икономически кризи

Студенти по икономика от Университета в Манчестър предлагат основно преразглеждане на ортодоксалното обучение и приемане на алтернативни теории

Малко мейнстрийм икономисти предрекоха глобалния финансов крах от 2008 г., а академичните среди бяха обвинени в поведение на мажоретки заради заплетените финансови модели в основата на кризата. Все повече студенти по икономика подготвят тиха революция срещу ортодоксалното обучение, заявявайки че алтернативните начини на мислене са изтикани в ъгъла.

Отвъд реалността на безработицата, репресиите и страха съществува една друга реалност, основана на солидарност, сътрудничество, пряка демокрация и споделяне. Хиляди хора в цяла Гърция са взели живота си в собствените си ръце и са изградили един друг свят, отвъд кризата и капитализма, с креативност и въображение. Един друг свят вече съществува.

В Гърция през последните години в отговор на продължаващата многопластова криза се създадоха множество движения и граждански инициативи, които целят да си възвърнат живота, общите блага, свободното креативно време и процеса на производство. Местни мрежи за обмен, които не използват пари, работнически и потребителски кооперативи, квартални асамблеи, пермакултура, колективи и еко-общности, банки за семена, социални центрове, квартални самоорганизирани паркове и овощни градини, алтернативни валути и банки за време. Всички те съставляват един многоцветен и разнообразен пъзел от алтернативи на настоящата система.

Въпреки новините за излизане на САЩ от кризата, белязано от бум на фондовата борса и за постепенно възстановяване на големите световни икономики, кризата е далеч от приключила. В настоящата статия ще видим, че 76% от американците живеят както голяма част от българите - от заплата до заплата. Всъщност от онази част от българите, които все пак имат работа и не са под линията на бедността (у нас към края на 2012 г. под нея са 1.7 млн души, т.е. 24%). - бел. ред.

Около 3/4 от американците живеят от заплата до заплата. Те не разполагат със спестявания или ако имат такива, те са малки. Това показва изследване на Bankrate.com от изминалия понеделник (18 ноември).

Статията ни За Окупацията след "осана" и "разпни го" е публикувана в новия брой на италианското седмично списание за международна политика и култура "Интернационале", което има около 100 000 читателя. Днес излезе електронният вариант на броя, а утре ще излезе и хартиеният.

Материалът ни заема цялата страница 20. Може да го видите в pdf-формат тук.

По-долу може да го видите и в jpg-формат.

Публикуваме тази новина, която макар и от април 2013 г. е особено актуална и днес, в контекста на предстоящия Бюджет 2014. Тя за пореден път доказва фалшивостта на икономическата "наука", която доминира всички сфери на живота ни и има претенции за научна обоснованост. В действителност обаче тя не представлява нищо повече от фундаменталистка идеология - идеологията на пазарната икономика - не по-различна от останалите видове религиозен фанатизъм. Както ще видите по-долу в новината, при доказване на очевидната им грешка, авторите на теорията Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф заявяват, че изводите им са вярни въпреки липсата на доказателства в подкрепа на тезата им. Как точно изводи, базирани на доказано грешни данни, анализи и изследвания могат да бъдат вярни?

Как един студент победи в спор видни икономисти по въпроса с дълговете. Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф са допуснали груби грешки при изчисляването на широко цитираното им изследване от 2010 г.

Дисциплина, вдъхновена от поведенческата психология

Дълго време класическите икономисти изработваха моделите си, сякаш хората са сметачни машини. Това доведе до провал. Вдъхновена от психологията, т. нар. поведенческа икономика изучава реакциите и решенията ни, с цел да ги предвиди и повлияе с умело насърчение. Едно леко "подбутване" било достатъчно, за да бъдат вкарани в правия път работниците и потребителите.

ДОМИНИРАЩАТА икономическа теория, наречена "неокласическа", преживява трудни дни. Излязоха наяве не само кръвосмесителните връзки на корифеите ѝ с финансовите институции [1], но и отговорността им за последната криза. Неоспоримите специалисти по тази дисциплина имаха навика да обясняват, че саморегулацията доказва своята правота чрез съвършената ефективност на пазара, която пък произтича от строгата рационалност на действащите лица. Приказка за послушни деца, опровергана от финансовата криза.

Критикуват ни, че примерите, които даваме, са неприложими и абстрахирани от действителността в България. Че те винаги се отнасят за места и хора на стотици хиляди километри от нас. Че там условията били други, хората били други, историята била друга. Това не е вярно. Както заявява визията на Българския социален форум "така желаната радикална промяна е жива и гъвкава алтернатива, която се живее всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят чрез изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система". Настоящият текст показва, че тази промяна се случва тук и сега, съвсем близо до нас - в страни от Европейския съюз. *

Тази сряда (23 октомври 2013 г.) от 19:00 едновременно в четири града в България - София, Варна, Велико Tърново и Пазарджик - ще бъде представен за първи път документалния филм "Един друг свят", който горещо препоръчваме на всички.

Филмът разказва за хоризонталните инициативи в Гърция, които формират друг свят точно тук, точно сега, далеч от кризата.

В последните години доста официални и неофициални ирландски медии и интернет-блогове пишат за последиците от строителния бум в република Ирландия. Надуването на строителния "балон" започна през 2001-2002 г., достигна връхната си точка през 2006 г. и, разбира се, се спука с идването на Глобалната икономическа криза през 2008 г. Днес водещата новина е, че миналата година ирландското правителство одобри нов Устройствен план, който предвижда разрушаването на 200 квартала ново строителство, в които има недовършени сгради, и възстановяването на освободените терени като земеделска земя.

За какво става въпрос всъщност?

Истинското лице на представителната демокрация все по-ясно ни се разкрива. Въпреки че защитниците на тази система постоянно се опитват да ни убедят, че общото мнение на обществото се изразява от водените политики на техните правителства на практика не виждаме това.

Примери за това може да намерим в настоящата сирийска криза. Въпреки че в България протести против евентуална интервенция в Сирия имаше в 11 града и преобладаващото обществено мнение е против, правителството предостави военни бази на САЩ при евентуални военни действия. Според социолози около 60% от населението на САЩ е против такава намеса. Във Франция две трети от населението са против военна операция в Сирия. Въпреки това техните правителства усилено подготвят и обсъждат евентуални военни действия. Дори и световните сили да откажат да атакуват Сирия, това няма да се случи заради исканията на техните народи, а заради властови, икономически или други задкулисни интереси. Все по-очевидно е, че правителствата действат независимо от настроенията и исканията на обществото.

Масовите протести през юни в страната могат само да ни изненадат приятно. Те не се ограничават само до реформистките искания и падането на правителството, както и тези от февруари не се ограничаваха само до високите сметки за ток. Тяхната основа е дълго таения хорски гняв, породен от дългите години безгласност. Тези протести поставят под въпрос сърцевината и функционирането на самата система.

От февруарските протести стана ясно, че всеки опит, за създаване на нова партия ще се провали, че няма политическа сила, която може да представлява хората и, че традиционните начини на правене на политика принадлежат на миналото. Това може да бъде обяснено с опита на българите до сега, който им е показал, че всеки, домогнал се до властта се е покварявал и я е използвал за лични облаги. По целия свят устоите на сегашната политическа и икономическа система биват разклащани от бунтуващи се хора и колкото и оставки да хвърлят политиците, колкото и да опитват да манипулират хората чрез корпоративни медии, все по-трудно им е да убеждават обществото, че се нуждае от тях.

Магазин “Портобело” в град Модена, в който не са необходими пари – наистина уникален проект. Програмата току-що стартира, но се ползва с огромна популярност.

В този необичаен магазин не се пазарува с пари, нито с кредитни карти. Клиентите са така наречените “нови бедни”, както тук наричат хората, пострадали от кризата. Към тях се отнасят всички, чиито доходи са се съкратили с повече от 30%.

В опит да избегне скъпите цени на ненадеждни корпоративни телекомуникационни компании, общност в Атина, Гърция е създала свой собствен Интернет.

Изградена от мрежа от безжични антени на покривите, Атинската Безжична Градска Мрежа (Athens Wireless Metropolitan Network AWMN) наброява повече от 1000 членове. AWMN е с връзка до 30 пъти по-бърза от тази на телекомуникационните интернет доставчици.

Според Mother Jones, тази общност е станала толкова популярна в Атина и на близките острови, че е разработила собствен пакет от удобства за потребителите – обяви, обслужване, блогове и собствена вътрешна търсачка.

Валентин (Вал) Тодоров е писател фантаст, режисьор и съосновател на "Индимедия - България". След 1991 г. живее 20 години в САЩ, а от година - в България. Като активист е участвал в множество протести, сред които на движението "Окупирай" в Тампа, Флорида, както и у нас.

Имате богат опит в протести в различни страни. Въпреки че характерът на движението "Окупирай" се различава от този на гражданското недоволство в България през последните дни, можем ли да направим паралел между събитията?

- Движението "Окупирай" в САЩ и по света, движението на "Възмутените" в Испания, движението "Пряка демокрация сега" в Гърция, движенията от Арабската пролет, гражданското недоволство и протести по света и в България имат общ корен: въставането срещу локалните прояви на съвременната глобализирана система на неолиберален капитализъм. Логично е, когато всички пациенти страдат от една и съща заразна болест, симптомите и реакциите да си приличат. От друга страна, в различните държави конкретните поводи и прояви зависят от местните обстоятелства, политическата култура и опита в такива бързо възникващи и спонтанни социални процеси.

Току-що преминахме през един продължителен социален експеримент, в който в световен мащаб пазарите и парите бяха оставени да се развиват сами, без особена политическа интервенция. Този експеримент е познат под името "неолиберализъм", а в определен момент и като "Вашингтонски консенсус". Свободата на пазарите беше предимно за тези с много пари. Останалите от нас трябваше да се приспособят и като резултат на това обществото стана много по-неравностойно. Една от жертвите на капитализма определено е демокрацията, във всеки неин, носещ реално значение, смисъл. После дойде финансовата криза от 2008 г., довела до огромно вмешателство от страна на най-уязвимите правителства, които използваха парите на данъкоплатците, за да спасят банковата система от срив. Никой не знае дали капитализмът, победителят от Студената война, ще се възстанови без фундаментални промени или започва процес на значително изместване на водещите за него територии към Китай и други "развиващи се пазари", като Индия и Бразилия. Неолиберализмът е наранен, но все още не е победен. Какво можем междувременно ние, хората, да направим по въпроса? Дали пък не е назряло времето да обмислим други възможни пътища за развитие?

Джон Холоуей, автор на "Пропукай капитализма" и "Промени света без да взимаш властта", твърди, че нашият отговор на глобалната икономическа криза трябва да е създаването на пространства извън капитализма, а не искания да ни експлоатира по-добре.

Ние сме кризата на капитала и сме горди от това. Стига сме обвинявали капиталистите за тази криза! Самата представа е не само абсурдна, но опасна. Тя ни превръща в жертви.

Капиталът е отношение на господство. Кризата на капитала е криза на господството. Господарите не съумяват да подчиняват ефикасно. А после излизаме на улицата и им казваме, че вината е тяхна! Да не би да казваме, че трябва да ни доминират по-ефективно?

По-добре е да възприемем по-простото обяснение и кажем, че ако отношението на господство е в криза, то това е защото подчинените не се унижават достатъчно. Несъответността на нашето подчинение е причината за кризата.

Най-същественото постижение на неолиберализацията беше да преразпредели, вместо да създаде богатства и доходи. На много места дадох описание на основният механизъм, чрез който това бива постигнато, като нарекох механизма „натрупване чрез отнемане на собственост”.

Натрупването чрез отнемане на собственост има четири основни компонента:

1. Приватизация и превръщане на всичко в стока. Корпоратизирането, превръщането  в стока и приватизацията на това, което досега е било обществена собственост, е важна черта на неолибералния проект. Неговата основна цел е да отвори нови полета за натрупване на капитал в области, които до сега са били приемани като непопадащи в обхвата на алгебрата на доходността. Обществени услуги от всякакъв вид (вода, телекомуникации, транспорт), обществени придобивки (социални жилища, образование, здравеопазване, пенсии), обществени институции (университети, изследователски лаборатории, затвори) и дори военното дело (илюстрирано от „армията” от частни подизпълнители, които действат успоредно с въоръжените сили в Ирак) – всички те бяха приватизирани до някаква степен в целият капиталистически свят и дори отвъд него (например в Китай).

Една често срещана фраза в икономическите среди в САЩ (и в по-малка степен в Европа) е „Еврото ще рухне”.  Тези, които повтарят тази фраза отново и отново, изглежда не знаят как е било създадено еврото, от кого и в чии интереси. Ако познават историята на еврото щe забележат, че големите сили зад него се справят много добре и продължават все така. Докато те продължават да се облагодетелстват от съществуването на еврото, то ще продължава да съществува.

Нека започнем с историята на еврото и основните причини за създаването му. След падането на Берлинската стена изглежда, че предстои обединение на Източна и Западна Германия и (както властта в Западна Германия иска) отново ще се появи една обединена Германия. Тази възможност не се харесва особено на демократична Европа. На два пъти през 20 век, на мнозинството европейски страни се налага да воюват, за да спрат експанзионистичните цели на обединена Германия. Европейските правителства не искат да виждат обединена пост-нацистка Германия. Френският президент Франсоа Митеран дори иронично заявява „Толкова обичам Германия, че предпочитам да виждам две такива, вместо една”.

1 януари 2006: хиляди местни сапатисти се подготвят да кажат сбогом на техния говорител Субкоманданте Маркос. Неговата мисия: да пътува из страната през следващите шест месеца, за да научи за съпротивата на мексиканските мъже и жени, които се борят за едно по-добро бъдеще. Така започва едно пътешествие, което цели да достигне границата със САЩ, в другия край на страната...

В брошурата си "Невидимият комитет" се е постарал да ни покаже как всеки специализиран сектор на познанието констатира по свой начин катастрофата, в която са ни насадили.

Психолозите атестират тревожния феномен на разтваряне и обезличаване на личността, на една прогресираща генерализация на депресията, която се дублира от увеличаващия се брой точки на преминаване към „безумни“ акции.

Социолозите ни сочат кризата във всички социални отношения, имплозията-рекомпозиция на семейството, на двойките и на всички традиционни връзки, разпространението на вълните на масов цинизъм, които карат социолозите да поставят под съмнение дори съществуванието на самото „общество“.

Икономистите от новия клон постаутистична икономика са се заели да докажат несъстоятелността на аксиомите и претенциозността на „икономическата наука“.

Еколозите не е необходимо да ни отпращат към събраните данни и факти, за да очертаят констатацията и размерите на природната катастрофа.

Възприемана от специалистите „оптимистично“, катастрофата се превръща в множество „проблеми“, поддаващи се, според тях, на „решаване“ или поне на „управление“, поради което светът може да продължи спокойно своя марш към… пропастта.

Обратно на „специалистите“, Невидимият комитет счита, че водовъртежите, които вълнуват повърхността и увличат настоящето към дъното, произлизат от едно тектонично разкъсване в най-дълбоките пластове на днешната цивилизация. Това вече не е „общество в криза“, а състояние на един свят, който си отива. Тоталитарните акценти, които овоняват епохата, националният пожар от ноември 2005 г. и рядката решимост на някои други движения – всичко това свидетелства за една крайно напрегната ситуация. За едно напрежение, чиято формула е: Ние възприемаме интуитивно планетарния обхват на катастрофата, но нямаме никакви средства, за да ѝ се противопоставим.

„Идващият бунт“ се опитва да изтръгне от всяка специалност частта от истината, която се съдържа в нея, преминавайки през седем кръга, които разбира се, ще се умножават и разширяват. Това са Азът, социалните отношения, трудът, икономиката, мегаполисите, средата, в която живеем и накрая – цивилизацията. Да се изтръгне от тези проблеми истината най-често означава: разрушаване на стълбовете на епохата. В разгледаните седем кръга, във всяка от седемте области, се оказва, че полицейщината е единственото решение и изход, който предлагат господарите на съществуващия ред. И залогът на всеки избор – за президент или парламент – се свежда до отговор на въпроса кой ще има привилегията да упражнява терора; дотолкова вече политика и полиция са станали синоними.

„Идващият бунт“ ни изважда от трите десетилетия, през които не преставаха да предъвкват, че „не можем да знаем предварително от какво и от кого ще бъде извършена революцията, че не можем нищо да предвидим“.

По същия начин, по който Бакунин прокламира тактиката на превръщането на империалистическата война в гражданска, а нея – в Социална революция и формулира лаконично програмата на Комуната в Лион през септември 1870 г., а Бланки успя да планира ефикасната барикада шест месеца преди Парижката Комуна, по същия начин ние можем да определим кои пътища водят вън от кръговете на съществуващия ад и кои днес са неизползваеми. Следователно, едно определено внимание на техническите проблеми на бунта не липсва в брошурата.

Всичко, което можем да кажем тук, е, че тя съсредоточава мисълта ни около поемането на самоуправлението от народа на всички нива, към физическото блокиране на икономиката и премахването на полицията...

Свали в .pdf-формат | Свали в .doc-формат

Автор: Невидимият комитет
Превод: Георги Константинов