се връща отново към маниакалното поведение, когато му се спрат лекарствата, икономическата “психиатрична система” в крайна сметка отново се поддава на молбите на пациента да му бъдат спрени лекарствата по време на подемите – освобождаване на изобилстващата икономика от политиката на въздържателни мерки – само и само , за да се получи така, че пациентът отново се връща към лекарствата – прилагане на необходимите политически протекции, когато нелекуваният пациент отново се срива.